Един постинг на Йовко Ламбрев в неговият блог ме предизвика да напиша там коментар по темата. В крайна сметка реших да направя самостоятелна статия по проблема без да ангажирам никой с казаното от мен. Това е лично мнение и изразява моята позиция. Последните няколко години много се говори, а напоследък се и прави по компютризацията на българското училище.
По-добре от нищо, но определено крайно недостатъчно. През няколко години се обновява по един кабинет. Достатъчно време за да остарее техниката в него.
Понякога има дарения по програми различни от МОН. За останалите кабинети, ако въобще има такива, възрастта на техниката е достойна за да бъдат разглеждани, като музейни експонати.
По-добре от нищо, но определено крайно недостатъчно. През няколко години се обновява по един кабинет. Достатъчно време за да остарее техниката в него.
Понякога има дарения по програми различни от МОН. За останалите кабинети, ако въобще има такива, възрастта на техниката е достойна за да бъдат разглеждани, като музейни експонати.
Картината накратко е следната:
- В кабинетите има около 10 до 15 реално работещи компютърни конфигурации.
- Възрастта на техниката определя използвания системен и приложен софтуер.
- Ако има компютърна мрежа в съответния кабинет, то той рядко е свързан към. интернет.
- Сървърните технологии и ползата от тях са непознати в повечето училища.
- Програмното осигуряване предоставено от МОН покрива малка част от компютрите – повечето са с операционна система Microsoft Windows 98 или дори Microsoft Windows NT 4.0 Workstation.
- Липса на обща стратегия за поддръжка на техника и софтуер
Резултатите:
- Един стандартен клас, като брой ученици + завишението от тази година заради делегираните бюджети е около 26 до 30 ученика. Съотношението брой ученици в клас отнесено към брой работещи компютри в кабинета е ясно. Как тези деца се конкурират при използване на компютърна техника в часовете по информатика? Какво могат да научат пред компютъра за 15 минути?
- Използването на остаряло програмно осигуряване за обучение води до научаване на излезли от употреба технологии. Коя компания после ще иска да наеме специалисти с ненужни знания? Учениците, които имат компютър вкъщи гледат с насмешка „учебните помагала”. Масовият случай е използването на компютрите в училище за игра!
- Като изключим кабинетите в училище с ADSL интернет достъп от БТК, които вървят и в комплект с по около двайсет по-съвременни компютъра, другите рядко имат достъп до глобалната мрежа. Обикновенно алтернативния достъп е от местния LAN интернет доставчик.
- Мрежите в кабинетите се изграждат на парче и рядко кабинетите са свързани помежду си. Това води до децентрализирано системно администриране.
- Поддръжка със собствени сили и средства от училището (понякога и от училищното настоятелство) на мрежите, компютрите и софтуера. С това в общия случай са ангажирани на доброволни начала преподавателите по информатика.
Очевидно е, че мерките от МОН са в правилна посока, но до съществени резултати с това темпо ще достигнат внуците на нашите внуци или дори техните правнуци. Дали има или няма пари, дали правителството си изпълнява обещанията за е-образование или не какво от това?
Ние живеем в нашето време, сега, ние сега искаме добро образование за нашите деца. Искаме по-добре подготвени кадри от университетите и от училищата. Можем да си правим семинари и пресконференции всеки ден, но това не решава проблема сега.
Нека се върнем към примера от българското възраждане – всеки е помагал, кой с каквото може за българското училище. Нима сега не е възможно?
Всеки колега от ИТ бранша знае, че потребителите подменят своята техника, не само защото е излязла от строя. Има много акумулирана стара техника при клиентите, която си отлежава по складове и архиви. Някъде се правят опити да се продава на ниска цена на служители, но въпреки това остава още.
Парадоксът се състои в това, че тази изоставена техника в много случай е по-добра от използваната в училищата. Голяма част от тези компютри работят нормално (покриват хардуерните изисквания) с операционна система Microsoft Windows XP. Мониторите са обект на масова подмяна в българските компании. Всеки служител иска да има TFT монитор, предимствата са очевидни, а да не пропускаме факта, че е престижно. Останалите монитори с кинескоп съвсем скоро започват да задръстват офиса. Те са добре дошли за училищата, защото подменят разфокусирани монитори и такива, чиито ремонт не е оправдан от финансова гледна точка.
Опита ми показва, че след разговори с мениджъри на такива компании те се съгласяват на дарение към училища. Това е полезно за децата, защото решаваме количествения проблем и можем да променим коефициента брой ученици към брой компютри в благоприятна посока.
Напълно съм съгласен, че това отново е стара техника, но първо трябва да се реши количествения проблем и едва тогава качествения.
А защо работни станции?
Банковите, финансовите институции и много компании в чужбина и дори в България прибягват до терминалните решения поради по-ниската цена на притежание. Тогава защо училищата в България не използват този модел? Могат да бъдат закупени лицензи за терминален достъп вместо операционни системи – всяка работна станция може лесно да се превърне в терминална станция с Linux. Централизирания модел на поддръжка и нуждата от еднакви потребителски профили със стандартизиран приложен софтуер идеално съвпада с идеологията на терминалните решения.
Промяната на един компютър от работна станция към терминална станция му удължава живота по отношение на използвания софтуер. Операционната система е инсталирана с минимални опции и служи само за осъществяване на терминалния достъп. Тя не се променя и в нея не се работи директно.
Не бива да забравяме, че Unix средата е работила именно по този начин. Насочвам вниманието Ви към един проект с изцяло отворен код – терминален сървър под Linux и терминални станции под Linux.
Парадоксът се състои в това, че тази изоставена техника в много случай е по-добра от използваната в училищата. Голяма част от тези компютри работят нормално (покриват хардуерните изисквания) с операционна система Microsoft Windows XP. Мониторите са обект на масова подмяна в българските компании. Всеки служител иска да има TFT монитор, предимствата са очевидни, а да не пропускаме факта, че е престижно. Останалите монитори с кинескоп съвсем скоро започват да задръстват офиса. Те са добре дошли за училищата, защото подменят разфокусирани монитори и такива, чиито ремонт не е оправдан от финансова гледна точка.
Опита ми показва, че след разговори с мениджъри на такива компании те се съгласяват на дарение към училища. Това е полезно за децата, защото решаваме количествения проблем и можем да променим коефициента брой ученици към брой компютри в благоприятна посока.
Напълно съм съгласен, че това отново е стара техника, но първо трябва да се реши количествения проблем и едва тогава качествения.
А защо работни станции?
Банковите, финансовите институции и много компании в чужбина и дори в България прибягват до терминалните решения поради по-ниската цена на притежание. Тогава защо училищата в България не използват този модел? Могат да бъдат закупени лицензи за терминален достъп вместо операционни системи – всяка работна станция може лесно да се превърне в терминална станция с Linux. Централизирания модел на поддръжка и нуждата от еднакви потребителски профили със стандартизиран приложен софтуер идеално съвпада с идеологията на терминалните решения.
Промяната на един компютър от работна станция към терминална станция му удължава живота по отношение на използвания софтуер. Операционната система е инсталирана с минимални опции и служи само за осъществяване на терминалния достъп. Тя не се променя и в нея не се работи директно.
Не бива да забравяме, че Unix средата е работила именно по този начин. Насочвам вниманието Ви към един проект с изцяло отворен код – терминален сървър под Linux и терминални станции под Linux.
Това може да се постигне във всяко училище, но не и във всеки кабинет. Има изучавани приложения, които изискват Microsoft Windows среда. Все пак едно добро планиране би могло да доведе до добре балансирано хибридно решение от гледна точка работни/терминални станции и комерсиален/отворен код софтуер.
Достъп до интернет
Достъп до интернет
За да говорим за равен старт на подрастващите трябва да им осигурим еднакви условия и възможности за развитие. Трябва да има Интернет до всеки кабинет по информатика и... библиотеката. Как търсим днес информация? Само сред прашасалите заглавия в библиотеката? Обичайна практика в западните училища е в библиотеките да има поне един компютър (терминал) с достъп до глобалната мрежа.
Необходимост от интернет вече има и администрацията на училищата. Значима част от комуникацията им с МОН е по електронен път.
Това налага допълнителни мерки за сигурност, с които се е сблъсквал бизнеса. Проблеми със спам, необходимост от филтриране на уеб съдържанието (порно, насилие, игри, хазарт...), антивирусен софтуер, контрол над чата и клиентите за незабавни съобщения (много деца стават жертви на насилие след „запознаване” в чата).
За това също има комерсиални и безплатни продукти.
Изводите
Трябва да си помогнем сами за да има резултат в обозримо бъдеще. А имаме нужда от квалифицирани кадри и то сега, веднага. Можем да допълним действията на държавата със собствени сили и средства. В крайна сметка го правим за собствените си деца, за новото поколение, което ще поеме щафетата. От нас зависи в коя част на коридора ще им я дадем.