Модерния номад

Бизнесът се променя непрекъснато и налага нови правила за оцеляване и успех. Много компании в търсене на свещения граал в частност съвършения бизнес модел експериментират с различни дейности, дори доскоро отричани в техния бранш. Съревнованието за конкурентното предимство създава предпоставки за вечното търсене.
Много фирми са осъзнали разликата между продажбите чрез мобилни търговци и продажбите чрез стационарни обекти (складове, магазини и т.н.). Навсякъде, където е възможно стремежът е да се улесни клиента. Казано с други думи – Мохамед ще отиде при планината, ако тя не изгаря от желание да отиде при него. Резултата е бил появата на мобилните търговци, консултанти и произволни специалности, които позволяват част от бизнес процесите да се извършат на място при клиента.
Разбира се пълно щастие няма и следват проблемите от това, че от една страна мобилния служител е на работа, но в същото време е в офиса на клиента. Там по правило няма обособено работно място за него. В миналото мобилния служител се е движел с доволно много папки със себе си, но често се е случвало точно на тази среща да му липсва точно онзи, важният документ.
Днес е малко по- лесно да си мобилен. Бихме могли да вземем със себе си почти целия офис с мобилния компютър. Остават проблемите с актуалността на данните на преносимия компютър спрямо тези в централния офис и сигурността на данните на мобилното устройство. Има все повече и по-качествени решения на тези проблеми. Понастоящем сме свидетели на една сериозна еволюция на електрониката стремяща се да задоволи модерния номад.

Телефон или компютър?

Производителите на мобилни телефони се стремят да ги напълнят с функционалности за да ги превърнат в устройство за мобилен офис. Истината е, че успяват, но само с функционалността. Основния им проблем е ергономичността. Мобилните телефони и смартфоните са подходящи само за прочит на документи, електронна поща и с известни забележки за разглеждане на интернет страници – тук да ме прощават производителите на приложения за мобилен интернет. Мениджърите напоследък се обзавеждат с BlackBerry устройства за да бъдат винаги в час с бизнеса, който управляват. Да, определено са информирани, но абсурдното идва, когато трябва да върнат отговор на електронно съобщение при спазен бизнес етикет.
Познавам много хора, които не обичат да пишат SMS –и, защото цифровата клавиатура ги изнервя. При смартфоните с qwerty клавиатура е малко по-лесно, но с предимство са дамите с малки и изящни пръсти. При господата изнервянето си остава, както и невъзможността за изпращане на качествен отговор.
Мобилните търговци са обзаведени със смартфони със специализиран софтуер, чрез който те могат на място при клиента да описват новата поръчка и текущата продажба.
Удобството е в размера на устройството, но екстрите свършват дотук. Специализирания софтуер има нужда от синхронизация с централната база данни в централния офис. Това предполага, че всяка по-голяма промяна в централния софтуер (обикновено ERP система) изисква промяна и в специализирания софтуер за да могат отново да работят синхронно.

Защо има различни софтуери?

Стандартните или по-известни като IBM PC съвместими компютри работят с широко разпространените операционни системи на Майкрософт или различните линукс дистрибуции. Малките устроиства имат собствени операционни системи, отразяващи техните особености и разлики спрямо по-големите им събратя. Отново можем да открием операционни системи на Майкрософт, пак линукс дистрибуции, Symbian и Palm OS. Особеното при последните е, че те са доста „орязани” като възможности, за да се съберат на значително по-малката памет в мобилния телефон или смартфон и да стартират достатъчно бързо на много по-слабия процесор. Често се налага някои функции да се програмират по различен начин спрямо софтуера за големите компютри. Това налага да се пишат отделни приложения на една и съща ERP система за стандартни компютри и за мобилни телефони. И това е по-добрия вариант, защото другият е приложенията да са писани от различни производители. Тогава синхронизирането е значително по-трудно. Поддръжката на такава система логично е по скъпа от поддръжката на система само със стандартни компютри.

Мобилният компютър

Там където мобилния телефон не се справя го заместваме с мобилен компютър. При него имаме минималната необходима ергономичност за ефективна работа. Операционната система е стандартна и няма нужда от специализиран софтуер заради нея. Офис приложенията също са стандартни и без липсващи функции. И тук обаче има проблеми – доста по-тежък е от един смартфон, доста по-бавно зарежда операционната система дори при условие, че е бил в спящ режим.
Мобилните потребители често са принудени да носят със себе си и смартфон и мобилен компютър за да не бъдат изненадани от ситуацията.
Нелека е задачата на ИТ отдела да поддържа мобилните устройства на пътуващите служители. Поддръжката включва не само хардуер. Софтуера трябва да е унифициран за цялата компания, но настройките обикновено са персонални според отдела, длъжността и личните предпочитания.

Идеалното устройство

Производителите се стремят да налучкат правилното устройство и да го предложат на пазара. Клиентите са точния барометър за продукцията. След всеки нов продукт се появява вълна от статии и дискусии за плюсовете и минусите от него. Това несъмнено усъвършенства продуктите, но голямата истина е, че мобилните потребители са много различни един от друг. Нека вземем за пример физиологичните различия (разликата между мъжката и женската ръка), професионалната специализация на индивида, неговите служебни задължения и длъжностна характеристика, личните му качества и неговата продуктивност.
Идеалното мобилно устройство трябва да бъде на пресечната точка между ергономичност, функционалност, производителност, продължителност на работа, тегло, здравина и др. Проблема е, че всеки потребител има различни тегловни коефициенти за всеки от по-горните параметри.
Едно от възможните решения е с новите продукти излезли сравнително отскоро на пазара.

Нетбук. Що е то?

Това устройство много прилича на ноутбук, но не е. Не и в пълния смисъл на думата. Има си почти всички характеристики на стандартен преносим компютър, но основната му цел е да задоволи потребностите от базова офис дейност без тежки приложения.
Поради тази причина процесора е много енергоспестяващ и много „зелен” (в смисъл на зелени технологии), но това е обратно пропорционално на неговата производителност. Нетбукът в общия случай не е създаден за мултимедия. Можете да си пуснете филм, но натоварването на процесора спокойно ще надхвърли 70 – 80 %. Друг е въпроса как ще четете субтитрите на 8,9 инчов екран с 1024х600 пиксела разделителна способност. Самите производители го доставят с модифициран Линкус или Майкрософт операционна система, избягвайки обаче Виста. В класацията на операционните системи остава само Линукс, ако нетбукът е с твърдотелен твърд диск от типа SSD (Solid State Disk).
Масовите покупки от страна на домашните потребители са продиктувани основно от цената. Само, че сравняват цена на ябълки и круши. Никак не малка разликата в производителността. Това води до един основен извод: Това не може да бъде основен компютър на потребителя.
Естествено всяко правило си има изключения. Единствения вариант за пълноценно използване на мъниците е като терминални станции. През работното време те са на бюрото и са свързани към голям монитор, външни мишка и клавиатура и не на последно място са свързани чрез компютърната мрежа към фирмения терминален сървър.
Терминалния сървър може да се разглежда, като една голяма работна станция на която могат едновременно и независимо един от друг да работят множество потребители. Така всеки си има своя работен екран със своите иконки и документи. Броя потребители зависи от мощността на терминалния сървър и едновременно работещите софтуерни приложения.
Другата добра новина е, че когато излезем от офиса можем да вземем нетбука с нас и да се закачим в нашият терминален сървър отвън. Виждал съм очарованието на лицата при много клиенти осъзнаващи, че те влизат отново в своя терминален профил и виждат своя работен плот със своите иконки и документи дори, когато не се намират в офиса. При стандартните терминални станции това е невъзможно – монитора, мишката и клавиатурата са стандартни и отделно от станцията – т.е. и да вземем стандартната терминална станция с нас, трябва да помъкнем и цялата периферия. Съществува и варианта да се закачаме към фирмения терминален сървър и през произволна стационарна машина (от компютърен клуб например), но да се върнем към нашия мобилен търговец, който е при клиента и няма осигурено работно място.
В близкото минало трябваше да се моли за интернет свързаност за да получи достъп до централния си офис и то при условие, че въобще може да му бъде технически осигурена. Сега мобилните оператори у нас предлагат 3G модеми за достъп до интернет през техните мрежи. Поради естеството на връзката между терминалната станция (нетбука) и терминалния сървър в офиса, трафика е минимален и за голяма част от потребителите включения трафик в минималния пакет е достатъчен. Дори в случайте, когато сме извън големите градове и нямаме 3G покритие скоростта е достатъчна за да си свършим работата.
При терминалния модел на работа се използват ресурсите на сървъра, а терминалната станция има за задача само да визуализира потребителския екран и да предава сигналите от мишката и клавиатурата към сървъра. Това означава, че нямаме нужда от много дисково пространство и от бърз диск, оперативната памет е необходима основно за работеща операционна система без допълнителни приложения и процесорната мощ не е от решаващо значение.

В този ред на мисли реших да направя експеримент със себе си.

За целта ми помогна продуктовия мениджър на Acer от Асбис България – Пламен Цанков. ( Не работят с крайни клиенти. Само с дилъри!) Предостави ми за тестове Acer Aspire One 150 – типичен представител на нетбуците.
От друга страна аз съм типичен представител на мобилен потребител, който е непрекъснато в движение и по офиси на потенциални или настоящи клиенти. На всичкото отгоре в нашата фирма си имаме терминален сървър и на него е инсталирано всичко необходимо за фирмената дейност.
Първият проблем с който се сблъсках беше орязаната линукс версия инсталирана фабрично (няма терминален клиент за Windows – rdesktop, а за капак няма и gcc). С това се справих бързо – външно оптично устройство, малко интернет и нова пълнофункционална линукс дистрибуция грейна на нетбука – нямах желание да откривам поетапно какво точно са орязали във преинсталираната фабрично.
Резултата е, че работи точно така, както е бил проектиран – електронна поща, интернет свързаност и офис приложения локално и... чудесна терминална станция към Windows базиран терминален сървър. Това е и моята препоръка за конфигурация. В случай, че сте потребители на Линукс базирани сървъри пускането в експлоатация е още по-лесно.
Ако сте готови да заплатите лиценз за Windows имайте предвид, че тези мъници са предвидени да работят с XP и то при стандартен твърд диск. С другия е доста по-бавно при локално инсталирани приложения. За повече информация погледнете блога на Bloody’s TechBlog.
При инсталиране на Windows Vista необходимостта от орязване на допълнителните екстри почти обезмисля начинанието.
Другото приложение на нетбука е при поотрасналите деца в гимназиалния курс и студентите. В тяхната учебна среда се предполага наличие на интернет и достъп до уеббазирани услуги. При образованието обикновенно не е необходима огромна изчислителна мощ за стандартните приложения и представянето на мъника е повече от добро.

Изводите

Странно решение от страна на производителите. Желанието да се угоди на потребителите за ниска цена може да изиграе лоша шега на всички по веригата – от R&D екипа през производство, дисрибуция та чак до крайния клиент. Вече се чуват лоши отзиви за увеличеното производство и понижаващите се въпреки това печалби.
Повече по темата в TechNews.bg
Опасението ми е, че потребителите не разбират напълно възможностите на устройството и го приемат за уникално предложение от света на стандартните преносими компютри. Какво по-хубаво? Хем малък – запазена територия за бизнес класата, хем невероятно евтин. Това е една вълна, която са яхнали производители, дистрибутори и дилъри, но тя ще им изиграе лоша шега.
Разочарованието неминуемо ще дойде.
Целевата група клиенти на подобни устройства е ограничена до специфични бизнес процеси изискващи терминален режим на работа или локална работа само с леки офис приложения – в бизнес и образованието.

Внимание!

Нетбука не е алтернатива освен в изброените по-горе два случая. Ако имате нужда от сериозна машина мислете за нетбука, като втора – допълваща.
Голяма част от бизнеса в България и домашните потребители възприемат нетбука за съжаление, като детска играчка и средство за забавление или евтина алтернатива на съвременните ноутбуци.
Смятам, че трябва специалистите от този бранш да сме честни с клиента и да му представим реалното приложение на нетбука, защото продажбите ще свършат рано или късно, но доверието трудно ще бъде върнато.

P.S. Преценете сами за какво ще използвате мъниците!

Зелените технологии

Промяната

Законът формулиран от Гордън Мур още в далечната 1965 година (количеството на транзисторите в кристала на процесора ще се удвоява всяка година), като че ли беше непоклатим. Прогнозата се сбъдваше всяка следваща година с удивителна точност до 1995 –а. След това се появи нужда от поправки във времето, за което се удвояваха транзисторите – близо два пъти повече, спрямо периода 1965 – 1995. На фона на общия технологичен бум потребителите не забелязваха забавянето ръстта на производителността. Заводите се прехвърляха на все по-съвършени технологични процеси, увеличавайки обема на продукцията непрекъснато. Това се отнася не само при чиповете, а и за производителите на печатни платки, дискове, монитори и всевъзможна периферия. Цените на електрониката постепенно падаха за щастие на тези, които отдавна мечтаеха за персонален компютър. Стигнахме и дотам, че в разчетите ни за живот на персоналния компютър свалихме границата до три години. Между другото повечето техника трудно доживява до края на гаранционния период без някакъв макар и незначителен проблем. Това обаче дава тласък на индустрията – все по-мощни и все по-малко издържливи компютри. Необходимостта от честа смяна днес е нещо нормално. Равносметката е, че в европейския съюз един средностатистически гражданин за целия си живот изхвърля около 1900 килограма електронен боклук. Умножено по броя жители дава впечатляващ резултат.

В България все още сме в началната фаза – покупките. Логично е при годишните ръстове на продажбите с които се хвалят дистрибуторите у нас да се затрупаме с техника, която не след дълго ще остарее. Положителния момент ще бъде, че няма да е необходимо да си внасяме ИТ техника втора употреба от чужбина – просто количественото натрупване скоро ще достигне критичната маса. Старата техника разбира се ще бъде оползотворена в училища, детски градини и всички роднини имащи нужда от интернет, поща и безплатни разговори.
Рано или късно ще ги настигнем... и западно европейците и американците. Макар и с количеството електронен боклук.
Дали не сме закъснели с реакцията? Разбира се не! Нормално е във времената, когато компютъра беше лукс, никой да не се замисля за рециклиране на старите компоненти.

Всяко правило си има изключения. По времето на социализма се изхвърляха значителни количества платки с елементи по тях на неохранявани псевдо бунища (наричани временни хранилища) без покрив дори. Гледката не беше необичайна около ДЗУ Стара Загора. Аз и мои приятели се навъртахме там за да си набавим електронни компоненти без пари. Имаше и други като нас, но те събираха платките с друга цел. Количеството ценни метали е било пренебрежимо малко за държавната машина, но явно достатъчно много за „събирачите”.
Промените след 1989 година прекратиха производството, а оттам и боклука. „Чистачите” бързо приключиха с остатъците и занятието замря.

Засега поне няма голямо количество електронен боклук. Тайната се крие в находчивостта на нашия сънародник. Виждал съм машини достойни за музейни експонати още да изпълняват задачите си. Те може да сменят собственика и функциите си, но излизат от експлоатация едва, когато стойността на ремонта превишава стойността на нова или втора употреба машина.

С превръщането на компютъра в масов продукт все повече потребители ще станат собственици на повече от необходимата им техника. Това насищане ще доведе до нуждата от събиране на електронните отпадъци.
В миналото звучеше, като виц събирането и рециклирането на такъв вид отпадъци, но само се замислете как звучи днес събиране и рециклиране на спортни коли или часовници „Ролекс”.

Проблемите на високите технологии

Пластмасата, в това число и тази – особенно токсичната, която се използва за производство на компютри, не се преработва от природата веднага. Изхвърления на боклука системен блок са му е необходими сто до двеста години до пълното разграждане. Стъклото на електронно лъчевата тръба от старите монитори с кинескоп се разлагат за около хилядолетие, а при достатъчно благоприятни условия и до милион години!

Не трябва да се забравя, че винаги в производството на електронни компоненти се използват тежки метали, като например хром, живак и олово. Съдържанието им в една здравословна среда е минимално и дори пренебрежимо.

Нека разгледаме типичния кандидат от мониторите за изхвърляне. Това са 14 и 15 инчовите модели CRT монитори, които на общо основание се отравят към своя последен път, освобождавайки място на своите по-съвършени течнокристални колеги. Равносметката от съставките е плашеща. Общото количество на вредните вечества представлява една четвърт от цялата маса. Оставени на слънце, токсините започват да се изпаряват в атмосферата (за последния век съдържанието на живачните пари е нараснало три пъти) и бавно, но сигурно отравят почвата чрез дъждовете. Оттам ги поемат подпочвените води, които от своя страна пренасят вредните вещества в реките. В този ред на мисли е ясно, че само разделното събиране и съхранение не решава проблема. Необходимо е рециклиране при спазване нормите за опазване на околната среда. Това обаче не е никак евтин процес.
За съжаление, днес дори големите играчи в производството на хардуер на въпроса за пълноценна преработка на остарялата техника само размахват ръце – проблема е глобален, за да може да бъде решен ефективно и в кратки срокове. Изход има, но както обикновено, дългия път до него трябва да е постлан с пачки пари.

Докато магнатите си блъскат главите над въпроса къде да дянат компютърния скрап, ентусиасти сред потребителите намират нови приложения на старата техника и дори си организират състезания. Има много примери, като часовник от твърд диск Western Digital, ключодържатели от памети, компютърна кутия – барбекю и дори държач за тоалетна хартия от корпуса на стар Макинтош.

Да направим стандарти за защита!

Правителствата на много страни, по правило с растящ пазар, доста живо се интересуват от въпроса за опазване на околната среда и отдавна не смятат зелените и производните им организации, милеещи за природата и техните членове за безделници. Например от средата на 2006 година във всички страни на Евросъюза действа забрана за превоз на товари (в това число и компютърни компоненти), които не отговарят на строгия стандарт ROHS. Основните цели на директивата – да се понижи замърсяването и да се предотврати разрушаването на околната среда, също и съхраняване здравето на хората, ползващи електроника. Заинтересуваните в по-подробното изучаване на директивата, нейните методи за въздействие на участниците и допълнителна информация, свързана с ROHS, могат да проверят на специализирания сайт http:/www.rohs.gov.uk .
Дадения стандарт достатъчно твърдо ограничава съдържанието на вредни вещества в продукцията и принуждава производителите на електроника под страх от загуби да организират така производството си, че да получат правото да лепят заветните зелени стикери. Понякога дори компании, като Apple, им се е налагало да преустановят продажбите на даден продукт за дадена територия. Например видеокамерата iSight за зоната Евросъюза.
Съществува и друг не по-малко строг стандарт – WEEE, който допълва ROHS и прави живота на хардуерните производители непоносим, а този на населението на Европа – безопасен. Тази директива регулира процеса по създаването, използването, преработването и повторното използване.

Диета за ИТ

Оставения включен за през нощта компютър влияе негативно не само на сметката Ви за електроенергия, но и на здравето Ви поради високото ниво на шумовия фон.Това е само върхът на айсберга. Голяма част от електроенергията се произвежда от топлоелектрически централи, които изгарят огромни количества органично гориво. КПД на такива централи е достатъчно малко сравнено с количеството изхвърлени в атмосферата изгорели газове.
Единствения начин за редуциране на вредното влияние е редуциране на енергопотреблението. Скритата полза за потребителите е по-малките сметки за електроенергия. В международен мащаб скритата полза е за енерговносителите. Европейският съюз съвсем отскоро се присети, че е станал доста зависим от руските енергоизточници. Сега тепърва се създават комисии от политици и учени, които да предложат програми за енергийна ефективност на национално и след това на европейско ниво.

Какво да прави отделния потребител?

Всички сме чували за различните енергоспестяващи режими в електронните изделия. Почти всяка операционна система може да изключва твърдите дискове и/или монтора по график предварително зададен от потребителя. Доста усилия бяха хвърлени от производителите на компютърна техника в последните години за повишаване на енергийната ефективност.

И има защо. Нека посмятаме.

Цената на електроенергията в момента е почти 20 стотинки на киловатчас (в това число – пренос, достъп до мрежа, акциз... и „последния да затвори вратата”). Дори когато един персонален компютър консумира само 350 W, той ще ви докара разходи от почти 615 лева на година, ако работи непрекъснато. Действително много рядко се стига до използване на цялата мощност непрекъснато. Казано с други думи 350 W е максималната мощност. За да бъде съвместим с най-новия стандарт Energy Star 4.0, един персонален компютър трябва да консумира не повече от 50 W в режим на престой и 4 W в режим на хибернация. Борбата не спира дотук, сега е в разработка Energy Star 5.0. За сравнение малкият нетбук на Acer – Aspire One консумира не повече от 0.96 W в спящ режим и 0.9 W в режим на standby.

Първите стъпки към личната енергийна ефективност са:

1.Ползвайте експертен съвет при покупката на електроника. Купете си машина, която отговаря най-добре на нуждите Ви и същевременно отговаря на последните енергийни стандарти.
2.Направете енергийните настройки на компютъра да бъдат на границата между Вашите потребности и максималното спестяване на електроенергия. Пълна ефективност не можем да получим, защото ще загубим функционалност или дори ще стигнем до момент на невъзможна работа. Режима на заспиване при липса на потребителска активност е един от най-сериозните методи за спестяване на електроенергия при преносимите и десктоп компютрите. Пряката полза за потребителя е по бързото зареждане на операционната система при отчетена активност.
3.Новите, „зелени” компютри освен, че пестят елетроенергия, имат доста сериозно предимство – процеса при рециклиране е по-евтин. Ще можем по-лесно да се „оттървем” от старата техника.
4.Ненужните, но работещи компютри дарявайте за образованието.
5.Разказвайте на Вашите познати за ползите от енергийната ефективност.

Така можем да си осигурим „зелено” бъдеще и да сме сигурни, че поколенията след нас ще наследят планета в добро здраве.

Ползата за потребителя

Енергийната ефективност е от изключителна важност за мобилните потребители. От прецизната настройка на системата, компонентите и стила на работа зависи живота на батерията. Съвремените номади с ноутбук под ръка бързо се просвещават в науката за енергийна ефективност преследващи по-дълго време на работа. Това е положителен момент макар и с принудително образоване в тази сфера.
В края на 2006 година в Европа стартира продажби първия зелен компютър от VIA под името Crusader Carbon 3 PC. С оглед на цена под 600 USD и прилична комплектация, включваща 15,4 инчов LCD монитор и лицензен Windows XP, беше логично тези машини да се превърнат в широко използвани в офисите – там където няма ресурсоемки приложения и служителите не отмарят с 3D игри. В допълнение към плюсовете на този модел е ниската консумация, следствие от това – липса на активно охлаждане на процесора и следствие на последното – по-тих офис. Маркетинголозите от VIA са вложили в понятието „Carbon Free” ниското енергопотребление на процессора – около 20 W. За сравнение: Pentium-4 в режим на натоварване „дърпа” не по-малко от 100W.

На уебстраницата на VIA има калкулатор, който показва колко дървета са необходими за да почистят въздуха и да преработят въглеродния диоксид обратно в кислород за всеки процесор през целия жизнен цикъл на едно PC. Просто въведете мощността. Това важи за произволна електрическа машина, като например телевизор, пералня, хладилник и т.н.
Безспорния успех на ASUS тази година със своя модел нетбук EeePC накара почти всички уважаващи себе си производители да излязат със собствено предложение на пазара. Към днешна дата основната конфигурация, която се предлага е с процесор Intel Atom 1.6Ghz, 512 до 1024MB оперативна памет и дискове от 8GB SSD до 160GB SATA. Новото устройство е в класа на слабите преносими компютри. Основното му предназначение е за ползване на интернет, електронна поща и базова текстообработка. Това се налага първо поради намалената мощност на процесора и второ поради влошената ергономичност. Енергийните показатели обаче са повече от добри. Ефективната работа на батерии е около 2 часа и малко – производителите са надценили енергоспестяването и са сложили в повечето модели 3 клетъчна батерия. Очаква се след края на октомври да се появи на пазара и 6 клетъчна батерия за същите модели.
В следващия пост на блога ще разгледам по-подробно приложението и възможностите на нетбуците.

Алтернативното електропроизводство

В Европейския съюз е сключена спогодба между държавите членки с предварително дефинирани срокове и облекчения за построяването на възобновяеми източници на енергия. Бяхме свидетели на своеобразен бум във ВЕЦ-овете. По северното крайбрежие и района на подбалкана са изградени ферми от ветрогенератори. Има различни методи и способи за зелено производство на електроенергия, но основното е в нейното разумно използване. Повече за алтернативния добив можете да прочетете тук.


След тегленето на чертата

Предриетите стъпки от ИТ бранша в цял свят определено са правилни. Много критици оценят това като маркетингово шоу за привличане на повече клиенти, но това е един разумен начин да потребяваме само толкова, колкото ни е нужно. Това е единствения начин да продължим технологичното развитие и да запазим природата.

ИТ и българското училище

Един постинг на Йовко Ламбрев в неговият блог ме предизвика да напиша там коментар по темата. В крайна сметка реших да направя самостоятелна статия по проблема без да ангажирам никой с казаното от мен. Това е лично мнение и изразява моята позиция.

Последните няколко години много се говори, а напоследък се и прави по компютризацията на българското училище.
По-добре от нищо, но определено крайно недостатъчно. През няколко години се обновява по един кабинет. Достатъчно време за да остарее техниката в него.
Понякога има дарения по програми различни от МОН. За останалите кабинети, ако въобще има такива, възрастта на техниката е достойна за да бъдат разглеждани, като музейни експонати.

Картината накратко е следната:

- В кабинетите има около 10 до 15 реално работещи компютърни конфигурации.
- Възрастта на техниката определя използвания системен и приложен софтуер.
- Ако има компютърна мрежа в съответния кабинет, то той рядко е свързан към. интернет.
- Сървърните технологии и ползата от тях са непознати в повечето училища.
- Програмното осигуряване предоставено от МОН покрива малка част от компютрите – повечето са с операционна система Microsoft Windows 98 или дори Microsoft Windows NT 4.0 Workstation.
- Липса на обща стратегия за поддръжка на техника и софтуер

Резултатите:
- Един стандартен клас, като брой ученици + завишението от тази година заради делегираните бюджети е около 26 до 30 ученика. Съотношението брой ученици в клас отнесено към брой работещи компютри в кабинета е ясно. Как тези деца се конкурират при използване на компютърна техника в часовете по информатика? Какво могат да научат пред компютъра за 15 минути?
- Използването на остаряло програмно осигуряване за обучение води до научаване на излезли от употреба технологии. Коя компания после ще иска да наеме специалисти с ненужни знания? Учениците, които имат компютър вкъщи гледат с насмешка „учебните помагала”. Масовият случай е използването на компютрите в училище за игра!
- Като изключим кабинетите в училище с ADSL интернет достъп от БТК, които вървят и в комплект с по около двайсет по-съвременни компютъра, другите рядко имат достъп до глобалната мрежа. Обикновенно алтернативния достъп е от местния LAN интернет доставчик.
- Мрежите в кабинетите се изграждат на парче и рядко кабинетите са свързани помежду си. Това води до децентрализирано системно администриране.
- Поддръжка със собствени сили и средства от училището (понякога и от училищното настоятелство) на мрежите, компютрите и софтуера. С това в общия случай са ангажирани на доброволни начала преподавателите по информатика.

Очевидно е, че мерките от МОН са в правилна посока, но до съществени резултати с това темпо ще достигнат внуците на нашите внуци или дори техните правнуци. Дали има или няма пари, дали правителството си изпълнява обещанията за е-образование или не какво от това?
Ние живеем в нашето време, сега, ние сега искаме добро образование за нашите деца. Искаме по-добре подготвени кадри от университетите и от училищата. Можем да си правим семинари и пресконференции всеки ден, но това не решава проблема сега.
Нека се върнем към примера от българското възраждане – всеки е помагал, кой с каквото може за българското училище. Нима сега не е възможно?

Всеки колега от ИТ бранша знае, че потребителите подменят своята техника, не само защото е излязла от строя. Има много акумулирана стара техника при клиентите, която си отлежава по складове и архиви. Някъде се правят опити да се продава на ниска цена на служители, но въпреки това остава още.
Парадоксът се състои в това, че тази изоставена техника в много случай е по-добра от използваната в училищата. Голяма част от тези компютри работят нормално (покриват хардуерните изисквания) с операционна система Microsoft Windows XP. Мониторите са обект на масова подмяна в българските компании. Всеки служител иска да има TFT монитор, предимствата са очевидни, а да не пропускаме факта, че е престижно. Останалите монитори с кинескоп съвсем скоро започват да задръстват офиса. Те са добре дошли за училищата, защото подменят разфокусирани монитори и такива, чиито ремонт не е оправдан от финансова гледна точка.
Опита ми показва, че след разговори с мениджъри на такива компании те се съгласяват на дарение към училища. Това е полезно за децата, защото решаваме количествения проблем и можем да променим коефициента брой ученици към брой компютри в благоприятна посока.
Напълно съм съгласен, че това отново е стара техника, но първо трябва да се реши количествения проблем и едва тогава качествения.

А защо работни станции?

Банковите, финансовите институции и много компании в чужбина и дори в България прибягват до терминалните решения поради по-ниската цена на притежание. Тогава защо училищата в България не използват този модел? Могат да бъдат закупени лицензи за терминален достъп вместо операционни системи – всяка работна станция може лесно да се превърне в терминална станция с Linux. Централизирания модел на поддръжка и нуждата от еднакви потребителски профили със стандартизиран приложен софтуер идеално съвпада с идеологията на терминалните решения.
Промяната на един компютър от работна станция към терминална станция му удължава живота по отношение на използвания софтуер. Операционната система е инсталирана с минимални опции и служи само за осъществяване на терминалния достъп. Тя не се променя и в нея не се работи директно.
Не бива да забравяме, че Unix средата е работила именно по този начин. Насочвам вниманието Ви към един проект с изцяло отворен код – терминален сървър под Linux и терминални станции под Linux.

Това може да се постигне във всяко училище, но не и във всеки кабинет. Има изучавани приложения, които изискват Microsoft Windows среда. Все пак едно добро планиране би могло да доведе до добре балансирано хибридно решение от гледна точка работни/терминални станции и комерсиален/отворен код софтуер.

Достъп до интернет

За да говорим за равен старт на подрастващите трябва да им осигурим еднакви условия и възможности за развитие. Трябва да има Интернет до всеки кабинет по информатика и... библиотеката. Как търсим днес информация? Само сред прашасалите заглавия в библиотеката? Обичайна практика в западните училища е в библиотеките да има поне един компютър (терминал) с достъп до глобалната мрежа.
Необходимост от интернет вече има и администрацията на училищата. Значима част от комуникацията им с МОН е по електронен път.
Това налага допълнителни мерки за сигурност, с които се е сблъсквал бизнеса. Проблеми със спам, необходимост от филтриране на уеб съдържанието (порно, насилие, игри, хазарт...), антивирусен софтуер, контрол над чата и клиентите за незабавни съобщения (много деца стават жертви на насилие след „запознаване” в чата).
За това също има комерсиални и безплатни продукти.

Изводите

Трябва да си помогнем сами за да има резултат в обозримо бъдеще. А имаме нужда от квалифицирани кадри и то сега, веднага. Можем да допълним действията на държавата със собствени сили и средства. В крайна сметка го правим за собствените си деца, за новото поколение, което ще поеме щафетата. От нас зависи в коя част на коридора ще им я дадем.