M-tel VMC Prima комплект - как да ползваме модема K3565-Z със SIM карти от други оператори

.
Преди време купих M-tel VMC Prima комплект за "спешни случаи". В рамките на страната съм го използвал рядко, като няколко пъти наистина ме е спасявал, а варианта без обвързване с договор е много подходящ за такива цели - плащаш, само когато е нужно. Цената на пакета и услугата, както и относително по-доброто покритие спрямо останалите оператори беше причина да не търся други оферти и решения за използване на "чужди" SIM карти. Излизането ми извън страната и нуждата от мобилен интернет обаче промени това.

Като цяло в чужбина най-лесно достъпната алтернатива за временно ползване на интернет е през GSM оператор (изключвам работното място, интернет кафета и всякакъв подобен род обекти с безплатен WiFi, както и по-скъпите WiMax пакети, които обикновено са с обвързващи договори).
В началото стартирах с използване на телефон като 3G модем, но bluetooth връзките с лаптопа, смяната на SIM картите (voice/data) и ускореното изтощаване на батерията започна да ме уморява и реших да намеря начин за употреба на "резервния ми интернет" - VMC 3G модем K3565-Z, забутан някъде из джобовете в раницата на лаптопа.


С този пакет на цена от 99 лв. получих модема К3565-Z (буквата Z е важна и показва, че производителя е ZTE. Huawei има модел със същото обозначение, но

Виртуализацията - що е то?

... ами нищо ново - стари принципи с нови технологии...

Виртуализацията е технология, която позволява на един компютър да се извършва работата на множество компютри. Тя е помогнала не само на големите компании по света спестявайки им време и пари, но и на всеки бизнес потърсил оптимизиране чрез консолидация на ИТ инфраструктурата. Добрата новина е, че тази технология е вече оценена от пазара и в нея се инвестира много за усъвършенстването й.

Софтуера за виртуализация започна бързо да променя центровете за данни последните години. Новото наименование придобило общественост е ”Cloud Computing” или изчисления в облака. Основната идея е да се постигне териториално независима инфраструктура на центровете за данни и офисите на крайните потребители. Това ще освободи крайните клиенти от ограниченията на собствените им дейта центрове.

Виртуализацията може да се раздели на следните етапи:


I. Отделяне логическите функции на компютъра от неговото физическо въплъщение. Това е от решаващо значение, тъй като се прекъсват връзките между софтуера на компютъра (операционна система) от хардуер (физическия сървър), в който е инсталирана. Постига се чрез междинен слой (хипервайзор), който емулира истинския хардуер за всяка една отделна виртуална инстанция. Така клиентите могат да свият значително ИТ разходите, като същевременно повишават ефективността при използването на съществуващия хардуер. Разделянето между хардуера и логическата част дава възможност на компанията да консолидира множество сървъри и настолни компютри на един единствен сървър.
Икономически е по-разумно да превозваме служителите с автобус (виртуални машини в един физически сървър), отколкото да осигурим и поддържаме за всеки един от тях лек автомобил (физически сървър за всяко едно приложение).

II.Консолидация: Сървърна консолидация означава да се стартират множество виртуални компютри на една физическа машина. При разделяне на Windows базирани сървъри в множество виртуални сървъри, компаниите намаляват необходимостта от хардуер и оперативните разходи до около 50% ,като едновременно намаляват времето за въвеждане в работен режим на нови сървъри с до около 70%. Пример – сравнение може да се даде със спедиторските фирми. Те се грижат всеки един контейнер да е максимално уплътнен със стока. Групирането на стоки от различни поръчители повишава ефективността на транспорта, а това от своя страна сваля цената. Всяка отстранена нужда от физически сървър редуцира вредното влияния върху околната среда поради понижена енергийна консумация, енергийно резервиране, климатизация, неговото производство и извеждането му от употреба. Производителите на сървъри също са щастливи от този подход, защото продават по-големи и по-мощни машини и дори при същия марж, номинала на печалбата е по-голям.

III.Обединяване на физическите ресурси: Следващата фаза на виртуализация позволява общият сбор от физически компютри да се разглежда, като едно цяло. Обединението е логическо и става скрито за потребителя, но се следи за равномерно разпределяне на натоварването, както и за резервиране на ресурси за критични приложения. Ако един възел от логическото обединение дефектира и излезе от строя, останалите могат безпроблемно да продължат работата ,стига сбора от свободния им ресурс преди срива да е бил по-голям от ресурса заеман от дефектиралата машина.

IV.Автоматизация на процесите: Повишаването ефективността на услугите предоставяни за потребителите идва със знанията на ИТ персонала в областта на автоматизацията. Днешните ИТ отдели трябва да бъдат в състояние да отговорят на бързо променящите се условия за бизнес,неочакван престой или бедствие, спазвайки предварително дефинирани ИТ политики и стандарти.
Виртуализацията предлага огромни възможности за автоматизиране на все повече задачи. Алтернатива е за подсигуряване на „хардуер” за ново приложение по-бързо отколкото когато и да било и осигурява балансиране натоварването на изчислителните ресурси. Улесняват се и дейности като възстановяване след авария „Disaster Recovery”. Автоматизацията води до по-добро време на реакция при различни събития, по-високи нива на достъпност и по-малко човешки грешки от страна на ИТ персонала.

V.Освобождението: Широкото разпространение на виртуализацията ще наложи обща инфраструктура прехвърляща корпоративните граници. Това от своя страна ще помогне на компаниите да се освободят от ограничения с които сме свикнали при физическите дейта центрове. Фирмите ще могат да стартират приложения в и извън тяхната ИТ инфраструктура, напълно управлявани, сигурни и до поискване. Служителите ще могат да използват необходимите им софтуерни приложения от всяко устройство и от всяко място.

Изчисленията в облака са вълнуваща възможност за компаниите да освободят своите ИТ организации от оковите на днешните физически и географски граници. И виртуализацията превръща тази визия в реалност.

В нашата страна много малко фирми използват виртуализация. Първите стъпи към нея са чрез консолидацията – на сървъри и компютри на служители.
При сървърната консолидация, физическия сървър се превръща във виртуална машина т.е. файлове, които могат да се съхраняват и управляват централизирано и динамично разгърнати на базата на натоварването и наличните ресурси. Това намалява броя на необходимите физически машини, като същевременно драстично подобрява ефективното използване на сървъра, което пряко влияе (положително) на бизнес ефекта.
За да се отговори на нуждата от постоянно добавяне и обновяване на широк спектър от услуги и приложения включително тяхната подръжка, ИТ отделите в организациите трябва непрекъснато да добавят нови сървъри. Често, повечето приложения са били разработени за нуждите на определена бизнес дейност или функция. Тези приложения обикновено се инсталират и работят на отделни физическите сървъри. Там има много малко, ако въобще има, споделяне на ИТ ресурси между различните приложения. Резултата, обикновено води до фрагментация на цялата инфраструктура, а това от своя страна – до липса на гъвкавост в организацията на ИТ средата. Компаниите се борят със сървъри, които имат ниско ниво на използваемост от наличните системни ресурси. Те имат по-висока цена на придобиване поради презапасяване и по-висока цена на притежание поради бездействие на мощности. Разходите за днешните имплементации са чувствително по-високи, тъй като ИТ отделите презапасяват системите, за да гарантират, че изчислителната мощност е в състояние да отговори на пиковите специфичните изисквания. Обикновено натоварването на сървъра е по-малко от 10% от общия капацитет, което води до неизползван хардуер, загуба на пространство и преразход на електричество.
Внедряването на нови сървъри е прекалено дълъг процес изискващ много човешки ресурси. Обикновено се измерва в дни и месеци, което трудно може да върви в крак с бизнес развитието и промените на пазара.

Виртуализацията редуцира престоя „down time” на сървъра и ускорява пускането му в експлоатация.

Чрез консолидиране на множество отделни машини върху един хардуерен сървър, чрез виртуализация, можете да използвате спокойно схемата един сървър – едно приложение, въпреки намаляването на физически отпуснатите ресурси от сървъра. Това ви позволява без проблем да поддържате бизнес нуждите си с по-малко хардуер, което води до по-ниски разходи за оборудване, по-малко потребление на електричество за сървърната мощност, охлаждане и не на последно място - по-малко физическо пространство. Виртуализацията може да опрости и ускори имплементацията на нови сървъри. Добавянето на допълнителни виртуални машини може да бъде разделено от придобиване на нов хардуер. Ако отделно бизнес приложение изисква допълнителна мощност или е необходима нова функционалност, то това става опростено и незабавно. В по-сложна виртуална среда, виртуалните машини могат да бъдат самостоятелно подготвяни, стартирани и инсталирани, което води до динамично разпределение на ресурсите.

Защо зелени технологии?

Последните години ефективното потребление на енергия стана критичен въпрос за IT организациите. С постоянно растящите разходи за енергия (отчитайки растящите цени на електроенергията и растящите ИТ нужди на бизнеса) на много центрове за данни им липсва мощност или пространство, което ИТ услугите изискват. Анализаторите от този бранш предричат, че скоро годишните разходи за енергия необходима на един сървър (захранване и климатизация) ще надхвърлят цената на неговото придобиване. Оптимизирането на ИТ инфраструктурата чрез консолидиране и динамичен мениджмънт, позволява да спестите енергия чрез уплътняване на сървърното натоварване, без да се засягат приложения или потребители. Целта е едновремено с предходното да „раззеленяваме” центровете за данни, да повишаваме нивото на обслужване и да намаляваме на разходите.

Докато виртуализационно базираната сървърна консолидация може да предостави много ползи, може също така да се усложни прекалено, ако средата не се управлява правилно. Представете си, че неопитен нов служител на спедиторска фирма изпрати тежкотоварен камион за превоз на дрехи. Да, работата пак ще бъде свършена но не и ефективно. В такъв случай е възможно икономиите от хардуерна консолидация да бъдат изчерпани и дори прехвърлени поради увеличаване разходите за ИТ мениджмънт. Определянето на тези физически сървъри, които са най-подходящи за виртуализация и кои виртуални машини на кои физически сървъри да бъдат е от изключителна важност. Грешките се заплащат скъпо с трудна и времеотнемаща процедура по възстановяване.

А Вие имате ли си 180 тонен КАМАЗ ?

SaaS моделът

Или как да изнесем ИТ-инфраструктурата от нашата компания

Software as a Service – Софтуер като услуга

С развитието на Уеб 2.0 технологиите ставаме свидетели на изнасяне на част от дейноста на фирмите в интернет пространството - основно документооборота и инструментите за съвместна работа. Макар плахо, с голяма доза недоверие в нашата страна се даде старт на използването им от бизнес средите. При този подход на работа можем да реализираме аутсорсинг на цялата инфраструктура и поддръжка. Бизнес резултата е впечатляващ! Логично е при безплатните услуги на Гугъл да е така.

Този стил на работа се бори с недоверието при предоставяне на фирмената информация на външни лица, по абсолютно същия начин, по който го прави външната фирма предоставяща аутсорсинг по поддръжката. Интересно е, че вътрешнофирмените отдели се възприемат, като „сигурни”, а те също са хора със същите човешки качества, като останалите. Всеки от ИТ поддръжката има потенциален достъп до важната информация за фирмата.
Най-елементарния пример за ползване на такава информация е проверката на нивото на заплатите от ИТ специалиста. Дали трябва всеки да знае точното заплащане на колегите си е друга тема излизаща извън сферата на този пост, но тази „справка” дава картина на този служител. Той може да прецени дали да се „бори” още в тази фирма или да напусне, ако прецени, че нивото на заплащане при неговия работодател е ниско и няма изгледи той да получи желаното повишение.
С този пример, изравнявам възможността от компрометиране на вътрешнофирмената информация при трите възможни случая(вътрешнофирмен ИТ отдел, аутсорснат ИТ отдел, аутсорсинг на цялата ИТ инфраструктура, като оставям настрана трети лица, като хакерите.
Това постепенно се отчита от инвеститорите и мениджърите, като в крайна сметка довежда до изравняване на параметрите за сравнение. Какво предизвиква това внимание към аутсорсинг не само на поддръжката? Кой ползва днес подобни услуги?
Нека разгледаме първо какво печелим от изнасяне на ИТ извън нашата дейност.

Редуциране на ИТ разходи от:

- придобиване, експлоатация и поддръжка на хардуер;
- придобиване, управление на лицензи и поддръжка на софтуер;
- изнасяне на дейността по сигурността;
- създаване на ново работно място;
- възможност да се работи извън офиса (по-малък или липса на физически офис);
- възможност разходите да следят текущия брой работни места – плаща се за толкова работни места за колкото има нужда в момента.

А сега и минусите на SaaS модела на работа:

- задължителна интернет свързаност. Ако връзката ни отпадне, не можем да продължим работа.
- използване на софтуера такъв, какъвто е. Няма големи възможности за персонализация.

Какво е “уеб базирано решение”?

Добър пример за уеб решение е SalesForce.com. Това е система за управление отношенията с клиенти CRM. Заложили са на модела SaaS (софтуер като услуга). Особеното при нея е, че клиентите не инсталират нищо на собствените си компютри. Единственото условие за да ползват услугата е да имат интернет достъп и браузър (допълнителното условие е да са си платили абонамента). На сървърите на доставчика или трето лице ASP (Application Service Provider) е инсталиран целия системен софтуер и приложенията. При големите инсталации се използват клъстери от няколко центъра за данни за разпределяне на натоварването и осигуряване непрекъсваемост на услугата при евентуални проблеми. Отделно има системи за архивиране на данните, за контрол и управление на сигурността. Решени са въпросите с енергийната независимост, физическата сигурност, климатизацията. При концентрация на много техника на едно място се постига икономия от мащаба. Това от своя страна сваля себестойността и предполага ниски цени. Предвид модела – услуга, а не продукт, клиента заплаща само наем за определен период. Не са нужни първоначални инвестиции, освен устройство с интернет браузър. Няма нужда от допълнителни средства за обновяване на приложенията – просто това е включено в цената на наема. Няма прекъсване на работата поради рутинни дейности, а прекъсванията вследствие аврия са сведени до минимум. При доставчика се намират потребителските профили и данни. Устройствата на клиентите могат да бъдат почти всичко, което има браузър и може да визуализира достатъчно информация на своя екран с оглед ергономичност. Обмена на данни се осъществява посредством Internet, който по дефиниция е несигурна среда. Проблема е решен с криптиране на връзката, но поради малкия обем трансферирана информация това не се отразява сериозно на бързодействието в негативна посока.

Как работи потребителя?

Изисква се стандартна регистрация и след въвеждане на данни за идентификация на екрана, той вижда своя уеббазиран работен плот и своите инструменти и няма значение от какъв вид крайно устройство се използва системата. Работата през уеб интерфейс на което и да е приложение не се различава много от тази в интерфейса на „дебел клиент” (това е клиентската част от софтуера при модела клиент-сървър) инсталиран на работна станция. Разликата е, че при SaaS всичко се случва на сървъра. Няма инсталация на локалната машина, нито данни. Това отвързва ръцете на мобилните потребители – те имат достъп до своите приложения и данни навсякъде и по всяко време. Общата платформа създава условия за съвместна работа по групи с централизиран склад на данните и достъп до най-актуалната информация в реално време.

Стойността

Повечето доставчици на софтуер като услуга са изложили като аргумент за избор в тяхна полза решение, което не изисква първоначална инвестиция, поддръжка, допълнителни разходи за обновяване и осигуряване на вездесъщата мобилност. Ако трябва да направим директно сравнение между уеббазирания модел и покупката на стандартен софтуер то равносметката е следната:

- бързо остаряващия хардуер се подменя от доставчика на услугата, а клиента може да използва много старо крайно устройство за свързване поради необходимоста само от браузър;
- липсата на сървъри предполага липса на сървърно помещение, а това означава по-малко офисно пространство за което да се плаща наем, редуциране на сметките за електроенергия от сървъри и климатизация;
- минимални или без разходи за системно администриране на крайните устройства;
– всички потребителски данни и настройки са при доставчика;
- автоматично архивиране на фирмените данни отново при доставчика;
- високо ниво на сигурност на данните (например клиенти доверили се на SalesForce.com са AMD, Yamaha, Toyota, Cisco, F5, Dell, Motorola и много други известни имена – общо около 44000 клиента);
- по-малко време за пускане на нов потребител;
- по-бързо възстановяване на работата при отказ на крайно устройство (всъщност това е единственото устройство при клиента).

За да стигнем до правилен анализ трябва да се определят ползите от въвеждането на SaaS решението и да изчислим TCO (Total Cost of Ownership) - общите разходи за собственост за няколко години напред. Тук е добре да добавим и ROI (Return of Investment) – възвръщане от направената инвестиция. Нека разгледаме следния пример за да докажем тезата. Изчисляване на първоначалните разходи за закупуване на хардуер и софтуер и създаване на 15 работни места във вариант конвенционален компютър.

В класическия случай при изграждане на ИТ инфраструктурата, ние ще трябва да предвидим:
- хардуер – сървър, работни станции, у-ва за архивиране;
- софтуер – операционни системи, приложен софтуер, антивирусен софтуер и т.н.;
- сървърно помещение с условията необходими вътре – непрекъсваемо токозахранващо устройство, климатизация.

При SaaS модела се изисква:
- хардуер – произволно крайно устройство, което може и да не бъде собственост на клиента, поради факта, че на него няма данни, т.е. може да се използва дори компютър от интернет кафе;
- софтуер – произволна операционна система с уеб браузър


Директното сравняване на цената за първоначално придобиване и разходите за собственост/наем показват сериозна разлика в полза на софтуера като услуга.
Очевидно е, че стойността на първоначалната инвестиции във втория случай е по-ниска. Дори пада още, ако операционната система на крайните устройства е свободна версия на Linux. Голямо значение има използвания софтуер и включените функционалности.
Нека разгледаме следния пример с нашата новосъздадена фирма „ТЕСТ”ООД , която има 15 служители.
Общи нужди:
1.Всички имат нужда да използват електронна поща – това е вече стандарт за комуникация в бизнеса.
2.Мениджъра трябва да синхронизира действията на служителите. Общ календар, задачи и проекти.
3.Повечето служители имат нужда от основни функционалности при документообработката - създаване,споделяне, редакция и съхранение на документи и таблици.

Google Apps предлага всичко това. На всичкото отгоре безплатно. Разбира се говорим за базовата функционалност. Дори и да разгледаме платения вариант, който струва по 50 USD за потребител на година, разликата отново ще бъде в полза на софтуера като услуга. Отношението е 1/10 за абонамента. Подобно изчисление за 75 работни места, ни дава по-слаб резултат – отношение 1/8,8 за работно място. Пресечна точка между двата варианта т.е. еднаква цена за работно място няма, поне за мащабите на бизнеса в България. При увеличаване на работните места цената на локалното решение пада, а още по-бързо при терминалното решение.

Обяснението на резултата е следното – при конвенционалния вариант увеличаването на броя работни места не променят драстично изискванията към основния и единствен сървър, защото натоварването с клиентските приложения се поема от работните станции. Това важи и за основния сървър при терминално решение, като по-голямото спестяване идва от използването на терминален сървър. Липсата на първоначални инвестици безапелационно поставя на пиедестал решението софтуер като услуга високо над класическия модел с дебел клиент. Огромната разлика се постига от доставчика поради икономия от мащаба. Избора на SaaS изисква предварителен анализ на текущите нужди и внимателно планиране на бъдещите.

Предимствата и недостатъците

Очевидно е, че можем да направим серизно спестяване при първоначалното стартиране на нова фирма. Този модел на работа придобива растяща популярност не само сред новосъздадените компании, като нашия пример „ТЕСТ” ООД . Защо?
Всяко ново приложение покрива нововъзникнала нужда. Дори големите компании, които вече са направили инвестициите за хардуер, софтуер, собствени ИТ отдели преценят, че заради новото приложение ще трябва да отделят ресурси за имплементация и поддръжка.

При SaaS освен наема има разход за обучение на потербителите, който присъства и в класическия модел на работа. Компанията може да поеме пълен контрол над разходите – плаща наем за толкова потребители, колкото имат нужда в момента. При сезонните или проектните бизнеси това води до значителни икономии. Добър положителен ефект се появява във финасовия резултат при използване в компании с разпръсната териториално структура. Това е обусловено от липсата на разходи при пускане на ново работно място. Дори може да не е ново работно място в офиса - това може да става от вкъщи, от офиси на клиенти или от произволна точка с интернет достъп. Аналогично на терминалните решения това е виртуален офис, без да сме зависими от крайните устройства с които ще осъществяваме достъпа.
Важен елемент от цената за притежание е, че редуцираме разходи за транспорт, поддържане на работно място, офисна площ и най-важното – оставяме повече време на служителите да се занимават със задачите, които са обект на тяхната експертиза.

Търсенето на баланс

Оказва се, че това е идеалното решение за новите компании тръгващи от нулата. Техните инвеститори могат да насочат повече финасов капитал и повече човешки ресурси към основната дейност на съотвентия бизнес. Възвръщаемостта от инвестициите се трансформира в липсата на инвестиции в странични дейности. Трудно е да се каже, докога ще бъде полезен този модел на работа в различните случаи – имам предвид растежа на бизнеса. Точния анализ за развитието на компанията ще ни покаже, колко бихме могли да спестим в рамките на няколко години. Не трябва да се пренебрегват и специфичните нужди, които нарастват с разрастване на стартиралия бизнес, а централизирания модел на работа при SaaS не е особено гъвкав. Очертава се целевата група от потребители използващи изцяло този модел да бъдат малки компании и представители на свободните професии. Големите компании, могат да ползват частично софтуера като услуга на фона на цялата им ИТ инфраструктура. При сравнението с ИТ аутсорсинга (ИТ отдел извън компанията) виждаме доста сходства. Свободните професии и току що създадените фирми ползват ИТ услуги до поискване. Основно малки фирми, но преминали през първите една две години от развитието си се насочват към аутсорсинг на ИТ услуги. След преминаване на критичната маса от брой служители времето за реакция изисква ИТ персонал на място. Отново може да бъде аутсорснат чрез лизинг на персонал или може да бъде нает на заплата от клиента. Тази бариера е около 70 работни места. Обикновенно познанията на локалния ИТ персонал са базови и целта е да се справи с основните проблеми. По-задълбочена ИТ експертиза се използва отново до поискване. Над 200 работни места започва да е оправдано да има няколко тясно профилирани ИТ специалиста. Тези компании също използват SaaS, но като част от цялата инфраструктура и обикновено е направено немалко по интеграцията със съществуващите ИТ системи.

Обобщено това е начинът по който малките фирми могат да ползват софтуер с функционалност аналогична на софтуера закупен от големите компании. Наред с реализираните икономии и новите възможности за виртуализиране на офиса тази технология се превръща в предимство пред конкурентите и дори изравнява шансовете на малките с големите играчи в пренаселения глобален пазар. Цената на лицензиране, поддръжката, развоя и съпътстващите разходи на класическия модел създаваха ограничения и правеха достъпа до качествен софтуер забранена зона за малкия бизнес. Поне доскоро. Сега малкия бизнес има почти всички шансове да работи, като големите и да стане голям. Все пак загърбихме индустриалната ера и традиционните модели на правене на бизнес.

P.S. За тези които не са разбрали още – „Добре дошли” в информационната ера.

ИТ аутсорсингът в България

Използване на ИТ аутсорсинг – предаване на функция на специализирана компания, свързана с използването на Информационни технологии се превръща в стандартен модел на работа за много български фирми. Всеки ден се появяват все повече компании предлагащи такива услуги, което спомага за редуцирането на техните цени и повишаване на качеството. В световен мащаб, по данни на IDC (International Data Corporation), аутсорсинг в областта на ИТ използват повече от 70% от бизнеса.

Необходим ли е аутсорсингът?
Не всички отдели от една компания носят приходи, но всеки един от тях носи разходи на финансови средства - в най-добрия случай работната заплата на екипа. Така погледнато, можем да разделим доходоносните отдели (в случайте при превишение на приходите над разходите) и спомагателни отдели, които не носят приходи, но са необходими за поддръжка на работата на организацията. Потенциално приходните отдели ще назовем приходен център, а спомагателните – разходен център. Към разходните центрове традиционно се отнасят: административно-стопанския отдел, охраната, маркетинговия отдел, ИТ отдел. Към приходните центрове обикновено се отнасят: отдел продажби, производство или оказване на професионални услуги.
Ако формирането на приходните центрове, като правило, се определя от мисията и виждането за бизнес на съответната компания, то разходните центрове обикновено се създават поради необходимост.
Въобще е трудно да си представим мисия формирана по следния начин: „Да станем дистрибуторска компания номер едно с блестящ отдел охрана”.

Всъщност произволна фирма, стремяща се да заеме лидерски позиции на пазара не би й попречил първокласен отдел по сигурността.
Приходните центрове носят пари, затова и изнасянето им извън компанията противоречи на здравия разум. В този ред на мисли, повечето компании извеждат на аутсорсинг функциите на разходните центрове при условие, че това ще позволи не само да се съкратят разходите на даден отдел, но и да се запазят на необходимото ниво или дори да се подобрят ключовите показатели за ефективност. За ИТ аутсорсинга към такива показатели могат да се отнесат:
- Качество на извършената работа;
- Оперативност при изпълнението;
- Осигуряване необходимото ниво на информационната безопасност.
Възможни са и други показатели, зависещи от конкретния бизнес.

Предпоставки за успешна работа
Много компании се страхуват да прибегнат до ИТ аутсорсинг, защото в този случай друга страна придобива достъп до тяхната информация. Обикновено не се обръща внимание на факта, че щатните системни администратори също имат такъв достъп и могат да четат електронната поща на потребителите например. Да се защитят конфиденциалните данни е постижимо с политика по информационна безопасност, стига служителите на компанията достатъчно стриктно да я изпълняват. Казано иначе, тези, които ще използват ИТ аутсорсинг, ще им се наложи да преосмислят мерките за информационна безопасност и обезпечат контрола по изпълнението им.


Преимущества
Квалификацията на специалистите в аутсорсинговата компания обикновено е по-високо, отколкото на щатните специалисти. При несъответствия на резултатите за изпълнената работа по очакванията за възложителя, стига да не е уговорено друго, аутсорсинговата компания е длъжна да поправи пропуските за своя сметка. Ако заданието се изпълнява от щатни служители, то отстраняването на грешките ще донесе допълнителни трудочасове, влечащи след себе си непланирани разходи. ИТ аутсорсинга позволява да се гарантира качеството на извършените работи при фиксирани разходи, а също и да се редуцират някои задачи при управление на ИТ персонала, в частност проблема с неговата мотивация. Висококвалифицираните кадри имат необходимост не само от достойна компенсация, но и възможност за професионален и кариерен ръст, чиито работодатели не винаги имат възможността да удовлетворят. Аутсорсинговите компании встъпват в ролята на ковачница на кадри, като своевремено повишават квалификацията на служителите и им предоставят възможност за професионален ръст. До това се стига благодарение на разнообразните задачи в обслужваните компании. Специалистите работещи в аутсорсингови фирми, обикновено минават специално обучение, което позволява на клиента да спести пари и време за да праща на тренинги и сертификации щатни служители, а използва наготово услугите на истински професионалисти. Аналогично в случай на уволнение, болест или отпуск на такъв служител, стига да не е уговорено друго в договора, аутсорсинговата компания подменя този специалист с друг при същата квалификация. Ето защо прибягвайки до ИТ аутсорсинг, може при минимален щат да се изпълняват мащабни ИТ проекти, привличайки специалисти с необходимата квалификация. Съкращаването на щата, пък от своя страна, позволява да се сведе до минимум разходите за персонала.


Изгоден ли е ИТ аутсорсинга?
Ако използването на ИТ аутсорсинга е възможно, то следващата крачка ще бъде оценка на разхода. Необходимо е да се поясни, дали действително в дадената ситуация услугите от външната компания ще излязат по-евтино, отколкото труда на щатните служители. Представената формула позволява да се сравни разход на собствения служител и външния изпълнител за една и съща работа:
D=X*(Z+K)/T - A,
където: X - предполагаема разход на служителя в часове;
Z - параметър - месечна заплата;
K - параметър - косвени разходи за служителя на месец (социален пакет, обезпечаване на работното място и т.н.);
T - количество работни часове на месец (обикновено - 176);
A – цена за услугата от аутсорсинговата компания.
Следователно, D се явява разлика и ако тя е положителна, то по-изгодно е да се прибегне до услуги на аутсорсингова компания, вместо да се работи само със собствени сили.
Ако на аутсорсинг се отделят не части, а целия обем от работа на щатния служител, например системния администратор, то сметката значително се усложнява. Необходимо е да се увеличат разходите за обучение, търсене на персонал в съответствие с текучеството на кадрите, заплащане на болнични и отпуски и т. н. Най-точния метод за сравнение се явява разхода за ИТ отдел за година със стойността на годишния договор с аутсорсинговата компания.
Има фактор, който е много сложно да участва в разчетите, но е необходимо да се има в предвид: постояното присътствие на специалисти (независимо от болест, отпуск и уволнение), способни оперативно да отстранят срив във ИТ инфраструктурата, помага да се избегне престой в бизнеса на компанията. Точно това обстоятелство склонява много предприемачи и мениджъри към подписване на договор за ИТ аутсорсинг. Трябва да се отбележи, че редуцирането на разходите винаги се явява мощен инструмент за повишаване на рентабилността, а ИТ аутсорсинга дава възможност не само да се намалят разходите, но и да се използват в бизнеса най-новите мениджърски и информационни технологии, което пък от своя страна позволява на малкия бизнес да решава по-мащабни задачи и проблеми и успешно да се развива.

Поглед в практиката
Компания N с оборот 10 милиона лева за година има локална мрежа от 20 компютъра, един или два сървъра и мини АТС с 20 телефона. За поддръжка на дадената инфраструктура обикновено се наема един щатен служител, способен да отстранява възникналите проблеми в компютърната и телефонна мрежа.
Да предположим, че престой в режим на неработоспособност неотстранен в продължение на 8 часа, донася загуби в размер на 10% от дневния оборот, т. е. 4 хиляди лева. Сериозните проблеми (вирусни, хакерски атаки и т.н.) са способни да доведат до сериозни загуби и пропуснати ползи, като например престой на бизнеса, кражба и/или загуба на информация.
Заплатата на системния администратор с необходимата квалификация е около 1000 лева. Плановата натовареност на дадения специалист се оценя на 30% от работното време. Аутсорсинговата компания при сключване на договор за една година с ежемесечен абонамент 1000 лева е готова да предложи присътствие на специалист в офиса на клиента в течение на 3 часа дневно и 4 предплатени идвания с възможност за заплащане на допълнителни посещения при необходимост. Това напълно удовлетворява нуждите на компания N за обслужване на инфраструктурата й.
Нека да изясним целесъобразността на ИТ аутсорсинга за дадената фирма. Основната заплата на системния администратор е 1000 лева. Косвените разходи (социални осигуравки, плащания за болнични и отпуски, наем да допълнителен сътрудник по време на отпуск или болест на щатния) - още 500 лева на месец. За една година D=12*(1000+500)-12000=6000 лева. Това е възможната икономия за една година.
От това следва, че за компания N е по изгодно да сключи договор с външна фирма отколкото да поддържа щатен специалист.

Коментар на пазара в момента

Оставяйки настрана многото статии и анализи, посветени на темата за ИТ аутсорсинга, констатацията е, че в България този бранш е още в зародишна форма. Обръщайки се към произволен системен интегратор, фирма – разработчик на приложен софтуер, консултант или асемблатор, ще откриете, че всеки от тях оказва услуги в областта на ИТ аутсорсинга. Но дали тази дейност е основна за организацията доставчик? Не! На българския пазар липсват компании, за които ИТ аутсорсинга би бил основен бизнес и които да могат не само да дадат тон, но и да установят правилата на играта. Това означава в частност, че схемата на взаимодействие между възложителя и изпълнителя в зададената рамка от дадени видове услуги може да се разбира по различен начин. Например, някои големи български компании създават ИТ отдел и го отделят в самостоятелно юридическо лице. Сред средните фирми, които могат да си позволят ИТ отдел или ИТ специалист с голяма популярност се ползва следната схема: наема помещение в някакъв бизнес център, прекарва интернет достъп и други комуникации и за да си върне бързо вложенията, започва да предлага услугите на своите ИТ специалисти на други фирми – обикновено разположени в съседство. Важно е да се прави разлика между услугата аутсорсинг и ИТ специалисти; последните могат да се нарекат също така аутстаффинг (оutstaffing). Тези модели се използват, както независимо един от друг, така и в смесен вариант. Към ИТ аутсорсинг се прибягва не само за редуциране на разходите за издръжка. Необходимо е да се отчита цялата съвкупност от условия, в това число качеството на предлаганите услуги, времевите и мениджмънт факторите. За явна финансова изгода може да се говори, когато бизнесът е стабилен и компанията повишава ефективността на дейността си за сметка на редуциране на вътрешните разходи. Ако фирмата расте по обем или професионално, то обикновено става въпрос за повишаване качеството на ИТ услугите и икономия на времето за развитие на информационната среда на компанията. За мениджъра е много важно да приложи отговорностите за резултатите на ИТ дейностите на конкретен изпълнител, за да гарантира качеството и постоянната поддръжка на предоставяните услуги, като освободеното време да задели за решаване на проблемите за развитие на бизнеса. В близко бъдеще следва да се очаква появяване на дъщерни компании на ИТ аутсорсващи фирми, изникващи от системни интегратори, както преди няколко години беше с отделите за разработка на приложен софтуер. Някой от тези компани станаха сериозни играчи не само българския, но и на международния пазар.