Кризата, технологиите и пазара

Спряха ли клиентите да купуват?

Едва ли остана някой, който да не чул поне за „кризата”. Повечето са разбрали, а има и доста компетентни по темата, същите, които преди няколко месеца обяснаваха на висок глас, че такова нещо няма.

Е, вече всички са убедени, че тя е налице. Дори сме по средата й... на глобалната икономическа криза, някъде около фундаменталната крива круша. Фондовия пазар се огъва, някои компании са на прага на несъстоятелността, хората губят работните си места и правителства се опитват да спасят местните икономики. Да, очертава се сериозен проблем за страните, компаниите и хората! Но с всеки проблем изниква нужда от неговото решаване. Нима това не са възможности?


Светлия лъч в тунела е възможността за новите технологии. Кризата ги прави нужни и това е техния шанс за усъвършенстване и приемане от потребителите. Очевидно е, че технологията не може да реши всеки проблем, но когато го има се търси решение или ресурс за решаване. Нека погледнем компютъра. Разработен в ужасните времена на Втората световна война да помогне с изчисляването на артилерийски данни и криптирани кодове. Компютрите не прекратиха войната, но спокойно може да се твърди, че те са помогнали за по-близкия й край. А сега, когато компютрите са навсякъде, те решават задачи много по-многобройни и сложни от артилерийски данни или шифри.

Нека погледнем настоящето - разполагаме с текущите глобални икономически проблеми. Смятам, че новите технологии могат да печелят не една и две битки във войната със световната рецесия.

Напоследък много технологични компании отчитат лоши тримесечни финансови резултати, защото продават технологиите във вид на продукт. За разлика от тях, компаниите фокусирани в доставянето на услуги продължават да се развиват добре. Това е така, поради решението на клиентите да не придобиват технологията, а да я ползват като услуги от външен източник. При този подход се редуцират разходите за първоначално придобиване при неотменената възможност да се възползват от новите технологии. Допълнителния бонус са значителни спестения при оперативните разходи.

Очевидно е, че клиентите продължават да харчат, но все по-малко за продукти и все повече за услуги. Следователно, няма криза в ИТ бранша! Има преразпределяне на пазарните потребности и разходите.

Напълно съм съгласен, че има продукти, които не могат да се превърнат в услуга, като крайно клиентските устройства и при тях има забавяне на продажбите. Пазара на тези устройства е растящ в дългосрочен план, т.е. сегашния спад ще редуцира печалбите, но няма да ги стопи.

Какво правят големите?

След много шум сред ИТ средите, а след това и в медиите на общественото внимание бе представена концепцията за "изчислителни облаци” (Cloud Computing). В началото доста размита, идеята започна постепенно да придобива своя облик. Облечена в дрехите на бизнес ефекта, беше само въпрос на време преди големите играчи, като IBM да предложат реална услуга. Само припомням, че много от продуктите вече носят логото Lenovo.

Кой е Ерик Клементи?

Преди месец, IBM го назначи за ръководител на направлението Big Blue Cloud Computing. Неговото назначаване е официалния старт на начинание подготвяно от месеци. Първите клиенти - Elizabeth Arden, Nexxera, и Голф Асоциацията на САЩ имат намерение да тестват в Big Blue облака, приложенията за собствения си бизнес.

Клементи е на незавидната длъжност генерален директор на корпоративни инициативи. Негова е задачата, потенциалните клиенти да подпишат договор с IBM, а не с конкуренти. През последните 18 месеца, IBM е изградила повече от дузина центрове за данни, обединени в облак, по целия свят. Работата на това звено сега е, да се ускори това усилие, с поглед в бъдещето - приемане на изчисленията в облака, като стандарт за компании и правителства.

С ИТ бюджети под натиск, поради състоянието на икономиката, идеята за изчисления в облака възникна като предпочитано понятие сред обществото поради потенциалните спестявания предлагани на клиентите. Освен предлагането на хардуера, като услуга IBM обяви своя софтуерен пакет Tivoli Storage също като услуга за клиентите на Big Blue Cloud Computing.
Според изследване на IDC, изчисленията в облака ще се развият в пазар за $ 42 млрд. в рамките на следващите три години в световен мащаб.

Днес това е възможност за много стартиращи и малки бизнеси да ползват технологии без да е необходима голямата първоначална инвестиция. В страната ни преобладават малките компании спрямо световните разбирания за размер. Точно тук е шанса за бизнеса в България да използва новите технологии и да бъде конкурентен на по-големите в неговия бранш световния пазар.

Статията е публикувана със заглавие "Криза в IT бранша няма" във вестник "ПАРИ" брой 57(4621)/26.03.2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Практически пример за миграция към VMWare ESXi

Преди месец решихме да заменим сървърите обслужващи офиса на наш клиент. След няколко месеца щяха да навършат три години, а натоварването се увеличи поради разрастване на бизнеса и беше наложително да се извърши планирана замяна.

1. Основен сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 4x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 10).

2. Терминален сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 2x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 1)

3. Архивиращ сървър: 1xXeon 3040, 2GB памет, 4х250Gb SATA (RAID5)

Решението бе да ги пренесем във виртуална среда, но клиента предпочете
да тества виртуализацията с безплатната платформа VMWare ESXi (използвахме версия 3.5.0 Update 3). Поради желанието за тест (безплатен), първоначално само мигрирахме текущите операционни системи (в комплект с техните ограничения).
Като цяло сме много доволни от резултата.

Нека видим детайлите:



Хардуер: един сървър с два четириядрени процесора Xeon E5462 2.8GHz, FSB 1600MHz, 16Gb памет, 6х146Gb SAS 15000rpm (RAID 10), 2x1Tb SATA (RAID 1).

Положителни страни:

Производителност

Значително се подобри производителността на системата.
Работейки на един, но много по-мощен сървър, производителността на цялата система е значително по-висока, отколкото при работа върху няколко, но с по-малки възможности сървъри. Работата на терминалните потребители се подобри откъм бързодействие. Средното ниво на натовареност за физически процесор е около 40% - 50% по време на работния ден.

Значително е намалена консумацията на електроенергия

Работата е не толкова в цената на електроенергията (в нашия случай тя не е много), а цената и времето за резервирано захранване на системата. Използвания UPS Ablerex MS3000RT 3000VA с допълнителни батерии. Освен тези сървъри, UPS –а захранва уеб сървър (не сме го включили във виртуалната среда, от съображения за сигурност), офисна телефонна централа PBX, стандартно мрежово оборудване. Автономността на цялата система преди виртуализацията беше 1 час и 08 минути - 1 час и 56 минути в зависимост от натоварването (1 час и 56 минути - през нощта, без натоварване и извън времето за архивиране и системни дейности). Сега времето за автономна работа под товар е 2 часа и 36 минути.

Изчезна зависимостта на операционните системи от оборудването

Всички операционни системи са инсталирани на виртуални машини, чиито конфигурации са стандартни от гледна точка на операционна система и драйвери. Ако се наложи преместване на виртуални машини към нов хардуер, това ще отнеме един порядък време по-малко в сравнение преместване от един физически сървър на друг физически сървър. Само като си спомня последния път, когато го мигрирахме този основен сървър колко време отне и колко нерви... Ние бяхме смазани, клиентите изнервени за неща от типа – не ми се отваря речника, без да подозират, какво се е случило в извънработно време.
Е... сега вече е лесно. Трябва само да се копира файла на виртуалната машина на новия физически хост и... готово! (може и да не щракаме с пръсти)

Лесна миграция на съществуващи сървъри във виртуална среда
Понякога си мисля, че братята по мишка и клавиатура – програмистите се стремят да направят живота на системните администратори – рай. С разни малки на пръв поглед приложения са в състояние да улеснят тежките и времеотнемащи процедури. За съжаление, нищо не е съвършено.
При използване на приложението VMWare Converter се прехвърлят работещи сървъри от физически към виртуални машини. Често процедурата е доста гладка (но не винаги). В конкретния случай, имах само повторно конфигуриране на TCP / IP на мрежовата карта и повторно активиране на Windows Server и Microsoft Office поради значителните промени в хардуерната конфигурация по отношение на OS.

Това е възможно най-бързото въвеждане в екслоатация на нов сървър при нужда. Дали ще бъде за работа или за тестови цели, чрез виртуална среда, не е необходимо да се закупува ново оборудване.



Какви проблеми и пречки, срещнахме в хода на работа:

Физически и логически процесори

Windows Server Standard Edition поддържа до 4 процесора. Small Business Server - 2. Проблемът е в това, че когато операционните системи са инсталирани на физическите сървъри, горните ограничения са относно броя на физически инсталираните процесори.
При виртуалните машини - от физическа гледна точка на ОС са процесорите, които VMWare "показва" на гост операционна система - процесорното ядро. Има и ограничение от страна на VMWare ESXi, което не позволява на виртуална машина да отдели повече от 4 процесора (всъщност - процесорни ядра). В резултат на това, когато се инсталира VMWare ESXi на сървър с два процесора QuadCore (общо - 8 ядра), виртуална машина със Standard Edition може да разпредели не повече от 4 процесорни ядра (общо 1-ви физически процесор) и Small Business Server - 2 процесорни ядра.

Не съществуват възможности за включване на устройства към виртуални машини, свързани към портове USB, COM, LPT на физическия хост.
Старите сървъри използваха общо 3 COM (серийни) порта (2 модема и конзола към Juniper). След преместване на сървърите на виртуална среда, трябваше да използваме устройството ATEN SN9108 Serial over the NET, така че да се свърже оборудването, използвано от виртуалните машини.

Налице е софтуер, който позволява достъп през мрежата до USB устройство, свързано с отдалечената машина, но не сме го тествали.

Подобни решения за LPT портове не намерихме.


Изводите:

Очакванията от прехода към виртуална среда се оправдаха напълно. Резултатът е по-продуктивна система, значително по-малко консумирана енергия, респективно по-голям период на аварийно електрозахранване от UPS. В хода на имплементация срещнахме проблеми, но никой от тях не се оказа фундаментален и нерешим.

Преход от физически към виртуални машини може да се извърши с повечето сървъри. В нашия случай, тази миграция е оправдана на 100%.

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 20/2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Ползите от сървърната консолидация

Приложими ли са при нас?

Това е най-често желаният ефект от виртуализацията. Той предлага значително спестяване на средства от покупка на нов хардуер, оперативни разходи, като системна администрация, електричество, климатизация, енергийно подсигуряване, наем на площи. Неговата гъвкавост позволява да се прилагат планове за непрекъсваемост на бизнес процесите, чрез резервиране на хардуер без да е необходимо той да е еднакъв (основния и резервиращия).
В този случай може спокойно да се приложи схемата един сървър – едно приложение, въпреки намаляването на физически отпуснатите ресурси от сървъра. Това означава да постигнете бизнес целите си с по-малка цена на придобиване и експлоатация и респективно по-добри показатели за възвръщаемост на инвестицията.

Не всички сървъри са подходящи за виртуализация.

Например – излъчващи видео поток в реално време или специализирани приложения изискващи специфичен хардуер.

За късмет на потребителите по-голямата част от сървърите не са в горната група и могат да бъдат виртуализирани. Най-голям ефект от консолидацията се наблюдава при тези машини, които не са използвали целият свободен ресурс на хардуера преди виртуализацията. В този случай се постига значително спестяване на ресурси, като освободените могат да се предоставят на други виртуални машини и драстично се увеличава възвращаемостта на инвестициите.
Обикновенно повечето сървъри работят на 10 – 15 % от капацитета си (средна общопретеглена стойност за централен процесор, оперативна памет, мрежов капацитет, пропускателна способност на дисковите масиви). Налице е сериозна възможност за оптимизация – на един такъв физически сървър чрез виртуализация можем да консолидираме между 4 до 8 виртуални сървъра. Това редуцира значително оперативните разходи и дава допълнителни възможности да се насочи част от спестения ИТ бюджет в области като непрекъсваемост на бизнес процесите и възстановяване след авария.

Какво да правим с истински натоварените сървъри?

Макар и малка част от всички сървъри има такива, които са сериозно натоварени, без значение кой от всичките им ресурси или комбинация от тях.

Има ли смисъл тогава от виртуализация, като не можем да освободим от тях ресурси?

Отговора е ДА!

Виртуалния сървър макар и натоварен е по-лесен за поддръжка. Той не е стъпил директно върху хардуер и е платформено(хардуерно) независим. Лесно можем да прибавим процесорна мощ, допълнителна оперативна памет, дисково пространство и мрежови капацитет.
Нека си представим случай в който имаме физически сървър с два процесора. Ако приложението се наложи да ползва повече процесорна мощ трябва или да сменим двата процесора с най-мощните поддържани от дънната платка и стигаме таван на надстройката или трябва да сменим сървъра с четири или повече процесорен. Подобно е и с останалите ресурси. Виртуализацията може да опрости и ускори имплементацията на нови сървъри. При виртуалната машина нямаме нужда да чакаме доставка на конкретен хардуер, а просто „преместваме плъзгача” на по-висока стойност за нужния ни ресурс при това веднага. Добавянето на допълнителни виртуални машини може да бъде разделено от придобиване на нов хардуер. Ако отделно бизнес приложение изисква допълнителна мощност или е необходима нова функционалност, то това става опростено и незабавно.
За да избягаме от ограниченията на физическия хост, можем просто да добавим нов, като не е задължително той да е идентичен с първия. Така в общия набор от ресурси вече имаме сбора им от двата физически сървъра. Софтуера за виртуализация може да прецени коя виртуална машина, на кой физически хост да бъде според текущото натоварване. Разбира се не всичко е на автопилот и системните администратори създават планове на поведение според натоварването, важността на приложенията и т.н. В краен случай всичко може да се управлява и ръчно, но това обикновенно е в аварийни ситуации или планова поддръжка.
Лекотата на инсталиране, поддръжка, преместване, възстановяване след авария води и по-ниски разходи след внедряване на виртуализация.

Първи стъпки

За да се получи осезаем ефект от виртуализацията е небходимо клиента да разполага с няколко сървъра, които да консолидира. Според лидера във виртуализацията VMware, критичната стойност е 20 сървъра и повече. Предвид размера на фирмите в България се оказва, че компаниите, които могат да се възползват от предимствата на консолидацията са малко. Повечето големи фирми у нас според световните стандарти са малки компании.

Какво да правят наистина малките?

Аутсорсинг! Да изнесат своите сървъри, като виртуални машини при външен доставчик. Доставчика на услуги (HaaS – Hardware as a Service) е направил вече инвестицията за дейта център с всички необходими изисквания за резервираност на захранване, климатизация, физическа охрана, сигурност и т.н.
Той предоставя ресурси под наем. Това спестява на клиента първоначалната инвестиция за хардуер и последващи оперативни дейности и разходи. Клиента придобива гъвкавостта да увеличава или намалява използвания ресурс с промяна на месечния наем. Преносимостта на виртуалната машина позволява избор между различни доставчици на услуги и лесното преминаване от един доставчик при друг.
Директното сравнение е със счетоводните къщи. Те поемат определен набор от дейности за клиента и са гъвкави с промяната на параметрите от клиента (документооборот, брой служители, видове дейности в дружеството). При промяна на някой или комбинация от тези параметри клиента получава същата услуга само с промяна на месечния абонамент. Не е необходимо да се наема нов служител при клиента ако работата се увеличи или да се съкращава персонал при редуциране на дейността.

”Cloud Computing” или изчисления в облака.

За разлика от големите в бизнеса, които целят постигане териториално независима инфраструктура на центровете за данни и офисите на крайните потребители, то за малките компании това ще ги освободи от необходимостта за придобиване и поддръжка на собствени, макар и микро дейта центрове. Освободения ресурс може да се пренасочи в основното направление на дейност за постигане на конкурентно предимство.

Сигурност

Изглежда стресиращо за повечето клиенти, че техните данни ще са някъде „навън”. Притеснението е, че вече не са физически в офиса. Сега „всеки” би могъл да има достъп до техните данни.
В случай, че даден клиент използва виртуален сървър изнесен във външен дейта център, то при кражба на имущество с взлом в офиса му, то няма как да му бъде откраднат сървъра. Кражба на сървъри от дейта център е нещо силно обесмислящо се предвид физическата и електронна охрана там. Дори икономическия ефект за крадците е под съмнение, защото сървъри от висок клас, втора употреба, без гаранция и с издирвани серийни номера се превръщат във вечно техни.
По отношение на компрометирането на данни е много по-вероятно в един голям дейта център защитите срещу посегателства на информацията да са на много по-високо ниво, отколкото може да си позволи една фирма с един, два или три сървъра разположени в нейния офис.


Сървърната консолидация е полезна за бизнеса и е приложима за всички бизнес потребители без значение размера на компанията. При изнесени услуги във външен дейта център от предимствата на тази технология могат да се възползват дори клиенти със само един сървър.

А сега, помолете някой от счетоводния отдел да Ви извади справки за цена на придобиване и прилежащите оперативни разходи на текущите ви физически сървъри.


Стресиращи ли бяха справките?

Изместен фокус

Или защо инвестициите в ИТ се превръщат от препоръчителни в начин за оцеляване

През периодите на икономически растеж всеки мениджър гледа на информационните технологии, като на необходимото зло. Все пак те оптимизират бизнеса, но продължават да бъдат разходен център (тук изключваме банките, телекомите и компаниите в ИТ бранша). Логично хората от бизнеса да насочват ресурси към онези центрове, които генерират проходи – по този начин с минимални ресурси ще постигат максимални резултати.
При богато украсена маса с много ястия, дори гладния започва да избира и да „кара през просото”. Всеки иска най-доброто и в периодите на имане се наблюдава голямо разхищение, което никой не забелязва и поради това пренебрегва. Това разхищение продължава до стабилното обръщане на тенденцията, когато всички се втурват да спасяват каквото могат. По-далновидните обаче вече са взели мерки.

Какво се случва по време на криза?

По време на криза най-обобщено съотношението на предоставените ресурси спрямо постигнатите резултати се променя в негативен план. Дори компаниите да увеличават ресурсите си, за да увеличават и резултатите, това няма да доведе до съществена промяна на съотношението. С други думи ефективността е ниска, респективно печалбата вече не е на нивата, с които компаниите са свикнали.
Без да отричам погледа в бъдещето, търсенето на нови пазари, продукти, услуги и т.н. се замислям какви са начините, които биха могли да повишат ефективността. Най-известния и широко разпространен начин е свиването на постоянните разходи. Неговата популярност се дължи на безотказността, с която той работи от древността до днес. Извън него обаче за днешните фирми е нужна по-скоро промяна, която да осигури тяхното оцеляване. Информационните технологии могат да осигурят тази промяна, но много често в подводен камък за фирмите се превръща времето за нейното задвижване. В този ред на мисли се сещам се за една

„корпоративна” приказка.

„Имало едно време, един невероятен майстор на камшици. Той наследил занаята от баща си, а баща му от неговия баща. Фамилията от потомствени майстори била известна и било престижно кочияшите на богатите да използват точно камшик направен от тях. Всичко вървяло прекрасно, докато един ден се прокраднал слуха, че известен производител на колесници се е насочил към производство на купета за автомобили. Тогава почти никой не обърнал внимание на този факт и животът продължил по-старому. След известно време се разчуло, че друг известен производител на колела се насочил към производство на автомобилни гуми. Въпреки, че всичко е било свързано с доста рискове последвала върволица от трансформации в този бранш. Нашият главен герой си оставал ненадминатия майстор на камшици, но въпреки това с течение на времето неговата продукция се търсела все по-малко и по-малко...”
Какво се е случило с майстора на камшици по-нататък ще оставя на вашето въображение, но изводът е повече от натрапчив – за съвременните фирми е жизнено важно точно да определят момента, в който да направят промените. Няма значение дали промените ще бъдат в редуциране на разходите или във внедряване на нови технологии.

Проблемът на растежа

Изводът се отнася и за българските фирми при които има много за оптимизиране. Голяма част от тях са тръгнали от собственик – управител, който е специалист в конкретния бранш, в който оперира неговата фирма. Управителя се справя чудесно, до момента, в който тя започне да се разраства и надскача личните му способности за управление и контрол. Това е първата „греда” в развитието на една организация – проблема на растежа. Преодоляването на този проблем предполага делегиране на отговорности и задължения на мениджърите на отдели, но само това обаче не е достатъчно. Идва втората „греда”, за която вина носи отново висшия мениджмънт - проблемът с комуникацията, координацията и планирането.
Разбирането, че правенето на стратегии, прогнози и планове трябва да е свързано преди всичко с финансовите ресурси е широко разпространено, но то е неправилно. Висшия мениджмънт приема останалите ресурси за даденост, почти константа и от тях очаква да следват общата стратегия. Днес формулата за стратегическо планиране изисква все повече корекции, докато съвсем се видоизмени. Живеем в информационната ера и технологиите, които тя ражда са част и от живота и от бизнеса. Нещо повече - те са толкова значим фактор в развитието на бизнеса, че не могат и не следват да бъдат пренебрегвани. Логиката ни навежда на мисълта, че мениджърът на ИТ отдела трябва да присъства на всички събрания за стратегическо и тактическо планиране във фирмата. Неговата мисия е не само да бъде запознат с плановете навреме, но и активно да участва в изграждането им.
За съжаление днес реалността в много организации е друга – ИТ мениджъра се запознава с решенията на висшето ръководство постфактум. Така компанията губи възможността да се възползва от технологиите навреме и резултата започва да клони към този от “корпоративната” приказката.

Някой трябва да каже „стига”

на производството на камшици и да започне да внася промени в модела на планирането и комуникацията във вътрешнофирмения мениджмънт. Дори малките компании ползващи аутсорсинг на ИТ услуги (основно системна администрация) трябва да осъзнаят, че имат нужда не само от техническа поддръжка, но и от експертно мнение, което да им помогне в подобряването и развитието на техния бизнес. Ако компанията осигуряваща техническата поддръжка или вътрешнофирменият отдел няма възможност да осигури такава експертиза, то спешно трябва да се намери външен консултант.
Световната финансова криза ще се отрази и у нас. Какъв ще е размерът на щетите няма голямо значение. Основния въпрос е кога и какви мерки ще вземе ръководството на фирмата за да оцелее или дори да просперира в условия на криза.
След толкова години разпускане на коланите е дошъл момента да си направим равносметка и да се вгледаме в собствения си бизнес, пък било то и с помощта на външни консултанти. Конкуренцията не прощава в условия на криза. Вече не говорим за преразпределяне на пазарни дялове, а за оставане на съответния пазар въобще.

Вие продавате ли камшици?

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 37/2008 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Архивирането – вид застраховка

Какви рискове искате да покрием?

Обикновено с този въпрос застрахователния агент с елегантно движение разпъва огромен формуляр, на който слага отметки след всеки получен отговор. В същото време клиента се разкъсва между желанието за повече покрити рискове и тяхната растяща цена. В ИТ бранша е почти същото при разговор на системен администратор с мениджмънта. Има и утежняващи фактори – терминологията при високите технологии е далеч по неразбираема за хората вземащи решения.
Докато стандартното застраховане при щета изплаща финансово обезщетение, то съхранението на данни изисква възстановяване на същата информация. Дори да бъде изплатено финансово обезщетение то няма да ни върне данните. Самите застрахователи избягват да застраховат данни, защото случайте с тях са трудно доказуеми и оценката на застрахователния риск и стойността на информацията е по-скоро субективна.
„Застраховането на данните” е проблем с висока степен на сложност. Трябва да се имат предвид много и разнородни фактори за да се стигне до качествено решение.

Можем да класифицираме параметрите за анализ на няколко основни групи:
- Вид на данните
- Обем на данните
- Честота на архивиране
- Времеви прозорец за архивиране
- Вид на архивите (моментни снимки, пълни ахиви, частични )
- Вид на архивиращите устройства

От голямо значение е какъв тип информация ще архивираме. Дали тя ще се използва в момента (обикновено „живи” бази данни)или са документи и таблици, чиято редакция вече е завършила. „Отворените” файлове обикновено се „заключват” от системата и не се поддават на стандартно копиране. За тях се използва допълнителен софтуер, за да се извадят техни моментни снимки.
Важен елемент от планирането е обема информация. Предвид веригата - скоростта на четене от източника, трансфера и скоростта на запис върху носителя на архив, трябва да внимателно да планираме свободния прозорец за извършване на тази дейност. Обикновено подходящият прозорец е след края на работното време до началото на следващия работен ден. В него трябва да се вмъкнат и други дейности, като сканиране на сървърите за зловреден софтуер, дефрагментиране на дяловете, индексиране на информацията за ускоряване търсенето през деня, инсталиране на поправки по операционни системи и приложения, изтриване на временни файлове и др. Архивирането се конкурира с всички тях. Това изисква внимателна преценка какво точно и колко често от цялата налична информация ще се архивира.

Схеми за архивиране

Неструктурирани

Едно такова хранилище може просто да бъде набор от флопи-дискове или CD-R/DVD-R медии с минимална информация за това, кое е архивирано и кога. Това е най-лесно за изпълнение, но не може да се постигне висока степен на ефективност и качество.

Пълен архив + Добавяне само на последните промени
Full + Incrementals

Тази схема има за цел да направи архив на няколко копия на източника на данни. На първо място, пълно резервно копие (на всички файлове. След това - частичен архив(само на файловете, които са се променили от предишния пълен или частичен архив). Възстановяване на цялата система към определен момент ще изисква намирането на пълния архив и всички инкрементални до този момент. Предимството е, частичните архиви се правят бързо. Недостатъка е при възстановяване на инфирмацията – трябва да се мине през всички инкрементални архиви от последния пълен до момента на възстановяването.

Пълен архив + Диференциален
Full + Differential

Пълен архив + Диференциален се различава от Пълен архив + Добавяне само на последните промени с това, че след създаването на пълен архив, всеки диференциален архив улавя всички файлове, създадени или променени от времето на пълният архив досега, въпреки, че някои от тези промени може и да са включени в предходните дифернциални архиви. Неговото предимство е, че при възстановяване е необходим само последния пълен архив и последния диференциален.

Огледало + реверсивно инкрементален
Mirror + Reverse Incremental

Метода е подобен на Пълен архив + Добавяне само на последните промени. Разликата е, че вместо на стареене на пълния архив, последвана от поредица от инкрементални, този модел предлага огледало, което отразява състоянието на системата, както на последното резервно копие, така и на историята на реверсивните инкрементали. Една от ползите е, че се изисква само първоначален пълен архив. Всеки инкрементален архив се прилага в огледалото, директно върху пълния архив, а файловете, които се заместват, са преместени в реверсивно инкременталния архив. Този модел не е подходящ за използване на сменяеми носители, защото всеки архив се отразява на пълния и едва тогава се създава обратно инкременталния.

Непрекъсната защита на данните
Continuous data protection

Този модел е една крачка напред и вместо насрочване на периодични архивирания, системата незабавно отразява всяка промяна на в архивирания хост. Това обикновено се прави със съхранение на промяната в битове или на цели блокове от данни, а не на ниво файл. Метода се различава от обикновени дискове в огледало (RAID1), че той дава възможност да се върнете в определен момент от времето и по този начин да се възстановят стари изображения на данни.

Снимки към определен момент
Snapshots

Уникалното им предимство е, че при тях възстановяването на цяла система е най бързо.Те представляват копие на данните, точно такива каквито са били в момента на клониране. Разглеждат се като решение за архивиране, базирано на дискове, тъй като се съхраняват върху диск. По време на архивиране, приложенията, които функционират на сървърите, работят или в ограничен режим или не работят. Има софтуери за архивиране и сваляне на имиджи, който се справят с тази процедура без това да оказва влияние на потребителите дори в работно време. За пример можем да посочим мултинационалните компании, които работят 24 часа поради часовата разлика. Удобството при моментните снимки е, че една система може да бъде копирана за секунди, а след това да бъде архивирана на лента по всяко време.

Има различни методи за извършване на снимки:

- Огледално разделените снимки създават моментално второ копие на данните.
- Снимките на моментното копие, подобно на огледално разделените снимки, предоставят едно пълно копие на данните. Основната разлика е, че когато се започне огледално разделяне, то създава моментално копие на данните, така че данните са на разположение незабавно. Когато се прави снимка на моментното копие, данните се копират в друга част от устройството за съхраняване, което може да отнеме от няколко минути до часове.
- Снимките на базата на указатели не са точни копия на данните, а група от указатели към оригиналните данни. Когато се записват оригиналните данни, променените блокове се записват в резервирана за снимки област и указателят се придвижва към този блок. Този процес се нарича "копиране по време на запис". Последователните записи на оригиналните данни не се копират към резервираната за снимки област, тъй като оригиналните данни вече са преместени. Предимство на снимката при метода с указатели е, че резервираната за снимки област изисква само част от оригиналното дисково пространство, тъй като се копират само променените блокове. Поради това, че снимките на базата на указател изискват толкова малко място, те могат да се правят по-често и то с малки разходи.

Еволюцията на устройствата

Последните години ролята на лентовите устройства беше изтласкана една позиция назад. Имам предвид, че най-често срещаният метод за архивиране беше Disk to Tape (от твърд диск на лентов носител). Това се промени именно поради експоненциално нарастващия обем от данни и редуцирания времеви прозорец за архивиране. Лентите са лек,евтин и издържлив носител на информация, но са бавни по време на работа. Казвам лек, защото много компании имат практиката да изнасят последния архив от офиса си и да се съхранява на друго място – банков сейф например.Преди време всеки сървър, който имаше нужда от архивиране, беше снабден с лентово устройство или лентова библиотека. Това решение даваше възможност за бързо (все още данните бяха малко) архивиране, но експлоатацията му беше много скъпа, а управлението – сложно поради намесата на човешкия фактор. Постепено, компаниите започнаха да консолидират архивиращите устройства в сървъри за архивиране с големи библиотеки, чрез които се поддържаше архивът в локалния офис. Това предполага и лесно разширение на възможностите при нужда. Правопропорционално с преминаването си с в по-големите класове те стават по-скъпи и по-сложни за поддръжка.

От диск на диск на лента

Днес основния път на архивите е Disk to Disk to Tape. В определения от бизнес нуждите свободен прозорец за системни дейности вече трудно се вписва лентата поради скоростта. Затова се прави първа стъпка – архив върху твърд диск. Скоростта е може да е много висока при използване на стрип варианти в RAID масиви (RAID0 и производни). Това решава проблема със скоростта. Поне засега. Открит е въпроса с физическото съхранение на носителите. Това е причината да останат в употреба лентовите системи. Симбиозата е очевидна – архивираме бързо на други дискове, а после разполагаме с „изнесена снимка” на информацията вън от работните сървъри и имаме достатъчно време да я копираме на ленти. Следващата логична стъпка при използване на предимствата на SAN при решаване на проблемите с архивирането е да се разгледа възможността за създаване на копия на работните данни върху диск, включен в SAN. Това позволява архивирането да се извършва много бързо и възстановяването на данните е много бързо. Най-големият недостатък на архивирането върху дискове е, че няма лента, която да се пази. Това се решава чрез копиране на данните върху лента след завършване на архивирането. Ясно е, че дискът е по-бърз от лентата и може да се комбинира в масиви. Другото предимство е нарастване на базовото бързодействие, защото системата базирана на дискове, не изисква физически да търси дадена лента в библиотеката, да се зарежда и да се прехвърлят данните върху нея.Самото приложение на системата за архивиране на базата на дискове предлага голямо многообразие от реализации.

Цената на решението

Съхраняването на информацията с помощта на NAS(Network Attached Storage), DAS(Direct Attached Storage) или SAN(Storage Area Network) драстично намалява времето, необходимо за backup на данните.
Обикновено евтин вариант няма. Много производители на различни видове носители на информация ни дават съотношение обем/цена и ни уверяват, че тяхното решение е най- изгодното. Може би, но почти всички говорят за цената на придобиване. А после?
Представете си, че във Вашата фирма има информация с обем 25GB и Вие сте натоварен с дейността по архивиране. Бихте ли правили всяка вечер архиви на оптичен носител, или на USB свързан твърд диск?
Вие сте човек и може да излезете в отпуск, командировка или просто да се появи друга по-спешна работа. Ангажимента трябва да се прехвърли на друг.
Каква заплата получавате на час? – респективно: Колко време отделяте за да правите архиви? Лесно ще сметнем колко пари струва на фирмата човешкия фактор, а той е несигурен, като изпълниение, но за сметка на това заплатата е постоянен разход.
Стигнахме до скритите разходи и реалната цена на притежание, но не на продукта само, а на цялото решение.
Повечето системни администратори са достигнали по емпиричен път до следният извод: Архивирането трябва да е автоматизиран процес с минимално участие на човешкия фактор.
Това отново изисква прецизно планиране от „формуляра на застрахователния агент”, през устройствата и софтуера за архивиране до... възстановяване на архивите на тестова машина за проверка качеството на архивиране. Вашият последен архив дали ще се възстанови? (Дано не съм лош пророк, но си проверете за собствено успокоение). Тук важи правилото: „Единствения начин да разбереш колко е дълбока локвата, като стъпиш в нея”.
Задължително условие е да се прави архив на различен носител от архивирания. Ето няколко варианта за това.

Предимствата на NAS

Това е едно самостоятелно устройство, съдържащо компютър, свързан към мрежата. Основната му задача е да доставя файл базирани услуги за съхранение на данни към други устройства в мрежата. Операционната му система и евентуално друг софтуер предлагат следните финкционалности - съхранение на данни, файлови системи,достъп до файлове и управлението на тези функции. Устройството не е предназначено за извършване на общи универсални изчислителни задачи, макар, че то може да дава техническа възможност да стартирате друг софтуер върху него. NAS устройствата обикновено не разполагат с клавиатура или дисплей и се контролират и конфигурират по мрежата, предимно с браузър през уеб интерфейс.
Казано иначе, това е най-евтината алтернатива на файловия сървър.
Използва съществуващата локална мрежа и е добър вариант за архивиране в малки фирми. NAS предлага съхранение и файлова система. Точно това е разликата със SAN (Storage Area Network), която предоставя само блок-базиранo съхранение и оставя файловата система под управлението на сървърите.

Междинния по мащаби вариант е DAS

Отново външен дисков масив, но закачен директно към един или няколко сървъра. На него се намира файловата система, операционната система, приложенията, потребителските данни. Основните протоколи, използвани в DAS са SCSI, SAS, и Fiber Channel. Традиционно една DAS система дава възможност за разширяване капацитета на сървъра за съхранение, като същевременно запазва високоскоростен трансфера на данни. Типичната DAS система се състои от една или повече кутии, съдържащи в себе си устройства за съхранение на данни, като например твърди дискове, както и един или повече контролери. Интерфейсът със сървъра или работата станция се извършва чрез Host Bus Adapter (HBA). DAS системата обикновено се предлага резервирана в много области: контролер, охлаждане, захранване, както и резервираност на твърдите дискове, известно като RAID. Базовите DAS системи най-често са направени от минимума компоненти без осигуряване на резервираност, за постигане на ниска цена.Средните и големи класове DAS системи имат вградени RAID контролери. Това позволява свързване на сървъри с обикновени HBA, които не са с интегрирани RAID възможности, отново за понижаване на цената. DAS позволява също така да разрешите достъп до споделено пространство, което позволява на множество сървъри (обикновено не повече от 4) за достъп до същата логическа единица за съхранение, функция, която се използва главно за групиране. На този етап високият клас DAS системи имат много прилики с малкия клас SAN системи.

Когато мащабите са наистина големи решението е SAN

Едно от скъпите решения за архивиране на много сървъри е използването на SAN.Сървърите, свързани в SAN, чрез оптичната мрежа достигат до външни и/или вътрешни хранилища на твърди дискове и могат да разпознават частите от масива като собствени дискове. Това е чудесен пример за мрежово разпределена среда за съхранение на информация. Чрез добавяне на сървърите подлежащи за архивиране в SAN използващ оптична свързаност те ще имат значително по-добра пропусквателна способност сравнено със скоростта през LAN. Компаниите, които все още използват канал за архивиране 100Mbps LAN мрежи, имат вариант за увеличение на бързодействието. Използващите 1Gbps LAN мрежи, биха се справяли с архивирането нормално при бързи дискови масиви, но в периодите на архивиране ще се наблюдава по-голям трафик в мрежата. Следващата стъпка в еволюцията на преносната среда за архивиране е посветената само на тази цел. SAN протоколи са SCSI, Fiber Chanel, iSCSI, ATA over Ethernet или HyperSCSI.

Комбинация между SAN и лентови библиотеки

Добавянето на лентови библиотеки към една SAN позволява на администраторите да оптимизират процеса. За да се постигне ефективност трябва да се върви към консолидация – на процесорна мощ, на масиви за съхранение и обединяването им в обща преносна среда. Така се избягва неравномерното натоварване. В големите корпорации обикновено се добавя специализиран сървър или дори група от такива за архивиране и лентови библиотеки към една SAN.

Непрекъсваемост на бизнес процесите

Всеки престой струва скъпо. Понякога дори възстановавянето от авария може да отнеме часове и дни. Потенциалните загуби оправдават разхода за изграждане на огледални сървъри или дори цели сървърни центрове.
Оригинала и копието работят съвместно в реално време. Всичко, което се случва на оригинала се прехвърля на копието при Active - Passive системите.
Има и друг вариант Active – Active, където се използва не само двупосочна репликация на променените данни, но и балансиране на натоварването във всички възли на системата.

Оптимално решение

Оптималното решение, което решава повечето проблеми на малкия бизнес в България при архивирането, е да се използва NAS технологията.
Методът трябва да включва поне веднъж седмично пълен имидж на състемните дялове, поне веднъж седмично пълен архив и всики работен ден инкрементален или диференциален.

А Вашият последен архив с каква дата е?

ИТ аутсорсингът в България

Използване на ИТ аутсорсинг – предаване на функция на специализирана компания, свързана с използването на Информационни технологии се превръща в стандартен модел на работа за много български фирми. Всеки ден се появяват все повече компании предлагащи такива услуги, което спомага за редуцирането на техните цени и повишаване на качеството. В световен мащаб, по данни на IDC (International Data Corporation), аутсорсинг в областта на ИТ използват повече от 70% от бизнеса.

Необходим ли е аутсорсингът?
Не всички отдели от една компания носят приходи, но всеки един от тях носи разходи на финансови средства - в най-добрия случай работната заплата на екипа. Така погледнато, можем да разделим доходоносните отдели (в случайте при превишение на приходите над разходите) и спомагателни отдели, които не носят приходи, но са необходими за поддръжка на работата на организацията. Потенциално приходните отдели ще назовем приходен център, а спомагателните – разходен център. Към разходните центрове традиционно се отнасят: административно-стопанския отдел, охраната, маркетинговия отдел, ИТ отдел. Към приходните центрове обикновено се отнасят: отдел продажби, производство или оказване на професионални услуги.
Ако формирането на приходните центрове, като правило, се определя от мисията и виждането за бизнес на съответната компания, то разходните центрове обикновено се създават поради необходимост.
Въобще е трудно да си представим мисия формирана по следния начин: „Да станем дистрибуторска компания номер едно с блестящ отдел охрана”.

Всъщност произволна фирма, стремяща се да заеме лидерски позиции на пазара не би й попречил първокласен отдел по сигурността.
Приходните центрове носят пари, затова и изнасянето им извън компанията противоречи на здравия разум. В този ред на мисли, повечето компании извеждат на аутсорсинг функциите на разходните центрове при условие, че това ще позволи не само да се съкратят разходите на даден отдел, но и да се запазят на необходимото ниво или дори да се подобрят ключовите показатели за ефективност. За ИТ аутсорсинга към такива показатели могат да се отнесат:
- Качество на извършената работа;
- Оперативност при изпълнението;
- Осигуряване необходимото ниво на информационната безопасност.
Възможни са и други показатели, зависещи от конкретния бизнес.

Предпоставки за успешна работа
Много компании се страхуват да прибегнат до ИТ аутсорсинг, защото в този случай друга страна придобива достъп до тяхната информация. Обикновено не се обръща внимание на факта, че щатните системни администратори също имат такъв достъп и могат да четат електронната поща на потребителите например. Да се защитят конфиденциалните данни е постижимо с политика по информационна безопасност, стига служителите на компанията достатъчно стриктно да я изпълняват. Казано иначе, тези, които ще използват ИТ аутсорсинг, ще им се наложи да преосмислят мерките за информационна безопасност и обезпечат контрола по изпълнението им.


Преимущества
Квалификацията на специалистите в аутсорсинговата компания обикновено е по-високо, отколкото на щатните специалисти. При несъответствия на резултатите за изпълнената работа по очакванията за възложителя, стига да не е уговорено друго, аутсорсинговата компания е длъжна да поправи пропуските за своя сметка. Ако заданието се изпълнява от щатни служители, то отстраняването на грешките ще донесе допълнителни трудочасове, влечащи след себе си непланирани разходи. ИТ аутсорсинга позволява да се гарантира качеството на извършените работи при фиксирани разходи, а също и да се редуцират някои задачи при управление на ИТ персонала, в частност проблема с неговата мотивация. Висококвалифицираните кадри имат необходимост не само от достойна компенсация, но и възможност за професионален и кариерен ръст, чиито работодатели не винаги имат възможността да удовлетворят. Аутсорсинговите компании встъпват в ролята на ковачница на кадри, като своевремено повишават квалификацията на служителите и им предоставят възможност за професионален ръст. До това се стига благодарение на разнообразните задачи в обслужваните компании. Специалистите работещи в аутсорсингови фирми, обикновено минават специално обучение, което позволява на клиента да спести пари и време за да праща на тренинги и сертификации щатни служители, а използва наготово услугите на истински професионалисти. Аналогично в случай на уволнение, болест или отпуск на такъв служител, стига да не е уговорено друго в договора, аутсорсинговата компания подменя този специалист с друг при същата квалификация. Ето защо прибягвайки до ИТ аутсорсинг, може при минимален щат да се изпълняват мащабни ИТ проекти, привличайки специалисти с необходимата квалификация. Съкращаването на щата, пък от своя страна, позволява да се сведе до минимум разходите за персонала.


Изгоден ли е ИТ аутсорсинга?
Ако използването на ИТ аутсорсинга е възможно, то следващата крачка ще бъде оценка на разхода. Необходимо е да се поясни, дали действително в дадената ситуация услугите от външната компания ще излязат по-евтино, отколкото труда на щатните служители. Представената формула позволява да се сравни разход на собствения служител и външния изпълнител за една и съща работа:
D=X*(Z+K)/T - A,
където: X - предполагаема разход на служителя в часове;
Z - параметър - месечна заплата;
K - параметър - косвени разходи за служителя на месец (социален пакет, обезпечаване на работното място и т.н.);
T - количество работни часове на месец (обикновено - 176);
A – цена за услугата от аутсорсинговата компания.
Следователно, D се явява разлика и ако тя е положителна, то по-изгодно е да се прибегне до услуги на аутсорсингова компания, вместо да се работи само със собствени сили.
Ако на аутсорсинг се отделят не части, а целия обем от работа на щатния служител, например системния администратор, то сметката значително се усложнява. Необходимо е да се увеличат разходите за обучение, търсене на персонал в съответствие с текучеството на кадрите, заплащане на болнични и отпуски и т. н. Най-точния метод за сравнение се явява разхода за ИТ отдел за година със стойността на годишния договор с аутсорсинговата компания.
Има фактор, който е много сложно да участва в разчетите, но е необходимо да се има в предвид: постояното присътствие на специалисти (независимо от болест, отпуск и уволнение), способни оперативно да отстранят срив във ИТ инфраструктурата, помага да се избегне престой в бизнеса на компанията. Точно това обстоятелство склонява много предприемачи и мениджъри към подписване на договор за ИТ аутсорсинг. Трябва да се отбележи, че редуцирането на разходите винаги се явява мощен инструмент за повишаване на рентабилността, а ИТ аутсорсинга дава възможност не само да се намалят разходите, но и да се използват в бизнеса най-новите мениджърски и информационни технологии, което пък от своя страна позволява на малкия бизнес да решава по-мащабни задачи и проблеми и успешно да се развива.

Поглед в практиката
Компания N с оборот 10 милиона лева за година има локална мрежа от 20 компютъра, един или два сървъра и мини АТС с 20 телефона. За поддръжка на дадената инфраструктура обикновено се наема един щатен служител, способен да отстранява възникналите проблеми в компютърната и телефонна мрежа.
Да предположим, че престой в режим на неработоспособност неотстранен в продължение на 8 часа, донася загуби в размер на 10% от дневния оборот, т. е. 4 хиляди лева. Сериозните проблеми (вирусни, хакерски атаки и т.н.) са способни да доведат до сериозни загуби и пропуснати ползи, като например престой на бизнеса, кражба и/или загуба на информация.
Заплатата на системния администратор с необходимата квалификация е около 1000 лева. Плановата натовареност на дадения специалист се оценя на 30% от работното време. Аутсорсинговата компания при сключване на договор за една година с ежемесечен абонамент 1000 лева е готова да предложи присътствие на специалист в офиса на клиента в течение на 3 часа дневно и 4 предплатени идвания с възможност за заплащане на допълнителни посещения при необходимост. Това напълно удовлетворява нуждите на компания N за обслужване на инфраструктурата й.
Нека да изясним целесъобразността на ИТ аутсорсинга за дадената фирма. Основната заплата на системния администратор е 1000 лева. Косвените разходи (социални осигуравки, плащания за болнични и отпуски, наем да допълнителен сътрудник по време на отпуск или болест на щатния) - още 500 лева на месец. За една година D=12*(1000+500)-12000=6000 лева. Това е възможната икономия за една година.
От това следва, че за компания N е по изгодно да сключи договор с външна фирма отколкото да поддържа щатен специалист.

Коментар на пазара в момента

Оставяйки настрана многото статии и анализи, посветени на темата за ИТ аутсорсинга, констатацията е, че в България този бранш е още в зародишна форма. Обръщайки се към произволен системен интегратор, фирма – разработчик на приложен софтуер, консултант или асемблатор, ще откриете, че всеки от тях оказва услуги в областта на ИТ аутсорсинга. Но дали тази дейност е основна за организацията доставчик? Не! На българския пазар липсват компании, за които ИТ аутсорсинга би бил основен бизнес и които да могат не само да дадат тон, но и да установят правилата на играта. Това означава в частност, че схемата на взаимодействие между възложителя и изпълнителя в зададената рамка от дадени видове услуги може да се разбира по различен начин. Например, някои големи български компании създават ИТ отдел и го отделят в самостоятелно юридическо лице. Сред средните фирми, които могат да си позволят ИТ отдел или ИТ специалист с голяма популярност се ползва следната схема: наема помещение в някакъв бизнес център, прекарва интернет достъп и други комуникации и за да си върне бързо вложенията, започва да предлага услугите на своите ИТ специалисти на други фирми – обикновено разположени в съседство. Важно е да се прави разлика между услугата аутсорсинг и ИТ специалисти; последните могат да се нарекат също така аутстаффинг (оutstaffing). Тези модели се използват, както независимо един от друг, така и в смесен вариант. Към ИТ аутсорсинг се прибягва не само за редуциране на разходите за издръжка. Необходимо е да се отчита цялата съвкупност от условия, в това число качеството на предлаганите услуги, времевите и мениджмънт факторите. За явна финансова изгода може да се говори, когато бизнесът е стабилен и компанията повишава ефективността на дейността си за сметка на редуциране на вътрешните разходи. Ако фирмата расте по обем или професионално, то обикновено става въпрос за повишаване качеството на ИТ услугите и икономия на времето за развитие на информационната среда на компанията. За мениджъра е много важно да приложи отговорностите за резултатите на ИТ дейностите на конкретен изпълнител, за да гарантира качеството и постоянната поддръжка на предоставяните услуги, като освободеното време да задели за решаване на проблемите за развитие на бизнеса. В близко бъдеще следва да се очаква появяване на дъщерни компании на ИТ аутсорсващи фирми, изникващи от системни интегратори, както преди няколко години беше с отделите за разработка на приложен софтуер. Някой от тези компани станаха сериозни играчи не само българския, но и на международния пазар.