17 November 2008

Състоянието на ИТ пазара в България

Какво се случва след зарята и гърмежите от отворено шампанско?

Сред множеството купони за постигнати високи резултати от дистрибутори и техните дилъри някак незабелязано се промъква съмнението за продължителността на периода на възход. Нашият пазар, макар и малък се развива според световните тенденции. Проблема е, че все още сме в първата фаза на продажбите. Имам предвид обема приходи от вида на продаваните стоки или услуги. За да стартира един пазар, той се нуждае от техника и е нормално да имаме двуцифрени ръстове в проценти при дистрибуторите на хардуер. След количественото натрупване, тенденцията сочи втората фаза - идва естествената нужда от софтуер. За съжаление, неприятно ще се отрази финансовата криза на пазара и неговото развитие. Вероятно обемите продажби на хардуер ще спаднат, но не поради насищане на пазара, а свиването на бюджетите на клиентите за ИТ.

Възможно ли е пазара на ИТ продукти (основно хардуер в момента ) да е непрекъснато растящ?

Нека се огледаме! Всички стоки, подлежащи на продажба без нужда от услуга при самата продажба се намират при големите ритейл вериги. Логиката е спазена – много оборот, малък марж, възможности за разсрочени плащания. Идеално... може би?

Проблема на големите търговски вериги

Той се крие в самото им име – търговски. Там се набляга на обема продажби – разбираемо е – за да има икономически смисъл, трябват големи обороти за компенсация на малкия марж. Последния обаче често включва само разходите по самата продажба.

Големият въпрос е кой плаща за поддръжката

В началото конкуренцията е малко и маржовете позволяват разумно ниво на услугата по гаранционната поддръжка. С навлизането на повече ритейлъри в ИТ сегмента маржа се стеснява и на всички ни е ясно, че разходите за склада, магазина, режийните и заплатите не могат да бъдат елеминирани. Първият паднал в конкурентната борба е разхода по гаранционната подръжка.
Резултата не е бърз, но е краен. Например в Полша потребителите вече са минали по този път и са осъзнали, че по-ниската цена излиза по-солена във времето. След като много хора са се опарили от „изгодната” покупка, днес тенденцията е отново да се търси кварталното магазинче за ИТ техника или местна фирма с доказана експертиза в областта допълваща се от носена от уста на уста репутация.

Завоя на големите производители

Не е тайна, че големите знаят повече за тенденциите от малките. На пръв поглед странното решение – производството и продажбата на нетбуци – изяжда маржа и изисква по-големи количества за да се запази обема печалба. Новите продукти с по-ниска цена притиснаха до стената не един и двама производители и големи търговци. Дори и те са длъжни да пазят високи обороти за да останат на пазара.

Снижаването на крайната цена би увеличило потенциалната маса потребители и до необходимите обеми ще се стигне относително безпроблемно. Тази политика предвижда продажба на почти унифициран хардуер с малки възможности и поради тази причина позволява на него да се стартира относително ограничен софтуер. От една страна това ограничава потребителите, като възможности, но от друга сваля от плещите им необходимостта от поддръжка. Мечтата на производители и потребители...
Нищо в природата не се губи! Нашият случай не прави изключение. Всъщност поддръжка и сериозен хардуер има, но при доставчиците на услуги.
След като вашият нетбук има ограничена функционалност, то ще си я набавите като външна услуга – през интернет. Дали ще ползвате ваши сървъри или на други доставчици, няма значение, защото и в двата случая става въпрос за паричен поток излизащ от вашия джоб.
Положителните моменти са консолидирането на сървъри, устройства за съхранение на данни и тяхното централизирано управление. Безспорно това сваля общата цена на притежание, ако са ваши или предполага по-малък наем в случай на външен доставчик.
Отрицателните са гарантирането на достъпността, конфиденциалността и защитата от неправомерен достъп.
Завоя на големите производители е доста рискован и могат да го вземат без да излизат на банкета само фирмените играчи или тези, които ползват „cloud computing” – изчисление в облака. Това са гореописаните два случая със собствен сървър или такъв от външен доставчик.
Домашните потребители закупувайки такъв компютър рискуват да одраскат мантинелата, а някои направо се удрят в нея. Вече има вторичен пазар на нетбуци – осъзналите, че това е орязан хардуер са готови да го продадат за по-малка сума на все още неосъзналите. За радост на производителите и търговците пазара все още приема добре мъниците, но всяко начало си има и край. Домашните потребители рано или късно ще се върнат към стандартния компютър – без значение стационарен или мобилен, защото те рядко използват сървъри и за тях е важно приложенията да работят локално. За нормална работа у дома трудно може да се използва 8,9” монитор. Ако към нетбука се закупи допълнителен монитор, то цената на двете устройства се доближава до евтиния клас стандартни мобилни компютри.
Шумотевицата скоро ще свърши и отново ще си повторим „Безплатен обяд няма” визирайки евтиния на пръв поглед нетбук.

След „откритието”, че няма безкрайно евтини мобилни компютри идва другата по-лоша новина. Тя се състои в намалелите поръчки за производители на чипове в световен мащаб. Това ще доведе до свиване на производството, а оттам и задържане или дори вдигане на цената за бройка.
Чувствителните към цената пазари, като българския, ще реагират остро със свиване на покупките. През периода на изчакване за отново растящо потребление в световен мащаб, евтин долар ред други причини определящи дали една покупка е изгодна или не, ще си работим с настоящата техника. Тук се крие подводния камък. През този период на изчакване потребителите ще са амортизирали в голяма степен машините.
Отново трябва да минем през хардуерния период на покупки за да стигнем до втория – софтуера. Това отново ще ни отдалечи от достигането на развит пазар при който основен дял от потребителската кошница на ИТ клиента са софтуера и услугите.

Защо да не се възползваме от изчисленият в облака?

Макар и много стара, идеята е добра. Тя няма толкова технически недостатъци, колкото социални. Имам предвид проблема с недоверието, възможността за кражба на данни и т.н. Ако се върнем назад в историята ( не само компютърната ) ще открием много примери за блестящи идеи, които са чакали на трупчета, ужасно много време. Например "само" 230 г. пр. Хр. Ератостен успява да изчисли размера на Земята! Той установява точния час, в който слънчевите лъчи достигат дъното на кладенеца в Сиена (днешен Асуан), и измерва ъгъла на сянката от вертикално изправена пръчка. Знаейки точното разстояние между двата града, той стига до извода, че обиколката на Земята е 250 хиляди стадия, т.е. около 40 хиляди километра. През средните векове идеята за сферичността на Земята се запазва. Коперник и Галилей влизат в конфликт с Църквата не защото смятат, че Земята е кръгла, а защото считат, че тя не е център на Вселената.
Научно казано - първо ни трябва социална революция и след това техническа. Просветените (знаещите и мислещите) въждат потенциала, но по подразбиране са неразбирани и възпирани от вземащите решения. Проучването на възможностите за отдалечени операции и свеждането им до ръководството на фирмата в разбираем и измерим за тях вид може да донесе повече ползи отколкото негативи.

А, Вие каква технология внедрявате?

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 40/2008 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

16 November 2008

За неуспешните проекти или защо лошите примери са най-добрите примери?

Колко струва внедряването на ERP/CRM система? За колко време ще я внедрим? Колко консултанта и колко служителя ще бъдат въвлечени? … тези въпроси засягат всеки, който се е сблъсквал със системи които подпомагат управлението на бизнеса. Защо се провалят проектите и защо бюджета е много често удвоен, а хората не стигат?

Има много големи компании, които се занимават с анализа на внедряването на ERP/CRM и други съкращения, които би трябвало да подпомогнат управлението на бизнеса и да ни освободят времето да се съсредоточим над бизнеса, а не над внедряването или решаването на конкретни проблеми около скъпия софтуер и скъпите консултантски услуги.

Тук, както споменах по-горе, ще опишa някои данни от анализа на международни компании, за причините и разходите свързани с провала на IT проекти (включително и внедряване на бизнес решения). Реално всички провали са проектни провали! Което показва, че едно важно перо в бюджета на един проект трябва да е „Управление на проекта”. В моята практика много често при клиенти стигаме до елемента да се заплаща за „реално свършена работа”, за достигнат резултат, а управлението на проектите се приема за даденост! По-долу ще опиша някои преведени статистики за лошите проекти както и за факторите за успех:

Колко струва успешния проект? Малко факти по-долу!

· Успешни са 16% от проектите: Приключили на време, според бюджета, със всички елементи и функционалности заложени в началото.

· Предизвикателни са 53% от проектите: Приключени и работещи, но с надвишен бюджет, отнели повече време от заложеното и предлагащи по-малко елементи и функционалности отколкото са заложени в началото.

· Провалени са 31% от проектите! Прекъснати по време на внедряването!

Защо се провалят проектите?

Започват отново – 95% от всички проекти имат един или повече рестартирания

Надхвърлени разходисредно с около 190%

Надхвърлено времесредно с около 220%

При 75% от горните два случая е или надхвърлен бюджет или време, а при 30% от провалените проекти са и двата фактора – надхвърлени бюджет и време

Проблеми с функционалносттасредно 60% е доставено

10 причини за неуспешен проект:

Неправилно обучени и/или неопитни мениджъри на проекти

Липса на описани и управлявани очаквания

Слабо ръководство на някои или всички нива

Липса на добре описани, документирани и следени изисквания

Слабо планиране и планирани процеси

Лоша оценка на усилията

Културни и етнически противоречия

Разминаване между екипа по проекта и бизнеса или други организации които са обслужвани

Неадекватни или лошо използвани методи

Лоша комуникация, включително следене на прогреса и отчетност

11 ключови фактора за успешен проект

Въвличане на персонала и потребителите

Подкрепа от мениджмънта

Добре описани изисквания

Правилно планиране

Реалистични очаквания

По-малки стъпки в проекта

Компетентен персонал

Приемственост

Ясна визия и цели

Трудолюбив и съсредоточен екип

Доказана методология и документация

Да овладеем трите убиеца на проекти:

Управление на очакванията

Определяне на очакванията (разминаванията)

Намаляване на разминаванията

Управление на Риска

Определяне на рисковете

Определяне на мерките с които да се избегнат

Планиране на бедствия и непредвидими обстоятелства

Управление на промените (цели, време, ресурси, планове)

Разпознаване на промените

Определяне на влиянието към проектастойност & време

Още … споделете вашето мнение по горните данни и вашите разбирания. Ако имате въпроси, не се колебайте да пишете!