M-tel VMC Prima комплект - как да ползваме модема K3565-Z със SIM карти от други оператори

.
Преди време купих M-tel VMC Prima комплект за "спешни случаи". В рамките на страната съм го използвал рядко, като няколко пъти наистина ме е спасявал, а варианта без обвързване с договор е много подходящ за такива цели - плащаш, само когато е нужно. Цената на пакета и услугата, както и относително по-доброто покритие спрямо останалите оператори беше причина да не търся други оферти и решения за използване на "чужди" SIM карти. Излизането ми извън страната и нуждата от мобилен интернет обаче промени това.

Като цяло в чужбина най-лесно достъпната алтернатива за временно ползване на интернет е през GSM оператор (изключвам работното място, интернет кафета и всякакъв подобен род обекти с безплатен WiFi, както и по-скъпите WiMax пакети, които обикновено са с обвързващи договори).
В началото стартирах с използване на телефон като 3G модем, но bluetooth връзките с лаптопа, смяната на SIM картите (voice/data) и ускореното изтощаване на батерията започна да ме уморява и реших да намеря начин за употреба на "резервния ми интернет" - VMC 3G модем K3565-Z, забутан някъде из джобовете в раницата на лаптопа.


С този пакет на цена от 99 лв. получих модема К3565-Z (буквата Z е важна и показва, че производителя е ZTE. Huawei има модел със същото обозначение, но

Upgrade версия на WINDOWS 7

Публикувам информация изпратена ми от Милко Милев /Windows 7's launch team/:

ОТ WINDOWS XP И WINDOWS VISTA ДО НОВАТА ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА

След официалното пускане на Windows 7 на 22 октомври тази година потребителите ползващи Windows XP и Windows Vista ще имат възможността за бърз ъпгрейд на операционната система до Windows 7 без да е необходимо закупуването на “full” версията на софтуера, а създадената за целта “upgrade” версия.

“Upgrade” версията е най-удобният и практичен начин за обновяване за потребители, ползващи Windows XP и Windows Vista, тъй като продуктът запазва всички потребителски файлове . За улеснение е създаден инструментът Windows Easy Transfer за преместване на документи, снимки, видео файлове, музика и настройки между два компютъра или между стара и нова инсталация на Windows. Помислено е и за възможността за ъпгрейд до Windows 7 в зависимост от конкретното издание на операционната система, която се ползва – Windows Vista Home Premium, Windows XP Professional, 32-bit Windows Vista, 64-bit Windows и т.н.

“Upgrade” версията на Windows 7 изисква наличието на по-стара операционна система на компютъра - XP или Vista, за да може тя да бъде обновена до най-новия продукт. Пълната “Full” версия не изисква наличието на операционна система и е необходима ако компютърът ще бъде форматиран. С тези разработки компанията е помислила за улеснение, както на потребителите на XP и Vista, така и за новите потребители на Windows.

За ползващите Vista ще е по-лесно и бързо да обновят операционната си система, тъй като единственото необходимо е наличието на инсталационния диск, с който да направят процедурата. За онези, които работят с XP процесът ще е малко по-различен. Първо ще трябва да установят дали е наличен минимум от системни изисквания с помощта на безплатна за сваляне Windows 7 Upgrade Advisor от страницата на компанията: http://windows.microsoft.com/. Програмата открива потенциални проблеми с хардуера и наличните устройства, които могат да афектират инсталационния процес. Ако системата притежава необходимите изисквания, тогава потребителят може да обнови софтуера си. Microsoft са подготвили и съветник стъпка-по-стъпка как да протече процесът по обновяването на страницата на компанията, за да не се стига до загуба на данни и информация по време на инсталацията.

Търговците – партньори на Microsoft също предоставят възможност за „ъпгрейд” от Vista до Windows 7 на вече закупен компютър или лаптоп.

Microsoft Hyper-V R2 лицензионен модел и ценообразуване

Microsoft Hyper-V Server 2008 R2 е самостоятелен продукт, който вече е свободно достъпен за безплатно сваляне през Microsoft Download Center. Той има всички нови функции внедрени в R2, но за да могат да се ползват се изискват инвестиции в Microsoft System Center и System Center Virtual Machine Manager (SCVMM). Аналогията с VMware може да откриете в тази статия.

В дадените примери по-долу ще дам препоръчителни цени за крайни клиенти за територията на България по програмата OLP (Open License Program) без включена софтуерна осигуровка. Те са само база за сравнение. Вашите цени могат да се различават поради използвани промоции, договорени отстъпки с доставчици или промяна на ценовата политика от производителя.

Microsoft не изисква лицензи за клиентски достъп (CAL) за самия Hyper-V. Това не се отнася за операционните системи във виртуалните машини, хостващи се на Microsoft Hyper-V Server 2008 R2.
Темата с лицензирането на операционните системи във виртуална среда, както и окомплектоването на Hyper-V с трите версии на Microsoft Windows 2008 Server R2 (Standard, Enterprise, Datacenter) е описана подробно в тази статия.

Да отключим функциите на Hyper-V

За да създадем и поддържаме Hyper-V виртуална среда, трябва да си закупим Microsoft System Center и Microsoft System Center Virtual Machine Manager. MSC VMM 2008 R2 Management license е необходим за управление на всяка виртуализирана операционна система.

MSC VMM 2008 R2 Enterprise Server Management License покрива неограничен брой виртуални машини върху един физически сървър и струва 958 евро без ДДС.

MSC VMM 2008 R2 Client Management License включва сървърната и клиентската част на VMM.Цената му е 29 евро без ДДС.
Има два случая на лицензиране - на потребител или на операционна система.
И в двата случая цената е една и съща, но се ползва само единия лицензионен модел.

MSC VMM 2008 R2 Workgroup Edition включва сървърната и клиентската част на VMM и е ограничен до управление на максимум пет физически хоста от една конзола. За сметка на това – няма нужда от лиценз за управляващ клиент.
Цената му е 556 евро без ДДС.

Лошата новина е, че само MSC VMM не е достатъчен за пълната функционалност. Той дава само основната, конкретно свързана с виртуализацията. За да ползваме всичко налично са необходими и другите компоненти от Microsoft Systems Center. Конкретно за Hyper-V са ни необходими още:

- Configuration Manager,
- Operations Manager,
- Data Protection Manager,

или System Center Essentials, като по-олекотен вариант.

Не е изключен сценарий с отделното закупуване на всеки един пакет. Въпреки това, излиза по-евтино еднократното придобиване на целия комплект.

Налице са три варианта:

System Center Server Management Suite Enterprise Edition - включва управление на физически и по-слабо натоварени виртуални сървъри. За всички компоненти важи Enterprise Server лиценз за управление :
- Operations Manager 2007 R2,
- Configuration Manager 2007 R2,
- Data Protection Manager 2007,
- Virtual Machine Manager 2008,
Добавен е Management Server лиценз за Virtual Machine Manager 2008, както и правата да управлява четири виртуализирани операционни системи на един физически хост. Цената е 1320 евро без ДДС, но с включена софтуерна осигуровка.

System Center Server Management Suite Datacenter Edition се препоръчва за управление на физически и силно натоварени виртуални среди. Той включва Enterprise Server лицензи за управление на:
- Operations Manager 2007 R2,
- Configuration Manager 2007 R2,
- Data Protection Manager 2007,
- Virtual Machine Manager 2008,
Добавен е Management Server лиценз за Virtual Machine Manager 2008, както и правата за управление на неограничен брой виртуализирани операционни системи , но на база физически процесор.Цената е 825 евро без ДДС за процесор, но с включена софтуерна осигуровка.

Олекотения вариант е Microsoft System Center Essentials 2007

Той изисква сървърен лиценз за управление и лиценз управление (Management Licenses) към всяка управлявана операционна система. Сървърния Management License е необходим за управлението на всяка сървърна операционна система, a клиентския Management License е необходим за управлението на всяка една десктоп операционна система.

Microsoft System Center Essentials 2007 е технически ограничен (поради по-ниската цена) до управлението на 30 Windows Server –a и 500 Windows десктоп базирани операционни системи. Този продукт (както и Essentials 2007 + SQL Server 2005) идват с лицензи за управление на 10 сървърни и 50 десктоп операционни системи. Допълнителни Server лицензи за управление могат да се закупят по 1 или в пакет по 5 бройки. При клиентските лицензи за управление вариантите са пакети по 5 или 20 бройки. Цените са както следва:

Базов пакет Microsoft System Center Essentials 2007 с 10 сървърни и 50 клиентски лиценза – 1770 евро без ДДС.
Базов пакет Microsoft System Center Essentials 2007 + SQL с 10 сървърни и 50 клиентски лиценза – 2590 евро без ДДС.

Допълнителен пакет от 5 клиентски лиценза – 89 евро без ДДС.
Допълнителен пакет от 20 клиентски лиценза – 355 евро без ДДС.

Допълнителен пакет от 1 сървърен лиценз – 89 евро без ДДС.
Допълнителен пакет от 5 сървърни лиценза – 443 евро без ДДС.

Странната част от лицензирането е при операционни системи, различни от тези, за Windows-базирани персонални компютри и сървъри. Те също се нуждаят от клиентски или сървърен лиценз за управление според случая.
Изключение правят операционни системи лицензирани да изпълняват сървърния софтуер на Essentials 2007 или операционни системи на които не се изпълнява никакъв приложен софтуер. Към изключенията се добавят и мрежови устройства, чиято функционалност не превишава ниво 3 от OSI модела.

Практически пример за терминален сървър

Или как да редуцираме разходите и въпреки това да получим нови възможности

Отговора е чрез споделяне на ресурси. За да се случи първо трябва да концентрираме ресурсите на едно място, да ги оптимизираме и след това да ги предоставим за ползване.

Тук ще разгледаме конкретен пример от областта на терминалните технологии.


Терминален сървър е компютър, който предлага на клиентите изчислителни ресурси (процесорно време, памет, дисково пространство), за решаване на потребителските задачи. Технически погледнато, терминалния сървър е един много мощен компютър. Няма значение дали ще е клъстер или ферма от терминални сървъри, свързани към мрежа с терминални клиенти, които обикновено са със слаби или остарели офис компютри или специализирани терминали за достъп до терминален сървър.

Как работи?

Терминалните клиенти след връзка с терминален сървър изпращат до последния въведените данни (клавиши, движения на мишката) и евентуално предоставяне на достъп до локални ресурси например: принтер, дискови ресурси, смарт карти, локален порт (COM / LPT). Терминалния сървър осигурява среда за работа (терминална сесия), в която се изпълняват приложенията на потребителя. В резултат, сървъра предава на клиента картината за монитора и звук (ако е наличен).

Предимствата на терминалния сървър:

- Намаляване първоначалната цена на придобиване и последващите оперативните разходи за всяко следващо работно място;
- Намаляване разходите за администриране, както и персонала по подръжката;
- Увеличаване ефективността на оборудването, чрез максимално уплътняване на ресурсите;
- Повишена сигурност - намаляване на риска от вътрешни атаки;
- Повишената производителност на приложения, които зависят от процесорна мощност и скорост на дисковата подсистема (при наличие в терминалния сървър на съответните ресурси);
- Възможността за използване на бавни връзки (мобилни модеми, обществени места за безжичен достъп до интернет) за пълноценна работа;
- Лесна мащабируемост чрез добавяне на нови сървъри във терминалната сървърна ферма;
- Текущите офис компютри са с капацитет, който в повечето случаи просто не се използва. Процесорите бездействат или са неефективно натоварени през по-голямата част от времето. Независимо от това, клиентът е платил за тях. Дадени са повече пари за да се работи с нормално бързодействие и при пикови натоварвания, но те са малък процент от общото време. Терминалния сървър Ви позволява да използвате компютъра на потребителя като тънък клиент. На пазара се предлагат и специално разработени тънки клиенти. Функцията на това устройство е да свърже монитор, клавиатура, мишка и външни устройства (обикновено USB-устройства). Цената на тези устройства започва от $ 150 и достига до по-скъпи модели от $ 850.

Възможно ли е да се закупи пълноценен офис компютър за толкова пари?

Дори при еднаква цена на придобиване спрямо настолен компютър, то общата цена на притежание е по-ниска в полза на тънкия клиент:

- по-дълъг среден живот на тънкия клиент – 6 години (според различни източници дори до 10 години) спрямо 3 години за настолна система. Разликата се дължи на липсата на механично движещи се части в терминалната станция (няма вентилатор на процесора, няма твърд диск, няма оптично устройство, захранващия модул е изведен навън, като при преносимите компютри);
- по-ниско енергопотребление – между 5 до 10 пъти (почти един порядък!);
- липса на шум (след като няма вентилатори и движеща се механика!);
- бърза подмяна на дефектирало устройство – просто се слага ново, закачат се кабелите към него и потребителя се свързва към своята терминална сесия на сървъра. Курсора му ще мига на същото място, точно както в момента на дефект на старата терминална станция.
Горното важи и при спиране на електрозахранването – необходимо е да защитим само сървъра. След възстановяване на електрозахранването всички терминални потребители ще влязат в своите сесии и ще продължат работа от същото място без дори да са запазвали последните промени.

Основният извод

Терминалния сървър с тънки клиенти Ви позволява да запазите парите си и да се опрости управлението на ИТ инфраструктурата, както в началния етап, така и при експлоатацията! Кога цената на придобиване се изравнява при терминално решение и класическото може да прочетете в тази статия.

Практиката

Преди няколко месеца решихме да въведем в експлоатация терминален сървър обслужващ офиса на наш клиент. След няколко месеца щяха да се навършат четири години от закупуването на работните станции, а натоварването се увеличи и беше наложително да се извърши планирана замяна. Нашето предложение включваше закупуване на нов сървър, но не и на офис компютри.

Терминален сървър:
- хардуер
2xXeon 5355 2x2.66GHz, 32GB памет, 4x146Gb SAS 15000rpm (RAID 10)за операционна система и приложения, 4x146Gb SAS 15000rpm (RAID 10)за потребителски профили, 2x73Gb SAS 15000rpm (RAID 0)за виртуална памет;

- софтуер
Microsoft Windows 2008 Standard 64bit.

Решението бе да закачим терминалния сървър към домейн контролера (MS Windows 2003 Server). Поради желанието за тест от страна на клиента, първоначално мигрирахме текущите потребителски профили, само на подбрани потребители. Лицензите за клиентски достъп до терминален сървър на Майкрософт са платени, но могат да бъдат пуснати за 4+1+1 месеца (общо 6) за произволен брой потребители тестово(без ограничение във функционалността) и безплатно за тестовия период.
Клиента остана доволен от резултата. Всички стари офис компютри се запазват и постепенно се превръщат в терминални станции, т.е. потребителя спира да работи локално след прехвърлянето на профила му на терминалния сървър. Работните станции ще бъдат заменени от тънки клиенти едва след физическа повреда. Това запазва инвестицията на клиента направена преди почти 4 години.
Тестовия период предоставен от Майкрософт позволява на клиента да се увери, кои от потребителите могат да се възползват от терминалната среда на работа и едва след това да се закупи необходимия брой лицензи.


Положителни страни:

Производителност

Значително се подобри производителността на служителите (57 терминални потребителя в момента).
Работейки на един, но много по-мощен сървър спрямо всеки един отделен офис компютър, производителността на всеки един от тях е значително по-висока. Работата на терминалните потребители се подобри откъм бързодействие. Средното ниво на натовареност за физически процесор е около 60% - 75% по време на работния ден. Оперативната памет достига пикова натовареност до 27 GB.

Улеснена администрация

Всички потребителски профили са инсталирани на една машина, чиято конфигурация е една и съща за всички потребители от гледна точка на операционна система и драйвери. Пускането на нов потребител изисква само създаване на нов профил (може да се копира от предварително създаден профил – образец). Всички приложни програми изискват само една инсталация – компютъра все пак е само един, но можем да разрешим на определени потребители да ги използват.
Правата на потребителите определено са потъпкани – всичко е забранено с изключение на приложения и дейности включени в длъжностната характеристика на съответния потребител.

Допълнителни придобивки

Достъпът до терминалния сървър може да бъде осъществен, както през фирмената локална мрежа, така и през интернет. Например тази статия я пиша седнал удобно вкъщи, но съм закачил своя преносим компютър, като терминален клиент към фирмения ни терминален сървър. Всъщност цялата обработка на информацията се случва там някъде, в отдалечения дейта център. Обаче това е удобство. Мога да довърша статията в хотел или произволно място с достъп до интернет. Ставам независим от мястото. С не по-малък успех мога да съм пътуващ търговец или служител в командировка, но с достъп до всички небходими ми за работата ресурси.


Какви проблеми и пречки, срещнахме в хода на работа:

Приложен софтуер

Не всички производители на приложен софтуер са счели за нужно да пригодят своя софтуер за използване под терминален сървър. Проблемът е в това, че когато софтуера се инсталира, той не прави небходимите промени в регистрите за всички отделни потребители. Друг проблем е заключването на файлове използвани от различни потребители едновременно. По отношение на българските производители на приложен софтуер, прави приятно впечатление тяхната отзивчивост при възникване на подобни трудности и готовността им за съдействие. В повечето случаи сме получавали готово решение в напълно приемливи срокове.

Споделени устройства

Принтерите рядко са препъни камък, но трябва да се има предвид, че техните драйвери се инсталират на сървъра. Трябва да сме сигурни, че техния производител поддържа драйвери за операционната система на нашия сървър. Не трабва да се забравя, че принтера не е локално закачен на сървъра, а към тънкия клиент (и тук трябват драйвери). Заявките са печат понякога могат да бъдат доста обемисти. В локална мрежа това не създава трудности заради високата скорост на съвремените мрежи. При отдалечени офиси, чиито служители се свързват към централния офис за да достъпят терминалния сървър при тежки заявки за печат може да се наблюдава драстично забавяне на опресняването на екрана ( поради заемане на целия капацитет на връзката от печата). И това е решимо с приоритетизация на трафика. С най висок приоритет остава терминалната сесия, а с по-нисък заявката за печат.
Препоръчваме използването на мрежови принтери и мрежови скенери за работа в терминална среда.

Специфичен хардуер

Съществуват специфични приложения комбинирани с хардуер, но обикновенно са предвидени да работят на офис компютър. При тях решенията за използване под терминален сървър са уникални и не винаги има работещо решение.

Тежки графични приложения

Точно тук не е силата на терминалния модел на работа. Това се дължи на липсата на хардуерно ускорение на видеопотока. С две думи не се опитвайте да използвате сериозна графика (дизайн, проектантска дейност, инженеринг и т.н.) в терминална сесия. Има решение с графична станция с параметрите на сървър, но оптимизиран за работа със сложни изображения. Тя се монтира именно в сървърното помещение и достъпа до нея е чрез специализиран тънък клиент през локалната мрежа. Голямата разлика е в наличието на добър графичен контролер в тънкия клиент и различния протокол за комуникация между графичната станция и нейния тънък клиент спрямо стандартните терминални решения.

Изводите:

Очакванията от прехода към терминален сървър се оправдаха напълно. Резултатът е по-продуктивна система, значително по-малка инвестиция, значително по-малко консумирана енергия в бъдеще – след подмяна на офис компютри с тънки клиенти, нови възможности за фирмата – отдалечени работни места или дори виртуален офис (фирмата в която работи автора осъществява дейност без физически офис от създаването си през 2002 година). В хода на имплементация срещнахме проблеми, но никой от тях не се оказа фундаментален и нерешим.

Преход от локални десктоп компютри към тънки клиенти може да се извърши в повечето отдели на клиентите. В нашия случай беше поставено началото на тази миграция. То е и най-скъпоструващото в цялото решение – сървъра със съответните софтуерни лицензи. Въпреки това подмяната на компютрите за 57 служители при всички случай беше по-скъпо от закупуването на нов сървър.
По този начин спестихме значителни средства и отворихме нови възможности пред тази компания.

Внедряване на ERP система

Опита на новобранеца

Заинтригуван от мненията и коментарите на авторите в блога, реших да добавя нещо от моя кратък опит по внедряването на ERP. Работя като ERP администратор във фирма, която е в процес на въвеждане на този тип решение. Ръководството подбра доказан софтуерен продукт с намерение за надграждане и интегриране съобразно спецификата на фирмените потребности. Работният процес извади на преден план няколко „препъникамъка”, първият от които, според мен е Заданието.

При писането на задание, независимо дали автор ще бъде фирмата-внедрител или специално нает за тази цел опитен консултант, трябва да се направи ясно разграничаване между фирмените бизнес-процеси и изискваните функционалности във внедрявания софтуерен продукт. Бизнес-процесите могат да се определят като тезата в заданието и е редно да бъдат добре дефинирани и обособени в отделни етапи, подчинени на логиката на конкретната фирмена дейност. Най-важно е обаче как искаме те да се реализират в ERP-системата. Ето защо основният акцент в заданието е изключително детайлното, логично и последователно описание на тази реализация. В него трябва да присъства всяка подробност за начина, по който ще изглежда и функционира програмата, като се започне с формите, полетата в тях, функционалните бутони, автоматичното или неавтоматично преминаване във всеки следващ етап до завършването на съответната производствена или търговска дейност, както и възможността за връщане назад и обвързването им в логичен процес. За тази цел фирмата-клиент трябва да проучи съществуващите на пазара готови програмни продукти и да наеме опитен консултант, който да бъде свързващото звено между фирмените бизнес-процеси с тяхната специфика и възможностите на наличния софтуер.

При подготвяне на заданието може да се появи и първия сериозен проблем. В стремежа си максимално да удовлетвори изискванията на клиента, авторът не бива да насочва усилията си директно към доработки в програмата, която ще се прилага. Според мен правилният подход е не софтуерът да се адаптира към изискванията на фирмата, а фирмата да оптимизира дейността си, приспособявайки се към готовия IT продукт. Процесът стартира по-лесно, ако във фирмата съществува ясно изградена и добре функционираща структура, а фирменият мениджмънт отдели нужното време, включително и консултации с IT експерти, за подбор на подходящ продукт. Само след внимателно вглеждане в организацията на фирмената дейност и убеденост, че тя е добре балансирана към момента на решението, (а и в средносрочен план) следва да се пристъпи към внедряване на ERP-система с неизбежните доработки. В обратния случай нещата могат да се развият по следния, не особено приятен сценарий: при първите срещи с фирменото ръководство консултантите (респ. автора на заданието) искат максимална яснота по бизнес-процесите, т.е. какво точно клиентът би желал да се случи в системата, която ще подпомогне управлението на неговия бизнес. От една страна внедрителят очаква да му бъдат подадени конкретни изисквания от клиента с цел ефективност в работата, от друга страна клиентът, който не познава добре продукта – предимствата и възможностите му, най-общо обяснява какво иска да се случи и се чувства стимулиран да излага все повече и повече подробности. В хода на тези дискусии от особена важност е консултантът постоянно да изтъква възможностите на системата и да се стреми да оптимизира изискванията на клиента. Ако консултантът се огъне пред тези, често прекомерни изисквания, съществува реална опасност да се окаже, че отначало една – две, а после много от стандартните функции не се харесват на клиента. Той затъва в конкретика без глобална мисъл за последователност, поради обяснимо незнание на продукта. В заданието се залагат малки и незначителни на пръв поглед доработки. После се оказва, че те водят след себе си други промени и при внедряването голяма част от стандартните опции биват орязани с цел улесняване на потребителите. Стига се до там, че клиентът започва да руши много здрави връзки, а внедрителят няма представа какво го чака впоследствие, когато се разбере колко неща са унищожени. На практика излиза, че системата започва да се гради, като се срива почти всичко. Глобално погледнато обаче, за дадения продукт всички тези отстранени, дори и малки детайли трябва да си бъдат там. И не само трябва да бъдат там, но и трябва да са в точно определена логична последователност – тази на готовия продукт. Ето го и парадокса: доработките, писани с толкова труд и изключително сложни проверки, в един момент отпадат. А това са много допълнителни усилия и изгубено време, да не говорим за финансовото изражение. Все пак не бива да се забравя, че се прилага стандартен и доста скъп IT продукт, граден с години на основата на богат управленски опит, следователно той дава много повече решения, отколкото клиентът предполага, ето защо не е зле да му се доверим.

За да се избегнат голяма част от тези проблеми с особено внимание трябва да се пристъпи и към избора на консултант. Безспорно главното изискване към него е да бъде компетентен и с опит, а към това ще добавя и гъвкав и диалогичен. От него се очаква максимално бързо, точно и в детайли да схване бизнес-процесите в дейността на клиента и в същото време да е наясно с възможностите на програмата. Само при отлично познаване на софтуерния продукт, консултантът ще съумее успешно да подпомогне реализацията на бизнес-процесите в готовия продукт с минимум доработки. В обратния случай, както стана ясно, се губи излишно време и труд, а наред с това прекалените доработки биха довели до такива промени в основния продукт, че бъдещи ъпдейти биха били невъзможни за фирмата-потребител. Отново ще добавя, че и мениджърите от своя страна трябва да положат усилия да се запознаят с възможностите на системата колкото може по-подробно и детайлно, за да могат в крайна сметка да се срещнат двете страни. А как да стане това? Едва ли има готова формула, но добрият резултат е възможен с много и чести работни срещи, при това колкото повече и по-продължителни в началото на проекта, толкова по-редки и оперативни в хода на внедряването. Компетентни и опитни консултанти / експерти, представящи и двете страни, които в перманентен работен процес и приемливи срокове да реализират най-важното – успешна среща между желанието, намеренията и възможностите на двете страни за постигане на крайната цел - ERP-система.

Софтуер за цялостна защита

... или реалната цена на застраховката

Беше модно доскоро да си говорим за финансова криза. Вече не е. Сега е като изтъркан шлагер и това донякъде ни дава привидно спокойствие. Може би защото вече не е новина или „защото това го знае всяко хлапе”.

Какво се случва след новината?

Всяка криза води до отрезвяване. Започват оптимизации и повишаване на ефективността в бизнес средите. Началото на всяка оптимизация е свиване на разходите, а често погледа е насочен към графа заплати. Немалко хора трябва да си търсят нова работа. В това число и хора от ИТ бранша. Доскоро имаше сериозен недостиг на такива кадри, но е твърде вероятно поради кризата компаниите да са по-предпазливи в наемането на нови хора и предлагането на големи заплати.

Какво става с „безработните” ИТ специалисти?

Историята помни много примери за увеличване на престъпността по време на кризи. За кратък период от време ще бъдат изхвърлени от конвенционалния пазар на труда много кадри. Притиснати от обстоятелствата те ще „работят” за различни каузи дори и на парче. В такива моменти морала често отстъпва пред материалното.
Казано с две думи ще си имаме ИТ специалисти, но от другата страна на масата, извинете - маршрутизатора. Тук нямам предвид само нашите компании, а всички по света усетили в някаква степен кризата и реагирали със свиване на персонала.

Можем ли да се защитим?

Само с голи ръце не става. Очевидно е, че има нужда от инвестиции в хардуер и софтуер. Има нужда и от опит в изграждането на добра защита. Добре е управителите да знаят за какво се харчат парите на дружеството особено в период на криза. Те трябва да бъдат информирани максимално добре за да преценят в какви защити ще инвестират и в какви не (т.е. какви рискове са готови да поемат „спестявайки”). Задачата на ИТ отделите е да информират активно и да участват активно (дано само ръководството ги допуска) във вземането на решения за ИТ развитието в синхрон с цялостната фирмена стратегия за бизнес развитие. Защитния софтуер и хардуер отдавна е част от програма „минимум” в която и да е организация без значение размера й. В информационната ера най-ценният актив са нашите информационните системи. Базите данни вече представляват съществена част от капитала на всяка компания и нейното опазване от кражба, погиване, загуба е съпътстващ задължителен елемент.
За съжаление, често отношението към тази защита е формално. Инсталирането на антивирусен софтуер вече не е достатъчно за да се твърди, че е осигурена защитата на работните станции, сървърите, електронната поща и т.н. Опасността от вирусна атака или злоумишлено действие остава ако в компанията е инсталиран разнороден защитен софтуер, ако не е осигурено необходимото ниво на техническа поддръжка на наличните защитни системи, ако вирусните дефиниции не се обновяват редовно, ако няма „disaster recovery” план.

Рисковете

Много организации тестват софтуер предназначен за защита. За съжаление разнообразието е толкова голямо, че е почти невъзможно да се отсее качествения. Точно разнообразието се явява проблем, който се мултиплицира при тестовете. Например един и същи метод и набор от зловреден софтуер ще се представи по различен начин на различните софтуерни приложения.

Обърнете внимание на картината.

Колкото повече придърпваме центъра на червения кръг (тестовия набор от зловреден софтуер) към центъра на определено решение за защита, толкова по-добри резултати ще имаме за сметка на останалите участници. Поради факта, че всеки производител на софтуерни приложения за защита има свое виждане за диаметъра на своя кръг (големина на базата данни за зловреден софтуер, текущо заредена в паметта), то имаме и различно бързодействие на различните софтуери. Рискът не е малък ако производителят реши често поради маркетингови съображения да направи своя софтуер по-бърз. Високата скорост е приятна и желана от потребителите, но тя изисква по-малка част от базата данни описваща зловреден софтуер да стои активна в паметта.

Нищо в природата не се губи

Предвид изложеното дотук, става ясно, че не е възможно да се определи качеството и бързодействието на едно решение за защита спрямо друго при досегашните тестове. В крайна сметка трябва сами да направим избора сред обратнопропорционални възможности. Имам предвид, че колкото повече данни имаме за заплахите, които търсим, толкова по-бавна става защитата. Това налага качествено нов подход в борбата срещу кибер опасностите. Залага се на многослойна защита, покриване на всички възможни дупки в мрежата и най вече търсене модели на поведение при атака.
В общия случай корпоративната система за защита трябва да следва логиката на автоматизираната среда. Трябва да бъде надеждна, мащабируема, съвместима. Без това да пречи на работа на останалите използвани приложения. Системата трябва да защитава връзката с Интернет или с мрежата.
Най-често антивирусния софтуер (компонент от общата система) защитава файловите сървъри, сървърите за бази данни, сървърите на които са инсталирани приложенията за сътрудничество (от типа на Lotus Notes и MS Exchange), тъй като именно те съхраняват най-важната информация. В идеалния свят системата за защита обхваща всички компоненти на информационната система, свързани със съхранение или пренос на информация – файл сървъри, настолни системи, работни станции на мобилни потребители, сървъри за електронна поща, сървъри на които се поддържат архиви, информационни потоци през маршрутизатори и т.н.

Едно от различията на корпоративната защита спрямо индивидуалната е, че винаги пазим много потребители, а не само един. Това позволява да се „изнесат” тежките задачи на отделни сървъри. Широко разпространение получиха шлюзовете за сигурност, които се поставят на входа на фирмената мрежа. Те изпълняват голяма част от първото ниво на защита и включват в себе си няколко вида защити за различен тип атаки. Хубавото е, че са двупосочни и могат да предпазват и от вътрешни пробиви във сигурността.
Точно такива устройства, посветени само на задачи със сигурността, позволяват да се разтоварят клиентските компютри от тежката защита. В комбинация с модули за файлова защита, контрол на електронната поща и свързването на устройства с незадоволително ниво на сигурността персоналният компютър на всеки един служител е разтоварен до над 90% от работата на професионалната защита.

За съжаление неприятното бавене си остава за индивидуалния клиент. Не е оправдано той да инвестира в цялото по-горе изброено оборудване и затова разчита основно на софтуерното решение само на неговия комютър. Често решението е компромисно между цена, възраст на компютъра и ниво на сигурност.

Винаги трябва да се търси баланса между много, различни и често противоположни или дори взаимноизключващи се параметри в едно решение. Преди време много малко хора осъзнаваха опасностите от компютърните вируси. Времето и събитията промениха това. Днес компаниите в България знаят за потенциалните проблеми и повечето от тях реагират превантивно макар и количествено недостатъчно.

Поради факта, че работим само с юридически лица, основните ни впечатления са от продукти за корпоративна защита. За съжаление не веднъж сме попадали на нов клиент с инсталирана домашана версия, често нелицензирана и поради тази причина с необновени сигнатури.
Явно, някога не е било обърнато достатъчно сериозно внимание на управителите за рисковете от компрометиране на сигурността и реномето на компанията поради използване на нелицензиран софтуер. Това го отчитам, като грешка от колегите в нашия бранш, без да подценявам и случаите на откази от страна на клиентите за инвестиране в сигурността.

Опита сочи, че перфектна защита няма и не може да има. Тя винаги се движи след атаките и след компрометирането (изключение прави набиращата популярност проактивна защита). Без нея обаче просто е въпрос на време, кога ще понесем загуби.

Тенденции

Усложняващата се информационна инфраструктура и загубата на нейните ясни очертания са факторите, с които ИТ отдела ще трябва все повече да се съобразява.
Вече не можем да мисли само за “защита на периметъра”. Корпоративните информационни системи зависят все повече от от компоненти, които са извън сигурната, традиционната защитна стена (firewall). Децентрализиран, мобилен, адаптивен – това са ключoвите думи в съвременния бизнес, където сътрудниците, партньорите и клиентите често използват за достъп до корпоративни данни чрез няколко различни устройства – портативен компютър, мобилен телефон или компютър в местното Интернет-кафе. Дори сървърите на компанията могат да са извън нейните офиси и да се разчита на „cloud computing” – изчисления в облака. Допълнителните средства за достъп до корпоративната мрежа могат да пробият повече дупки в стената, която някога се считаше за достатъчна, а изнесените навън сървъри имат нужда от все по-съвършенни методи за оторизация и защита.

Вие спите ли спокойно?

SaaS моделът

Или как да изнесем ИТ-инфраструктурата от нашата компания

Software as a Service – Софтуер като услуга

С развитието на Уеб 2.0 технологиите ставаме свидетели на изнасяне на част от дейноста на фирмите в интернет пространството - основно документооборота и инструментите за съвместна работа. Макар плахо, с голяма доза недоверие в нашата страна се даде старт на използването им от бизнес средите. При този подход на работа можем да реализираме аутсорсинг на цялата инфраструктура и поддръжка. Бизнес резултата е впечатляващ! Логично е при безплатните услуги на Гугъл да е така.

Този стил на работа се бори с недоверието при предоставяне на фирмената информация на външни лица, по абсолютно същия начин, по който го прави външната фирма предоставяща аутсорсинг по поддръжката. Интересно е, че вътрешнофирмените отдели се възприемат, като „сигурни”, а те също са хора със същите човешки качества, като останалите. Всеки от ИТ поддръжката има потенциален достъп до важната информация за фирмата.
Най-елементарния пример за ползване на такава информация е проверката на нивото на заплатите от ИТ специалиста. Дали трябва всеки да знае точното заплащане на колегите си е друга тема излизаща извън сферата на този пост, но тази „справка” дава картина на този служител. Той може да прецени дали да се „бори” още в тази фирма или да напусне, ако прецени, че нивото на заплащане при неговия работодател е ниско и няма изгледи той да получи желаното повишение.
С този пример, изравнявам възможността от компрометиране на вътрешнофирмената информация при трите възможни случая(вътрешнофирмен ИТ отдел, аутсорснат ИТ отдел, аутсорсинг на цялата ИТ инфраструктура, като оставям настрана трети лица, като хакерите.
Това постепенно се отчита от инвеститорите и мениджърите, като в крайна сметка довежда до изравняване на параметрите за сравнение. Какво предизвиква това внимание към аутсорсинг не само на поддръжката? Кой ползва днес подобни услуги?
Нека разгледаме първо какво печелим от изнасяне на ИТ извън нашата дейност.

Редуциране на ИТ разходи от:

- придобиване, експлоатация и поддръжка на хардуер;
- придобиване, управление на лицензи и поддръжка на софтуер;
- изнасяне на дейността по сигурността;
- създаване на ново работно място;
- възможност да се работи извън офиса (по-малък или липса на физически офис);
- възможност разходите да следят текущия брой работни места – плаща се за толкова работни места за колкото има нужда в момента.

А сега и минусите на SaaS модела на работа:

- задължителна интернет свързаност. Ако връзката ни отпадне, не можем да продължим работа.
- използване на софтуера такъв, какъвто е. Няма големи възможности за персонализация.

Какво е “уеб базирано решение”?

Добър пример за уеб решение е SalesForce.com. Това е система за управление отношенията с клиенти CRM. Заложили са на модела SaaS (софтуер като услуга). Особеното при нея е, че клиентите не инсталират нищо на собствените си компютри. Единственото условие за да ползват услугата е да имат интернет достъп и браузър (допълнителното условие е да са си платили абонамента). На сървърите на доставчика или трето лице ASP (Application Service Provider) е инсталиран целия системен софтуер и приложенията. При големите инсталации се използват клъстери от няколко центъра за данни за разпределяне на натоварването и осигуряване непрекъсваемост на услугата при евентуални проблеми. Отделно има системи за архивиране на данните, за контрол и управление на сигурността. Решени са въпросите с енергийната независимост, физическата сигурност, климатизацията. При концентрация на много техника на едно място се постига икономия от мащаба. Това от своя страна сваля себестойността и предполага ниски цени. Предвид модела – услуга, а не продукт, клиента заплаща само наем за определен период. Не са нужни първоначални инвестиции, освен устройство с интернет браузър. Няма нужда от допълнителни средства за обновяване на приложенията – просто това е включено в цената на наема. Няма прекъсване на работата поради рутинни дейности, а прекъсванията вследствие аврия са сведени до минимум. При доставчика се намират потребителските профили и данни. Устройствата на клиентите могат да бъдат почти всичко, което има браузър и може да визуализира достатъчно информация на своя екран с оглед ергономичност. Обмена на данни се осъществява посредством Internet, който по дефиниция е несигурна среда. Проблема е решен с криптиране на връзката, но поради малкия обем трансферирана информация това не се отразява сериозно на бързодействието в негативна посока.

Как работи потребителя?

Изисква се стандартна регистрация и след въвеждане на данни за идентификация на екрана, той вижда своя уеббазиран работен плот и своите инструменти и няма значение от какъв вид крайно устройство се използва системата. Работата през уеб интерфейс на което и да е приложение не се различава много от тази в интерфейса на „дебел клиент” (това е клиентската част от софтуера при модела клиент-сървър) инсталиран на работна станция. Разликата е, че при SaaS всичко се случва на сървъра. Няма инсталация на локалната машина, нито данни. Това отвързва ръцете на мобилните потребители – те имат достъп до своите приложения и данни навсякъде и по всяко време. Общата платформа създава условия за съвместна работа по групи с централизиран склад на данните и достъп до най-актуалната информация в реално време.

Стойността

Повечето доставчици на софтуер като услуга са изложили като аргумент за избор в тяхна полза решение, което не изисква първоначална инвестиция, поддръжка, допълнителни разходи за обновяване и осигуряване на вездесъщата мобилност. Ако трябва да направим директно сравнение между уеббазирания модел и покупката на стандартен софтуер то равносметката е следната:

- бързо остаряващия хардуер се подменя от доставчика на услугата, а клиента може да използва много старо крайно устройство за свързване поради необходимоста само от браузър;
- липсата на сървъри предполага липса на сървърно помещение, а това означава по-малко офисно пространство за което да се плаща наем, редуциране на сметките за електроенергия от сървъри и климатизация;
- минимални или без разходи за системно администриране на крайните устройства;
– всички потребителски данни и настройки са при доставчика;
- автоматично архивиране на фирмените данни отново при доставчика;
- високо ниво на сигурност на данните (например клиенти доверили се на SalesForce.com са AMD, Yamaha, Toyota, Cisco, F5, Dell, Motorola и много други известни имена – общо около 44000 клиента);
- по-малко време за пускане на нов потребител;
- по-бързо възстановяване на работата при отказ на крайно устройство (всъщност това е единственото устройство при клиента).

За да стигнем до правилен анализ трябва да се определят ползите от въвеждането на SaaS решението и да изчислим TCO (Total Cost of Ownership) - общите разходи за собственост за няколко години напред. Тук е добре да добавим и ROI (Return of Investment) – възвръщане от направената инвестиция. Нека разгледаме следния пример за да докажем тезата. Изчисляване на първоначалните разходи за закупуване на хардуер и софтуер и създаване на 15 работни места във вариант конвенционален компютър.

В класическия случай при изграждане на ИТ инфраструктурата, ние ще трябва да предвидим:
- хардуер – сървър, работни станции, у-ва за архивиране;
- софтуер – операционни системи, приложен софтуер, антивирусен софтуер и т.н.;
- сървърно помещение с условията необходими вътре – непрекъсваемо токозахранващо устройство, климатизация.

При SaaS модела се изисква:
- хардуер – произволно крайно устройство, което може и да не бъде собственост на клиента, поради факта, че на него няма данни, т.е. може да се използва дори компютър от интернет кафе;
- софтуер – произволна операционна система с уеб браузър


Директното сравняване на цената за първоначално придобиване и разходите за собственост/наем показват сериозна разлика в полза на софтуера като услуга.
Очевидно е, че стойността на първоначалната инвестиции във втория случай е по-ниска. Дори пада още, ако операционната система на крайните устройства е свободна версия на Linux. Голямо значение има използвания софтуер и включените функционалности.
Нека разгледаме следния пример с нашата новосъздадена фирма „ТЕСТ”ООД , която има 15 служители.
Общи нужди:
1.Всички имат нужда да използват електронна поща – това е вече стандарт за комуникация в бизнеса.
2.Мениджъра трябва да синхронизира действията на служителите. Общ календар, задачи и проекти.
3.Повечето служители имат нужда от основни функционалности при документообработката - създаване,споделяне, редакция и съхранение на документи и таблици.

Google Apps предлага всичко това. На всичкото отгоре безплатно. Разбира се говорим за базовата функционалност. Дори и да разгледаме платения вариант, който струва по 50 USD за потребител на година, разликата отново ще бъде в полза на софтуера като услуга. Отношението е 1/10 за абонамента. Подобно изчисление за 75 работни места, ни дава по-слаб резултат – отношение 1/8,8 за работно място. Пресечна точка между двата варианта т.е. еднаква цена за работно място няма, поне за мащабите на бизнеса в България. При увеличаване на работните места цената на локалното решение пада, а още по-бързо при терминалното решение.

Обяснението на резултата е следното – при конвенционалния вариант увеличаването на броя работни места не променят драстично изискванията към основния и единствен сървър, защото натоварването с клиентските приложения се поема от работните станции. Това важи и за основния сървър при терминално решение, като по-голямото спестяване идва от използването на терминален сървър. Липсата на първоначални инвестици безапелационно поставя на пиедестал решението софтуер като услуга високо над класическия модел с дебел клиент. Огромната разлика се постига от доставчика поради икономия от мащаба. Избора на SaaS изисква предварителен анализ на текущите нужди и внимателно планиране на бъдещите.

Предимствата и недостатъците

Очевидно е, че можем да направим серизно спестяване при първоначалното стартиране на нова фирма. Този модел на работа придобива растяща популярност не само сред новосъздадените компании, като нашия пример „ТЕСТ” ООД . Защо?
Всяко ново приложение покрива нововъзникнала нужда. Дори големите компании, които вече са направили инвестициите за хардуер, софтуер, собствени ИТ отдели преценят, че заради новото приложение ще трябва да отделят ресурси за имплементация и поддръжка.

При SaaS освен наема има разход за обучение на потербителите, който присъства и в класическия модел на работа. Компанията може да поеме пълен контрол над разходите – плаща наем за толкова потребители, колкото имат нужда в момента. При сезонните или проектните бизнеси това води до значителни икономии. Добър положителен ефект се появява във финасовия резултат при използване в компании с разпръсната териториално структура. Това е обусловено от липсата на разходи при пускане на ново работно място. Дори може да не е ново работно място в офиса - това може да става от вкъщи, от офиси на клиенти или от произволна точка с интернет достъп. Аналогично на терминалните решения това е виртуален офис, без да сме зависими от крайните устройства с които ще осъществяваме достъпа.
Важен елемент от цената за притежание е, че редуцираме разходи за транспорт, поддържане на работно място, офисна площ и най-важното – оставяме повече време на служителите да се занимават със задачите, които са обект на тяхната експертиза.

Търсенето на баланс

Оказва се, че това е идеалното решение за новите компании тръгващи от нулата. Техните инвеститори могат да насочат повече финасов капитал и повече човешки ресурси към основната дейност на съотвентия бизнес. Възвръщаемостта от инвестициите се трансформира в липсата на инвестиции в странични дейности. Трудно е да се каже, докога ще бъде полезен този модел на работа в различните случаи – имам предвид растежа на бизнеса. Точния анализ за развитието на компанията ще ни покаже, колко бихме могли да спестим в рамките на няколко години. Не трябва да се пренебрегват и специфичните нужди, които нарастват с разрастване на стартиралия бизнес, а централизирания модел на работа при SaaS не е особено гъвкав. Очертава се целевата група от потребители използващи изцяло този модел да бъдат малки компании и представители на свободните професии. Големите компании, могат да ползват частично софтуера като услуга на фона на цялата им ИТ инфраструктура. При сравнението с ИТ аутсорсинга (ИТ отдел извън компанията) виждаме доста сходства. Свободните професии и току що създадените фирми ползват ИТ услуги до поискване. Основно малки фирми, но преминали през първите една две години от развитието си се насочват към аутсорсинг на ИТ услуги. След преминаване на критичната маса от брой служители времето за реакция изисква ИТ персонал на място. Отново може да бъде аутсорснат чрез лизинг на персонал или може да бъде нает на заплата от клиента. Тази бариера е около 70 работни места. Обикновенно познанията на локалния ИТ персонал са базови и целта е да се справи с основните проблеми. По-задълбочена ИТ експертиза се използва отново до поискване. Над 200 работни места започва да е оправдано да има няколко тясно профилирани ИТ специалиста. Тези компании също използват SaaS, но като част от цялата инфраструктура и обикновено е направено немалко по интеграцията със съществуващите ИТ системи.

Обобщено това е начинът по който малките фирми могат да ползват софтуер с функционалност аналогична на софтуера закупен от големите компании. Наред с реализираните икономии и новите възможности за виртуализиране на офиса тази технология се превръща в предимство пред конкурентите и дори изравнява шансовете на малките с големите играчи в пренаселения глобален пазар. Цената на лицензиране, поддръжката, развоя и съпътстващите разходи на класическия модел създаваха ограничения и правеха достъпа до качествен софтуер забранена зона за малкия бизнес. Поне доскоро. Сега малкия бизнес има почти всички шансове да работи, като големите и да стане голям. Все пак загърбихме индустриалната ера и традиционните модели на правене на бизнес.

P.S. За тези които не са разбрали още – „Добре дошли” в информационната ера.