Когато забележиш, че използваш умрял сървър – изведи го от експлоатация

Стара индианска мъдрост за Преструктуриране на умрелите коне
...но ноже да се приложи и при сървърите

За разлика от индианците, какво прави ръководството на една фирма, за да спаси умрелия кон:

1.Обявява: - "Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може да се язди повече!"
2.Променя критериите, по които определя, кога един кон е умрял;
3.Дава порция зоб на умрелия кон и му сменя подковите;
4.Събира умни конегледачи накуп, да анализират коня;
5.Посещава други места, за да види, как там яздят умрелите коне;
6.Сравнява различни видове умрели коне;
7.Впряга много умрели коне заедно, за да стане един от тях по-бърз;
8.Проучва, дали не са се появили по-нови, по-модерни, по-добри умрели коне;
9.Избира "елитна" група ездачи, която да намери ново приложение на умрелия кон;
Накрая когато конят започне вече съвсем нетърпимо да мирише казва, че - "Неговият кон е умрял по-бързо, по-красиво от други умрели коне и че не е имало друг избор!"

Идеен източник за публикувания материал

Практически пример за терминален сървър

Или как да редуцираме разходите и въпреки това да получим нови възможности

Отговора е чрез споделяне на ресурси. За да се случи първо трябва да концентрираме ресурсите на едно място, да ги оптимизираме и след това да ги предоставим за ползване.

Тук ще разгледаме конкретен пример от областта на терминалните технологии.


Терминален сървър е компютър, който предлага на клиентите изчислителни ресурси (процесорно време, памет, дисково пространство), за решаване на потребителските задачи. Технически погледнато, терминалния сървър е един много мощен компютър. Няма значение дали ще е клъстер или ферма от терминални сървъри, свързани към мрежа с терминални клиенти, които обикновено са със слаби или остарели офис компютри или специализирани терминали за достъп до терминален сървър.

Как работи?

Терминалните клиенти след връзка с терминален сървър изпращат до последния въведените данни (клавиши, движения на мишката) и евентуално предоставяне на достъп до локални ресурси например: принтер, дискови ресурси, смарт карти, локален порт (COM / LPT). Терминалния сървър осигурява среда за работа (терминална сесия), в която се изпълняват приложенията на потребителя. В резултат, сървъра предава на клиента картината за монитора и звук (ако е наличен).

Предимствата на терминалния сървър:

- Намаляване първоначалната цена на придобиване и последващите оперативните разходи за всяко следващо работно място;
- Намаляване разходите за администриране, както и персонала по подръжката;
- Увеличаване ефективността на оборудването, чрез максимално уплътняване на ресурсите;
- Повишена сигурност - намаляване на риска от вътрешни атаки;
- Повишената производителност на приложения, които зависят от процесорна мощност и скорост на дисковата подсистема (при наличие в терминалния сървър на съответните ресурси);
- Възможността за използване на бавни връзки (мобилни модеми, обществени места за безжичен достъп до интернет) за пълноценна работа;
- Лесна мащабируемост чрез добавяне на нови сървъри във терминалната сървърна ферма;
- Текущите офис компютри са с капацитет, който в повечето случаи просто не се използва. Процесорите бездействат или са неефективно натоварени през по-голямата част от времето. Независимо от това, клиентът е платил за тях. Дадени са повече пари за да се работи с нормално бързодействие и при пикови натоварвания, но те са малък процент от общото време. Терминалния сървър Ви позволява да използвате компютъра на потребителя като тънък клиент. На пазара се предлагат и специално разработени тънки клиенти. Функцията на това устройство е да свърже монитор, клавиатура, мишка и външни устройства (обикновено USB-устройства). Цената на тези устройства започва от $ 150 и достига до по-скъпи модели от $ 850.

Възможно ли е да се закупи пълноценен офис компютър за толкова пари?

Дори при еднаква цена на придобиване спрямо настолен компютър, то общата цена на притежание е по-ниска в полза на тънкия клиент:

- по-дълъг среден живот на тънкия клиент – 6 години (според различни източници дори до 10 години) спрямо 3 години за настолна система. Разликата се дължи на липсата на механично движещи се части в терминалната станция (няма вентилатор на процесора, няма твърд диск, няма оптично устройство, захранващия модул е изведен навън, като при преносимите компютри);
- по-ниско енергопотребление – между 5 до 10 пъти (почти един порядък!);
- липса на шум (след като няма вентилатори и движеща се механика!);
- бърза подмяна на дефектирало устройство – просто се слага ново, закачат се кабелите към него и потребителя се свързва към своята терминална сесия на сървъра. Курсора му ще мига на същото място, точно както в момента на дефект на старата терминална станция.
Горното важи и при спиране на електрозахранването – необходимо е да защитим само сървъра. След възстановяване на електрозахранването всички терминални потребители ще влязат в своите сесии и ще продължат работа от същото място без дори да са запазвали последните промени.

Основният извод

Терминалния сървър с тънки клиенти Ви позволява да запазите парите си и да се опрости управлението на ИТ инфраструктурата, както в началния етап, така и при експлоатацията! Кога цената на придобиване се изравнява при терминално решение и класическото може да прочетете в тази статия.

Практиката

Преди няколко месеца решихме да въведем в експлоатация терминален сървър обслужващ офиса на наш клиент. След няколко месеца щяха да се навършат четири години от закупуването на работните станции, а натоварването се увеличи и беше наложително да се извърши планирана замяна. Нашето предложение включваше закупуване на нов сървър, но не и на офис компютри.

Терминален сървър:
- хардуер
2xXeon 5355 2x2.66GHz, 32GB памет, 4x146Gb SAS 15000rpm (RAID 10)за операционна система и приложения, 4x146Gb SAS 15000rpm (RAID 10)за потребителски профили, 2x73Gb SAS 15000rpm (RAID 0)за виртуална памет;

- софтуер
Microsoft Windows 2008 Standard 64bit.

Решението бе да закачим терминалния сървър към домейн контролера (MS Windows 2003 Server). Поради желанието за тест от страна на клиента, първоначално мигрирахме текущите потребителски профили, само на подбрани потребители. Лицензите за клиентски достъп до терминален сървър на Майкрософт са платени, но могат да бъдат пуснати за 4+1+1 месеца (общо 6) за произволен брой потребители тестово(без ограничение във функционалността) и безплатно за тестовия период.
Клиента остана доволен от резултата. Всички стари офис компютри се запазват и постепенно се превръщат в терминални станции, т.е. потребителя спира да работи локално след прехвърлянето на профила му на терминалния сървър. Работните станции ще бъдат заменени от тънки клиенти едва след физическа повреда. Това запазва инвестицията на клиента направена преди почти 4 години.
Тестовия период предоставен от Майкрософт позволява на клиента да се увери, кои от потребителите могат да се възползват от терминалната среда на работа и едва след това да се закупи необходимия брой лицензи.


Положителни страни:

Производителност

Значително се подобри производителността на служителите (57 терминални потребителя в момента).
Работейки на един, но много по-мощен сървър спрямо всеки един отделен офис компютър, производителността на всеки един от тях е значително по-висока. Работата на терминалните потребители се подобри откъм бързодействие. Средното ниво на натовареност за физически процесор е около 60% - 75% по време на работния ден. Оперативната памет достига пикова натовареност до 27 GB.

Улеснена администрация

Всички потребителски профили са инсталирани на една машина, чиято конфигурация е една и съща за всички потребители от гледна точка на операционна система и драйвери. Пускането на нов потребител изисква само създаване на нов профил (може да се копира от предварително създаден профил – образец). Всички приложни програми изискват само една инсталация – компютъра все пак е само един, но можем да разрешим на определени потребители да ги използват.
Правата на потребителите определено са потъпкани – всичко е забранено с изключение на приложения и дейности включени в длъжностната характеристика на съответния потребител.

Допълнителни придобивки

Достъпът до терминалния сървър може да бъде осъществен, както през фирмената локална мрежа, така и през интернет. Например тази статия я пиша седнал удобно вкъщи, но съм закачил своя преносим компютър, като терминален клиент към фирмения ни терминален сървър. Всъщност цялата обработка на информацията се случва там някъде, в отдалечения дейта център. Обаче това е удобство. Мога да довърша статията в хотел или произволно място с достъп до интернет. Ставам независим от мястото. С не по-малък успех мога да съм пътуващ търговец или служител в командировка, но с достъп до всички небходими ми за работата ресурси.


Какви проблеми и пречки, срещнахме в хода на работа:

Приложен софтуер

Не всички производители на приложен софтуер са счели за нужно да пригодят своя софтуер за използване под терминален сървър. Проблемът е в това, че когато софтуера се инсталира, той не прави небходимите промени в регистрите за всички отделни потребители. Друг проблем е заключването на файлове използвани от различни потребители едновременно. По отношение на българските производители на приложен софтуер, прави приятно впечатление тяхната отзивчивост при възникване на подобни трудности и готовността им за съдействие. В повечето случаи сме получавали готово решение в напълно приемливи срокове.

Споделени устройства

Принтерите рядко са препъни камък, но трябва да се има предвид, че техните драйвери се инсталират на сървъра. Трябва да сме сигурни, че техния производител поддържа драйвери за операционната система на нашия сървър. Не трабва да се забравя, че принтера не е локално закачен на сървъра, а към тънкия клиент (и тук трябват драйвери). Заявките са печат понякога могат да бъдат доста обемисти. В локална мрежа това не създава трудности заради високата скорост на съвремените мрежи. При отдалечени офиси, чиито служители се свързват към централния офис за да достъпят терминалния сървър при тежки заявки за печат може да се наблюдава драстично забавяне на опресняването на екрана ( поради заемане на целия капацитет на връзката от печата). И това е решимо с приоритетизация на трафика. С най висок приоритет остава терминалната сесия, а с по-нисък заявката за печат.
Препоръчваме използването на мрежови принтери и мрежови скенери за работа в терминална среда.

Специфичен хардуер

Съществуват специфични приложения комбинирани с хардуер, но обикновенно са предвидени да работят на офис компютър. При тях решенията за използване под терминален сървър са уникални и не винаги има работещо решение.

Тежки графични приложения

Точно тук не е силата на терминалния модел на работа. Това се дължи на липсата на хардуерно ускорение на видеопотока. С две думи не се опитвайте да използвате сериозна графика (дизайн, проектантска дейност, инженеринг и т.н.) в терминална сесия. Има решение с графична станция с параметрите на сървър, но оптимизиран за работа със сложни изображения. Тя се монтира именно в сървърното помещение и достъпа до нея е чрез специализиран тънък клиент през локалната мрежа. Голямата разлика е в наличието на добър графичен контролер в тънкия клиент и различния протокол за комуникация между графичната станция и нейния тънък клиент спрямо стандартните терминални решения.

Изводите:

Очакванията от прехода към терминален сървър се оправдаха напълно. Резултатът е по-продуктивна система, значително по-малка инвестиция, значително по-малко консумирана енергия в бъдеще – след подмяна на офис компютри с тънки клиенти, нови възможности за фирмата – отдалечени работни места или дори виртуален офис (фирмата в която работи автора осъществява дейност без физически офис от създаването си през 2002 година). В хода на имплементация срещнахме проблеми, но никой от тях не се оказа фундаментален и нерешим.

Преход от локални десктоп компютри към тънки клиенти може да се извърши в повечето отдели на клиентите. В нашия случай беше поставено началото на тази миграция. То е и най-скъпоструващото в цялото решение – сървъра със съответните софтуерни лицензи. Въпреки това подмяната на компютрите за 57 служители при всички случай беше по-скъпо от закупуването на нов сървър.
По този начин спестихме значителни средства и отворихме нови възможности пред тази компания.

Кризата, технологиите и пазара

Спряха ли клиентите да купуват?

Едва ли остана някой, който да не чул поне за „кризата”. Повечето са разбрали, а има и доста компетентни по темата, същите, които преди няколко месеца обяснаваха на висок глас, че такова нещо няма.

Е, вече всички са убедени, че тя е налице. Дори сме по средата й... на глобалната икономическа криза, някъде около фундаменталната крива круша. Фондовия пазар се огъва, някои компании са на прага на несъстоятелността, хората губят работните си места и правителства се опитват да спасят местните икономики. Да, очертава се сериозен проблем за страните, компаниите и хората! Но с всеки проблем изниква нужда от неговото решаване. Нима това не са възможности?


Светлия лъч в тунела е възможността за новите технологии. Кризата ги прави нужни и това е техния шанс за усъвършенстване и приемане от потребителите. Очевидно е, че технологията не може да реши всеки проблем, но когато го има се търси решение или ресурс за решаване. Нека погледнем компютъра. Разработен в ужасните времена на Втората световна война да помогне с изчисляването на артилерийски данни и криптирани кодове. Компютрите не прекратиха войната, но спокойно може да се твърди, че те са помогнали за по-близкия й край. А сега, когато компютрите са навсякъде, те решават задачи много по-многобройни и сложни от артилерийски данни или шифри.

Нека погледнем настоящето - разполагаме с текущите глобални икономически проблеми. Смятам, че новите технологии могат да печелят не една и две битки във войната със световната рецесия.

Напоследък много технологични компании отчитат лоши тримесечни финансови резултати, защото продават технологиите във вид на продукт. За разлика от тях, компаниите фокусирани в доставянето на услуги продължават да се развиват добре. Това е така, поради решението на клиентите да не придобиват технологията, а да я ползват като услуги от външен източник. При този подход се редуцират разходите за първоначално придобиване при неотменената възможност да се възползват от новите технологии. Допълнителния бонус са значителни спестения при оперативните разходи.

Очевидно е, че клиентите продължават да харчат, но все по-малко за продукти и все повече за услуги. Следователно, няма криза в ИТ бранша! Има преразпределяне на пазарните потребности и разходите.

Напълно съм съгласен, че има продукти, които не могат да се превърнат в услуга, като крайно клиентските устройства и при тях има забавяне на продажбите. Пазара на тези устройства е растящ в дългосрочен план, т.е. сегашния спад ще редуцира печалбите, но няма да ги стопи.

Какво правят големите?

След много шум сред ИТ средите, а след това и в медиите на общественото внимание бе представена концепцията за "изчислителни облаци” (Cloud Computing). В началото доста размита, идеята започна постепенно да придобива своя облик. Облечена в дрехите на бизнес ефекта, беше само въпрос на време преди големите играчи, като IBM да предложат реална услуга. Само припомням, че много от продуктите вече носят логото Lenovo.

Кой е Ерик Клементи?

Преди месец, IBM го назначи за ръководител на направлението Big Blue Cloud Computing. Неговото назначаване е официалния старт на начинание подготвяно от месеци. Първите клиенти - Elizabeth Arden, Nexxera, и Голф Асоциацията на САЩ имат намерение да тестват в Big Blue облака, приложенията за собствения си бизнес.

Клементи е на незавидната длъжност генерален директор на корпоративни инициативи. Негова е задачата, потенциалните клиенти да подпишат договор с IBM, а не с конкуренти. През последните 18 месеца, IBM е изградила повече от дузина центрове за данни, обединени в облак, по целия свят. Работата на това звено сега е, да се ускори това усилие, с поглед в бъдещето - приемане на изчисленията в облака, като стандарт за компании и правителства.

С ИТ бюджети под натиск, поради състоянието на икономиката, идеята за изчисления в облака възникна като предпочитано понятие сред обществото поради потенциалните спестявания предлагани на клиентите. Освен предлагането на хардуера, като услуга IBM обяви своя софтуерен пакет Tivoli Storage също като услуга за клиентите на Big Blue Cloud Computing.
Според изследване на IDC, изчисленията в облака ще се развият в пазар за $ 42 млрд. в рамките на следващите три години в световен мащаб.

Днес това е възможност за много стартиращи и малки бизнеси да ползват технологии без да е необходима голямата първоначална инвестиция. В страната ни преобладават малките компании спрямо световните разбирания за размер. Точно тук е шанса за бизнеса в България да използва новите технологии и да бъде конкурентен на по-големите в неговия бранш световния пазар.

Статията е публикувана със заглавие "Криза в IT бранша няма" във вестник "ПАРИ" брой 57(4621)/26.03.2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Практически пример за миграция към VMWare ESXi

Преди месец решихме да заменим сървърите обслужващи офиса на наш клиент. След няколко месеца щяха да навършат три години, а натоварването се увеличи поради разрастване на бизнеса и беше наложително да се извърши планирана замяна.

1. Основен сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 4x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 10).

2. Терминален сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 2x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 1)

3. Архивиращ сървър: 1xXeon 3040, 2GB памет, 4х250Gb SATA (RAID5)

Решението бе да ги пренесем във виртуална среда, но клиента предпочете
да тества виртуализацията с безплатната платформа VMWare ESXi (използвахме версия 3.5.0 Update 3). Поради желанието за тест (безплатен), първоначално само мигрирахме текущите операционни системи (в комплект с техните ограничения).
Като цяло сме много доволни от резултата.

Нека видим детайлите:



Хардуер: един сървър с два четириядрени процесора Xeon E5462 2.8GHz, FSB 1600MHz, 16Gb памет, 6х146Gb SAS 15000rpm (RAID 10), 2x1Tb SATA (RAID 1).

Положителни страни:

Производителност

Значително се подобри производителността на системата.
Работейки на един, но много по-мощен сървър, производителността на цялата система е значително по-висока, отколкото при работа върху няколко, но с по-малки възможности сървъри. Работата на терминалните потребители се подобри откъм бързодействие. Средното ниво на натовареност за физически процесор е около 40% - 50% по време на работния ден.

Значително е намалена консумацията на електроенергия

Работата е не толкова в цената на електроенергията (в нашия случай тя не е много), а цената и времето за резервирано захранване на системата. Използвания UPS Ablerex MS3000RT 3000VA с допълнителни батерии. Освен тези сървъри, UPS –а захранва уеб сървър (не сме го включили във виртуалната среда, от съображения за сигурност), офисна телефонна централа PBX, стандартно мрежово оборудване. Автономността на цялата система преди виртуализацията беше 1 час и 08 минути - 1 час и 56 минути в зависимост от натоварването (1 час и 56 минути - през нощта, без натоварване и извън времето за архивиране и системни дейности). Сега времето за автономна работа под товар е 2 часа и 36 минути.

Изчезна зависимостта на операционните системи от оборудването

Всички операционни системи са инсталирани на виртуални машини, чиито конфигурации са стандартни от гледна точка на операционна система и драйвери. Ако се наложи преместване на виртуални машини към нов хардуер, това ще отнеме един порядък време по-малко в сравнение преместване от един физически сървър на друг физически сървър. Само като си спомня последния път, когато го мигрирахме този основен сървър колко време отне и колко нерви... Ние бяхме смазани, клиентите изнервени за неща от типа – не ми се отваря речника, без да подозират, какво се е случило в извънработно време.
Е... сега вече е лесно. Трябва само да се копира файла на виртуалната машина на новия физически хост и... готово! (може и да не щракаме с пръсти)

Лесна миграция на съществуващи сървъри във виртуална среда
Понякога си мисля, че братята по мишка и клавиатура – програмистите се стремят да направят живота на системните администратори – рай. С разни малки на пръв поглед приложения са в състояние да улеснят тежките и времеотнемащи процедури. За съжаление, нищо не е съвършено.
При използване на приложението VMWare Converter се прехвърлят работещи сървъри от физически към виртуални машини. Често процедурата е доста гладка (но не винаги). В конкретния случай, имах само повторно конфигуриране на TCP / IP на мрежовата карта и повторно активиране на Windows Server и Microsoft Office поради значителните промени в хардуерната конфигурация по отношение на OS.

Това е възможно най-бързото въвеждане в екслоатация на нов сървър при нужда. Дали ще бъде за работа или за тестови цели, чрез виртуална среда, не е необходимо да се закупува ново оборудване.



Какви проблеми и пречки, срещнахме в хода на работа:

Физически и логически процесори

Windows Server Standard Edition поддържа до 4 процесора. Small Business Server - 2. Проблемът е в това, че когато операционните системи са инсталирани на физическите сървъри, горните ограничения са относно броя на физически инсталираните процесори.
При виртуалните машини - от физическа гледна точка на ОС са процесорите, които VMWare "показва" на гост операционна система - процесорното ядро. Има и ограничение от страна на VMWare ESXi, което не позволява на виртуална машина да отдели повече от 4 процесора (всъщност - процесорни ядра). В резултат на това, когато се инсталира VMWare ESXi на сървър с два процесора QuadCore (общо - 8 ядра), виртуална машина със Standard Edition може да разпредели не повече от 4 процесорни ядра (общо 1-ви физически процесор) и Small Business Server - 2 процесорни ядра.

Не съществуват възможности за включване на устройства към виртуални машини, свързани към портове USB, COM, LPT на физическия хост.
Старите сървъри използваха общо 3 COM (серийни) порта (2 модема и конзола към Juniper). След преместване на сървърите на виртуална среда, трябваше да използваме устройството ATEN SN9108 Serial over the NET, така че да се свърже оборудването, използвано от виртуалните машини.

Налице е софтуер, който позволява достъп през мрежата до USB устройство, свързано с отдалечената машина, но не сме го тествали.

Подобни решения за LPT портове не намерихме.


Изводите:

Очакванията от прехода към виртуална среда се оправдаха напълно. Резултатът е по-продуктивна система, значително по-малко консумирана енергия, респективно по-голям период на аварийно електрозахранване от UPS. В хода на имплементация срещнахме проблеми, но никой от тях не се оказа фундаментален и нерешим.

Преход от физически към виртуални машини може да се извърши с повечето сървъри. В нашия случай, тази миграция е оправдана на 100%.

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 20/2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Ползите от сървърната консолидация

Приложими ли са при нас?

Това е най-често желаният ефект от виртуализацията. Той предлага значително спестяване на средства от покупка на нов хардуер, оперативни разходи, като системна администрация, електричество, климатизация, енергийно подсигуряване, наем на площи. Неговата гъвкавост позволява да се прилагат планове за непрекъсваемост на бизнес процесите, чрез резервиране на хардуер без да е необходимо той да е еднакъв (основния и резервиращия).
В този случай може спокойно да се приложи схемата един сървър – едно приложение, въпреки намаляването на физически отпуснатите ресурси от сървъра. Това означава да постигнете бизнес целите си с по-малка цена на придобиване и експлоатация и респективно по-добри показатели за възвръщаемост на инвестицията.

Не всички сървъри са подходящи за виртуализация.

Например – излъчващи видео поток в реално време или специализирани приложения изискващи специфичен хардуер.

За късмет на потребителите по-голямата част от сървърите не са в горната група и могат да бъдат виртуализирани. Най-голям ефект от консолидацията се наблюдава при тези машини, които не са използвали целият свободен ресурс на хардуера преди виртуализацията. В този случай се постига значително спестяване на ресурси, като освободените могат да се предоставят на други виртуални машини и драстично се увеличава възвращаемостта на инвестициите.
Обикновенно повечето сървъри работят на 10 – 15 % от капацитета си (средна общопретеглена стойност за централен процесор, оперативна памет, мрежов капацитет, пропускателна способност на дисковите масиви). Налице е сериозна възможност за оптимизация – на един такъв физически сървър чрез виртуализация можем да консолидираме между 4 до 8 виртуални сървъра. Това редуцира значително оперативните разходи и дава допълнителни възможности да се насочи част от спестения ИТ бюджет в области като непрекъсваемост на бизнес процесите и възстановяване след авария.

Какво да правим с истински натоварените сървъри?

Макар и малка част от всички сървъри има такива, които са сериозно натоварени, без значение кой от всичките им ресурси или комбинация от тях.

Има ли смисъл тогава от виртуализация, като не можем да освободим от тях ресурси?

Отговора е ДА!

Виртуалния сървър макар и натоварен е по-лесен за поддръжка. Той не е стъпил директно върху хардуер и е платформено(хардуерно) независим. Лесно можем да прибавим процесорна мощ, допълнителна оперативна памет, дисково пространство и мрежови капацитет.
Нека си представим случай в който имаме физически сървър с два процесора. Ако приложението се наложи да ползва повече процесорна мощ трябва или да сменим двата процесора с най-мощните поддържани от дънната платка и стигаме таван на надстройката или трябва да сменим сървъра с четири или повече процесорен. Подобно е и с останалите ресурси. Виртуализацията може да опрости и ускори имплементацията на нови сървъри. При виртуалната машина нямаме нужда да чакаме доставка на конкретен хардуер, а просто „преместваме плъзгача” на по-висока стойност за нужния ни ресурс при това веднага. Добавянето на допълнителни виртуални машини може да бъде разделено от придобиване на нов хардуер. Ако отделно бизнес приложение изисква допълнителна мощност или е необходима нова функционалност, то това става опростено и незабавно.
За да избягаме от ограниченията на физическия хост, можем просто да добавим нов, като не е задължително той да е идентичен с първия. Така в общия набор от ресурси вече имаме сбора им от двата физически сървъра. Софтуера за виртуализация може да прецени коя виртуална машина, на кой физически хост да бъде според текущото натоварване. Разбира се не всичко е на автопилот и системните администратори създават планове на поведение според натоварването, важността на приложенията и т.н. В краен случай всичко може да се управлява и ръчно, но това обикновенно е в аварийни ситуации или планова поддръжка.
Лекотата на инсталиране, поддръжка, преместване, възстановяване след авария води и по-ниски разходи след внедряване на виртуализация.

Първи стъпки

За да се получи осезаем ефект от виртуализацията е небходимо клиента да разполага с няколко сървъра, които да консолидира. Според лидера във виртуализацията VMware, критичната стойност е 20 сървъра и повече. Предвид размера на фирмите в България се оказва, че компаниите, които могат да се възползват от предимствата на консолидацията са малко. Повечето големи фирми у нас според световните стандарти са малки компании.

Какво да правят наистина малките?

Аутсорсинг! Да изнесат своите сървъри, като виртуални машини при външен доставчик. Доставчика на услуги (HaaS – Hardware as a Service) е направил вече инвестицията за дейта център с всички необходими изисквания за резервираност на захранване, климатизация, физическа охрана, сигурност и т.н.
Той предоставя ресурси под наем. Това спестява на клиента първоначалната инвестиция за хардуер и последващи оперативни дейности и разходи. Клиента придобива гъвкавостта да увеличава или намалява използвания ресурс с промяна на месечния наем. Преносимостта на виртуалната машина позволява избор между различни доставчици на услуги и лесното преминаване от един доставчик при друг.
Директното сравнение е със счетоводните къщи. Те поемат определен набор от дейности за клиента и са гъвкави с промяната на параметрите от клиента (документооборот, брой служители, видове дейности в дружеството). При промяна на някой или комбинация от тези параметри клиента получава същата услуга само с промяна на месечния абонамент. Не е необходимо да се наема нов служител при клиента ако работата се увеличи или да се съкращава персонал при редуциране на дейността.

”Cloud Computing” или изчисления в облака.

За разлика от големите в бизнеса, които целят постигане териториално независима инфраструктура на центровете за данни и офисите на крайните потребители, то за малките компании това ще ги освободи от необходимостта за придобиване и поддръжка на собствени, макар и микро дейта центрове. Освободения ресурс може да се пренасочи в основното направление на дейност за постигане на конкурентно предимство.

Сигурност

Изглежда стресиращо за повечето клиенти, че техните данни ще са някъде „навън”. Притеснението е, че вече не са физически в офиса. Сега „всеки” би могъл да има достъп до техните данни.
В случай, че даден клиент използва виртуален сървър изнесен във външен дейта център, то при кражба на имущество с взлом в офиса му, то няма как да му бъде откраднат сървъра. Кражба на сървъри от дейта център е нещо силно обесмислящо се предвид физическата и електронна охрана там. Дори икономическия ефект за крадците е под съмнение, защото сървъри от висок клас, втора употреба, без гаранция и с издирвани серийни номера се превръщат във вечно техни.
По отношение на компрометирането на данни е много по-вероятно в един голям дейта център защитите срещу посегателства на информацията да са на много по-високо ниво, отколкото може да си позволи една фирма с един, два или три сървъра разположени в нейния офис.


Сървърната консолидация е полезна за бизнеса и е приложима за всички бизнес потребители без значение размера на компанията. При изнесени услуги във външен дейта център от предимствата на тази технология могат да се възползват дори клиенти със само един сървър.

А сега, помолете някой от счетоводния отдел да Ви извади справки за цена на придобиване и прилежащите оперативни разходи на текущите ви физически сървъри.


Стресиращи ли бяха справките?

Внедряване на ERP система

Опита на новобранеца

Заинтригуван от мненията и коментарите на авторите в блога, реших да добавя нещо от моя кратък опит по внедряването на ERP. Работя като ERP администратор във фирма, която е в процес на въвеждане на този тип решение. Ръководството подбра доказан софтуерен продукт с намерение за надграждане и интегриране съобразно спецификата на фирмените потребности. Работният процес извади на преден план няколко „препъникамъка”, първият от които, според мен е Заданието.

При писането на задание, независимо дали автор ще бъде фирмата-внедрител или специално нает за тази цел опитен консултант, трябва да се направи ясно разграничаване между фирмените бизнес-процеси и изискваните функционалности във внедрявания софтуерен продукт. Бизнес-процесите могат да се определят като тезата в заданието и е редно да бъдат добре дефинирани и обособени в отделни етапи, подчинени на логиката на конкретната фирмена дейност. Най-важно е обаче как искаме те да се реализират в ERP-системата. Ето защо основният акцент в заданието е изключително детайлното, логично и последователно описание на тази реализация. В него трябва да присъства всяка подробност за начина, по който ще изглежда и функционира програмата, като се започне с формите, полетата в тях, функционалните бутони, автоматичното или неавтоматично преминаване във всеки следващ етап до завършването на съответната производствена или търговска дейност, както и възможността за връщане назад и обвързването им в логичен процес. За тази цел фирмата-клиент трябва да проучи съществуващите на пазара готови програмни продукти и да наеме опитен консултант, който да бъде свързващото звено между фирмените бизнес-процеси с тяхната специфика и възможностите на наличния софтуер.

При подготвяне на заданието може да се появи и първия сериозен проблем. В стремежа си максимално да удовлетвори изискванията на клиента, авторът не бива да насочва усилията си директно към доработки в програмата, която ще се прилага. Според мен правилният подход е не софтуерът да се адаптира към изискванията на фирмата, а фирмата да оптимизира дейността си, приспособявайки се към готовия IT продукт. Процесът стартира по-лесно, ако във фирмата съществува ясно изградена и добре функционираща структура, а фирменият мениджмънт отдели нужното време, включително и консултации с IT експерти, за подбор на подходящ продукт. Само след внимателно вглеждане в организацията на фирмената дейност и убеденост, че тя е добре балансирана към момента на решението, (а и в средносрочен план) следва да се пристъпи към внедряване на ERP-система с неизбежните доработки. В обратния случай нещата могат да се развият по следния, не особено приятен сценарий: при първите срещи с фирменото ръководство консултантите (респ. автора на заданието) искат максимална яснота по бизнес-процесите, т.е. какво точно клиентът би желал да се случи в системата, която ще подпомогне управлението на неговия бизнес. От една страна внедрителят очаква да му бъдат подадени конкретни изисквания от клиента с цел ефективност в работата, от друга страна клиентът, който не познава добре продукта – предимствата и възможностите му, най-общо обяснява какво иска да се случи и се чувства стимулиран да излага все повече и повече подробности. В хода на тези дискусии от особена важност е консултантът постоянно да изтъква възможностите на системата и да се стреми да оптимизира изискванията на клиента. Ако консултантът се огъне пред тези, често прекомерни изисквания, съществува реална опасност да се окаже, че отначало една – две, а после много от стандартните функции не се харесват на клиента. Той затъва в конкретика без глобална мисъл за последователност, поради обяснимо незнание на продукта. В заданието се залагат малки и незначителни на пръв поглед доработки. После се оказва, че те водят след себе си други промени и при внедряването голяма част от стандартните опции биват орязани с цел улесняване на потребителите. Стига се до там, че клиентът започва да руши много здрави връзки, а внедрителят няма представа какво го чака впоследствие, когато се разбере колко неща са унищожени. На практика излиза, че системата започва да се гради, като се срива почти всичко. Глобално погледнато обаче, за дадения продукт всички тези отстранени, дори и малки детайли трябва да си бъдат там. И не само трябва да бъдат там, но и трябва да са в точно определена логична последователност – тази на готовия продукт. Ето го и парадокса: доработките, писани с толкова труд и изключително сложни проверки, в един момент отпадат. А това са много допълнителни усилия и изгубено време, да не говорим за финансовото изражение. Все пак не бива да се забравя, че се прилага стандартен и доста скъп IT продукт, граден с години на основата на богат управленски опит, следователно той дава много повече решения, отколкото клиентът предполага, ето защо не е зле да му се доверим.

За да се избегнат голяма част от тези проблеми с особено внимание трябва да се пристъпи и към избора на консултант. Безспорно главното изискване към него е да бъде компетентен и с опит, а към това ще добавя и гъвкав и диалогичен. От него се очаква максимално бързо, точно и в детайли да схване бизнес-процесите в дейността на клиента и в същото време да е наясно с възможностите на програмата. Само при отлично познаване на софтуерния продукт, консултантът ще съумее успешно да подпомогне реализацията на бизнес-процесите в готовия продукт с минимум доработки. В обратния случай, както стана ясно, се губи излишно време и труд, а наред с това прекалените доработки биха довели до такива промени в основния продукт, че бъдещи ъпдейти биха били невъзможни за фирмата-потребител. Отново ще добавя, че и мениджърите от своя страна трябва да положат усилия да се запознаят с възможностите на системата колкото може по-подробно и детайлно, за да могат в крайна сметка да се срещнат двете страни. А как да стане това? Едва ли има готова формула, но добрият резултат е възможен с много и чести работни срещи, при това колкото повече и по-продължителни в началото на проекта, толкова по-редки и оперативни в хода на внедряването. Компетентни и опитни консултанти / експерти, представящи и двете страни, които в перманентен работен процес и приемливи срокове да реализират най-важното – успешна среща между желанието, намеренията и възможностите на двете страни за постигане на крайната цел - ERP-система.

Виртуализацията - що е то?

... ами нищо ново - стари принципи с нови технологии...

Виртуализацията е технология, която позволява на един компютър да се извършва работата на множество компютри. Тя е помогнала не само на големите компании по света спестявайки им време и пари, но и на всеки бизнес потърсил оптимизиране чрез консолидация на ИТ инфраструктурата. Добрата новина е, че тази технология е вече оценена от пазара и в нея се инвестира много за усъвършенстването й.

Софтуера за виртуализация започна бързо да променя центровете за данни последните години. Новото наименование придобило общественост е ”Cloud Computing” или изчисления в облака. Основната идея е да се постигне териториално независима инфраструктура на центровете за данни и офисите на крайните потребители. Това ще освободи крайните клиенти от ограниченията на собствените им дейта центрове.

Виртуализацията може да се раздели на следните етапи:


I. Отделяне логическите функции на компютъра от неговото физическо въплъщение. Това е от решаващо значение, тъй като се прекъсват връзките между софтуера на компютъра (операционна система) от хардуер (физическия сървър), в който е инсталирана. Постига се чрез междинен слой (хипервайзор), който емулира истинския хардуер за всяка една отделна виртуална инстанция. Така клиентите могат да свият значително ИТ разходите, като същевременно повишават ефективността при използването на съществуващия хардуер. Разделянето между хардуера и логическата част дава възможност на компанията да консолидира множество сървъри и настолни компютри на един единствен сървър.
Икономически е по-разумно да превозваме служителите с автобус (виртуални машини в един физически сървър), отколкото да осигурим и поддържаме за всеки един от тях лек автомобил (физически сървър за всяко едно приложение).

II.Консолидация: Сървърна консолидация означава да се стартират множество виртуални компютри на една физическа машина. При разделяне на Windows базирани сървъри в множество виртуални сървъри, компаниите намаляват необходимостта от хардуер и оперативните разходи до около 50% ,като едновременно намаляват времето за въвеждане в работен режим на нови сървъри с до около 70%. Пример – сравнение може да се даде със спедиторските фирми. Те се грижат всеки един контейнер да е максимално уплътнен със стока. Групирането на стоки от различни поръчители повишава ефективността на транспорта, а това от своя страна сваля цената. Всяка отстранена нужда от физически сървър редуцира вредното влияния върху околната среда поради понижена енергийна консумация, енергийно резервиране, климатизация, неговото производство и извеждането му от употреба. Производителите на сървъри също са щастливи от този подход, защото продават по-големи и по-мощни машини и дори при същия марж, номинала на печалбата е по-голям.

III.Обединяване на физическите ресурси: Следващата фаза на виртуализация позволява общият сбор от физически компютри да се разглежда, като едно цяло. Обединението е логическо и става скрито за потребителя, но се следи за равномерно разпределяне на натоварването, както и за резервиране на ресурси за критични приложения. Ако един възел от логическото обединение дефектира и излезе от строя, останалите могат безпроблемно да продължат работата ,стига сбора от свободния им ресурс преди срива да е бил по-голям от ресурса заеман от дефектиралата машина.

IV.Автоматизация на процесите: Повишаването ефективността на услугите предоставяни за потребителите идва със знанията на ИТ персонала в областта на автоматизацията. Днешните ИТ отдели трябва да бъдат в състояние да отговорят на бързо променящите се условия за бизнес,неочакван престой или бедствие, спазвайки предварително дефинирани ИТ политики и стандарти.
Виртуализацията предлага огромни възможности за автоматизиране на все повече задачи. Алтернатива е за подсигуряване на „хардуер” за ново приложение по-бързо отколкото когато и да било и осигурява балансиране натоварването на изчислителните ресурси. Улесняват се и дейности като възстановяване след авария „Disaster Recovery”. Автоматизацията води до по-добро време на реакция при различни събития, по-високи нива на достъпност и по-малко човешки грешки от страна на ИТ персонала.

V.Освобождението: Широкото разпространение на виртуализацията ще наложи обща инфраструктура прехвърляща корпоративните граници. Това от своя страна ще помогне на компаниите да се освободят от ограничения с които сме свикнали при физическите дейта центрове. Фирмите ще могат да стартират приложения в и извън тяхната ИТ инфраструктура, напълно управлявани, сигурни и до поискване. Служителите ще могат да използват необходимите им софтуерни приложения от всяко устройство и от всяко място.

Изчисленията в облака са вълнуваща възможност за компаниите да освободят своите ИТ организации от оковите на днешните физически и географски граници. И виртуализацията превръща тази визия в реалност.

В нашата страна много малко фирми използват виртуализация. Първите стъпи към нея са чрез консолидацията – на сървъри и компютри на служители.
При сървърната консолидация, физическия сървър се превръща във виртуална машина т.е. файлове, които могат да се съхраняват и управляват централизирано и динамично разгърнати на базата на натоварването и наличните ресурси. Това намалява броя на необходимите физически машини, като същевременно драстично подобрява ефективното използване на сървъра, което пряко влияе (положително) на бизнес ефекта.
За да се отговори на нуждата от постоянно добавяне и обновяване на широк спектър от услуги и приложения включително тяхната подръжка, ИТ отделите в организациите трябва непрекъснато да добавят нови сървъри. Често, повечето приложения са били разработени за нуждите на определена бизнес дейност или функция. Тези приложения обикновено се инсталират и работят на отделни физическите сървъри. Там има много малко, ако въобще има, споделяне на ИТ ресурси между различните приложения. Резултата, обикновено води до фрагментация на цялата инфраструктура, а това от своя страна – до липса на гъвкавост в организацията на ИТ средата. Компаниите се борят със сървъри, които имат ниско ниво на използваемост от наличните системни ресурси. Те имат по-висока цена на придобиване поради презапасяване и по-висока цена на притежание поради бездействие на мощности. Разходите за днешните имплементации са чувствително по-високи, тъй като ИТ отделите презапасяват системите, за да гарантират, че изчислителната мощност е в състояние да отговори на пиковите специфичните изисквания. Обикновено натоварването на сървъра е по-малко от 10% от общия капацитет, което води до неизползван хардуер, загуба на пространство и преразход на електричество.
Внедряването на нови сървъри е прекалено дълъг процес изискващ много човешки ресурси. Обикновено се измерва в дни и месеци, което трудно може да върви в крак с бизнес развитието и промените на пазара.

Виртуализацията редуцира престоя „down time” на сървъра и ускорява пускането му в експлоатация.

Чрез консолидиране на множество отделни машини върху един хардуерен сървър, чрез виртуализация, можете да използвате спокойно схемата един сървър – едно приложение, въпреки намаляването на физически отпуснатите ресурси от сървъра. Това ви позволява без проблем да поддържате бизнес нуждите си с по-малко хардуер, което води до по-ниски разходи за оборудване, по-малко потребление на електричество за сървърната мощност, охлаждане и не на последно място - по-малко физическо пространство. Виртуализацията може да опрости и ускори имплементацията на нови сървъри. Добавянето на допълнителни виртуални машини може да бъде разделено от придобиване на нов хардуер. Ако отделно бизнес приложение изисква допълнителна мощност или е необходима нова функционалност, то това става опростено и незабавно. В по-сложна виртуална среда, виртуалните машини могат да бъдат самостоятелно подготвяни, стартирани и инсталирани, което води до динамично разпределение на ресурсите.

Защо зелени технологии?

Последните години ефективното потребление на енергия стана критичен въпрос за IT организациите. С постоянно растящите разходи за енергия (отчитайки растящите цени на електроенергията и растящите ИТ нужди на бизнеса) на много центрове за данни им липсва мощност или пространство, което ИТ услугите изискват. Анализаторите от този бранш предричат, че скоро годишните разходи за енергия необходима на един сървър (захранване и климатизация) ще надхвърлят цената на неговото придобиване. Оптимизирането на ИТ инфраструктурата чрез консолидиране и динамичен мениджмънт, позволява да спестите енергия чрез уплътняване на сървърното натоварване, без да се засягат приложения или потребители. Целта е едновремено с предходното да „раззеленяваме” центровете за данни, да повишаваме нивото на обслужване и да намаляваме на разходите.

Докато виртуализационно базираната сървърна консолидация може да предостави много ползи, може също така да се усложни прекалено, ако средата не се управлява правилно. Представете си, че неопитен нов служител на спедиторска фирма изпрати тежкотоварен камион за превоз на дрехи. Да, работата пак ще бъде свършена но не и ефективно. В такъв случай е възможно икономиите от хардуерна консолидация да бъдат изчерпани и дори прехвърлени поради увеличаване разходите за ИТ мениджмънт. Определянето на тези физически сървъри, които са най-подходящи за виртуализация и кои виртуални машини на кои физически сървъри да бъдат е от изключителна важност. Грешките се заплащат скъпо с трудна и времеотнемаща процедура по възстановяване.

А Вие имате ли си 180 тонен КАМАЗ ?

Изместен фокус

Или защо инвестициите в ИТ се превръщат от препоръчителни в начин за оцеляване

През периодите на икономически растеж всеки мениджър гледа на информационните технологии, като на необходимото зло. Все пак те оптимизират бизнеса, но продължават да бъдат разходен център (тук изключваме банките, телекомите и компаниите в ИТ бранша). Логично хората от бизнеса да насочват ресурси към онези центрове, които генерират проходи – по този начин с минимални ресурси ще постигат максимални резултати.
При богато украсена маса с много ястия, дори гладния започва да избира и да „кара през просото”. Всеки иска най-доброто и в периодите на имане се наблюдава голямо разхищение, което никой не забелязва и поради това пренебрегва. Това разхищение продължава до стабилното обръщане на тенденцията, когато всички се втурват да спасяват каквото могат. По-далновидните обаче вече са взели мерки.

Какво се случва по време на криза?

По време на криза най-обобщено съотношението на предоставените ресурси спрямо постигнатите резултати се променя в негативен план. Дори компаниите да увеличават ресурсите си, за да увеличават и резултатите, това няма да доведе до съществена промяна на съотношението. С други думи ефективността е ниска, респективно печалбата вече не е на нивата, с които компаниите са свикнали.
Без да отричам погледа в бъдещето, търсенето на нови пазари, продукти, услуги и т.н. се замислям какви са начините, които биха могли да повишат ефективността. Най-известния и широко разпространен начин е свиването на постоянните разходи. Неговата популярност се дължи на безотказността, с която той работи от древността до днес. Извън него обаче за днешните фирми е нужна по-скоро промяна, която да осигури тяхното оцеляване. Информационните технологии могат да осигурят тази промяна, но много често в подводен камък за фирмите се превръща времето за нейното задвижване. В този ред на мисли се сещам се за една

„корпоративна” приказка.

„Имало едно време, един невероятен майстор на камшици. Той наследил занаята от баща си, а баща му от неговия баща. Фамилията от потомствени майстори била известна и било престижно кочияшите на богатите да използват точно камшик направен от тях. Всичко вървяло прекрасно, докато един ден се прокраднал слуха, че известен производител на колесници се е насочил към производство на купета за автомобили. Тогава почти никой не обърнал внимание на този факт и животът продължил по-старому. След известно време се разчуло, че друг известен производител на колела се насочил към производство на автомобилни гуми. Въпреки, че всичко е било свързано с доста рискове последвала върволица от трансформации в този бранш. Нашият главен герой си оставал ненадминатия майстор на камшици, но въпреки това с течение на времето неговата продукция се търсела все по-малко и по-малко...”
Какво се е случило с майстора на камшици по-нататък ще оставя на вашето въображение, но изводът е повече от натрапчив – за съвременните фирми е жизнено важно точно да определят момента, в който да направят промените. Няма значение дали промените ще бъдат в редуциране на разходите или във внедряване на нови технологии.

Проблемът на растежа

Изводът се отнася и за българските фирми при които има много за оптимизиране. Голяма част от тях са тръгнали от собственик – управител, който е специалист в конкретния бранш, в който оперира неговата фирма. Управителя се справя чудесно, до момента, в който тя започне да се разраства и надскача личните му способности за управление и контрол. Това е първата „греда” в развитието на една организация – проблема на растежа. Преодоляването на този проблем предполага делегиране на отговорности и задължения на мениджърите на отдели, но само това обаче не е достатъчно. Идва втората „греда”, за която вина носи отново висшия мениджмънт - проблемът с комуникацията, координацията и планирането.
Разбирането, че правенето на стратегии, прогнози и планове трябва да е свързано преди всичко с финансовите ресурси е широко разпространено, но то е неправилно. Висшия мениджмънт приема останалите ресурси за даденост, почти константа и от тях очаква да следват общата стратегия. Днес формулата за стратегическо планиране изисква все повече корекции, докато съвсем се видоизмени. Живеем в информационната ера и технологиите, които тя ражда са част и от живота и от бизнеса. Нещо повече - те са толкова значим фактор в развитието на бизнеса, че не могат и не следват да бъдат пренебрегвани. Логиката ни навежда на мисълта, че мениджърът на ИТ отдела трябва да присъства на всички събрания за стратегическо и тактическо планиране във фирмата. Неговата мисия е не само да бъде запознат с плановете навреме, но и активно да участва в изграждането им.
За съжаление днес реалността в много организации е друга – ИТ мениджъра се запознава с решенията на висшето ръководство постфактум. Така компанията губи възможността да се възползва от технологиите навреме и резултата започва да клони към този от “корпоративната” приказката.

Някой трябва да каже „стига”

на производството на камшици и да започне да внася промени в модела на планирането и комуникацията във вътрешнофирмения мениджмънт. Дори малките компании ползващи аутсорсинг на ИТ услуги (основно системна администрация) трябва да осъзнаят, че имат нужда не само от техническа поддръжка, но и от експертно мнение, което да им помогне в подобряването и развитието на техния бизнес. Ако компанията осигуряваща техническата поддръжка или вътрешнофирменият отдел няма възможност да осигури такава експертиза, то спешно трябва да се намери външен консултант.
Световната финансова криза ще се отрази и у нас. Какъв ще е размерът на щетите няма голямо значение. Основния въпрос е кога и какви мерки ще вземе ръководството на фирмата за да оцелее или дори да просперира в условия на криза.
След толкова години разпускане на коланите е дошъл момента да си направим равносметка и да се вгледаме в собствения си бизнес, пък било то и с помощта на външни консултанти. Конкуренцията не прощава в условия на криза. Вече не говорим за преразпределяне на пазарни дялове, а за оставане на съответния пазар въобще.

Вие продавате ли камшици?

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 37/2008 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Robson chip или Intel Turbo Memory

„Счупи” ли се маркетинговата машина на Intel и „прекарах” ли се с покупката на Robson chip към лаптопа си.

Intel Turbo Memory или известна с кодовото си наименование Robson chip / cache се появи октомври 2005 покрай Centrino Pro платформата презентирана на Intel Developer Forum (IDF). Идеята й е за ускоряване процеса на първоначално зареждане на операционната система (само Windows Vista поддръжка) и цялостен перформънс като се опитва да намали използваемостта на хард диска чрез прехвърляне на част от процеса върху memory NAND чип. ReadyBoost на Microsoft позволява използване на мемори карта или USB flash “боцнат” на Vista – базирано PC със същата функционалност, но чрез Robson чипът, Intel настойчиво рекламира технологията като такава без добавяне на външни устройства. И така - много асемблатори като Dell, Acer и Toshiba скочиха в „джаза” с имплементацията на Robson.

Да, знаем че флаш паметта е по-бърза, по-надеждна и доста по-ниско енергоемка – това е безпорно и сигурно има логика, но защо фирми като Sony и HP се отдръпнаха от идеята. Дали техните специалисти не проявиха техническа далновидност или тестовете в „домашни” условия си казаха думата.

HP тества производителността на базова PC система с 1 GB RAM, с и без Robson chip, както и същия тест, с и без USB memory stick със същия капацитет като Robson. Извода им е, че няма разлика в производителността при тестовете.

Например при използване на 1 GB Robson chip, той ефективно се разделя на две равни части – като едната обслужва ReadyBoost, а другата – ReadyDrive, което е равносилно на употреба на 512 MB USB memory stick или SD card със същата или много близка производителност. Понеже ReadyBoost може да използва само един мемори източник по едно и също време, означава че сме ограничени откъм максималния капацитет на Robson, който мисля е 1 GB или казано директно – „Защо да ползвам Robson chip 1GB за 50$, като мога да ползвам 2 GB USB memory stick за 20 лв.?”

HP казва, че по-добра производителност се постига с добавяне на 1GB RAM вместо 1 GB Robson chip, а също така и чрез използване на USB memory stick или SD card с капацитет еквивалентен или по-голям от рам паметта.

Intel се защитава, като казва че Turbo Memory технологията е избор на асемблатора и производителите сами решават дали да го изполват. Същината на идеята намалява консумацията на енергия, а от там се вдига и перформънсът, в което има смисъл.

Покрай тази маркетингова заигравка си задавам въпроса – какво предстои от така рекламираните SSD дискове на Intel. Поредната комерсиално-инженерингова измишльотина или една необходима и дългоочаквана технология.

Дали се„прекарах” с покупката Robson chip към лаптопа си? ... Откровено – Да ! :)

Важна промяна

Уважаеми читатели,

Искамe да Ви информирамe, че Блогът на Наньо Нанев беше трансформиран в Блог за ИТ анализи. Това се налага поради асоциирането на още един автор – Милен Люцканов.
Вярваме, че общата работа на повече автори ще допринесе за синергията в блога и неговата полза за Вас. Това е начинът да имате на разположение по-често статии, на по-обширни теми в сферата на информационните технологии.
Надяваме се, че и други специалисти ще се присъединят към авторския колектив в бъдеще.

Благодарим Ви за доверието!

Зелените технологии

Промяната

Законът формулиран от Гордън Мур още в далечната 1965 година (количеството на транзисторите в кристала на процесора ще се удвоява всяка година), като че ли беше непоклатим. Прогнозата се сбъдваше всяка следваща година с удивителна точност до 1995 –а. След това се появи нужда от поправки във времето, за което се удвояваха транзисторите – близо два пъти повече, спрямо периода 1965 – 1995. На фона на общия технологичен бум потребителите не забелязваха забавянето ръстта на производителността. Заводите се прехвърляха на все по-съвършени технологични процеси, увеличавайки обема на продукцията непрекъснато. Това се отнася не само при чиповете, а и за производителите на печатни платки, дискове, монитори и всевъзможна периферия. Цените на електрониката постепенно падаха за щастие на тези, които отдавна мечтаеха за персонален компютър. Стигнахме и дотам, че в разчетите ни за живот на персоналния компютър свалихме границата до три години. Между другото повечето техника трудно доживява до края на гаранционния период без някакъв макар и незначителен проблем. Това обаче дава тласък на индустрията – все по-мощни и все по-малко издържливи компютри. Необходимостта от честа смяна днес е нещо нормално. Равносметката е, че в европейския съюз един средностатистически гражданин за целия си живот изхвърля около 1900 килограма електронен боклук. Умножено по броя жители дава впечатляващ резултат.

В България все още сме в началната фаза – покупките. Логично е при годишните ръстове на продажбите с които се хвалят дистрибуторите у нас да се затрупаме с техника, която не след дълго ще остарее. Положителния момент ще бъде, че няма да е необходимо да си внасяме ИТ техника втора употреба от чужбина – просто количественото натрупване скоро ще достигне критичната маса. Старата техника разбира се ще бъде оползотворена в училища, детски градини и всички роднини имащи нужда от интернет, поща и безплатни разговори.
Рано или късно ще ги настигнем... и западно европейците и американците. Макар и с количеството електронен боклук.
Дали не сме закъснели с реакцията? Разбира се не! Нормално е във времената, когато компютъра беше лукс, никой да не се замисля за рециклиране на старите компоненти.

Всяко правило си има изключения. По времето на социализма се изхвърляха значителни количества платки с елементи по тях на неохранявани псевдо бунища (наричани временни хранилища) без покрив дори. Гледката не беше необичайна около ДЗУ Стара Загора. Аз и мои приятели се навъртахме там за да си набавим електронни компоненти без пари. Имаше и други като нас, но те събираха платките с друга цел. Количеството ценни метали е било пренебрежимо малко за държавната машина, но явно достатъчно много за „събирачите”.
Промените след 1989 година прекратиха производството, а оттам и боклука. „Чистачите” бързо приключиха с остатъците и занятието замря.

Засега поне няма голямо количество електронен боклук. Тайната се крие в находчивостта на нашия сънародник. Виждал съм машини достойни за музейни експонати още да изпълняват задачите си. Те може да сменят собственика и функциите си, но излизат от експлоатация едва, когато стойността на ремонта превишава стойността на нова или втора употреба машина.

С превръщането на компютъра в масов продукт все повече потребители ще станат собственици на повече от необходимата им техника. Това насищане ще доведе до нуждата от събиране на електронните отпадъци.
В миналото звучеше, като виц събирането и рециклирането на такъв вид отпадъци, но само се замислете как звучи днес събиране и рециклиране на спортни коли или часовници „Ролекс”.

Проблемите на високите технологии

Пластмасата, в това число и тази – особенно токсичната, която се използва за производство на компютри, не се преработва от природата веднага. Изхвърления на боклука системен блок са му е необходими сто до двеста години до пълното разграждане. Стъклото на електронно лъчевата тръба от старите монитори с кинескоп се разлагат за около хилядолетие, а при достатъчно благоприятни условия и до милион години!

Не трябва да се забравя, че винаги в производството на електронни компоненти се използват тежки метали, като например хром, живак и олово. Съдържанието им в една здравословна среда е минимално и дори пренебрежимо.

Нека разгледаме типичния кандидат от мониторите за изхвърляне. Това са 14 и 15 инчовите модели CRT монитори, които на общо основание се отравят към своя последен път, освобождавайки място на своите по-съвършени течнокристални колеги. Равносметката от съставките е плашеща. Общото количество на вредните вечества представлява една четвърт от цялата маса. Оставени на слънце, токсините започват да се изпаряват в атмосферата (за последния век съдържанието на живачните пари е нараснало три пъти) и бавно, но сигурно отравят почвата чрез дъждовете. Оттам ги поемат подпочвените води, които от своя страна пренасят вредните вещества в реките. В този ред на мисли е ясно, че само разделното събиране и съхранение не решава проблема. Необходимо е рециклиране при спазване нормите за опазване на околната среда. Това обаче не е никак евтин процес.
За съжаление, днес дори големите играчи в производството на хардуер на въпроса за пълноценна преработка на остарялата техника само размахват ръце – проблема е глобален, за да може да бъде решен ефективно и в кратки срокове. Изход има, но както обикновено, дългия път до него трябва да е постлан с пачки пари.

Докато магнатите си блъскат главите над въпроса къде да дянат компютърния скрап, ентусиасти сред потребителите намират нови приложения на старата техника и дори си организират състезания. Има много примери, като часовник от твърд диск Western Digital, ключодържатели от памети, компютърна кутия – барбекю и дори държач за тоалетна хартия от корпуса на стар Макинтош.

Да направим стандарти за защита!

Правителствата на много страни, по правило с растящ пазар, доста живо се интересуват от въпроса за опазване на околната среда и отдавна не смятат зелените и производните им организации, милеещи за природата и техните членове за безделници. Например от средата на 2006 година във всички страни на Евросъюза действа забрана за превоз на товари (в това число и компютърни компоненти), които не отговарят на строгия стандарт ROHS. Основните цели на директивата – да се понижи замърсяването и да се предотврати разрушаването на околната среда, също и съхраняване здравето на хората, ползващи електроника. Заинтересуваните в по-подробното изучаване на директивата, нейните методи за въздействие на участниците и допълнителна информация, свързана с ROHS, могат да проверят на специализирания сайт http:/www.rohs.gov.uk .
Дадения стандарт достатъчно твърдо ограничава съдържанието на вредни вещества в продукцията и принуждава производителите на електроника под страх от загуби да организират така производството си, че да получат правото да лепят заветните зелени стикери. Понякога дори компании, като Apple, им се е налагало да преустановят продажбите на даден продукт за дадена територия. Например видеокамерата iSight за зоната Евросъюза.
Съществува и друг не по-малко строг стандарт – WEEE, който допълва ROHS и прави живота на хардуерните производители непоносим, а този на населението на Европа – безопасен. Тази директива регулира процеса по създаването, използването, преработването и повторното използване.

Диета за ИТ

Оставения включен за през нощта компютър влияе негативно не само на сметката Ви за електроенергия, но и на здравето Ви поради високото ниво на шумовия фон.Това е само върхът на айсберга. Голяма част от електроенергията се произвежда от топлоелектрически централи, които изгарят огромни количества органично гориво. КПД на такива централи е достатъчно малко сравнено с количеството изхвърлени в атмосферата изгорели газове.
Единствения начин за редуциране на вредното влияние е редуциране на енергопотреблението. Скритата полза за потребителите е по-малките сметки за електроенергия. В международен мащаб скритата полза е за енерговносителите. Европейският съюз съвсем отскоро се присети, че е станал доста зависим от руските енергоизточници. Сега тепърва се създават комисии от политици и учени, които да предложат програми за енергийна ефективност на национално и след това на европейско ниво.

Какво да прави отделния потребител?

Всички сме чували за различните енергоспестяващи режими в електронните изделия. Почти всяка операционна система може да изключва твърдите дискове и/или монтора по график предварително зададен от потребителя. Доста усилия бяха хвърлени от производителите на компютърна техника в последните години за повишаване на енергийната ефективност.

И има защо. Нека посмятаме.

Цената на електроенергията в момента е почти 20 стотинки на киловатчас (в това число – пренос, достъп до мрежа, акциз... и „последния да затвори вратата”). Дори когато един персонален компютър консумира само 350 W, той ще ви докара разходи от почти 615 лева на година, ако работи непрекъснато. Действително много рядко се стига до използване на цялата мощност непрекъснато. Казано с други думи 350 W е максималната мощност. За да бъде съвместим с най-новия стандарт Energy Star 4.0, един персонален компютър трябва да консумира не повече от 50 W в режим на престой и 4 W в режим на хибернация. Борбата не спира дотук, сега е в разработка Energy Star 5.0. За сравнение малкият нетбук на Acer – Aspire One консумира не повече от 0.96 W в спящ режим и 0.9 W в режим на standby.

Първите стъпки към личната енергийна ефективност са:

1.Ползвайте експертен съвет при покупката на електроника. Купете си машина, която отговаря най-добре на нуждите Ви и същевременно отговаря на последните енергийни стандарти.
2.Направете енергийните настройки на компютъра да бъдат на границата между Вашите потребности и максималното спестяване на електроенергия. Пълна ефективност не можем да получим, защото ще загубим функционалност или дори ще стигнем до момент на невъзможна работа. Режима на заспиване при липса на потребителска активност е един от най-сериозните методи за спестяване на електроенергия при преносимите и десктоп компютрите. Пряката полза за потребителя е по бързото зареждане на операционната система при отчетена активност.
3.Новите, „зелени” компютри освен, че пестят елетроенергия, имат доста сериозно предимство – процеса при рециклиране е по-евтин. Ще можем по-лесно да се „оттървем” от старата техника.
4.Ненужните, но работещи компютри дарявайте за образованието.
5.Разказвайте на Вашите познати за ползите от енергийната ефективност.

Така можем да си осигурим „зелено” бъдеще и да сме сигурни, че поколенията след нас ще наследят планета в добро здраве.

Ползата за потребителя

Енергийната ефективност е от изключителна важност за мобилните потребители. От прецизната настройка на системата, компонентите и стила на работа зависи живота на батерията. Съвремените номади с ноутбук под ръка бързо се просвещават в науката за енергийна ефективност преследващи по-дълго време на работа. Това е положителен момент макар и с принудително образоване в тази сфера.
В края на 2006 година в Европа стартира продажби първия зелен компютър от VIA под името Crusader Carbon 3 PC. С оглед на цена под 600 USD и прилична комплектация, включваща 15,4 инчов LCD монитор и лицензен Windows XP, беше логично тези машини да се превърнат в широко използвани в офисите – там където няма ресурсоемки приложения и служителите не отмарят с 3D игри. В допълнение към плюсовете на този модел е ниската консумация, следствие от това – липса на активно охлаждане на процесора и следствие на последното – по-тих офис. Маркетинголозите от VIA са вложили в понятието „Carbon Free” ниското енергопотребление на процессора – около 20 W. За сравнение: Pentium-4 в режим на натоварване „дърпа” не по-малко от 100W.

На уебстраницата на VIA има калкулатор, който показва колко дървета са необходими за да почистят въздуха и да преработят въглеродния диоксид обратно в кислород за всеки процесор през целия жизнен цикъл на едно PC. Просто въведете мощността. Това важи за произволна електрическа машина, като например телевизор, пералня, хладилник и т.н.
Безспорния успех на ASUS тази година със своя модел нетбук EeePC накара почти всички уважаващи себе си производители да излязат със собствено предложение на пазара. Към днешна дата основната конфигурация, която се предлага е с процесор Intel Atom 1.6Ghz, 512 до 1024MB оперативна памет и дискове от 8GB SSD до 160GB SATA. Новото устройство е в класа на слабите преносими компютри. Основното му предназначение е за ползване на интернет, електронна поща и базова текстообработка. Това се налага първо поради намалената мощност на процесора и второ поради влошената ергономичност. Енергийните показатели обаче са повече от добри. Ефективната работа на батерии е около 2 часа и малко – производителите са надценили енергоспестяването и са сложили в повечето модели 3 клетъчна батерия. Очаква се след края на октомври да се появи на пазара и 6 клетъчна батерия за същите модели.
В следващия пост на блога ще разгледам по-подробно приложението и възможностите на нетбуците.

Алтернативното електропроизводство

В Европейския съюз е сключена спогодба между държавите членки с предварително дефинирани срокове и облекчения за построяването на възобновяеми източници на енергия. Бяхме свидетели на своеобразен бум във ВЕЦ-овете. По северното крайбрежие и района на подбалкана са изградени ферми от ветрогенератори. Има различни методи и способи за зелено производство на електроенергия, но основното е в нейното разумно използване. Повече за алтернативния добив можете да прочетете тук.


След тегленето на чертата

Предриетите стъпки от ИТ бранша в цял свят определено са правилни. Много критици оценят това като маркетингово шоу за привличане на повече клиенти, но това е един разумен начин да потребяваме само толкова, колкото ни е нужно. Това е единствения начин да продължим технологичното развитие и да запазим природата.

Проблем на растежа

Защо да е проблем?

Този въпрос си задават много български мениджъри. Обикновено микро фирмата след старта и стъпването си на крака се отърсва от проблемите около създавнето си и оцеляването в самото начало. Често срещано явление в България е много добри професионалисти да създадат свой бизнес, разбира се в същата сфера. Това е перфектния вариант за раждането и прохождането на една нова компания. Системата работи добре до критичното натрупване на персонал. Мениджъра трябва много добре да улови момента преди критичната маса и да „убие” специалиста в себе си. Тежко решение в личен план, но именно то позволява на компанията да продължи растежа си. Досега собственикът на бизнеса и мениджър едновременно е бил и главния специалист, но растежа изисква жертвоприношение. До създаването на бизнеса специалиста е знаел перфектно отговора на въпроса „как?”. След създаването на фирмата му се е наложило да налучква безпогрешно отговора на въпроса „защо?”.

Да убиеш специалиста в себе си означава да си позволиш да наемаш по-добри специалисти от теб самия. Да насочиш усилия и енергия към нови области на познание. Да предадеш щафетата от професионалната ти област на твоите служители.
Ако си постигнал тази лична промяна идва въпроса „а защо не?”. Даваш си свободата да мислиш върху стратегията на фирмата. Тактиката могат да я поемат и „офицерите” – служителите директно под теб. Свободата да гледаш около теб и да анализираш ти открива свободните пазарни ниши и пропуските на конкуренцията. Не на последно място е възможността да погледнеш развитието на бизнеса си някак отстрани. Малко като компютърните игри от трето лице – виждаш себе си, партньорите и противниците. В бизнеса това е трудно и направо невъзможно ако си непрекъснато разкъсан от изпълнението на няколко длъжности. Само този, който успее да се откъсне от техническото изпълнение има шанса да види и собствените си глобални грешки. Всички знаем максимата „Мама не се притеснява, когато не знае”, но ако не знаем за съществуването на проблеми няма как да мислим върху тяхното решаване. Има различни методи за определяне на критичната маса от служители, след която трябва да се премине на ново ниво на управление.

Как малкия бизнес става голям?

Създателя на бизнес рядко осъзнава, че подсъзнателно взема правилни решения в своята професионална област. Усещането е, че той или тя винаги са ги знаели, но това не винаги е вярно и за персонала. Дори и високо квалифициран, той трябва да е добре мотивиран. В същото време света влезе някак неусетно в глобалния пазар. Резултата е невероятно динамичен пазар с постоянни промени случващи се с много по-голяма скорост от преди. Конкурентите успяват да съкращават все повече времето за раждането на нов продукт – от идеята до рафта.
За капак на всичко на нашият пазар един след друг идват големите играчи. Да, не какви да е, а ГОЛЕМИ. Те са станали такива, защото са преодолели проблема на растежа ... и са пораснали. Не, това съвсем не означава, че си нямат проблеми, но са по-големи от нас, което означава повече ресурси (в произволна форма – финаси, хора и т.н.).
Картината не е чак толкова черна. Днес живеем в информационната епоха и е по-вероятно иновативните и бързите да успеят, отколкото големите. Въпреки всичките им ресурси.

Пример: IBM са можели да направят много неща, но в крайна сметка не са купили Microsoft, а техния продукт. Резултата е налице. За справки – фондовата борса и стойноста на акциите и списание Форбс за Бил Гейтс.

Извода е, че е по-важно да си иновативен. За да си иновативен трябва да си информиран и да имаш опита на всички от екипа ти, ползвайки синергията.
Информационните технологии могат да помогнат много в такива случаи. Те могат да оптимизират процесите по дизайна на новите продукти, да улеснят продажбите чрез електронна търговия или е-маркетинг, да създадат единна среда за споделяне на мнения, задаване въпроси и колективно търсене на отговора. В крайна сметка най-ограничения ресурс не е финасовия, а човешкия. Днес става все по-трудно да се намерят квалифицирани служители с така търсените лични качества като отговорност, нестандартни идеи, предриемачество.

Трябва ли да правим бизнес, като преди осемнадесет години?

Тогава шефът имаше телефони, секретарката също плюс допълнение факс. В редки случай – телекс. Тогава не им тежеше комуникацията, но нямаше сериозна конкуренция. Днес все повече родни фирми имат възможността да наблюдават чуждите си партньори и конкуренти.
В началото на фирмената дейност собственика обикновенно си купува преносим компютър поради причина клоняща към демонстрация на социален статус (за автомобилите е почти задължително). След това следва секретарката – за да „вървят” електронните съобщения и някой все пак да пише официалните писма, покани, а често и оферти. Не след дълго се осъзнава, че ако въобще има секретарка на света с бривет за управление на пътнически самолет и удостоверение за управление на ядрена подводница, то тя едва ли работи в нашата компания. Следва компютризацията на търговския отдел – поетапна, според растежа на отдела. Всеки търговец поема определени клиенти, но води историята на офертите и въобще комуникацията с клиента на служебния СИ компютър. Излизането от строя на този компютър може да коства загубата за определен период или завинаги на така важната информация за клиента. Ами човешкия фактор? Ако служителя е в болнични или отпуск? Кой ще го замести и доколко ще е ефективно заместването?

Информацията е нецентрализирана, неструктурирана и нейното количество и качество отразяват способностите и уменията на конкретния служител. Това е огромен риск. Принудени сме да си имаме отдел за борба с организираните клиенти, защото ние самите не сме организирани.
Преодоляването на този проблем е чрез екипна работа на разнородни специалисти (например търговец, техник по подръжката и т.н.). За да им помогнем да работят заедно трябва на първо място да централизираме информацията, като не забравяме да регламентираме достъпа до нея. Инструментите за екипна работа представляват софтуерни пакети позволяващи да се работи върху едни и същи документи, да се обменят мнения, да се дават предложения, да се следи общ график. И всичко това е за вътрешнофирмената комуникация, но именно тя ни дава стъпалото към следващото ниво – структуриране на информацията. С унифициране на събирането, подреждането, запазването и ползването на информация в голяма степен елиминираме човешкия фактор в областа на комуникациите (казваме твърдо не на играта „счупен телефон”, на незаменимите служители поради уникалните фирмени знания за бизнеса). Това съвсем не означава , че ще пречим на развитието на служителите. В крайна сметка тяхното усъвършенстване помага на израстването на бизнеса. Знанията се мултиплицират, а другите активи се изчерпват. Купуването на знания за нашите служители в този смисъл е инвестиция, а не разход.
Много фирми атакуват нашия пазар с реклами за сървъри и комплексни решения. Но как да изберем сървър без да сме дефинирали проблемите при нас предварително?

Очевидно е, че нямам нужда от сто и осемдесет тонен КАМАЗ за да доставям сладки из сладкарниците в София.

Най-лесния начин е да погледнем през плета.
Как другите имплементирали вече високи технологии в бизнеса се справят със задачи характерни и за нашия бизнес? – Правим анализ за потенциалните промени и резултати. Смятаме. Разглеждаме други случаи. Пак смятаме. Накрая избираме най-доброто от всичко видяно.
Имаме си анализ и обосновка. Знаем общата цена на притежание на решението. Обикновено първата стъпка е най-трудна. Тя изисква и най-големи инвестиции – хардуер (често по-мощен отколкото имаме нужда в началото), системен софтуер без, който не можем да стартираме нужното приложение и обучение на персонала за работа с него.
За да увеличим ефекта от едно внедряване на ИТ в нашия офис трябва да покрием максимален брой проблеми или неефективни процеси с минимум инвестиция.
Големите компании в ИТ бранша предлагат „готови решения”. Действително тяхната оферта включва комлексно решение - хардуер и софтуер, но в общия случай това са стандартни продукти. Кои от нашите проблеми ще разрешат те? Има софтуерни пакети обединяващи в себе си комлект приложения за съвместна работа, електронна поща, централизиране на информацията и т.н. Съществуват и безплатни такива. Дори можете да минете без сървър – стига да изнесете всичко в интернет (в по-голяма част от приложенията пак безплатно).

Гледането през плета е нож с две остриета

Добре е да взаимстваме от партньори и конкуренти техния опит с технологиите, но дали технологията не е остаряла и те я ползват по инерция? Има ли по-нова технология и каква е нейната цена и предлаганите предимства спрямо старата?
Поради факта, че два абсолютно еднакви бизнеса няма се очертава се един по задълбочен анализ какво се използва в момента от потребителите и какви нови технологии се появяват на пазара. Използването на унифицирани софтуерни пакети ни помага много за да настигнем другите, но не винаги отразяват коректно нашите различия. Не е рядкост точно тези различия да представляват конкурентното ни предимство. В този смисъл ние догонваме пазара, но не можем да го поведем, ако само копираме другите около нас.

По пътя на самоусъвършенстването

Оцеляват и побеждават само откривателите. Преди да станат откриватели те са били търсачи, но са знаели на какво. Всяко откритие бързо е изместено от друго и така се затваря динамичния цикъл. Това е пътя към съвършенството и успеха – непрекъснато да откриваме нови неща.

Вие в тази посока ли сте?

Архивирането – вид застраховка

Какви рискове искате да покрием?

Обикновено с този въпрос застрахователния агент с елегантно движение разпъва огромен формуляр, на който слага отметки след всеки получен отговор. В същото време клиента се разкъсва между желанието за повече покрити рискове и тяхната растяща цена. В ИТ бранша е почти същото при разговор на системен администратор с мениджмънта. Има и утежняващи фактори – терминологията при високите технологии е далеч по неразбираема за хората вземащи решения.
Докато стандартното застраховане при щета изплаща финансово обезщетение, то съхранението на данни изисква възстановяване на същата информация. Дори да бъде изплатено финансово обезщетение то няма да ни върне данните. Самите застрахователи избягват да застраховат данни, защото случайте с тях са трудно доказуеми и оценката на застрахователния риск и стойността на информацията е по-скоро субективна.
„Застраховането на данните” е проблем с висока степен на сложност. Трябва да се имат предвид много и разнородни фактори за да се стигне до качествено решение.

Можем да класифицираме параметрите за анализ на няколко основни групи:
- Вид на данните
- Обем на данните
- Честота на архивиране
- Времеви прозорец за архивиране
- Вид на архивите (моментни снимки, пълни ахиви, частични )
- Вид на архивиращите устройства

От голямо значение е какъв тип информация ще архивираме. Дали тя ще се използва в момента (обикновено „живи” бази данни)или са документи и таблици, чиято редакция вече е завършила. „Отворените” файлове обикновено се „заключват” от системата и не се поддават на стандартно копиране. За тях се използва допълнителен софтуер, за да се извадят техни моментни снимки.
Важен елемент от планирането е обема информация. Предвид веригата - скоростта на четене от източника, трансфера и скоростта на запис върху носителя на архив, трябва да внимателно да планираме свободния прозорец за извършване на тази дейност. Обикновено подходящият прозорец е след края на работното време до началото на следващия работен ден. В него трябва да се вмъкнат и други дейности, като сканиране на сървърите за зловреден софтуер, дефрагментиране на дяловете, индексиране на информацията за ускоряване търсенето през деня, инсталиране на поправки по операционни системи и приложения, изтриване на временни файлове и др. Архивирането се конкурира с всички тях. Това изисква внимателна преценка какво точно и колко често от цялата налична информация ще се архивира.

Схеми за архивиране

Неструктурирани

Едно такова хранилище може просто да бъде набор от флопи-дискове или CD-R/DVD-R медии с минимална информация за това, кое е архивирано и кога. Това е най-лесно за изпълнение, но не може да се постигне висока степен на ефективност и качество.

Пълен архив + Добавяне само на последните промени
Full + Incrementals

Тази схема има за цел да направи архив на няколко копия на източника на данни. На първо място, пълно резервно копие (на всички файлове. След това - частичен архив(само на файловете, които са се променили от предишния пълен или частичен архив). Възстановяване на цялата система към определен момент ще изисква намирането на пълния архив и всички инкрементални до този момент. Предимството е, частичните архиви се правят бързо. Недостатъка е при възстановяване на инфирмацията – трябва да се мине през всички инкрементални архиви от последния пълен до момента на възстановяването.

Пълен архив + Диференциален
Full + Differential

Пълен архив + Диференциален се различава от Пълен архив + Добавяне само на последните промени с това, че след създаването на пълен архив, всеки диференциален архив улавя всички файлове, създадени или променени от времето на пълният архив досега, въпреки, че някои от тези промени може и да са включени в предходните дифернциални архиви. Неговото предимство е, че при възстановяване е необходим само последния пълен архив и последния диференциален.

Огледало + реверсивно инкрементален
Mirror + Reverse Incremental

Метода е подобен на Пълен архив + Добавяне само на последните промени. Разликата е, че вместо на стареене на пълния архив, последвана от поредица от инкрементални, този модел предлага огледало, което отразява състоянието на системата, както на последното резервно копие, така и на историята на реверсивните инкрементали. Една от ползите е, че се изисква само първоначален пълен архив. Всеки инкрементален архив се прилага в огледалото, директно върху пълния архив, а файловете, които се заместват, са преместени в реверсивно инкременталния архив. Този модел не е подходящ за използване на сменяеми носители, защото всеки архив се отразява на пълния и едва тогава се създава обратно инкременталния.

Непрекъсната защита на данните
Continuous data protection

Този модел е една крачка напред и вместо насрочване на периодични архивирания, системата незабавно отразява всяка промяна на в архивирания хост. Това обикновено се прави със съхранение на промяната в битове или на цели блокове от данни, а не на ниво файл. Метода се различава от обикновени дискове в огледало (RAID1), че той дава възможност да се върнете в определен момент от времето и по този начин да се възстановят стари изображения на данни.

Снимки към определен момент
Snapshots

Уникалното им предимство е, че при тях възстановяването на цяла система е най бързо.Те представляват копие на данните, точно такива каквито са били в момента на клониране. Разглеждат се като решение за архивиране, базирано на дискове, тъй като се съхраняват върху диск. По време на архивиране, приложенията, които функционират на сървърите, работят или в ограничен режим или не работят. Има софтуери за архивиране и сваляне на имиджи, който се справят с тази процедура без това да оказва влияние на потребителите дори в работно време. За пример можем да посочим мултинационалните компании, които работят 24 часа поради часовата разлика. Удобството при моментните снимки е, че една система може да бъде копирана за секунди, а след това да бъде архивирана на лента по всяко време.

Има различни методи за извършване на снимки:

- Огледално разделените снимки създават моментално второ копие на данните.
- Снимките на моментното копие, подобно на огледално разделените снимки, предоставят едно пълно копие на данните. Основната разлика е, че когато се започне огледално разделяне, то създава моментално копие на данните, така че данните са на разположение незабавно. Когато се прави снимка на моментното копие, данните се копират в друга част от устройството за съхраняване, което може да отнеме от няколко минути до часове.
- Снимките на базата на указатели не са точни копия на данните, а група от указатели към оригиналните данни. Когато се записват оригиналните данни, променените блокове се записват в резервирана за снимки област и указателят се придвижва към този блок. Този процес се нарича "копиране по време на запис". Последователните записи на оригиналните данни не се копират към резервираната за снимки област, тъй като оригиналните данни вече са преместени. Предимство на снимката при метода с указатели е, че резервираната за снимки област изисква само част от оригиналното дисково пространство, тъй като се копират само променените блокове. Поради това, че снимките на базата на указател изискват толкова малко място, те могат да се правят по-често и то с малки разходи.

Еволюцията на устройствата

Последните години ролята на лентовите устройства беше изтласкана една позиция назад. Имам предвид, че най-често срещаният метод за архивиране беше Disk to Tape (от твърд диск на лентов носител). Това се промени именно поради експоненциално нарастващия обем от данни и редуцирания времеви прозорец за архивиране. Лентите са лек,евтин и издържлив носител на информация, но са бавни по време на работа. Казвам лек, защото много компании имат практиката да изнасят последния архив от офиса си и да се съхранява на друго място – банков сейф например.Преди време всеки сървър, който имаше нужда от архивиране, беше снабден с лентово устройство или лентова библиотека. Това решение даваше възможност за бързо (все още данните бяха малко) архивиране, но експлоатацията му беше много скъпа, а управлението – сложно поради намесата на човешкия фактор. Постепено, компаниите започнаха да консолидират архивиращите устройства в сървъри за архивиране с големи библиотеки, чрез които се поддържаше архивът в локалния офис. Това предполага и лесно разширение на възможностите при нужда. Правопропорционално с преминаването си с в по-големите класове те стават по-скъпи и по-сложни за поддръжка.

От диск на диск на лента

Днес основния път на архивите е Disk to Disk to Tape. В определения от бизнес нуждите свободен прозорец за системни дейности вече трудно се вписва лентата поради скоростта. Затова се прави първа стъпка – архив върху твърд диск. Скоростта е може да е много висока при използване на стрип варианти в RAID масиви (RAID0 и производни). Това решава проблема със скоростта. Поне засега. Открит е въпроса с физическото съхранение на носителите. Това е причината да останат в употреба лентовите системи. Симбиозата е очевидна – архивираме бързо на други дискове, а после разполагаме с „изнесена снимка” на информацията вън от работните сървъри и имаме достатъчно време да я копираме на ленти. Следващата логична стъпка при използване на предимствата на SAN при решаване на проблемите с архивирането е да се разгледа възможността за създаване на копия на работните данни върху диск, включен в SAN. Това позволява архивирането да се извършва много бързо и възстановяването на данните е много бързо. Най-големият недостатък на архивирането върху дискове е, че няма лента, която да се пази. Това се решава чрез копиране на данните върху лента след завършване на архивирането. Ясно е, че дискът е по-бърз от лентата и може да се комбинира в масиви. Другото предимство е нарастване на базовото бързодействие, защото системата базирана на дискове, не изисква физически да търси дадена лента в библиотеката, да се зарежда и да се прехвърлят данните върху нея.Самото приложение на системата за архивиране на базата на дискове предлага голямо многообразие от реализации.

Цената на решението

Съхраняването на информацията с помощта на NAS(Network Attached Storage), DAS(Direct Attached Storage) или SAN(Storage Area Network) драстично намалява времето, необходимо за backup на данните.
Обикновено евтин вариант няма. Много производители на различни видове носители на информация ни дават съотношение обем/цена и ни уверяват, че тяхното решение е най- изгодното. Може би, но почти всички говорят за цената на придобиване. А после?
Представете си, че във Вашата фирма има информация с обем 25GB и Вие сте натоварен с дейността по архивиране. Бихте ли правили всяка вечер архиви на оптичен носител, или на USB свързан твърд диск?
Вие сте човек и може да излезете в отпуск, командировка или просто да се появи друга по-спешна работа. Ангажимента трябва да се прехвърли на друг.
Каква заплата получавате на час? – респективно: Колко време отделяте за да правите архиви? Лесно ще сметнем колко пари струва на фирмата човешкия фактор, а той е несигурен, като изпълниение, но за сметка на това заплатата е постоянен разход.
Стигнахме до скритите разходи и реалната цена на притежание, но не на продукта само, а на цялото решение.
Повечето системни администратори са достигнали по емпиричен път до следният извод: Архивирането трябва да е автоматизиран процес с минимално участие на човешкия фактор.
Това отново изисква прецизно планиране от „формуляра на застрахователния агент”, през устройствата и софтуера за архивиране до... възстановяване на архивите на тестова машина за проверка качеството на архивиране. Вашият последен архив дали ще се възстанови? (Дано не съм лош пророк, но си проверете за собствено успокоение). Тук важи правилото: „Единствения начин да разбереш колко е дълбока локвата, като стъпиш в нея”.
Задължително условие е да се прави архив на различен носител от архивирания. Ето няколко варианта за това.

Предимствата на NAS

Това е едно самостоятелно устройство, съдържащо компютър, свързан към мрежата. Основната му задача е да доставя файл базирани услуги за съхранение на данни към други устройства в мрежата. Операционната му система и евентуално друг софтуер предлагат следните финкционалности - съхранение на данни, файлови системи,достъп до файлове и управлението на тези функции. Устройството не е предназначено за извършване на общи универсални изчислителни задачи, макар, че то може да дава техническа възможност да стартирате друг софтуер върху него. NAS устройствата обикновено не разполагат с клавиатура или дисплей и се контролират и конфигурират по мрежата, предимно с браузър през уеб интерфейс.
Казано иначе, това е най-евтината алтернатива на файловия сървър.
Използва съществуващата локална мрежа и е добър вариант за архивиране в малки фирми. NAS предлага съхранение и файлова система. Точно това е разликата със SAN (Storage Area Network), която предоставя само блок-базиранo съхранение и оставя файловата система под управлението на сървърите.

Междинния по мащаби вариант е DAS

Отново външен дисков масив, но закачен директно към един или няколко сървъра. На него се намира файловата система, операционната система, приложенията, потребителските данни. Основните протоколи, използвани в DAS са SCSI, SAS, и Fiber Channel. Традиционно една DAS система дава възможност за разширяване капацитета на сървъра за съхранение, като същевременно запазва високоскоростен трансфера на данни. Типичната DAS система се състои от една или повече кутии, съдържащи в себе си устройства за съхранение на данни, като например твърди дискове, както и един или повече контролери. Интерфейсът със сървъра или работата станция се извършва чрез Host Bus Adapter (HBA). DAS системата обикновено се предлага резервирана в много области: контролер, охлаждане, захранване, както и резервираност на твърдите дискове, известно като RAID. Базовите DAS системи най-често са направени от минимума компоненти без осигуряване на резервираност, за постигане на ниска цена.Средните и големи класове DAS системи имат вградени RAID контролери. Това позволява свързване на сървъри с обикновени HBA, които не са с интегрирани RAID възможности, отново за понижаване на цената. DAS позволява също така да разрешите достъп до споделено пространство, което позволява на множество сървъри (обикновено не повече от 4) за достъп до същата логическа единица за съхранение, функция, която се използва главно за групиране. На този етап високият клас DAS системи имат много прилики с малкия клас SAN системи.

Когато мащабите са наистина големи решението е SAN

Едно от скъпите решения за архивиране на много сървъри е използването на SAN.Сървърите, свързани в SAN, чрез оптичната мрежа достигат до външни и/или вътрешни хранилища на твърди дискове и могат да разпознават частите от масива като собствени дискове. Това е чудесен пример за мрежово разпределена среда за съхранение на информация. Чрез добавяне на сървърите подлежащи за архивиране в SAN използващ оптична свързаност те ще имат значително по-добра пропусквателна способност сравнено със скоростта през LAN. Компаниите, които все още използват канал за архивиране 100Mbps LAN мрежи, имат вариант за увеличение на бързодействието. Използващите 1Gbps LAN мрежи, биха се справяли с архивирането нормално при бързи дискови масиви, но в периодите на архивиране ще се наблюдава по-голям трафик в мрежата. Следващата стъпка в еволюцията на преносната среда за архивиране е посветената само на тази цел. SAN протоколи са SCSI, Fiber Chanel, iSCSI, ATA over Ethernet или HyperSCSI.

Комбинация между SAN и лентови библиотеки

Добавянето на лентови библиотеки към една SAN позволява на администраторите да оптимизират процеса. За да се постигне ефективност трябва да се върви към консолидация – на процесорна мощ, на масиви за съхранение и обединяването им в обща преносна среда. Така се избягва неравномерното натоварване. В големите корпорации обикновено се добавя специализиран сървър или дори група от такива за архивиране и лентови библиотеки към една SAN.

Непрекъсваемост на бизнес процесите

Всеки престой струва скъпо. Понякога дори възстановавянето от авария може да отнеме часове и дни. Потенциалните загуби оправдават разхода за изграждане на огледални сървъри или дори цели сървърни центрове.
Оригинала и копието работят съвместно в реално време. Всичко, което се случва на оригинала се прехвърля на копието при Active - Passive системите.
Има и друг вариант Active – Active, където се използва не само двупосочна репликация на променените данни, но и балансиране на натоварването във всички възли на системата.

Оптимално решение

Оптималното решение, което решава повечето проблеми на малкия бизнес в България при архивирането, е да се използва NAS технологията.
Методът трябва да включва поне веднъж седмично пълен имидж на състемните дялове, поне веднъж седмично пълен архив и всики работен ден инкрементален или диференциален.

А Вашият последен архив с каква дата е?