Старите сървъри и десктопи

В България се натрупаха доста остарели компютри и сървъри. Голяма част от тях вече не са натоварени. Често съдържат стари счетоводни или складови ( и не само) системи, които се ползват само за справки за минали периоди. Техния хардуер е в достатъчно напреднала възраст и вероятността за отказ не е никак малка. Ремонта и подмяната на дефектирали компоненти е скъпа за старите устройства, а често и невъзможна.

Има ли решение този проблем?

Отговора се крие във

Hyper-V R2

Live Migration

Една от ключовите функции е Live Migration. VMware вече имат такава технология с наименованието vMotion. Тя позволява на жива машина (виртуална) да бъде преместена от един физически хост на друг физически хост. Quick Migration на Microsoft върши чудесна работа, но изисква рестарт на виртуалната машина, a клиентите свикваме бързо с удобствата. На софтуерния гигант му се наложи да догонва VMware. Голямата спирачка в Hyper-V за жива миграция беше липсата на файлова система способна да работи в клъстер режим. NTFS е стандартизирана и широко използвана, но не е клъстерна файлова система. Проблемът с файлова система NTFS е, че няма възможност за два различни хоста да погледнат в същия том и да са в състояние да разберат кой, на кои файлове е собственик. Наложи се да бъде създаден CSV (cluster shared volume). Само за аналогия VMware използват VMFS (virtual machine file system), която поддържа vMotion. С две думи клъстерната файлова система позволява да бъде монтирана едновременно на няколко сървъра. От тази гледна точка тя става споделена за тези сървъри. Идеята е, че виртуална машина работеща на даден физически хост, с виртуални дискове, разположени на споделена файлова система – видима и от останалите физически хостове, може да бъде преместена на друг хост, стига и той да „вижда” същата файлова система. Специалистите по съхранение на данни твърдят, че CSV е в ранна детска възраст. Това в никакъв случай не означава, че не работи или има проблеми. Просто все още липсват някои екстри, като допълнителни възможности за управление на сториджа, има нужда от обогатяване на възможностите за репликация и т.н.
За момента можем да разглеждаме CSV, като тунингован NTFS. Ясно е, че е по добре да се тръгне от нещо познато и утвърдено. Все пак бизнес модела на Microsoft досега беше да се използват подобни решения от други разработчици. Сега ще се наложи да създадат свой продукт, а мотива е убедителен.

Какво се случва при живото мигриране?

Живата миграция не премества виртуални дискове на виртуални машини. Нейната задача е да премести стартиралите процеси и съдържанието на оперативната памет от един хост на друг в реално време без прекъсване работата на потребителите.

Да приемем, че имаме два физически хоста и искаме от единия да мигрираме работеща виртуална машина на другия. Важно условие е двата хоста да виждат файловата система върху която се намират файловете с виртуалните дискове. При стартиране на процеса започва създаване на идентична виртуална машина на втория хост. Това става след прочитане на конфигурацията и включване на виртуалната машина. Вече имаме две виртуални машини и на двата хоста. На първия е реално работещата с клиенти, а на втория е стартирала до ниво на чакащ режим.
Сега започва процес по копиране съдържанието на оперативната памет от първата виртуална машина към втората. На първата виртуална машина се пази информация, какво е било променено в хода на експлоатация от стартирането на процеса по копиране до неговото завършване. Налага се второ копиране, но вече само на променената информация. Второто копиране вече минава за по-кратко време, защото данните са били по-малко. Въпреки това отново по време на второто копиране има промяна в хода на експлоатация. Това инициира трето копиране. Така след определен брой итерации се стига до състояние при което информацията подлежаща на копиране е толкова малко, че е възможно „замразяване” на първата виртуална машина и извършване на последно копиране. След успешното му завършване се отключват виртуалните дискове (били са заключени от първата виртуална машина). Сега вече втората може да ги заключи за себе си и да си смени статуса от чакащ в работен режим.

За потребителите негативния ефект е падане на производителността за няколко милисекунди до няколко секунди в зависимост от натовареността на виртуалната машина (скоростта с която се променя съдържанието на паметта спрямо началото на копирането). При много големи промени се налага извършването на много итерации. От съществено значение е скоростта на мрежовата връзка.

Конкуренцията в областта на виртуализацията нараства. Залозите стават все по-високи.

Нека победи по-добрия!

Клиента може само да спечели.

Microsoft лицензи за сървъри във виртуална среда

В подкрепа на идеята

От софтуерния гигант, през последните години, направиха доста атрактивно лицензирането на сървъри при виртуализация. Ползите се изразяват в различни придобивки при различните издания на Windows и Hyper-V, основно чрез увеличаване на спестяванията от лицензи.
В дадените примери по-долу ще дам препоръчителни крайни цени за България по програмата OLP (Open License Program) без включена софтуерна осигуровка. Те са само база за сравнение. В случай, че Вашата компания има друг тип споразумение или преференциални условия с Вашия доставчик, цените могат да варират, но спестяването на разходи в процентен дял трябва да бъде относително едно и също.

Hyper-V Server / Hyper-V Server R2

Това е самостоятелен, безплатен продукт и се използва само в ролята на хипервайзор. В последната версия R2, има добавени функции, като клъстериране и мигириране на жива виртуална машина. Увеличени са размерите на поддържаната оперативна памет и броя физически процесори. От гледна точка на лицензирането, всички операционни системи (Windows) във виртуалните машини трябва да бъдат закупени.

Standard Edition R2

Това е базовото издание с възможност за инсталиране на Hyper-V. Цената е 799 евро без ДДС. Тази версия позволява да се инсталира върху една виртуална машина същият софтуер без нужда от допълнителен лиценз. Microsoft нарича това „1+1”. Имате възможност да създавате колкото си пожелаете виртуални машини, но всяка след първата има нужда от допълнително закупен лиценз. Това издание е най-подходящо за малки виртуални среди. Ако имате нужда от повече от три виртуални машини, става по изгодно да се закупи Enterprise Edition.

Enterprise Edition R2

Чрез него можете да лицензирате четири виртуални машини на един и същи физически. Петият лиценз е за физическия хост. Формулата е „1+4”. Цената е 2596 евро без ДДС. Enterprise Edition дава възможност за използване на повече ресурси от физическия сървър, което е наложително при стартиране на множество виртуални машини или малко на брой, но пък ползващи повече ресурси.

Datacenter Edition R2

Лицензионния модел на тази версия е базиран не върху физическа машина, а върху физически процесор. Тук е оправдано да се инвестира в мощни, последно поколение процесори. Цената от 2648 евро без ДДС за всеки процесор изглежда висока, но тази версия дава възможност за неограничен брой на виртуалните машини с операционна система Microsoft. Тук формулата е „1 + неограничени”. Повечето клиенти са предубедени, че този тип лицензиране е подгодящо само за много големи организации, но в зависимост от архитектурата на процесора, периода на възвращаемост на инвестицията би могъл да бъде съкратен драстично.

Нека погледнем практиката.

Да вземем един съвременен двупроцесорен сървър с два четириядрени процесора, със 72 GB оперативна памет. За да не се влияе производителността от дисковия масив ще използваме външен сторидж с достатъчен брой дискове и закачен с повече от един Host Bus Adapter -a. Нарочно избираме такива параметри на дисковия масив за да не сме ограничени от него.

А сега да разгледаме няколко случая:

Посочените цени включват стойността за лицензиране на всички виртуални машини, включително и стойността на лицензиране на операционната система за физическия хост.
Полетата в зелено показват съвкупната цена от х броя Enterprise Edition + y броя Standard Edition.

Важно е да се отбележи, че операционната система за физическия сървър трябва да се използва само за мениджмънт на виртуалната инфраструктура и виртуалните машини.
Това е причината да представя в таблицата само виртуалните машини.

За справки прегледайте съдържанието на този линк.


В случай, че решите да използвате друг софтуер за виртуализация, различен от Hyper V R2 във Windows Server 2008 R2 Standard, то ще можете да използвате само едно копие.
Тук формулата „1+1” се трансформира в „0+1”. Това важи и за Windows Server 2008 R2 Enterprise. Формулата се променя от „1+4” на „0+4”.
Математиката е прекрасно нещо и всички знаем, че което и число да съберем с безкрайност е пак безкрайност. Имам предвид формулата „1 + неограничен” на Windows Server 2008 R2 Datacenter. При виртуализация под друг софтуер отново имаме неограничен брой виртуални машини. Единствените ограничения са от ресурсите предоставени от физическия хост на виртуалните машини и нуждите на последните.
Ефекта е по-голям при максимална стойност на коефициента на консолидация.

Кога и коя версия да ползваме?

В малък офис или офисен клон при по-малко от четири виртуални машини, Hyper-V сървър или Standard Edition ще бъде рентабилен избор. Хост работещ с между четири и седем виртуални машини клони към избор на Enterprise Edition в комбинация със Standard Edition. При осмата виртуална машина ползваме два лиценза за Enterprise Edition. За всички случаи с повече от осем виртуални машини на един хост с два физически процесора, Datacenter Edition е логичният избор. При 20 виртуални машини на хост, това ще спести 10648 евро (67%) в срвнение с Hyper-V или Standard Edition и 7684 евро (59%), ако използвате Enterprise Edition. Дори за 10 виртуални машини на хост, спестяването на разходи е значително.

Направете сами своя избор.

Практически пример за миграция към VMWare ESXi

Преди месец решихме да заменим сървърите обслужващи офиса на наш клиент. След няколко месеца щяха да навършат три години, а натоварването се увеличи поради разрастване на бизнеса и беше наложително да се извърши планирана замяна.

1. Основен сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 4x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 10).

2. Терминален сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 2x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 1)

3. Архивиращ сървър: 1xXeon 3040, 2GB памет, 4х250Gb SATA (RAID5)

Решението бе да ги пренесем във виртуална среда, но клиента предпочете
да тества виртуализацията с безплатната платформа VMWare ESXi (използвахме версия 3.5.0 Update 3). Поради желанието за тест (безплатен), първоначално само мигрирахме текущите операционни системи (в комплект с техните ограничения).
Като цяло сме много доволни от резултата.

Нека видим детайлите:



Хардуер: един сървър с два четириядрени процесора Xeon E5462 2.8GHz, FSB 1600MHz, 16Gb памет, 6х146Gb SAS 15000rpm (RAID 10), 2x1Tb SATA (RAID 1).

Положителни страни:

Производителност

Значително се подобри производителността на системата.
Работейки на един, но много по-мощен сървър, производителността на цялата система е значително по-висока, отколкото при работа върху няколко, но с по-малки възможности сървъри. Работата на терминалните потребители се подобри откъм бързодействие. Средното ниво на натовареност за физически процесор е около 40% - 50% по време на работния ден.

Значително е намалена консумацията на електроенергия

Работата е не толкова в цената на електроенергията (в нашия случай тя не е много), а цената и времето за резервирано захранване на системата. Използвания UPS Ablerex MS3000RT 3000VA с допълнителни батерии. Освен тези сървъри, UPS –а захранва уеб сървър (не сме го включили във виртуалната среда, от съображения за сигурност), офисна телефонна централа PBX, стандартно мрежово оборудване. Автономността на цялата система преди виртуализацията беше 1 час и 08 минути - 1 час и 56 минути в зависимост от натоварването (1 час и 56 минути - през нощта, без натоварване и извън времето за архивиране и системни дейности). Сега времето за автономна работа под товар е 2 часа и 36 минути.

Изчезна зависимостта на операционните системи от оборудването

Всички операционни системи са инсталирани на виртуални машини, чиито конфигурации са стандартни от гледна точка на операционна система и драйвери. Ако се наложи преместване на виртуални машини към нов хардуер, това ще отнеме един порядък време по-малко в сравнение преместване от един физически сървър на друг физически сървър. Само като си спомня последния път, когато го мигрирахме този основен сървър колко време отне и колко нерви... Ние бяхме смазани, клиентите изнервени за неща от типа – не ми се отваря речника, без да подозират, какво се е случило в извънработно време.
Е... сега вече е лесно. Трябва само да се копира файла на виртуалната машина на новия физически хост и... готово! (може и да не щракаме с пръсти)

Лесна миграция на съществуващи сървъри във виртуална среда
Понякога си мисля, че братята по мишка и клавиатура – програмистите се стремят да направят живота на системните администратори – рай. С разни малки на пръв поглед приложения са в състояние да улеснят тежките и времеотнемащи процедури. За съжаление, нищо не е съвършено.
При използване на приложението VMWare Converter се прехвърлят работещи сървъри от физически към виртуални машини. Често процедурата е доста гладка (но не винаги). В конкретния случай, имах само повторно конфигуриране на TCP / IP на мрежовата карта и повторно активиране на Windows Server и Microsoft Office поради значителните промени в хардуерната конфигурация по отношение на OS.

Това е възможно най-бързото въвеждане в екслоатация на нов сървър при нужда. Дали ще бъде за работа или за тестови цели, чрез виртуална среда, не е необходимо да се закупува ново оборудване.



Какви проблеми и пречки, срещнахме в хода на работа:

Физически и логически процесори

Windows Server Standard Edition поддържа до 4 процесора. Small Business Server - 2. Проблемът е в това, че когато операционните системи са инсталирани на физическите сървъри, горните ограничения са относно броя на физически инсталираните процесори.
При виртуалните машини - от физическа гледна точка на ОС са процесорите, които VMWare "показва" на гост операционна система - процесорното ядро. Има и ограничение от страна на VMWare ESXi, което не позволява на виртуална машина да отдели повече от 4 процесора (всъщност - процесорни ядра). В резултат на това, когато се инсталира VMWare ESXi на сървър с два процесора QuadCore (общо - 8 ядра), виртуална машина със Standard Edition може да разпредели не повече от 4 процесорни ядра (общо 1-ви физически процесор) и Small Business Server - 2 процесорни ядра.

Не съществуват възможности за включване на устройства към виртуални машини, свързани към портове USB, COM, LPT на физическия хост.
Старите сървъри използваха общо 3 COM (серийни) порта (2 модема и конзола към Juniper). След преместване на сървърите на виртуална среда, трябваше да използваме устройството ATEN SN9108 Serial over the NET, така че да се свърже оборудването, използвано от виртуалните машини.

Налице е софтуер, който позволява достъп през мрежата до USB устройство, свързано с отдалечената машина, но не сме го тествали.

Подобни решения за LPT портове не намерихме.


Изводите:

Очакванията от прехода към виртуална среда се оправдаха напълно. Резултатът е по-продуктивна система, значително по-малко консумирана енергия, респективно по-голям период на аварийно електрозахранване от UPS. В хода на имплементация срещнахме проблеми, но никой от тях не се оказа фундаментален и нерешим.

Преход от физически към виртуални машини може да се извърши с повечето сървъри. В нашия случай, тази миграция е оправдана на 100%.

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 20/2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Виртуализацията - що е то?

... ами нищо ново - стари принципи с нови технологии...

Виртуализацията е технология, която позволява на един компютър да се извършва работата на множество компютри. Тя е помогнала не само на големите компании по света спестявайки им време и пари, но и на всеки бизнес потърсил оптимизиране чрез консолидация на ИТ инфраструктурата. Добрата новина е, че тази технология е вече оценена от пазара и в нея се инвестира много за усъвършенстването й.

Софтуера за виртуализация започна бързо да променя центровете за данни последните години. Новото наименование придобило общественост е ”Cloud Computing” или изчисления в облака. Основната идея е да се постигне териториално независима инфраструктура на центровете за данни и офисите на крайните потребители. Това ще освободи крайните клиенти от ограниченията на собствените им дейта центрове.

Виртуализацията може да се раздели на следните етапи:


I. Отделяне логическите функции на компютъра от неговото физическо въплъщение. Това е от решаващо значение, тъй като се прекъсват връзките между софтуера на компютъра (операционна система) от хардуер (физическия сървър), в който е инсталирана. Постига се чрез междинен слой (хипервайзор), който емулира истинския хардуер за всяка една отделна виртуална инстанция. Така клиентите могат да свият значително ИТ разходите, като същевременно повишават ефективността при използването на съществуващия хардуер. Разделянето между хардуера и логическата част дава възможност на компанията да консолидира множество сървъри и настолни компютри на един единствен сървър.
Икономически е по-разумно да превозваме служителите с автобус (виртуални машини в един физически сървър), отколкото да осигурим и поддържаме за всеки един от тях лек автомобил (физически сървър за всяко едно приложение).

II.Консолидация: Сървърна консолидация означава да се стартират множество виртуални компютри на една физическа машина. При разделяне на Windows базирани сървъри в множество виртуални сървъри, компаниите намаляват необходимостта от хардуер и оперативните разходи до около 50% ,като едновременно намаляват времето за въвеждане в работен режим на нови сървъри с до около 70%. Пример – сравнение може да се даде със спедиторските фирми. Те се грижат всеки един контейнер да е максимално уплътнен със стока. Групирането на стоки от различни поръчители повишава ефективността на транспорта, а това от своя страна сваля цената. Всяка отстранена нужда от физически сървър редуцира вредното влияния върху околната среда поради понижена енергийна консумация, енергийно резервиране, климатизация, неговото производство и извеждането му от употреба. Производителите на сървъри също са щастливи от този подход, защото продават по-големи и по-мощни машини и дори при същия марж, номинала на печалбата е по-голям.

III.Обединяване на физическите ресурси: Следващата фаза на виртуализация позволява общият сбор от физически компютри да се разглежда, като едно цяло. Обединението е логическо и става скрито за потребителя, но се следи за равномерно разпределяне на натоварването, както и за резервиране на ресурси за критични приложения. Ако един възел от логическото обединение дефектира и излезе от строя, останалите могат безпроблемно да продължат работата ,стига сбора от свободния им ресурс преди срива да е бил по-голям от ресурса заеман от дефектиралата машина.

IV.Автоматизация на процесите: Повишаването ефективността на услугите предоставяни за потребителите идва със знанията на ИТ персонала в областта на автоматизацията. Днешните ИТ отдели трябва да бъдат в състояние да отговорят на бързо променящите се условия за бизнес,неочакван престой или бедствие, спазвайки предварително дефинирани ИТ политики и стандарти.
Виртуализацията предлага огромни възможности за автоматизиране на все повече задачи. Алтернатива е за подсигуряване на „хардуер” за ново приложение по-бързо отколкото когато и да било и осигурява балансиране натоварването на изчислителните ресурси. Улесняват се и дейности като възстановяване след авария „Disaster Recovery”. Автоматизацията води до по-добро време на реакция при различни събития, по-високи нива на достъпност и по-малко човешки грешки от страна на ИТ персонала.

V.Освобождението: Широкото разпространение на виртуализацията ще наложи обща инфраструктура прехвърляща корпоративните граници. Това от своя страна ще помогне на компаниите да се освободят от ограничения с които сме свикнали при физическите дейта центрове. Фирмите ще могат да стартират приложения в и извън тяхната ИТ инфраструктура, напълно управлявани, сигурни и до поискване. Служителите ще могат да използват необходимите им софтуерни приложения от всяко устройство и от всяко място.

Изчисленията в облака са вълнуваща възможност за компаниите да освободят своите ИТ организации от оковите на днешните физически и географски граници. И виртуализацията превръща тази визия в реалност.

В нашата страна много малко фирми използват виртуализация. Първите стъпи към нея са чрез консолидацията – на сървъри и компютри на служители.
При сървърната консолидация, физическия сървър се превръща във виртуална машина т.е. файлове, които могат да се съхраняват и управляват централизирано и динамично разгърнати на базата на натоварването и наличните ресурси. Това намалява броя на необходимите физически машини, като същевременно драстично подобрява ефективното използване на сървъра, което пряко влияе (положително) на бизнес ефекта.
За да се отговори на нуждата от постоянно добавяне и обновяване на широк спектър от услуги и приложения включително тяхната подръжка, ИТ отделите в организациите трябва непрекъснато да добавят нови сървъри. Често, повечето приложения са били разработени за нуждите на определена бизнес дейност или функция. Тези приложения обикновено се инсталират и работят на отделни физическите сървъри. Там има много малко, ако въобще има, споделяне на ИТ ресурси между различните приложения. Резултата, обикновено води до фрагментация на цялата инфраструктура, а това от своя страна – до липса на гъвкавост в организацията на ИТ средата. Компаниите се борят със сървъри, които имат ниско ниво на използваемост от наличните системни ресурси. Те имат по-висока цена на придобиване поради презапасяване и по-висока цена на притежание поради бездействие на мощности. Разходите за днешните имплементации са чувствително по-високи, тъй като ИТ отделите презапасяват системите, за да гарантират, че изчислителната мощност е в състояние да отговори на пиковите специфичните изисквания. Обикновено натоварването на сървъра е по-малко от 10% от общия капацитет, което води до неизползван хардуер, загуба на пространство и преразход на електричество.
Внедряването на нови сървъри е прекалено дълъг процес изискващ много човешки ресурси. Обикновено се измерва в дни и месеци, което трудно може да върви в крак с бизнес развитието и промените на пазара.

Виртуализацията редуцира престоя „down time” на сървъра и ускорява пускането му в експлоатация.

Чрез консолидиране на множество отделни машини върху един хардуерен сървър, чрез виртуализация, можете да използвате спокойно схемата един сървър – едно приложение, въпреки намаляването на физически отпуснатите ресурси от сървъра. Това ви позволява без проблем да поддържате бизнес нуждите си с по-малко хардуер, което води до по-ниски разходи за оборудване, по-малко потребление на електричество за сървърната мощност, охлаждане и не на последно място - по-малко физическо пространство. Виртуализацията може да опрости и ускори имплементацията на нови сървъри. Добавянето на допълнителни виртуални машини може да бъде разделено от придобиване на нов хардуер. Ако отделно бизнес приложение изисква допълнителна мощност или е необходима нова функционалност, то това става опростено и незабавно. В по-сложна виртуална среда, виртуалните машини могат да бъдат самостоятелно подготвяни, стартирани и инсталирани, което води до динамично разпределение на ресурсите.

Защо зелени технологии?

Последните години ефективното потребление на енергия стана критичен въпрос за IT организациите. С постоянно растящите разходи за енергия (отчитайки растящите цени на електроенергията и растящите ИТ нужди на бизнеса) на много центрове за данни им липсва мощност или пространство, което ИТ услугите изискват. Анализаторите от този бранш предричат, че скоро годишните разходи за енергия необходима на един сървър (захранване и климатизация) ще надхвърлят цената на неговото придобиване. Оптимизирането на ИТ инфраструктурата чрез консолидиране и динамичен мениджмънт, позволява да спестите енергия чрез уплътняване на сървърното натоварване, без да се засягат приложения или потребители. Целта е едновремено с предходното да „раззеленяваме” центровете за данни, да повишаваме нивото на обслужване и да намаляваме на разходите.

Докато виртуализационно базираната сървърна консолидация може да предостави много ползи, може също така да се усложни прекалено, ако средата не се управлява правилно. Представете си, че неопитен нов служител на спедиторска фирма изпрати тежкотоварен камион за превоз на дрехи. Да, работата пак ще бъде свършена но не и ефективно. В такъв случай е възможно икономиите от хардуерна консолидация да бъдат изчерпани и дори прехвърлени поради увеличаване разходите за ИТ мениджмънт. Определянето на тези физически сървъри, които са най-подходящи за виртуализация и кои виртуални машини на кои физически сървъри да бъдат е от изключителна важност. Грешките се заплащат скъпо с трудна и времеотнемаща процедура по възстановяване.

А Вие имате ли си 180 тонен КАМАЗ ?

Свежия полъх на технологията

Intel Developer Forum Сан-Франциско

Тази година Интел проведе събитието за единадесети път - IDF Fall 2008 – малко по-рано от традиционното през септември. Това е логично предвид последната слаба година откъм технологични новости. Сега стремежът е да се покаже всичко ново, при това възможно най-рано, за да има време да влезе на пазара през силните месеци на продажби в областта на електрониката.
По стара традиция Форума на Интел за разработчици се провежда не само за запознаване с най-новите технологии, но и за очертаване на бъдещите хоризонти на развитие. Един от големите плюсове на събитието е, че тогава се обсъждат общите и комплексни перспективи за развитие на индустрията. Знаем, че Интел заема почетно централно място, но съвсем не и в разрез от останалите индустрии. Казано простичко: ако се вслушаме в лекциите на IDF можем доста ясно да предположим накъде ще се развива ИТ света.

Нулевият ден на събитието бе посветен на изследователската дейност и разработката на перспективни изчислителни технологии. Разгледани бяха и нови модели на използване на мрежови визуални изчисления, предполагащи обмяна на опит и информация в онлайн режим с помощта на интерактивни и визуални интерфейси.
Такива интерфейси могат да се разделят на две основни категории: моделируеми условия (виртуални светове, колективни интерактивни игри, триизмерно кино и разширена реалност) и съчетание на цифровата информация с реални изображения. Новата програма за изследвания на Intel е насочена към разрешаване на основни технически проблеми в тази област.
Представената нова концепция за нови изчислителни възможности откриваща пътя за обединение на реалния и цифров свят с помощта на датчици предизвика голям интерес. Много такива устройства – от микро до макроскопични, в това число – видеосензори, камери, датчици на ускорение, състояние на околната среда ще измерват разнообразни параметри на реалния свят, ще ги анализират и ще предприемат съответните действия.
С две думи бъдещето ще наложи новите изчислителни системи да обработват паралелно множество потоци данни от различно естество и формати, получени чрез не по-малко количество датчици за различни събития и състояния. На всичкото отгоре устройствата трябва да са мобилни без това да им пречи да са свръх производителни при минимален разход на енергия. Изчислителните центрове, които ще съхраняват и разпределят получените данни, трябва да са обзаведени с мощни хранилища на данни в съчетание с виртуализация. Между нас казано, производителите в бранша едва ли ще останат на улицата и без хляб в близко бъдеще.
Най-широко разискваната тема бе за енергийната ефективност и екологично чистите производства. Освен това на тези две теми бе отделено и допълнително внимание в доклада на председателя на съвета на директорите в Intel Крейг Барет (Craig Barrett).

„Технологията – това е инструментариум за решаване на сложни световни проблеми в областта на здравеопазването, образованието, икономическото развитие и опазване на околната среда. Нито една държава, нито дори един човек не може да остане настрана от тези проблеми. Присъединявайте се към решенията на глобалните проблеми на човечеството.”

Интересни данни: Технологичния сектор носи отговорност за по-малко от 2% от глобалното отделяне на въглероден диоксид. Съществува голям набор от възможности за творческо използване на технологията и оттам за редуциране на останалите 98%. Например с помощта на GPS технологията и специални софтуерни програми ERP (Enterprise Resource Planning) или в частност MRP (Material Resource Planning) една дистрибуторска верига доставяща стоки до врата може да намали драстично месечния пробег на своите камиони.

Ползите са ясни:
- екология
- редуциране на разходите за гориво, заплати
- конкурентно предимство

Новите технологии се насочват към три основни направления следващи световните тенденции:
- образование
- здравеопазване
- икономически растеж

Крейг Барет обяви, че Intel ще раздаде три награди от по 100 хиляди долара, с които ще бъдат получени от приносителите на най-добрите идеи по използването на технологията за решение на най-важните проблеми в по-горе изброените направления.

Дългочаканата (традиционно) информация за новите поколения процесори изнесе в своя доклад старши вицепрезидента на Intel, генерален мениджър на Digital Enterprise Group – Patrick Gelsinger. Стана ясно, че първите процесори за настолни машини пуснати в производство са Intel Core i7 и енергийноефективните високопроизводителни сървърни процесори с кодовото име Nehalem-EP. Също така Intel планира производство на сървърни чипове Nehalem-EX, процесори за мобилни устройства Havendale и Lynnfield, процесори за настолни компютри Auburndale и Clarkdale. Това ще се случи през втората половина на 2009.

В новото поколение на микроархитектурата Core се използва технология Intel Hyper-Threading (8 потока на 4-ядерен процесор), ново междукомпонентно свързващо звено Intel QuickPath, последователен канал за предаване на данни от типа „точка-точка”, който за разлика от стандартната шина FSB увеличива скоростта на предаване на данни меду 4 до 8 пъти. Особено внимание беше отделено на използването на турборежима, който позволява да се превключи процесора в състояние на максимална честота без това да води до прегряване.
Първия шестядрен процесор на Intel Xeon за многопроцесорни сървъри, чийто пазарен пуск е предвиден за този месец, достигна световен рекорд по производителност. Той преодоля бариерата от 1 милион транзакции в минута в стандартен тест - TPC Benchmark C.

Многоядрената архитектура x86 под кодовото название Larrabee ще се появи около края на 2009 и началото на 2010 година и ще бъде ориентирана към пазара на графичните системи за персонални компютри с поддръжка на DirectX и OpenGL. С излизането на Larrabee се очаква началото на отраслова инициатива за създаване и оптимизация на софтуерното обезпечаване за поддръжка на процесори с по десет, сто и хиляди ядра. Това ще бъде основата на която ще работят компютрите на бъдещето.
Още по време на уводната част бе анонсирано създаването на обществото Intel QuickAssist Technology Community, което ще подпомага разработката на приложения на основата на ускорителя QuickAssist, корпоративните системи за безопасност, IP-телефонията и безжичните инфраструктури (в това число WiMAX).
Изпълнителния вицепрезидент, генералния мениджър на Mobility Group David PerlMutter на Форумa първо направи демонстрация на работна мобилна платформа с кодовото име Calpella. Пазарния дебют е предвиден за втората половина на 2009 година. Беше показан и четириядрения мобилен процесор от семейството на Intel Core 2 Extreme с TDP и мощност 45 W. Освен това беше представено второ поколение двуядрени процесори за свръхтънки и леки ноутбуци.

Представители от Intel разказаха за плановете си да пуснат на пазара в близко време високопроизводителни дискови решения - Intel SATA SSD. Най-напред ще бъдат достъпни 1,8-инчови SSD дискове Intel X18-M и 2,5-инчови X25-M с капацитет 80 и 160 GB за използване в настолни и мобилни компютри. Тук технологията е MLC (multi level cell) за постигане на цена, но е по-бавна от SLC (single level cell).

За сървъри обслужващи предприятия, системи за съхранения на данни и работни станции Intel пуска серията SSD дискове 32 и 64 GB X25-E Extreme SATA, създаден на базата SLC и е оптимизиран за достигане на максимална скорост при операции вход/изход (IOPS). Ключа към невижданата досега производителност се крие във високоскоростните 10 канални флаш памети NAND, използваната технология NCQ (Native Command Queuing), технологията Advanced Dynamic Wear Leveling, ниското ниво на предусилвателя при запис (Write Amplification Factor).

Intel Anti-Theft Technology е другата представена технология, включваща хардуерна система за идентификация и механизъм на реагиране, които позволяват заключване на устройството в случай на кражба.

Новата мрежа WiMAX 4G ще свързва огромно количество мобилни платформи и устройства. По цял свят сега са пуснати в експлоатация повече от 400 тестови и работни мрежи WiMAX. Дори Dell се присъединява към другите производители на компютри – Acer, Asus, Lenovo, Panasonic и Toshiba, комплектоващи в своите нови ноутбуци модула Intel WiMAX/WiFi Link 5050 Series.
Не бяха забравени и въпроси за дъгосрочното развитие на телевизията. Повече от 1,3 милиард семейства по света са телевизионни зрители и е настъпил момента за обединение на Интернет и телевизията. Едно от стратегическите направления за развитие на Intel – пускането на едночипова система (System-on-Chip, SoC) за устройства от битовата електроника. Дори изпуснаха информацията, че ще пуснат второ поколение едночипови системи Sodaville на базата на процесора Intel Atom, най-вероятно в края на следващата година.

Първият модел от новото семейство стана процесора Intel Media CE 3100 „Canmore” – специализирано решение базирано на архитектурата Intel за Blu-ray устройства, цифрови телевизионни приемници за кодирани програми, телевизори и други битови устройства с възможност за включване в мрежата. „Canmore” представлява процесор 800 MHz Intel Pentium M с 256 KB cache L2, графично 2D/3D ядро Intel GMA 500 с универсална архитектура за шедъри. Те ускоряват операциите BLT/Alpha BLT и декодират видео с висока резолюция с поддръжка на формати MPEG-2, H.264 и VC-1 с изходен HDMI 1.3a. В комплекта влизат и триканален контролер на паметта DDR2 800 MHz, два отделни осемканални DSP процесора, подържащи Blu-ray.

Мобилните интернет устройства (Mobile Internet Device, MID) на базата на процесора Intel Atom серия Z5xx се установяват, като платформа за внедряване на иновации в областта на мобилните екосистеми. Сериозно количество от устройства беше показано, които съвсем скоро ще се появят на пазара. Продуктовата линия на Intel за мобилни интернет системи ще бъде подкрепена от платформата на следващото поколение под кодовото име Moorestown с концентратор Intel System Controller Hub, поддержащ видео с висока резолюция (1080p, 30 кадъра в секунда).

На този Форум бяха направени демонстрации на мобилни интернет устройства на базата на процесора Intel Atom от производители: Aigo, Asus, BenQ, BYD, Clarion, Compal, Digifriends, Fujitsu, Gigabyte, Hanbit, Kohjinsha, Lenovo, Panasonic, PearTree, Sharp, Trigem, USI, Wibrain и Yukyung. Повечето от тях към днешна дата вече ги има по полиците на магазините.

Intel обяви за намерението си да разшири портфолиото си от компютри предвидени за ученици. Новият Classmate PC тепърва ще е снабден със сензорен екран и поддръжка на писалка и екранно настройваема клавиатура, режим таблетен компютър, опростени режими на мрежово включване и съвместна работа.

Новата концепция на дизайна с прост корпус позволява на ОЕМ производителите да избират различни цветове и форми. Предвидената опционална ръкохватка е предназначена за удобно пренасяне или за допълнително и по-сигурно фиксиране на компютъра в таблетен режим. Добавен е и бутон за преход между стандартен и таблетен режим.
Днес 35 OEM производители доставят ученически ноутбуци в развитие и развиващите се страни по цял свят. Примери много за OEM модели: HCL MiLeap (Индия), Olidata JumPC (Италия), FTEC SmartBook (Малайзия), Neo eXplore (Филипии) и CTL 2Go PC (USA). Вече са достъпни и локализирани версии, адаптирани на над 20 езика, включително китайски, португалски, руски, испански и т.н.
Форум Intel за разработчици е място за показ на новите технологии и новите тенденции. Там можете да видите образци от продукция, която или никога няма да види бял свят или ще бъде следващия пазарен бум. Тази година посетителите бяха повече от 5 хиляди експерта. За пореден път форума показа лидерските позиции на Intel в съвремената полупроводникова индустрия. Участниците посетили IDF тази година успяха лично да се докоснат до тенденциите и върховите технологии още преди те да са станали масов продукт.

Модерния номад

Бизнесът се променя непрекъснато и налага нови правила за оцеляване и успех. Много компании в търсене на свещения граал в частност съвършения бизнес модел експериментират с различни дейности, дори доскоро отричани в техния бранш. Съревнованието за конкурентното предимство създава предпоставки за вечното търсене.
Много фирми са осъзнали разликата между продажбите чрез мобилни търговци и продажбите чрез стационарни обекти (складове, магазини и т.н.). Навсякъде, където е възможно стремежът е да се улесни клиента. Казано с други думи – Мохамед ще отиде при планината, ако тя не изгаря от желание да отиде при него. Резултата е бил появата на мобилните търговци, консултанти и произволни специалности, които позволяват част от бизнес процесите да се извършат на място при клиента.
Разбира се пълно щастие няма и следват проблемите от това, че от една страна мобилния служител е на работа, но в същото време е в офиса на клиента. Там по правило няма обособено работно място за него. В миналото мобилния служител се е движел с доволно много папки със себе си, но често се е случвало точно на тази среща да му липсва точно онзи, важният документ.
Днес е малко по- лесно да си мобилен. Бихме могли да вземем със себе си почти целия офис с мобилния компютър. Остават проблемите с актуалността на данните на преносимия компютър спрямо тези в централния офис и сигурността на данните на мобилното устройство. Има все повече и по-качествени решения на тези проблеми. Понастоящем сме свидетели на една сериозна еволюция на електрониката стремяща се да задоволи модерния номад.

Телефон или компютър?

Производителите на мобилни телефони се стремят да ги напълнят с функционалности за да ги превърнат в устройство за мобилен офис. Истината е, че успяват, но само с функционалността. Основния им проблем е ергономичността. Мобилните телефони и смартфоните са подходящи само за прочит на документи, електронна поща и с известни забележки за разглеждане на интернет страници – тук да ме прощават производителите на приложения за мобилен интернет. Мениджърите напоследък се обзавеждат с BlackBerry устройства за да бъдат винаги в час с бизнеса, който управляват. Да, определено са информирани, но абсурдното идва, когато трябва да върнат отговор на електронно съобщение при спазен бизнес етикет.
Познавам много хора, които не обичат да пишат SMS –и, защото цифровата клавиатура ги изнервя. При смартфоните с qwerty клавиатура е малко по-лесно, но с предимство са дамите с малки и изящни пръсти. При господата изнервянето си остава, както и невъзможността за изпращане на качествен отговор.
Мобилните търговци са обзаведени със смартфони със специализиран софтуер, чрез който те могат на място при клиента да описват новата поръчка и текущата продажба.
Удобството е в размера на устройството, но екстрите свършват дотук. Специализирания софтуер има нужда от синхронизация с централната база данни в централния офис. Това предполага, че всяка по-голяма промяна в централния софтуер (обикновено ERP система) изисква промяна и в специализирания софтуер за да могат отново да работят синхронно.

Защо има различни софтуери?

Стандартните или по-известни като IBM PC съвместими компютри работят с широко разпространените операционни системи на Майкрософт или различните линукс дистрибуции. Малките устроиства имат собствени операционни системи, отразяващи техните особености и разлики спрямо по-големите им събратя. Отново можем да открием операционни системи на Майкрософт, пак линукс дистрибуции, Symbian и Palm OS. Особеното при последните е, че те са доста „орязани” като възможности, за да се съберат на значително по-малката памет в мобилния телефон или смартфон и да стартират достатъчно бързо на много по-слабия процесор. Често се налага някои функции да се програмират по различен начин спрямо софтуера за големите компютри. Това налага да се пишат отделни приложения на една и съща ERP система за стандартни компютри и за мобилни телефони. И това е по-добрия вариант, защото другият е приложенията да са писани от различни производители. Тогава синхронизирането е значително по-трудно. Поддръжката на такава система логично е по скъпа от поддръжката на система само със стандартни компютри.

Мобилният компютър

Там където мобилния телефон не се справя го заместваме с мобилен компютър. При него имаме минималната необходима ергономичност за ефективна работа. Операционната система е стандартна и няма нужда от специализиран софтуер заради нея. Офис приложенията също са стандартни и без липсващи функции. И тук обаче има проблеми – доста по-тежък е от един смартфон, доста по-бавно зарежда операционната система дори при условие, че е бил в спящ режим.
Мобилните потребители често са принудени да носят със себе си и смартфон и мобилен компютър за да не бъдат изненадани от ситуацията.
Нелека е задачата на ИТ отдела да поддържа мобилните устройства на пътуващите служители. Поддръжката включва не само хардуер. Софтуера трябва да е унифициран за цялата компания, но настройките обикновено са персонални според отдела, длъжността и личните предпочитания.

Идеалното устройство

Производителите се стремят да налучкат правилното устройство и да го предложат на пазара. Клиентите са точния барометър за продукцията. След всеки нов продукт се появява вълна от статии и дискусии за плюсовете и минусите от него. Това несъмнено усъвършенства продуктите, но голямата истина е, че мобилните потребители са много различни един от друг. Нека вземем за пример физиологичните различия (разликата между мъжката и женската ръка), професионалната специализация на индивида, неговите служебни задължения и длъжностна характеристика, личните му качества и неговата продуктивност.
Идеалното мобилно устройство трябва да бъде на пресечната точка между ергономичност, функционалност, производителност, продължителност на работа, тегло, здравина и др. Проблема е, че всеки потребител има различни тегловни коефициенти за всеки от по-горните параметри.
Едно от възможните решения е с новите продукти излезли сравнително отскоро на пазара.

Нетбук. Що е то?

Това устройство много прилича на ноутбук, но не е. Не и в пълния смисъл на думата. Има си почти всички характеристики на стандартен преносим компютър, но основната му цел е да задоволи потребностите от базова офис дейност без тежки приложения.
Поради тази причина процесора е много енергоспестяващ и много „зелен” (в смисъл на зелени технологии), но това е обратно пропорционално на неговата производителност. Нетбукът в общия случай не е създаден за мултимедия. Можете да си пуснете филм, но натоварването на процесора спокойно ще надхвърли 70 – 80 %. Друг е въпроса как ще четете субтитрите на 8,9 инчов екран с 1024х600 пиксела разделителна способност. Самите производители го доставят с модифициран Линкус или Майкрософт операционна система, избягвайки обаче Виста. В класацията на операционните системи остава само Линукс, ако нетбукът е с твърдотелен твърд диск от типа SSD (Solid State Disk).
Масовите покупки от страна на домашните потребители са продиктувани основно от цената. Само, че сравняват цена на ябълки и круши. Никак не малка разликата в производителността. Това води до един основен извод: Това не може да бъде основен компютър на потребителя.
Естествено всяко правило си има изключения. Единствения вариант за пълноценно използване на мъниците е като терминални станции. През работното време те са на бюрото и са свързани към голям монитор, външни мишка и клавиатура и не на последно място са свързани чрез компютърната мрежа към фирмения терминален сървър.
Терминалния сървър може да се разглежда, като една голяма работна станция на която могат едновременно и независимо един от друг да работят множество потребители. Така всеки си има своя работен екран със своите иконки и документи. Броя потребители зависи от мощността на терминалния сървър и едновременно работещите софтуерни приложения.
Другата добра новина е, че когато излезем от офиса можем да вземем нетбука с нас и да се закачим в нашият терминален сървър отвън. Виждал съм очарованието на лицата при много клиенти осъзнаващи, че те влизат отново в своя терминален профил и виждат своя работен плот със своите иконки и документи дори, когато не се намират в офиса. При стандартните терминални станции това е невъзможно – монитора, мишката и клавиатурата са стандартни и отделно от станцията – т.е. и да вземем стандартната терминална станция с нас, трябва да помъкнем и цялата периферия. Съществува и варианта да се закачаме към фирмения терминален сървър и през произволна стационарна машина (от компютърен клуб например), но да се върнем към нашия мобилен търговец, който е при клиента и няма осигурено работно място.
В близкото минало трябваше да се моли за интернет свързаност за да получи достъп до централния си офис и то при условие, че въобще може да му бъде технически осигурена. Сега мобилните оператори у нас предлагат 3G модеми за достъп до интернет през техните мрежи. Поради естеството на връзката между терминалната станция (нетбука) и терминалния сървър в офиса, трафика е минимален и за голяма част от потребителите включения трафик в минималния пакет е достатъчен. Дори в случайте, когато сме извън големите градове и нямаме 3G покритие скоростта е достатъчна за да си свършим работата.
При терминалния модел на работа се използват ресурсите на сървъра, а терминалната станция има за задача само да визуализира потребителския екран и да предава сигналите от мишката и клавиатурата към сървъра. Това означава, че нямаме нужда от много дисково пространство и от бърз диск, оперативната памет е необходима основно за работеща операционна система без допълнителни приложения и процесорната мощ не е от решаващо значение.

В този ред на мисли реших да направя експеримент със себе си.

За целта ми помогна продуктовия мениджър на Acer от Асбис България – Пламен Цанков. ( Не работят с крайни клиенти. Само с дилъри!) Предостави ми за тестове Acer Aspire One 150 – типичен представител на нетбуците.
От друга страна аз съм типичен представител на мобилен потребител, който е непрекъснато в движение и по офиси на потенциални или настоящи клиенти. На всичкото отгоре в нашата фирма си имаме терминален сървър и на него е инсталирано всичко необходимо за фирмената дейност.
Първият проблем с който се сблъсках беше орязаната линукс версия инсталирана фабрично (няма терминален клиент за Windows – rdesktop, а за капак няма и gcc). С това се справих бързо – външно оптично устройство, малко интернет и нова пълнофункционална линукс дистрибуция грейна на нетбука – нямах желание да откривам поетапно какво точно са орязали във преинсталираната фабрично.
Резултата е, че работи точно така, както е бил проектиран – електронна поща, интернет свързаност и офис приложения локално и... чудесна терминална станция към Windows базиран терминален сървър. Това е и моята препоръка за конфигурация. В случай, че сте потребители на Линукс базирани сървъри пускането в експлоатация е още по-лесно.
Ако сте готови да заплатите лиценз за Windows имайте предвид, че тези мъници са предвидени да работят с XP и то при стандартен твърд диск. С другия е доста по-бавно при локално инсталирани приложения. За повече информация погледнете блога на Bloody’s TechBlog.
При инсталиране на Windows Vista необходимостта от орязване на допълнителните екстри почти обезмисля начинанието.
Другото приложение на нетбука е при поотрасналите деца в гимназиалния курс и студентите. В тяхната учебна среда се предполага наличие на интернет и достъп до уеббазирани услуги. При образованието обикновенно не е необходима огромна изчислителна мощ за стандартните приложения и представянето на мъника е повече от добро.

Изводите

Странно решение от страна на производителите. Желанието да се угоди на потребителите за ниска цена може да изиграе лоша шега на всички по веригата – от R&D екипа през производство, дисрибуция та чак до крайния клиент. Вече се чуват лоши отзиви за увеличеното производство и понижаващите се въпреки това печалби.
Повече по темата в TechNews.bg
Опасението ми е, че потребителите не разбират напълно възможностите на устройството и го приемат за уникално предложение от света на стандартните преносими компютри. Какво по-хубаво? Хем малък – запазена територия за бизнес класата, хем невероятно евтин. Това е една вълна, която са яхнали производители, дистрибутори и дилъри, но тя ще им изиграе лоша шега.
Разочарованието неминуемо ще дойде.
Целевата група клиенти на подобни устройства е ограничена до специфични бизнес процеси изискващи терминален режим на работа или локална работа само с леки офис приложения – в бизнес и образованието.

Внимание!

Нетбука не е алтернатива освен в изброените по-горе два случая. Ако имате нужда от сериозна машина мислете за нетбука, като втора – допълваща.
Голяма част от бизнеса в България и домашните потребители възприемат нетбука за съжаление, като детска играчка и средство за забавление или евтина алтернатива на съвременните ноутбуци.
Смятам, че трябва специалистите от този бранш да сме честни с клиента и да му представим реалното приложение на нетбука, защото продажбите ще свършат рано или късно, но доверието трудно ще бъде върнато.

P.S. Преценете сами за какво ще използвате мъниците!

Зелените технологии

Промяната

Законът формулиран от Гордън Мур още в далечната 1965 година (количеството на транзисторите в кристала на процесора ще се удвоява всяка година), като че ли беше непоклатим. Прогнозата се сбъдваше всяка следваща година с удивителна точност до 1995 –а. След това се появи нужда от поправки във времето, за което се удвояваха транзисторите – близо два пъти повече, спрямо периода 1965 – 1995. На фона на общия технологичен бум потребителите не забелязваха забавянето ръстта на производителността. Заводите се прехвърляха на все по-съвършени технологични процеси, увеличавайки обема на продукцията непрекъснато. Това се отнася не само при чиповете, а и за производителите на печатни платки, дискове, монитори и всевъзможна периферия. Цените на електрониката постепенно падаха за щастие на тези, които отдавна мечтаеха за персонален компютър. Стигнахме и дотам, че в разчетите ни за живот на персоналния компютър свалихме границата до три години. Между другото повечето техника трудно доживява до края на гаранционния период без някакъв макар и незначителен проблем. Това обаче дава тласък на индустрията – все по-мощни и все по-малко издържливи компютри. Необходимостта от честа смяна днес е нещо нормално. Равносметката е, че в европейския съюз един средностатистически гражданин за целия си живот изхвърля около 1900 килограма електронен боклук. Умножено по броя жители дава впечатляващ резултат.

В България все още сме в началната фаза – покупките. Логично е при годишните ръстове на продажбите с които се хвалят дистрибуторите у нас да се затрупаме с техника, която не след дълго ще остарее. Положителния момент ще бъде, че няма да е необходимо да си внасяме ИТ техника втора употреба от чужбина – просто количественото натрупване скоро ще достигне критичната маса. Старата техника разбира се ще бъде оползотворена в училища, детски градини и всички роднини имащи нужда от интернет, поща и безплатни разговори.
Рано или късно ще ги настигнем... и западно европейците и американците. Макар и с количеството електронен боклук.
Дали не сме закъснели с реакцията? Разбира се не! Нормално е във времената, когато компютъра беше лукс, никой да не се замисля за рециклиране на старите компоненти.

Всяко правило си има изключения. По времето на социализма се изхвърляха значителни количества платки с елементи по тях на неохранявани псевдо бунища (наричани временни хранилища) без покрив дори. Гледката не беше необичайна около ДЗУ Стара Загора. Аз и мои приятели се навъртахме там за да си набавим електронни компоненти без пари. Имаше и други като нас, но те събираха платките с друга цел. Количеството ценни метали е било пренебрежимо малко за държавната машина, но явно достатъчно много за „събирачите”.
Промените след 1989 година прекратиха производството, а оттам и боклука. „Чистачите” бързо приключиха с остатъците и занятието замря.

Засега поне няма голямо количество електронен боклук. Тайната се крие в находчивостта на нашия сънародник. Виждал съм машини достойни за музейни експонати още да изпълняват задачите си. Те може да сменят собственика и функциите си, но излизат от експлоатация едва, когато стойността на ремонта превишава стойността на нова или втора употреба машина.

С превръщането на компютъра в масов продукт все повече потребители ще станат собственици на повече от необходимата им техника. Това насищане ще доведе до нуждата от събиране на електронните отпадъци.
В миналото звучеше, като виц събирането и рециклирането на такъв вид отпадъци, но само се замислете как звучи днес събиране и рециклиране на спортни коли или часовници „Ролекс”.

Проблемите на високите технологии

Пластмасата, в това число и тази – особенно токсичната, която се използва за производство на компютри, не се преработва от природата веднага. Изхвърления на боклука системен блок са му е необходими сто до двеста години до пълното разграждане. Стъклото на електронно лъчевата тръба от старите монитори с кинескоп се разлагат за около хилядолетие, а при достатъчно благоприятни условия и до милион години!

Не трябва да се забравя, че винаги в производството на електронни компоненти се използват тежки метали, като например хром, живак и олово. Съдържанието им в една здравословна среда е минимално и дори пренебрежимо.

Нека разгледаме типичния кандидат от мониторите за изхвърляне. Това са 14 и 15 инчовите модели CRT монитори, които на общо основание се отравят към своя последен път, освобождавайки място на своите по-съвършени течнокристални колеги. Равносметката от съставките е плашеща. Общото количество на вредните вечества представлява една четвърт от цялата маса. Оставени на слънце, токсините започват да се изпаряват в атмосферата (за последния век съдържанието на живачните пари е нараснало три пъти) и бавно, но сигурно отравят почвата чрез дъждовете. Оттам ги поемат подпочвените води, които от своя страна пренасят вредните вещества в реките. В този ред на мисли е ясно, че само разделното събиране и съхранение не решава проблема. Необходимо е рециклиране при спазване нормите за опазване на околната среда. Това обаче не е никак евтин процес.
За съжаление, днес дори големите играчи в производството на хардуер на въпроса за пълноценна преработка на остарялата техника само размахват ръце – проблема е глобален, за да може да бъде решен ефективно и в кратки срокове. Изход има, но както обикновено, дългия път до него трябва да е постлан с пачки пари.

Докато магнатите си блъскат главите над въпроса къде да дянат компютърния скрап, ентусиасти сред потребителите намират нови приложения на старата техника и дори си организират състезания. Има много примери, като часовник от твърд диск Western Digital, ключодържатели от памети, компютърна кутия – барбекю и дори държач за тоалетна хартия от корпуса на стар Макинтош.

Да направим стандарти за защита!

Правителствата на много страни, по правило с растящ пазар, доста живо се интересуват от въпроса за опазване на околната среда и отдавна не смятат зелените и производните им организации, милеещи за природата и техните членове за безделници. Например от средата на 2006 година във всички страни на Евросъюза действа забрана за превоз на товари (в това число и компютърни компоненти), които не отговарят на строгия стандарт ROHS. Основните цели на директивата – да се понижи замърсяването и да се предотврати разрушаването на околната среда, също и съхраняване здравето на хората, ползващи електроника. Заинтересуваните в по-подробното изучаване на директивата, нейните методи за въздействие на участниците и допълнителна информация, свързана с ROHS, могат да проверят на специализирания сайт http:/www.rohs.gov.uk .
Дадения стандарт достатъчно твърдо ограничава съдържанието на вредни вещества в продукцията и принуждава производителите на електроника под страх от загуби да организират така производството си, че да получат правото да лепят заветните зелени стикери. Понякога дори компании, като Apple, им се е налагало да преустановят продажбите на даден продукт за дадена територия. Например видеокамерата iSight за зоната Евросъюза.
Съществува и друг не по-малко строг стандарт – WEEE, който допълва ROHS и прави живота на хардуерните производители непоносим, а този на населението на Европа – безопасен. Тази директива регулира процеса по създаването, използването, преработването и повторното използване.

Диета за ИТ

Оставения включен за през нощта компютър влияе негативно не само на сметката Ви за електроенергия, но и на здравето Ви поради високото ниво на шумовия фон.Това е само върхът на айсберга. Голяма част от електроенергията се произвежда от топлоелектрически централи, които изгарят огромни количества органично гориво. КПД на такива централи е достатъчно малко сравнено с количеството изхвърлени в атмосферата изгорели газове.
Единствения начин за редуциране на вредното влияние е редуциране на енергопотреблението. Скритата полза за потребителите е по-малките сметки за електроенергия. В международен мащаб скритата полза е за енерговносителите. Европейският съюз съвсем отскоро се присети, че е станал доста зависим от руските енергоизточници. Сега тепърва се създават комисии от политици и учени, които да предложат програми за енергийна ефективност на национално и след това на европейско ниво.

Какво да прави отделния потребител?

Всички сме чували за различните енергоспестяващи режими в електронните изделия. Почти всяка операционна система може да изключва твърдите дискове и/или монтора по график предварително зададен от потребителя. Доста усилия бяха хвърлени от производителите на компютърна техника в последните години за повишаване на енергийната ефективност.

И има защо. Нека посмятаме.

Цената на електроенергията в момента е почти 20 стотинки на киловатчас (в това число – пренос, достъп до мрежа, акциз... и „последния да затвори вратата”). Дори когато един персонален компютър консумира само 350 W, той ще ви докара разходи от почти 615 лева на година, ако работи непрекъснато. Действително много рядко се стига до използване на цялата мощност непрекъснато. Казано с други думи 350 W е максималната мощност. За да бъде съвместим с най-новия стандарт Energy Star 4.0, един персонален компютър трябва да консумира не повече от 50 W в режим на престой и 4 W в режим на хибернация. Борбата не спира дотук, сега е в разработка Energy Star 5.0. За сравнение малкият нетбук на Acer – Aspire One консумира не повече от 0.96 W в спящ режим и 0.9 W в режим на standby.

Първите стъпки към личната енергийна ефективност са:

1.Ползвайте експертен съвет при покупката на електроника. Купете си машина, която отговаря най-добре на нуждите Ви и същевременно отговаря на последните енергийни стандарти.
2.Направете енергийните настройки на компютъра да бъдат на границата между Вашите потребности и максималното спестяване на електроенергия. Пълна ефективност не можем да получим, защото ще загубим функционалност или дори ще стигнем до момент на невъзможна работа. Режима на заспиване при липса на потребителска активност е един от най-сериозните методи за спестяване на електроенергия при преносимите и десктоп компютрите. Пряката полза за потребителя е по бързото зареждане на операционната система при отчетена активност.
3.Новите, „зелени” компютри освен, че пестят елетроенергия, имат доста сериозно предимство – процеса при рециклиране е по-евтин. Ще можем по-лесно да се „оттървем” от старата техника.
4.Ненужните, но работещи компютри дарявайте за образованието.
5.Разказвайте на Вашите познати за ползите от енергийната ефективност.

Така можем да си осигурим „зелено” бъдеще и да сме сигурни, че поколенията след нас ще наследят планета в добро здраве.

Ползата за потребителя

Енергийната ефективност е от изключителна важност за мобилните потребители. От прецизната настройка на системата, компонентите и стила на работа зависи живота на батерията. Съвремените номади с ноутбук под ръка бързо се просвещават в науката за енергийна ефективност преследващи по-дълго време на работа. Това е положителен момент макар и с принудително образоване в тази сфера.
В края на 2006 година в Европа стартира продажби първия зелен компютър от VIA под името Crusader Carbon 3 PC. С оглед на цена под 600 USD и прилична комплектация, включваща 15,4 инчов LCD монитор и лицензен Windows XP, беше логично тези машини да се превърнат в широко използвани в офисите – там където няма ресурсоемки приложения и служителите не отмарят с 3D игри. В допълнение към плюсовете на този модел е ниската консумация, следствие от това – липса на активно охлаждане на процесора и следствие на последното – по-тих офис. Маркетинголозите от VIA са вложили в понятието „Carbon Free” ниското енергопотребление на процессора – около 20 W. За сравнение: Pentium-4 в режим на натоварване „дърпа” не по-малко от 100W.

На уебстраницата на VIA има калкулатор, който показва колко дървета са необходими за да почистят въздуха и да преработят въглеродния диоксид обратно в кислород за всеки процесор през целия жизнен цикъл на едно PC. Просто въведете мощността. Това важи за произволна електрическа машина, като например телевизор, пералня, хладилник и т.н.
Безспорния успех на ASUS тази година със своя модел нетбук EeePC накара почти всички уважаващи себе си производители да излязат със собствено предложение на пазара. Към днешна дата основната конфигурация, която се предлага е с процесор Intel Atom 1.6Ghz, 512 до 1024MB оперативна памет и дискове от 8GB SSD до 160GB SATA. Новото устройство е в класа на слабите преносими компютри. Основното му предназначение е за ползване на интернет, електронна поща и базова текстообработка. Това се налага първо поради намалената мощност на процесора и второ поради влошената ергономичност. Енергийните показатели обаче са повече от добри. Ефективната работа на батерии е около 2 часа и малко – производителите са надценили енергоспестяването и са сложили в повечето модели 3 клетъчна батерия. Очаква се след края на октомври да се появи на пазара и 6 клетъчна батерия за същите модели.
В следващия пост на блога ще разгледам по-подробно приложението и възможностите на нетбуците.

Алтернативното електропроизводство

В Европейския съюз е сключена спогодба между държавите членки с предварително дефинирани срокове и облекчения за построяването на възобновяеми източници на енергия. Бяхме свидетели на своеобразен бум във ВЕЦ-овете. По северното крайбрежие и района на подбалкана са изградени ферми от ветрогенератори. Има различни методи и способи за зелено производство на електроенергия, но основното е в нейното разумно използване. Повече за алтернативния добив можете да прочетете тук.


След тегленето на чертата

Предриетите стъпки от ИТ бранша в цял свят определено са правилни. Много критици оценят това като маркетингово шоу за привличане на повече клиенти, но това е един разумен начин да потребяваме само толкова, колкото ни е нужно. Това е единствения начин да продължим технологичното развитие и да запазим природата.