Практически пример за iSCSI target - Част 1

... или как да намалим разходите и въпреки това да получим производително решение за съхранение на данни

Какво е iSCSI?

iSCSI е технологичен стандарт за предаване на SCSI команди и данни на блоково ниво по IP мрежи между клиент и компютър (target). Тази мрежова свързаност може да се използва в рамките на LAN, WAN или интернет. iSCSI устройства могат да са HDD, лентови устройства, CD/DVD устройства, които посредством хардуерен iSCSI HBA (Host Bus Adapter) или софтуер инсталиран на компютър - iSCSI инициатор, се свързват помежду си. В резултат iSCSI устройствата се "виждат" като локални на компютъра, към който са свързани по TCP/IP.
Често правена грешка е неразграничаването на iSCSI SAN и NAS Network Attached Storage). И двете използват една и съща IP мрежа, но iSCSI ни осигурява blocklevel достъп до данните (дава ни диск), а NAS - filelevel (дава ни файл).

Предимства и недостатъци ... или iSCSI vs FC

Темата е доста обсъждана и обикновено се сравнява с FC (Fibre Channel), като и двете технологии имат своите силни и слаби страни. Доводите винаги са технически и икономически обосновани, НО пречупени през призмата на частния случай. Ето това прави първоначалния избор на сторидж концепция толкова труден и объркващ.
Основно предимство на iSCSI технологията е, че стандарта е отворен - предпоставка за значително последващо развитие. Както някои казват: SCSI технологията е минало, Fibre Channel сторидж мрежите са настояще, а iSCSI сторидж мрежите са бъдещето.

Няма еднакви условия дори при просто сравнение между iSCSI и FC. Теоритично iSCSI е по-напредничава, но пък няма този "стаж" и комерсиална работа като FC. Беглото наблюдение е, че форумите са пълни с постинги относно iSCSI и съпътващи проблеми с връзки и настройки към инициатори от страна на MS Hyper-V или vmware vSphere 4 например. Това дори е радващо, доказва засилен интерес и работа в тази насока, но при Fibre Channel темите са малко "по-възвишени" - оптимизация, перформанс, резервираност и т.н. Технологията е по-узряла, защото е "поливана" с пари на големи производители и в общия случай, би се класифицирала с принципа: "Просто работи" ... но на каква цена?

Това е един от козовете на iSCSI пред FC - първоначалната цена на придобиване, която в някои проекти и решения е по-ниска в пъти. Причината е в преносната среда - ethernet и IP, т.е. използва се наличното мрежово оборудване. Мрежовата същност на протокола прави iSCSI несравимо подходящ за дистрибутирани мрежи (VPN инфраструктури), каквито вече има и в малкия бизнес.
Нека припомня, че цените на IT продуктите непрекъснато падат, в това число и на мрежовото оборудване. Не от скоро можем да закупим 4 портов гигабитов мрежов контролер от класен производител по-евтино спрямо 4 Gb FC HBA (Host Bus Adapter), ако се опитваме до постигнем същата скорост на преносната среда посредством обединение (aggregation) на мрежовите интерфейси.
Трябва да споменем и наличните вече на пазара 10 Gb мрежови интерфейси. По отношение на цената, на този етап не са особено конкурентни, но това ще се промени в близките 1-2 години. Софтурните инициатори постоянно се оптимизират и употребата им при 10Gb контролери ще се увеличава, въпреки че определено ще води до повишаване натоварването на процесора, дори при наличен TOE (TCP/IP Offload Engine) в мрежовия контролер. В това отношение технологията има леки, детски болести, но като цяло я очаква светло бъдеще.

От казаното накратно, въпреки обширната тема, не е трудно да установим, че "тънкия" момент е в правилната преценка на нуждите, ползите, поставените очаквания, оправданите рискове и разбира се отпуснатия бюджет, а темата на настоящата статия подсказва необходимостта и перспективите, които виждаме в iSCSI технологията.

Направи си сам

Разполагаме със стар, но все още работещ модел NAS - DELL Power Vault 705N. Знаехме, че яздим умрял кон и решихме да му даден зоб и да го подковем.

DELL Power Vault 705N параметри:
Drive Capacity : 4x80GB IDE type
External I/O Ports : 10/100 BaseT
Onboard Controller: Promise IDE RAID levels 0,1,1+0,5
Data Cache : 64MB SDRAM cache memory
CPU : 233 MHz Intel Pentium Processor
Max Disks & LUNs : 4



Максимално поддържания капацитет на HDD е 160GB IDE и разполага с един 10/100BaseT интерфейс. Това породи идеята да преобразим NAS-a в SAN и се обобщи в смяна на дънната платка с mITX със SATA портове и замяна на хард дисковите устройства с 4x1TB. Единствено кутията и захранващия блок бяха използваеми.

Да разгледаме компонентите

Case: 1U rackmount - елегантна черна кутия, чийто малък недостатък е липсата на сменяеми HDD чекмеджета, т.е дисковете са статично монтирани, което всъщност не е болка. Тук намесих ъглошлайф и бормашина за осигуряване нужните отвори за задния панел на дънната платка и за нейното закрепване. Отделих време и на допълнителни отвори за вентилация, определени прецизно по метода на "Очомер" и "Шесто чувство".



PSU: Захранващ блок - максималната мощност на захранващия блок е 150W, която всъщност е на ръба на необходимото, поне в момента на стартиране на системата, защото пиковото натоварване е около 110W (MB+CPU) + 40 W (HDD) - (стойностите са приблизителни). За да се избегне стартовия пик на консумация, получаващ се при първоначалното развинтване на хард дисковите устройства и за да не се активира защитата по ток, се бях подготвили с просто електронно, времезакъснително реле за два от дисковете, което трябваше да играе роля на SATA/SAS backplane и забавя първоначалния им старт с приблизително 1/2 до 1 секунда. Но след неколкократни опита се установи, че това е ненужно, а и след влизане в работен режим средната консумация се установява на около 95-100W

MoBo: Jetway JNC62K Socket AM2/AM2+ - за проекта беше нужно miniITX дъно с оглед габаритните размери, като основните изисквания бяха минимум 4 бр. SATA II порта и 2 или повече бр. гигабитови мрежови интерфейса за aggregation / teaming и не на последно място поддръжката на адекватен процесор, който да отнесе целия "бой" - софтуерен RAID и мрежови трафик.



Параметри:
- nVidia NF-8200 (MCP78S) Chipset AMD socket AM2/AM2+ Quad Core Opteron™ & Phenom™
- Mini-ITX motherboard with 2x Gigabit LAN, VGA, DVI-I, IDE, 4x SATA II, 6 Аudio
- 8x USB 2.0 Ports and integrated DirectX 10 graphics with HD-DVD, BluRay
- up to 2GB in one 240-pin DIMM socket for unbuffered Dual DDR2 667/800 SDRAM
- 1x 20pin ATX Power Connector and 1x 12V 4pin ATX Power connector (both are required).

CPU: AMD Athlon X2 7750 BE - 2.7GHz, dual core, L3 Cache 2 MB, Socket AM2+



Да! ... AMD 7750, Black Edition. Първоначалния замисъл беше Athlon x2 с понижена консумация до 45W, но спазихме принципа на мечо Пух. Вярно е, че изчислителна мощ никога не е излишна, особено при софтуерен RAID, но си признавам, че тук малко се поизхвърлихме, при условие, че комерсиални продукти в този клас използват Atom 270 или Atom 330 (dual core). От друга страна това показва, че колкото и да се "изръсите", трудно ще надхвърлите цената на готов NAS/SAN в този клас. Дали да потрием ръце предварително и какво да очакваме, тестовете ще покажат.

RAM module: Kingston, 1GB DDR2, 800MHz - нищо особено.

HDD: 4 броя Seagate Barracuda ST31000340NS/SN06 - 1TB, SATA II, 7200 rpm
Този модел е сървърен и предвиден за 24/7 натоварване с MTBF - 1.2M часа. Оптимизиран за RAID конфигурации и оборудван с 32MB cache. За повече информация и параметри тук

За радиатора на CPU и неговото захващане бяха пoложени труд и творчество. Основното затруднение дойде от факта, че захвата на АМ2 сокета е десктоп ориентиран. В този случай посоката на ребрата на всички налични сървърни 1U passive радиатори беше неподходяща за нас и се наложи да "завъртим" на 90о монтажната планка. Това позволи странично обдухване на радиатора и компонентите на платката, както е на снимката.



Наличните вентилатори в кутията бяха заменени с нови. Специално внимание се обърна за качественото обдухване на процесора чрез 2 бр. 39 mm турбо вентилатора на 8000 rpm.



Boot device: DiskOnChip - Apacer 256MB IDE - с FreeNAS 0.7RC1 AMD64



Приблизителни цени на използваните компоненти.



Цените на хард дисковите устройства са описани отделно за правилна преценка на себестойността на проекта, защото повечето продукти в този клас се продават необорудвани. Освен това използвания от нас модел на Seagate не търси цена, а надеждност и производителност.

Следва инсталация и конфигуриране на FreeNAS. Създаване и монтиране на RAID и iSCSI target. Всичко това, наред с тестовете за перформънс към инициатори на MS Windows Server 2008 и vmware ESXi 4 очаквайте скоро в Практически пример за iSCSI target - Част 2

Когато забележиш, че използваш умрял сървър – изведи го от експлоатация

Стара индианска мъдрост за Преструктуриране на умрелите коне
...но ноже да се приложи и при сървърите

За разлика от индианците, какво прави ръководството на една фирма, за да спаси умрелия кон:

1.Обявява: - "Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може да се язди повече!"
2.Променя критериите, по които определя, кога един кон е умрял;
3.Дава порция зоб на умрелия кон и му сменя подковите;
4.Събира умни конегледачи накуп, да анализират коня;
5.Посещава други места, за да види, как там яздят умрелите коне;
6.Сравнява различни видове умрели коне;
7.Впряга много умрели коне заедно, за да стане един от тях по-бърз;
8.Проучва, дали не са се появили по-нови, по-модерни, по-добри умрели коне;
9.Избира "елитна" група ездачи, която да намери ново приложение на умрелия кон;
Накрая когато конят започне вече съвсем нетърпимо да мирише казва, че - "Неговият кон е умрял по-бързо, по-красиво от други умрели коне и че не е имало друг избор!"

Идеен източник за публикувания материал

Hyper-V R2

Live Migration

Една от ключовите функции е Live Migration. VMware вече имат такава технология с наименованието vMotion. Тя позволява на жива машина (виртуална) да бъде преместена от един физически хост на друг физически хост. Quick Migration на Microsoft върши чудесна работа, но изисква рестарт на виртуалната машина, a клиентите свикваме бързо с удобствата. На софтуерния гигант му се наложи да догонва VMware. Голямата спирачка в Hyper-V за жива миграция беше липсата на файлова система способна да работи в клъстер режим. NTFS е стандартизирана и широко използвана, но не е клъстерна файлова система. Проблемът с файлова система NTFS е, че няма възможност за два различни хоста да погледнат в същия том и да са в състояние да разберат кой, на кои файлове е собственик. Наложи се да бъде създаден CSV (cluster shared volume). Само за аналогия VMware използват VMFS (virtual machine file system), която поддържа vMotion. С две думи клъстерната файлова система позволява да бъде монтирана едновременно на няколко сървъра. От тази гледна точка тя става споделена за тези сървъри. Идеята е, че виртуална машина работеща на даден физически хост, с виртуални дискове, разположени на споделена файлова система – видима и от останалите физически хостове, може да бъде преместена на друг хост, стига и той да „вижда” същата файлова система. Специалистите по съхранение на данни твърдят, че CSV е в ранна детска възраст. Това в никакъв случай не означава, че не работи или има проблеми. Просто все още липсват някои екстри, като допълнителни възможности за управление на сториджа, има нужда от обогатяване на възможностите за репликация и т.н.
За момента можем да разглеждаме CSV, като тунингован NTFS. Ясно е, че е по добре да се тръгне от нещо познато и утвърдено. Все пак бизнес модела на Microsoft досега беше да се използват подобни решения от други разработчици. Сега ще се наложи да създадат свой продукт, а мотива е убедителен.

Какво се случва при живото мигриране?

Живата миграция не премества виртуални дискове на виртуални машини. Нейната задача е да премести стартиралите процеси и съдържанието на оперативната памет от един хост на друг в реално време без прекъсване работата на потребителите.

Да приемем, че имаме два физически хоста и искаме от единия да мигрираме работеща виртуална машина на другия. Важно условие е двата хоста да виждат файловата система върху която се намират файловете с виртуалните дискове. При стартиране на процеса започва създаване на идентична виртуална машина на втория хост. Това става след прочитане на конфигурацията и включване на виртуалната машина. Вече имаме две виртуални машини и на двата хоста. На първия е реално работещата с клиенти, а на втория е стартирала до ниво на чакащ режим.
Сега започва процес по копиране съдържанието на оперативната памет от първата виртуална машина към втората. На първата виртуална машина се пази информация, какво е било променено в хода на експлоатация от стартирането на процеса по копиране до неговото завършване. Налага се второ копиране, но вече само на променената информация. Второто копиране вече минава за по-кратко време, защото данните са били по-малко. Въпреки това отново по време на второто копиране има промяна в хода на експлоатация. Това инициира трето копиране. Така след определен брой итерации се стига до състояние при което информацията подлежаща на копиране е толкова малко, че е възможно „замразяване” на първата виртуална машина и извършване на последно копиране. След успешното му завършване се отключват виртуалните дискове (били са заключени от първата виртуална машина). Сега вече втората може да ги заключи за себе си и да си смени статуса от чакащ в работен режим.

За потребителите негативния ефект е падане на производителността за няколко милисекунди до няколко секунди в зависимост от натовареността на виртуалната машина (скоростта с която се променя съдържанието на паметта спрямо началото на копирането). При много големи промени се налага извършването на много итерации. От съществено значение е скоростта на мрежовата връзка.

Конкуренцията в областта на виртуализацията нараства. Залозите стават все по-високи.

Нека победи по-добрия!

Клиента може само да спечели.

Microsoft Hyper-V R2 лицензионен модел и ценообразуване

Microsoft Hyper-V Server 2008 R2 е самостоятелен продукт, който вече е свободно достъпен за безплатно сваляне през Microsoft Download Center. Той има всички нови функции внедрени в R2, но за да могат да се ползват се изискват инвестиции в Microsoft System Center и System Center Virtual Machine Manager (SCVMM). Аналогията с VMware може да откриете в тази статия.

В дадените примери по-долу ще дам препоръчителни цени за крайни клиенти за територията на България по програмата OLP (Open License Program) без включена софтуерна осигуровка. Те са само база за сравнение. Вашите цени могат да се различават поради използвани промоции, договорени отстъпки с доставчици или промяна на ценовата политика от производителя.

Microsoft не изисква лицензи за клиентски достъп (CAL) за самия Hyper-V. Това не се отнася за операционните системи във виртуалните машини, хостващи се на Microsoft Hyper-V Server 2008 R2.
Темата с лицензирането на операционните системи във виртуална среда, както и окомплектоването на Hyper-V с трите версии на Microsoft Windows 2008 Server R2 (Standard, Enterprise, Datacenter) е описана подробно в тази статия.

Да отключим функциите на Hyper-V

За да създадем и поддържаме Hyper-V виртуална среда, трябва да си закупим Microsoft System Center и Microsoft System Center Virtual Machine Manager. MSC VMM 2008 R2 Management license е необходим за управление на всяка виртуализирана операционна система.

MSC VMM 2008 R2 Enterprise Server Management License покрива неограничен брой виртуални машини върху един физически сървър и струва 958 евро без ДДС.

MSC VMM 2008 R2 Client Management License включва сървърната и клиентската част на VMM.Цената му е 29 евро без ДДС.
Има два случая на лицензиране - на потребител или на операционна система.
И в двата случая цената е една и съща, но се ползва само единия лицензионен модел.

MSC VMM 2008 R2 Workgroup Edition включва сървърната и клиентската част на VMM и е ограничен до управление на максимум пет физически хоста от една конзола. За сметка на това – няма нужда от лиценз за управляващ клиент.
Цената му е 556 евро без ДДС.

Лошата новина е, че само MSC VMM не е достатъчен за пълната функционалност. Той дава само основната, конкретно свързана с виртуализацията. За да ползваме всичко налично са необходими и другите компоненти от Microsoft Systems Center. Конкретно за Hyper-V са ни необходими още:

- Configuration Manager,
- Operations Manager,
- Data Protection Manager,

или System Center Essentials, като по-олекотен вариант.

Не е изключен сценарий с отделното закупуване на всеки един пакет. Въпреки това, излиза по-евтино еднократното придобиване на целия комплект.

Налице са три варианта:

System Center Server Management Suite Enterprise Edition - включва управление на физически и по-слабо натоварени виртуални сървъри. За всички компоненти важи Enterprise Server лиценз за управление :
- Operations Manager 2007 R2,
- Configuration Manager 2007 R2,
- Data Protection Manager 2007,
- Virtual Machine Manager 2008,
Добавен е Management Server лиценз за Virtual Machine Manager 2008, както и правата да управлява четири виртуализирани операционни системи на един физически хост. Цената е 1320 евро без ДДС, но с включена софтуерна осигуровка.

System Center Server Management Suite Datacenter Edition се препоръчва за управление на физически и силно натоварени виртуални среди. Той включва Enterprise Server лицензи за управление на:
- Operations Manager 2007 R2,
- Configuration Manager 2007 R2,
- Data Protection Manager 2007,
- Virtual Machine Manager 2008,
Добавен е Management Server лиценз за Virtual Machine Manager 2008, както и правата за управление на неограничен брой виртуализирани операционни системи , но на база физически процесор.Цената е 825 евро без ДДС за процесор, но с включена софтуерна осигуровка.

Олекотения вариант е Microsoft System Center Essentials 2007

Той изисква сървърен лиценз за управление и лиценз управление (Management Licenses) към всяка управлявана операционна система. Сървърния Management License е необходим за управлението на всяка сървърна операционна система, a клиентския Management License е необходим за управлението на всяка една десктоп операционна система.

Microsoft System Center Essentials 2007 е технически ограничен (поради по-ниската цена) до управлението на 30 Windows Server –a и 500 Windows десктоп базирани операционни системи. Този продукт (както и Essentials 2007 + SQL Server 2005) идват с лицензи за управление на 10 сървърни и 50 десктоп операционни системи. Допълнителни Server лицензи за управление могат да се закупят по 1 или в пакет по 5 бройки. При клиентските лицензи за управление вариантите са пакети по 5 или 20 бройки. Цените са както следва:

Базов пакет Microsoft System Center Essentials 2007 с 10 сървърни и 50 клиентски лиценза – 1770 евро без ДДС.
Базов пакет Microsoft System Center Essentials 2007 + SQL с 10 сървърни и 50 клиентски лиценза – 2590 евро без ДДС.

Допълнителен пакет от 5 клиентски лиценза – 89 евро без ДДС.
Допълнителен пакет от 20 клиентски лиценза – 355 евро без ДДС.

Допълнителен пакет от 1 сървърен лиценз – 89 евро без ДДС.
Допълнителен пакет от 5 сървърни лиценза – 443 евро без ДДС.

Странната част от лицензирането е при операционни системи, различни от тези, за Windows-базирани персонални компютри и сървъри. Те също се нуждаят от клиентски или сървърен лиценз за управление според случая.
Изключение правят операционни системи лицензирани да изпълняват сървърния софтуер на Essentials 2007 или операционни системи на които не се изпълнява никакъв приложен софтуер. Към изключенията се добавят и мрежови устройства, чиято функционалност не превишава ниво 3 от OSI модела.

VMware vSphere 4 - лицензионен модел и ценообразуване

Колко струва сървърната виртуализация?

VMware vSphere ™ 4 е първата операционна система за работа в изчислителния облак. Тя превръща центровете за данни в изключително опростена среда и дава път за развитие на следващото поколение от гъвкави и надеждни ИТ услуги.
Всички примери с цени, в този пост, са за крайни клиенти без ДДС за територията на България. Вашите цени могат да се различават поради използвани промоции, договорени отстъпки с доставчици или промяна на ценовата политика от производителя.

VMware vSphere елементите включват:

За физическия хост

• VMware ESX ® ™ и VMware ESXi ® - виртуализиращ софтуер
• VMware vCenter ™ Server Agent - позволява централизирано управление чрез VMware vCenter
• VMware® vStorage Virtual Availability Machine File System (VMFS), VMware Virtual SMP, VMware vCenter™ Update Manager, VMware VMotion™, VMware Storage VMotion, VMware® High Availability (HA), VMware Distributed Resource Schedule (DRS) with VMware Distributed Power Management (DPM), VMware vStorage Thin Provisioning, VMware® Data Recovery, VMware® vShield Zones, VMware® Fault Tolerance, VMware Host Profiles, VMware vNetwork Distributed Switch, VMware Hot Add, VMware vStorage APIs / VMware Consolidated Backup (VCB)

• Ценообразуването се базира въху физически процесор на физически сървър. Всеки процесор може да има до 6 ядра без да се изисква допълнително заплащане. Изключение правят само версиите vSphere Advanced и vSphere Enterprise Plus, които позволяват с един лиценз за физически процесор да се използват до 12 ядра.

За допълнителна информация:
http://www.vmware.com/download/eula/multicore.html

Версии на VMware vSphere

Разделени са на три основни версии според различните възможни инсталации:
vSphere Standard,
vSphere Advanced,
vSphere Enterprise Plus.

И две допълнителни версии за малкия бизнес от типа всичко в едно:
vSphere Essentials,
vSphere Essentials Plus.

VMware vCenter Server е задължителен елемент от цялостната vSphere инсталация и чрез него се осъществява централизирано управление. Една инстанция е задължителна за централно управление и достъп до повечето функции.

В тази таблица са представени разликите между основните версии

Subscription and Support услугата е задължителна за първата година и дадената цена е за 1 година. Има пакети SnS за две или три години съответно Gold или Platinum.
vSphere Essentials и vSphere Essentials Plus са предвидени за малкия бизнес. Те представляват лицензионно решение от типа всичко в едно. Включват лицензи за три физически сървъра (до два процесора на сървър) и сървър за централизирано управление. Всяка една от двете версии е пакет и не може да се разделя или комбинира с други версии на vSphere.


Тук са разликите между версиите за малкия бизнес

Сървър за управление

VMware vCenter Server е централния инструмент за създаване, конфигуриране и управление за дислоцирани виртуални ИТ инфраструктури. Поръчваем отделно, той е необходим за управление на vSphere хостове и активиране на много от функциите. Той се лицензира на инстанция и е необходим само един за цялата среда на логическия дейта център.

Наличен е в следните версии:

VMware vCenter Server Standard. Предоставя на огромни структури от vSphere инсталации бързо обезпечаване, наблюдение, организация и контрол на виртуални машини.

VMware vCenter Server Foundation. Осигурява мощни инструменти за управление за малки среди (до три vSphere хоста) в съчетание с бързо доставяне, наблюдение и контрол на виртуалните машини.

VMware vCenter Server for Essentials. Интегриран е във vSphere Essentials и Essentials Plus версиите за малки офисни инсталации.

VMware vCenter Server Foundation, VMware vCenter Server Standard и VMware vCenter Server for Essentials включват следните ключови компоненти:

• Управляващ сървър, универсален център за доставка, наблюдение и конфигуриране на виртуализирани среди.
• Сървър с база данни съхраняващ конфигурационната информация и данни за производителността.
• Вграден инструмент за търсене, позволяващ на администраторите да търсят в цялата база от данни на няколко VMware vCenter Servers от едно място.
• vSphere Client предоставя на администраторите богата на функции конзола за да достъпват един или повече VMware vCenter сървъра едновременно.
• VMware vCenter Web Access portal позволява достъп от всяка система чрез браузър.
• VMware vCenter APIs и a .NET Extension позволяват интеграция между VMware vCenter Server и други инструменти, като поддържат специфични добавки към vSphere клиента.

VMware vCenter Server Standard включва следните допълнителни функции:
• VMware vCenter Orchestrator представлява механизъм за автоматизация на ИТ процесите, който помага на администраторите да премахнат възможността от човешка грешка.
• VMware vCenter Server Linked Mode позволява няколко сървъра за управление да работят с общи данни и да бъдат управлявани от едно място.


Това са основните компоненти на vSphere 4, техните компоненти и ценообразуването им.

В следващите постове ще намерите повече информация за всяка една от функционалностите и различните елементи.

Microsoft лицензи за сървъри във виртуална среда

В подкрепа на идеята

От софтуерния гигант, през последните години, направиха доста атрактивно лицензирането на сървъри при виртуализация. Ползите се изразяват в различни придобивки при различните издания на Windows и Hyper-V, основно чрез увеличаване на спестяванията от лицензи.
В дадените примери по-долу ще дам препоръчителни крайни цени за България по програмата OLP (Open License Program) без включена софтуерна осигуровка. Те са само база за сравнение. В случай, че Вашата компания има друг тип споразумение или преференциални условия с Вашия доставчик, цените могат да варират, но спестяването на разходи в процентен дял трябва да бъде относително едно и също.

Hyper-V Server / Hyper-V Server R2

Това е самостоятелен, безплатен продукт и се използва само в ролята на хипервайзор. В последната версия R2, има добавени функции, като клъстериране и мигириране на жива виртуална машина. Увеличени са размерите на поддържаната оперативна памет и броя физически процесори. От гледна точка на лицензирането, всички операционни системи (Windows) във виртуалните машини трябва да бъдат закупени.

Standard Edition R2

Това е базовото издание с възможност за инсталиране на Hyper-V. Цената е 799 евро без ДДС. Тази версия позволява да се инсталира върху една виртуална машина същият софтуер без нужда от допълнителен лиценз. Microsoft нарича това „1+1”. Имате възможност да създавате колкото си пожелаете виртуални машини, но всяка след първата има нужда от допълнително закупен лиценз. Това издание е най-подходящо за малки виртуални среди. Ако имате нужда от повече от три виртуални машини, става по изгодно да се закупи Enterprise Edition.

Enterprise Edition R2

Чрез него можете да лицензирате четири виртуални машини на един и същи физически. Петият лиценз е за физическия хост. Формулата е „1+4”. Цената е 2596 евро без ДДС. Enterprise Edition дава възможност за използване на повече ресурси от физическия сървър, което е наложително при стартиране на множество виртуални машини или малко на брой, но пък ползващи повече ресурси.

Datacenter Edition R2

Лицензионния модел на тази версия е базиран не върху физическа машина, а върху физически процесор. Тук е оправдано да се инвестира в мощни, последно поколение процесори. Цената от 2648 евро без ДДС за всеки процесор изглежда висока, но тази версия дава възможност за неограничен брой на виртуалните машини с операционна система Microsoft. Тук формулата е „1 + неограничени”. Повечето клиенти са предубедени, че този тип лицензиране е подгодящо само за много големи организации, но в зависимост от архитектурата на процесора, периода на възвращаемост на инвестицията би могъл да бъде съкратен драстично.

Нека погледнем практиката.

Да вземем един съвременен двупроцесорен сървър с два четириядрени процесора, със 72 GB оперативна памет. За да не се влияе производителността от дисковия масив ще използваме външен сторидж с достатъчен брой дискове и закачен с повече от един Host Bus Adapter -a. Нарочно избираме такива параметри на дисковия масив за да не сме ограничени от него.

А сега да разгледаме няколко случая:

Посочените цени включват стойността за лицензиране на всички виртуални машини, включително и стойността на лицензиране на операционната система за физическия хост.
Полетата в зелено показват съвкупната цена от х броя Enterprise Edition + y броя Standard Edition.

Важно е да се отбележи, че операционната система за физическия сървър трябва да се използва само за мениджмънт на виртуалната инфраструктура и виртуалните машини.
Това е причината да представя в таблицата само виртуалните машини.

За справки прегледайте съдържанието на този линк.


В случай, че решите да използвате друг софтуер за виртуализация, различен от Hyper V R2 във Windows Server 2008 R2 Standard, то ще можете да използвате само едно копие.
Тук формулата „1+1” се трансформира в „0+1”. Това важи и за Windows Server 2008 R2 Enterprise. Формулата се променя от „1+4” на „0+4”.
Математиката е прекрасно нещо и всички знаем, че което и число да съберем с безкрайност е пак безкрайност. Имам предвид формулата „1 + неограничен” на Windows Server 2008 R2 Datacenter. При виртуализация под друг софтуер отново имаме неограничен брой виртуални машини. Единствените ограничения са от ресурсите предоставени от физическия хост на виртуалните машини и нуждите на последните.
Ефекта е по-голям при максимална стойност на коефициента на консолидация.

Кога и коя версия да ползваме?

В малък офис или офисен клон при по-малко от четири виртуални машини, Hyper-V сървър или Standard Edition ще бъде рентабилен избор. Хост работещ с между четири и седем виртуални машини клони към избор на Enterprise Edition в комбинация със Standard Edition. При осмата виртуална машина ползваме два лиценза за Enterprise Edition. За всички случаи с повече от осем виртуални машини на един хост с два физически процесора, Datacenter Edition е логичният избор. При 20 виртуални машини на хост, това ще спести 10648 евро (67%) в срвнение с Hyper-V или Standard Edition и 7684 евро (59%), ако използвате Enterprise Edition. Дори за 10 виртуални машини на хост, спестяването на разходи е значително.

Направете сами своя избор.

Имаме ли нужда от нов сървър?

Причините обикновено варират от нужда за ново приложение или „отеснял сървър” на настоящо приложение. При растяща икономика, основната причина обикновено е увеличаването на натоварването. В случаите на кризисен етап, водещ е стремежът да се намалят разходите чрез консолидиране на сървъри. С появата на виртуализацията, ИТ отделите на големите сървърни потребители започнаха да консолидират сървърите с внимателни стъпки.

Опита от консолидацията показа положителен резултат и при капиталовите и при оперативните разходи. Това предопредели последвалия бум в областта на виртуализацията. Тази тенденция определено е в противовес на продажбите на „желязо”, поради по-добрата обща цена на притежание и относително краткия период за възвръщане на инвестициите в полза на виртуалните им събратя. Събрания опит дава увереност в технологията и проправя път за агресивен преход към виртуалната машина. Виртуализацията се осъществява чрез специализиран софтуер.

При консолидацията основната задача е да се оптимизира натоварването и чрез преразпределяне на виртуалните машини към физическите, да се удължи живота на вече наличните сървъри. Поради настъпилата финансова криза в световен мащаб все повече виртуални машини се разполагат на съществуващите сървъри. Проблемът идва от това, че старите сървъри имат възможност за адресиране на по-малко количество памет. Това означава, че съотношението на сървърна консолидация е около четири до шест физически сървъра за всеки един физически инсталиран с виртуализиращ софтуер.

Какво се случва ако една ИТ организация реши да купи нов сървър с последно поколение процесори?

Проблема с ограниченията в паметта рязко намалява. Новите сървъри на много производители адресират няколко пъти повече оперативна памет. Например най-широко разпространената серия 5000 на Intel базираните сървърни дънни платки можеха да адресират до 32 GB оперативна памет. Новите 5500 на Intel могат до 144GB. Дори CISCO се включи в надпреварата и разработи контролер на паметта, който може да адресира до 384GB оперативна памет. Вече са налични CISCO сървъри за крайни клиенти. За постигане на най-добри резултати се препоръчва работа с последната версия на VMware - vSphere 4. Разбира се и последния възможен хардуер. В такъв случай, при консолидация, коефициентът е по-висок - 30/1.

Първоначалната вълна при виртуализацията обхваща сървъри с малки натоварвания на паметта и процесорите, като файлови, уеб и дори излезли вече от употреба бизнес информационни системи, но изискващи все още спорадични справки за минали периоди.

Следващата стъпка ще е по-трудна. Ще започне консолидацията на системи, работещи с големи бази данни, като Microsoft Exchange, Microsoft SQL, Oracle, SAP и други ресурсоемки приложения. Те натоварват процесори, памет и I / O интензивно. Тук няма да влязат в употреба старите машини и ще се наложи преосмисляне на ИТ бюджетите.

Постепенното подобряване на част от сървърната инфраструктура, оптимизира разходите за придобиване и поддръжка на хардуер. От друга страна виртуализацията разменя процентите в коефициента време на ИТ отдела за текущи задачи отнесен към време за иновации. Преди нея той е 70% за текущи задачи по поддръжка/ 30% за иновации, докато след успешното й внедряване се променя на 30/70. ИТ отдела ще разполага със освободено време за да помага на останалите бизнес звена с технологии и решения, като например създаване на конкурентни предимства.

Закупуването на нови сървъри зависи само от текущите приложения с които разполагате и сте решили да виртуализирате. Можете винаги да започнете с най-малко натоварените сървъри. Те ще Ви се отблагодарят с най-голям коефициент на консолидация при това на вече наличен сървър. Прибавянето и на безплатен софтуер за виртуализация , като VMware ESXi 4.0 ще Ви убеди, че начинанието не изисква първоначална инвестиция за хардуер и лицензи.

Вие имате ли стари сървъри?

Практически пример за терминален сървър

Или как да редуцираме разходите и въпреки това да получим нови възможности

Отговора е чрез споделяне на ресурси. За да се случи първо трябва да концентрираме ресурсите на едно място, да ги оптимизираме и след това да ги предоставим за ползване.

Тук ще разгледаме конкретен пример от областта на терминалните технологии.


Терминален сървър е компютър, който предлага на клиентите изчислителни ресурси (процесорно време, памет, дисково пространство), за решаване на потребителските задачи. Технически погледнато, терминалния сървър е един много мощен компютър. Няма значение дали ще е клъстер или ферма от терминални сървъри, свързани към мрежа с терминални клиенти, които обикновено са със слаби или остарели офис компютри или специализирани терминали за достъп до терминален сървър.

Как работи?

Терминалните клиенти след връзка с терминален сървър изпращат до последния въведените данни (клавиши, движения на мишката) и евентуално предоставяне на достъп до локални ресурси например: принтер, дискови ресурси, смарт карти, локален порт (COM / LPT). Терминалния сървър осигурява среда за работа (терминална сесия), в която се изпълняват приложенията на потребителя. В резултат, сървъра предава на клиента картината за монитора и звук (ако е наличен).

Предимствата на терминалния сървър:

- Намаляване първоначалната цена на придобиване и последващите оперативните разходи за всяко следващо работно място;
- Намаляване разходите за администриране, както и персонала по подръжката;
- Увеличаване ефективността на оборудването, чрез максимално уплътняване на ресурсите;
- Повишена сигурност - намаляване на риска от вътрешни атаки;
- Повишената производителност на приложения, които зависят от процесорна мощност и скорост на дисковата подсистема (при наличие в терминалния сървър на съответните ресурси);
- Възможността за използване на бавни връзки (мобилни модеми, обществени места за безжичен достъп до интернет) за пълноценна работа;
- Лесна мащабируемост чрез добавяне на нови сървъри във терминалната сървърна ферма;
- Текущите офис компютри са с капацитет, който в повечето случаи просто не се използва. Процесорите бездействат или са неефективно натоварени през по-голямата част от времето. Независимо от това, клиентът е платил за тях. Дадени са повече пари за да се работи с нормално бързодействие и при пикови натоварвания, но те са малък процент от общото време. Терминалния сървър Ви позволява да използвате компютъра на потребителя като тънък клиент. На пазара се предлагат и специално разработени тънки клиенти. Функцията на това устройство е да свърже монитор, клавиатура, мишка и външни устройства (обикновено USB-устройства). Цената на тези устройства започва от $ 150 и достига до по-скъпи модели от $ 850.

Възможно ли е да се закупи пълноценен офис компютър за толкова пари?

Дори при еднаква цена на придобиване спрямо настолен компютър, то общата цена на притежание е по-ниска в полза на тънкия клиент:

- по-дълъг среден живот на тънкия клиент – 6 години (според различни източници дори до 10 години) спрямо 3 години за настолна система. Разликата се дължи на липсата на механично движещи се части в терминалната станция (няма вентилатор на процесора, няма твърд диск, няма оптично устройство, захранващия модул е изведен навън, като при преносимите компютри);
- по-ниско енергопотребление – между 5 до 10 пъти (почти един порядък!);
- липса на шум (след като няма вентилатори и движеща се механика!);
- бърза подмяна на дефектирало устройство – просто се слага ново, закачат се кабелите към него и потребителя се свързва към своята терминална сесия на сървъра. Курсора му ще мига на същото място, точно както в момента на дефект на старата терминална станция.
Горното важи и при спиране на електрозахранването – необходимо е да защитим само сървъра. След възстановяване на електрозахранването всички терминални потребители ще влязат в своите сесии и ще продължат работа от същото място без дори да са запазвали последните промени.

Основният извод

Терминалния сървър с тънки клиенти Ви позволява да запазите парите си и да се опрости управлението на ИТ инфраструктурата, както в началния етап, така и при експлоатацията! Кога цената на придобиване се изравнява при терминално решение и класическото може да прочетете в тази статия.

Практиката

Преди няколко месеца решихме да въведем в експлоатация терминален сървър обслужващ офиса на наш клиент. След няколко месеца щяха да се навършат четири години от закупуването на работните станции, а натоварването се увеличи и беше наложително да се извърши планирана замяна. Нашето предложение включваше закупуване на нов сървър, но не и на офис компютри.

Терминален сървър:
- хардуер
2xXeon 5355 2x2.66GHz, 32GB памет, 4x146Gb SAS 15000rpm (RAID 10)за операционна система и приложения, 4x146Gb SAS 15000rpm (RAID 10)за потребителски профили, 2x73Gb SAS 15000rpm (RAID 0)за виртуална памет;

- софтуер
Microsoft Windows 2008 Standard 64bit.

Решението бе да закачим терминалния сървър към домейн контролера (MS Windows 2003 Server). Поради желанието за тест от страна на клиента, първоначално мигрирахме текущите потребителски профили, само на подбрани потребители. Лицензите за клиентски достъп до терминален сървър на Майкрософт са платени, но могат да бъдат пуснати за 4+1+1 месеца (общо 6) за произволен брой потребители тестово(без ограничение във функционалността) и безплатно за тестовия период.
Клиента остана доволен от резултата. Всички стари офис компютри се запазват и постепенно се превръщат в терминални станции, т.е. потребителя спира да работи локално след прехвърлянето на профила му на терминалния сървър. Работните станции ще бъдат заменени от тънки клиенти едва след физическа повреда. Това запазва инвестицията на клиента направена преди почти 4 години.
Тестовия период предоставен от Майкрософт позволява на клиента да се увери, кои от потребителите могат да се възползват от терминалната среда на работа и едва след това да се закупи необходимия брой лицензи.


Положителни страни:

Производителност

Значително се подобри производителността на служителите (57 терминални потребителя в момента).
Работейки на един, но много по-мощен сървър спрямо всеки един отделен офис компютър, производителността на всеки един от тях е значително по-висока. Работата на терминалните потребители се подобри откъм бързодействие. Средното ниво на натовареност за физически процесор е около 60% - 75% по време на работния ден. Оперативната памет достига пикова натовареност до 27 GB.

Улеснена администрация

Всички потребителски профили са инсталирани на една машина, чиято конфигурация е една и съща за всички потребители от гледна точка на операционна система и драйвери. Пускането на нов потребител изисква само създаване на нов профил (може да се копира от предварително създаден профил – образец). Всички приложни програми изискват само една инсталация – компютъра все пак е само един, но можем да разрешим на определени потребители да ги използват.
Правата на потребителите определено са потъпкани – всичко е забранено с изключение на приложения и дейности включени в длъжностната характеристика на съответния потребител.

Допълнителни придобивки

Достъпът до терминалния сървър може да бъде осъществен, както през фирмената локална мрежа, така и през интернет. Например тази статия я пиша седнал удобно вкъщи, но съм закачил своя преносим компютър, като терминален клиент към фирмения ни терминален сървър. Всъщност цялата обработка на информацията се случва там някъде, в отдалечения дейта център. Обаче това е удобство. Мога да довърша статията в хотел или произволно място с достъп до интернет. Ставам независим от мястото. С не по-малък успех мога да съм пътуващ търговец или служител в командировка, но с достъп до всички небходими ми за работата ресурси.


Какви проблеми и пречки, срещнахме в хода на работа:

Приложен софтуер

Не всички производители на приложен софтуер са счели за нужно да пригодят своя софтуер за използване под терминален сървър. Проблемът е в това, че когато софтуера се инсталира, той не прави небходимите промени в регистрите за всички отделни потребители. Друг проблем е заключването на файлове използвани от различни потребители едновременно. По отношение на българските производители на приложен софтуер, прави приятно впечатление тяхната отзивчивост при възникване на подобни трудности и готовността им за съдействие. В повечето случаи сме получавали готово решение в напълно приемливи срокове.

Споделени устройства

Принтерите рядко са препъни камък, но трябва да се има предвид, че техните драйвери се инсталират на сървъра. Трябва да сме сигурни, че техния производител поддържа драйвери за операционната система на нашия сървър. Не трабва да се забравя, че принтера не е локално закачен на сървъра, а към тънкия клиент (и тук трябват драйвери). Заявките са печат понякога могат да бъдат доста обемисти. В локална мрежа това не създава трудности заради високата скорост на съвремените мрежи. При отдалечени офиси, чиито служители се свързват към централния офис за да достъпят терминалния сървър при тежки заявки за печат може да се наблюдава драстично забавяне на опресняването на екрана ( поради заемане на целия капацитет на връзката от печата). И това е решимо с приоритетизация на трафика. С най висок приоритет остава терминалната сесия, а с по-нисък заявката за печат.
Препоръчваме използването на мрежови принтери и мрежови скенери за работа в терминална среда.

Специфичен хардуер

Съществуват специфични приложения комбинирани с хардуер, но обикновенно са предвидени да работят на офис компютър. При тях решенията за използване под терминален сървър са уникални и не винаги има работещо решение.

Тежки графични приложения

Точно тук не е силата на терминалния модел на работа. Това се дължи на липсата на хардуерно ускорение на видеопотока. С две думи не се опитвайте да използвате сериозна графика (дизайн, проектантска дейност, инженеринг и т.н.) в терминална сесия. Има решение с графична станция с параметрите на сървър, но оптимизиран за работа със сложни изображения. Тя се монтира именно в сървърното помещение и достъпа до нея е чрез специализиран тънък клиент през локалната мрежа. Голямата разлика е в наличието на добър графичен контролер в тънкия клиент и различния протокол за комуникация между графичната станция и нейния тънък клиент спрямо стандартните терминални решения.

Изводите:

Очакванията от прехода към терминален сървър се оправдаха напълно. Резултатът е по-продуктивна система, значително по-малка инвестиция, значително по-малко консумирана енергия в бъдеще – след подмяна на офис компютри с тънки клиенти, нови възможности за фирмата – отдалечени работни места или дори виртуален офис (фирмата в която работи автора осъществява дейност без физически офис от създаването си през 2002 година). В хода на имплементация срещнахме проблеми, но никой от тях не се оказа фундаментален и нерешим.

Преход от локални десктоп компютри към тънки клиенти може да се извърши в повечето отдели на клиентите. В нашия случай беше поставено началото на тази миграция. То е и най-скъпоструващото в цялото решение – сървъра със съответните софтуерни лицензи. Въпреки това подмяната на компютрите за 57 служители при всички случай беше по-скъпо от закупуването на нов сървър.
По този начин спестихме значителни средства и отворихме нови възможности пред тази компания.

Кризата, технологиите и пазара

Спряха ли клиентите да купуват?

Едва ли остана някой, който да не чул поне за „кризата”. Повечето са разбрали, а има и доста компетентни по темата, същите, които преди няколко месеца обяснаваха на висок глас, че такова нещо няма.

Е, вече всички са убедени, че тя е налице. Дори сме по средата й... на глобалната икономическа криза, някъде около фундаменталната крива круша. Фондовия пазар се огъва, някои компании са на прага на несъстоятелността, хората губят работните си места и правителства се опитват да спасят местните икономики. Да, очертава се сериозен проблем за страните, компаниите и хората! Но с всеки проблем изниква нужда от неговото решаване. Нима това не са възможности?


Светлия лъч в тунела е възможността за новите технологии. Кризата ги прави нужни и това е техния шанс за усъвършенстване и приемане от потребителите. Очевидно е, че технологията не може да реши всеки проблем, но когато го има се търси решение или ресурс за решаване. Нека погледнем компютъра. Разработен в ужасните времена на Втората световна война да помогне с изчисляването на артилерийски данни и криптирани кодове. Компютрите не прекратиха войната, но спокойно може да се твърди, че те са помогнали за по-близкия й край. А сега, когато компютрите са навсякъде, те решават задачи много по-многобройни и сложни от артилерийски данни или шифри.

Нека погледнем настоящето - разполагаме с текущите глобални икономически проблеми. Смятам, че новите технологии могат да печелят не една и две битки във войната със световната рецесия.

Напоследък много технологични компании отчитат лоши тримесечни финансови резултати, защото продават технологиите във вид на продукт. За разлика от тях, компаниите фокусирани в доставянето на услуги продължават да се развиват добре. Това е така, поради решението на клиентите да не придобиват технологията, а да я ползват като услуги от външен източник. При този подход се редуцират разходите за първоначално придобиване при неотменената възможност да се възползват от новите технологии. Допълнителния бонус са значителни спестения при оперативните разходи.

Очевидно е, че клиентите продължават да харчат, но все по-малко за продукти и все повече за услуги. Следователно, няма криза в ИТ бранша! Има преразпределяне на пазарните потребности и разходите.

Напълно съм съгласен, че има продукти, които не могат да се превърнат в услуга, като крайно клиентските устройства и при тях има забавяне на продажбите. Пазара на тези устройства е растящ в дългосрочен план, т.е. сегашния спад ще редуцира печалбите, но няма да ги стопи.

Какво правят големите?

След много шум сред ИТ средите, а след това и в медиите на общественото внимание бе представена концепцията за "изчислителни облаци” (Cloud Computing). В началото доста размита, идеята започна постепенно да придобива своя облик. Облечена в дрехите на бизнес ефекта, беше само въпрос на време преди големите играчи, като IBM да предложат реална услуга. Само припомням, че много от продуктите вече носят логото Lenovo.

Кой е Ерик Клементи?

Преди месец, IBM го назначи за ръководител на направлението Big Blue Cloud Computing. Неговото назначаване е официалния старт на начинание подготвяно от месеци. Първите клиенти - Elizabeth Arden, Nexxera, и Голф Асоциацията на САЩ имат намерение да тестват в Big Blue облака, приложенията за собствения си бизнес.

Клементи е на незавидната длъжност генерален директор на корпоративни инициативи. Негова е задачата, потенциалните клиенти да подпишат договор с IBM, а не с конкуренти. През последните 18 месеца, IBM е изградила повече от дузина центрове за данни, обединени в облак, по целия свят. Работата на това звено сега е, да се ускори това усилие, с поглед в бъдещето - приемане на изчисленията в облака, като стандарт за компании и правителства.

С ИТ бюджети под натиск, поради състоянието на икономиката, идеята за изчисления в облака възникна като предпочитано понятие сред обществото поради потенциалните спестявания предлагани на клиентите. Освен предлагането на хардуера, като услуга IBM обяви своя софтуерен пакет Tivoli Storage също като услуга за клиентите на Big Blue Cloud Computing.
Според изследване на IDC, изчисленията в облака ще се развият в пазар за $ 42 млрд. в рамките на следващите три години в световен мащаб.

Днес това е възможност за много стартиращи и малки бизнеси да ползват технологии без да е необходима голямата първоначална инвестиция. В страната ни преобладават малките компании спрямо световните разбирания за размер. Точно тук е шанса за бизнеса в България да използва новите технологии и да бъде конкурентен на по-големите в неговия бранш световния пазар.

Статията е публикувана със заглавие "Криза в IT бранша няма" във вестник "ПАРИ" брой 57(4621)/26.03.2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Практически пример за миграция към VMWare ESXi

Преди месец решихме да заменим сървърите обслужващи офиса на наш клиент. След няколко месеца щяха да навършат три години, а натоварването се увеличи поради разрастване на бизнеса и беше наложително да се извърши планирана замяна.

1. Основен сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 4x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 10).

2. Терминален сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 2x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 1)

3. Архивиращ сървър: 1xXeon 3040, 2GB памет, 4х250Gb SATA (RAID5)

Решението бе да ги пренесем във виртуална среда, но клиента предпочете
да тества виртуализацията с безплатната платформа VMWare ESXi (използвахме версия 3.5.0 Update 3). Поради желанието за тест (безплатен), първоначално само мигрирахме текущите операционни системи (в комплект с техните ограничения).
Като цяло сме много доволни от резултата.

Нека видим детайлите:



Хардуер: един сървър с два четириядрени процесора Xeon E5462 2.8GHz, FSB 1600MHz, 16Gb памет, 6х146Gb SAS 15000rpm (RAID 10), 2x1Tb SATA (RAID 1).

Положителни страни:

Производителност

Значително се подобри производителността на системата.
Работейки на един, но много по-мощен сървър, производителността на цялата система е значително по-висока, отколкото при работа върху няколко, но с по-малки възможности сървъри. Работата на терминалните потребители се подобри откъм бързодействие. Средното ниво на натовареност за физически процесор е около 40% - 50% по време на работния ден.

Значително е намалена консумацията на електроенергия

Работата е не толкова в цената на електроенергията (в нашия случай тя не е много), а цената и времето за резервирано захранване на системата. Използвания UPS Ablerex MS3000RT 3000VA с допълнителни батерии. Освен тези сървъри, UPS –а захранва уеб сървър (не сме го включили във виртуалната среда, от съображения за сигурност), офисна телефонна централа PBX, стандартно мрежово оборудване. Автономността на цялата система преди виртуализацията беше 1 час и 08 минути - 1 час и 56 минути в зависимост от натоварването (1 час и 56 минути - през нощта, без натоварване и извън времето за архивиране и системни дейности). Сега времето за автономна работа под товар е 2 часа и 36 минути.

Изчезна зависимостта на операционните системи от оборудването

Всички операционни системи са инсталирани на виртуални машини, чиито конфигурации са стандартни от гледна точка на операционна система и драйвери. Ако се наложи преместване на виртуални машини към нов хардуер, това ще отнеме един порядък време по-малко в сравнение преместване от един физически сървър на друг физически сървър. Само като си спомня последния път, когато го мигрирахме този основен сървър колко време отне и колко нерви... Ние бяхме смазани, клиентите изнервени за неща от типа – не ми се отваря речника, без да подозират, какво се е случило в извънработно време.
Е... сега вече е лесно. Трябва само да се копира файла на виртуалната машина на новия физически хост и... готово! (може и да не щракаме с пръсти)

Лесна миграция на съществуващи сървъри във виртуална среда
Понякога си мисля, че братята по мишка и клавиатура – програмистите се стремят да направят живота на системните администратори – рай. С разни малки на пръв поглед приложения са в състояние да улеснят тежките и времеотнемащи процедури. За съжаление, нищо не е съвършено.
При използване на приложението VMWare Converter се прехвърлят работещи сървъри от физически към виртуални машини. Често процедурата е доста гладка (но не винаги). В конкретния случай, имах само повторно конфигуриране на TCP / IP на мрежовата карта и повторно активиране на Windows Server и Microsoft Office поради значителните промени в хардуерната конфигурация по отношение на OS.

Това е възможно най-бързото въвеждане в екслоатация на нов сървър при нужда. Дали ще бъде за работа или за тестови цели, чрез виртуална среда, не е необходимо да се закупува ново оборудване.



Какви проблеми и пречки, срещнахме в хода на работа:

Физически и логически процесори

Windows Server Standard Edition поддържа до 4 процесора. Small Business Server - 2. Проблемът е в това, че когато операционните системи са инсталирани на физическите сървъри, горните ограничения са относно броя на физически инсталираните процесори.
При виртуалните машини - от физическа гледна точка на ОС са процесорите, които VMWare "показва" на гост операционна система - процесорното ядро. Има и ограничение от страна на VMWare ESXi, което не позволява на виртуална машина да отдели повече от 4 процесора (всъщност - процесорни ядра). В резултат на това, когато се инсталира VMWare ESXi на сървър с два процесора QuadCore (общо - 8 ядра), виртуална машина със Standard Edition може да разпредели не повече от 4 процесорни ядра (общо 1-ви физически процесор) и Small Business Server - 2 процесорни ядра.

Не съществуват възможности за включване на устройства към виртуални машини, свързани към портове USB, COM, LPT на физическия хост.
Старите сървъри използваха общо 3 COM (серийни) порта (2 модема и конзола към Juniper). След преместване на сървърите на виртуална среда, трябваше да използваме устройството ATEN SN9108 Serial over the NET, така че да се свърже оборудването, използвано от виртуалните машини.

Налице е софтуер, който позволява достъп през мрежата до USB устройство, свързано с отдалечената машина, но не сме го тествали.

Подобни решения за LPT портове не намерихме.


Изводите:

Очакванията от прехода към виртуална среда се оправдаха напълно. Резултатът е по-продуктивна система, значително по-малко консумирана енергия, респективно по-голям период на аварийно електрозахранване от UPS. В хода на имплементация срещнахме проблеми, но никой от тях не се оказа фундаментален и нерешим.

Преход от физически към виртуални машини може да се извърши с повечето сървъри. В нашия случай, тази миграция е оправдана на 100%.

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 20/2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Ползите от сървърната консолидация

Приложими ли са при нас?

Това е най-често желаният ефект от виртуализацията. Той предлага значително спестяване на средства от покупка на нов хардуер, оперативни разходи, като системна администрация, електричество, климатизация, енергийно подсигуряване, наем на площи. Неговата гъвкавост позволява да се прилагат планове за непрекъсваемост на бизнес процесите, чрез резервиране на хардуер без да е необходимо той да е еднакъв (основния и резервиращия).
В този случай може спокойно да се приложи схемата един сървър – едно приложение, въпреки намаляването на физически отпуснатите ресурси от сървъра. Това означава да постигнете бизнес целите си с по-малка цена на придобиване и експлоатация и респективно по-добри показатели за възвръщаемост на инвестицията.

Не всички сървъри са подходящи за виртуализация.

Например – излъчващи видео поток в реално време или специализирани приложения изискващи специфичен хардуер.

За късмет на потребителите по-голямата част от сървърите не са в горната група и могат да бъдат виртуализирани. Най-голям ефект от консолидацията се наблюдава при тези машини, които не са използвали целият свободен ресурс на хардуера преди виртуализацията. В този случай се постига значително спестяване на ресурси, като освободените могат да се предоставят на други виртуални машини и драстично се увеличава възвращаемостта на инвестициите.
Обикновенно повечето сървъри работят на 10 – 15 % от капацитета си (средна общопретеглена стойност за централен процесор, оперативна памет, мрежов капацитет, пропускателна способност на дисковите масиви). Налице е сериозна възможност за оптимизация – на един такъв физически сървър чрез виртуализация можем да консолидираме между 4 до 8 виртуални сървъра. Това редуцира значително оперативните разходи и дава допълнителни възможности да се насочи част от спестения ИТ бюджет в области като непрекъсваемост на бизнес процесите и възстановяване след авария.

Какво да правим с истински натоварените сървъри?

Макар и малка част от всички сървъри има такива, които са сериозно натоварени, без значение кой от всичките им ресурси или комбинация от тях.

Има ли смисъл тогава от виртуализация, като не можем да освободим от тях ресурси?

Отговора е ДА!

Виртуалния сървър макар и натоварен е по-лесен за поддръжка. Той не е стъпил директно върху хардуер и е платформено(хардуерно) независим. Лесно можем да прибавим процесорна мощ, допълнителна оперативна памет, дисково пространство и мрежови капацитет.
Нека си представим случай в който имаме физически сървър с два процесора. Ако приложението се наложи да ползва повече процесорна мощ трябва или да сменим двата процесора с най-мощните поддържани от дънната платка и стигаме таван на надстройката или трябва да сменим сървъра с четири или повече процесорен. Подобно е и с останалите ресурси. Виртуализацията може да опрости и ускори имплементацията на нови сървъри. При виртуалната машина нямаме нужда да чакаме доставка на конкретен хардуер, а просто „преместваме плъзгача” на по-висока стойност за нужния ни ресурс при това веднага. Добавянето на допълнителни виртуални машини може да бъде разделено от придобиване на нов хардуер. Ако отделно бизнес приложение изисква допълнителна мощност или е необходима нова функционалност, то това става опростено и незабавно.
За да избягаме от ограниченията на физическия хост, можем просто да добавим нов, като не е задължително той да е идентичен с първия. Така в общия набор от ресурси вече имаме сбора им от двата физически сървъра. Софтуера за виртуализация може да прецени коя виртуална машина, на кой физически хост да бъде според текущото натоварване. Разбира се не всичко е на автопилот и системните администратори създават планове на поведение според натоварването, важността на приложенията и т.н. В краен случай всичко може да се управлява и ръчно, но това обикновенно е в аварийни ситуации или планова поддръжка.
Лекотата на инсталиране, поддръжка, преместване, възстановяване след авария води и по-ниски разходи след внедряване на виртуализация.

Първи стъпки

За да се получи осезаем ефект от виртуализацията е небходимо клиента да разполага с няколко сървъра, които да консолидира. Според лидера във виртуализацията VMware, критичната стойност е 20 сървъра и повече. Предвид размера на фирмите в България се оказва, че компаниите, които могат да се възползват от предимствата на консолидацията са малко. Повечето големи фирми у нас според световните стандарти са малки компании.

Какво да правят наистина малките?

Аутсорсинг! Да изнесат своите сървъри, като виртуални машини при външен доставчик. Доставчика на услуги (HaaS – Hardware as a Service) е направил вече инвестицията за дейта център с всички необходими изисквания за резервираност на захранване, климатизация, физическа охрана, сигурност и т.н.
Той предоставя ресурси под наем. Това спестява на клиента първоначалната инвестиция за хардуер и последващи оперативни дейности и разходи. Клиента придобива гъвкавостта да увеличава или намалява използвания ресурс с промяна на месечния наем. Преносимостта на виртуалната машина позволява избор между различни доставчици на услуги и лесното преминаване от един доставчик при друг.
Директното сравнение е със счетоводните къщи. Те поемат определен набор от дейности за клиента и са гъвкави с промяната на параметрите от клиента (документооборот, брой служители, видове дейности в дружеството). При промяна на някой или комбинация от тези параметри клиента получава същата услуга само с промяна на месечния абонамент. Не е необходимо да се наема нов служител при клиента ако работата се увеличи или да се съкращава персонал при редуциране на дейността.

”Cloud Computing” или изчисления в облака.

За разлика от големите в бизнеса, които целят постигане териториално независима инфраструктура на центровете за данни и офисите на крайните потребители, то за малките компании това ще ги освободи от необходимостта за придобиване и поддръжка на собствени, макар и микро дейта центрове. Освободения ресурс може да се пренасочи в основното направление на дейност за постигане на конкурентно предимство.

Сигурност

Изглежда стресиращо за повечето клиенти, че техните данни ще са някъде „навън”. Притеснението е, че вече не са физически в офиса. Сега „всеки” би могъл да има достъп до техните данни.
В случай, че даден клиент използва виртуален сървър изнесен във външен дейта център, то при кражба на имущество с взлом в офиса му, то няма как да му бъде откраднат сървъра. Кражба на сървъри от дейта център е нещо силно обесмислящо се предвид физическата и електронна охрана там. Дори икономическия ефект за крадците е под съмнение, защото сървъри от висок клас, втора употреба, без гаранция и с издирвани серийни номера се превръщат във вечно техни.
По отношение на компрометирането на данни е много по-вероятно в един голям дейта център защитите срещу посегателства на информацията да са на много по-високо ниво, отколкото може да си позволи една фирма с един, два или три сървъра разположени в нейния офис.


Сървърната консолидация е полезна за бизнеса и е приложима за всички бизнес потребители без значение размера на компанията. При изнесени услуги във външен дейта център от предимствата на тази технология могат да се възползват дори клиенти със само един сървър.

А сега, помолете някой от счетоводния отдел да Ви извади справки за цена на придобиване и прилежащите оперативни разходи на текущите ви физически сървъри.


Стресиращи ли бяха справките?

Виртуализацията - що е то?

... ами нищо ново - стари принципи с нови технологии...

Виртуализацията е технология, която позволява на един компютър да се извършва работата на множество компютри. Тя е помогнала не само на големите компании по света спестявайки им време и пари, но и на всеки бизнес потърсил оптимизиране чрез консолидация на ИТ инфраструктурата. Добрата новина е, че тази технология е вече оценена от пазара и в нея се инвестира много за усъвършенстването й.

Софтуера за виртуализация започна бързо да променя центровете за данни последните години. Новото наименование придобило общественост е ”Cloud Computing” или изчисления в облака. Основната идея е да се постигне териториално независима инфраструктура на центровете за данни и офисите на крайните потребители. Това ще освободи крайните клиенти от ограниченията на собствените им дейта центрове.

Виртуализацията може да се раздели на следните етапи:


I. Отделяне логическите функции на компютъра от неговото физическо въплъщение. Това е от решаващо значение, тъй като се прекъсват връзките между софтуера на компютъра (операционна система) от хардуер (физическия сървър), в който е инсталирана. Постига се чрез междинен слой (хипервайзор), който емулира истинския хардуер за всяка една отделна виртуална инстанция. Така клиентите могат да свият значително ИТ разходите, като същевременно повишават ефективността при използването на съществуващия хардуер. Разделянето между хардуера и логическата част дава възможност на компанията да консолидира множество сървъри и настолни компютри на един единствен сървър.
Икономически е по-разумно да превозваме служителите с автобус (виртуални машини в един физически сървър), отколкото да осигурим и поддържаме за всеки един от тях лек автомобил (физически сървър за всяко едно приложение).

II.Консолидация: Сървърна консолидация означава да се стартират множество виртуални компютри на една физическа машина. При разделяне на Windows базирани сървъри в множество виртуални сървъри, компаниите намаляват необходимостта от хардуер и оперативните разходи до около 50% ,като едновременно намаляват времето за въвеждане в работен режим на нови сървъри с до около 70%. Пример – сравнение може да се даде със спедиторските фирми. Те се грижат всеки един контейнер да е максимално уплътнен със стока. Групирането на стоки от различни поръчители повишава ефективността на транспорта, а това от своя страна сваля цената. Всяка отстранена нужда от физически сървър редуцира вредното влияния върху околната среда поради понижена енергийна консумация, енергийно резервиране, климатизация, неговото производство и извеждането му от употреба. Производителите на сървъри също са щастливи от този подход, защото продават по-големи и по-мощни машини и дори при същия марж, номинала на печалбата е по-голям.

III.Обединяване на физическите ресурси: Следващата фаза на виртуализация позволява общият сбор от физически компютри да се разглежда, като едно цяло. Обединението е логическо и става скрито за потребителя, но се следи за равномерно разпределяне на натоварването, както и за резервиране на ресурси за критични приложения. Ако един възел от логическото обединение дефектира и излезе от строя, останалите могат безпроблемно да продължат работата ,стига сбора от свободния им ресурс преди срива да е бил по-голям от ресурса заеман от дефектиралата машина.

IV.Автоматизация на процесите: Повишаването ефективността на услугите предоставяни за потребителите идва със знанията на ИТ персонала в областта на автоматизацията. Днешните ИТ отдели трябва да бъдат в състояние да отговорят на бързо променящите се условия за бизнес,неочакван престой или бедствие, спазвайки предварително дефинирани ИТ политики и стандарти.
Виртуализацията предлага огромни възможности за автоматизиране на все повече задачи. Алтернатива е за подсигуряване на „хардуер” за ново приложение по-бързо отколкото когато и да било и осигурява балансиране натоварването на изчислителните ресурси. Улесняват се и дейности като възстановяване след авария „Disaster Recovery”. Автоматизацията води до по-добро време на реакция при различни събития, по-високи нива на достъпност и по-малко човешки грешки от страна на ИТ персонала.

V.Освобождението: Широкото разпространение на виртуализацията ще наложи обща инфраструктура прехвърляща корпоративните граници. Това от своя страна ще помогне на компаниите да се освободят от ограничения с които сме свикнали при физическите дейта центрове. Фирмите ще могат да стартират приложения в и извън тяхната ИТ инфраструктура, напълно управлявани, сигурни и до поискване. Служителите ще могат да използват необходимите им софтуерни приложения от всяко устройство и от всяко място.

Изчисленията в облака са вълнуваща възможност за компаниите да освободят своите ИТ организации от оковите на днешните физически и географски граници. И виртуализацията превръща тази визия в реалност.

В нашата страна много малко фирми използват виртуализация. Първите стъпи към нея са чрез консолидацията – на сървъри и компютри на служители.
При сървърната консолидация, физическия сървър се превръща във виртуална машина т.е. файлове, които могат да се съхраняват и управляват централизирано и динамично разгърнати на базата на натоварването и наличните ресурси. Това намалява броя на необходимите физически машини, като същевременно драстично подобрява ефективното използване на сървъра, което пряко влияе (положително) на бизнес ефекта.
За да се отговори на нуждата от постоянно добавяне и обновяване на широк спектър от услуги и приложения включително тяхната подръжка, ИТ отделите в организациите трябва непрекъснато да добавят нови сървъри. Често, повечето приложения са били разработени за нуждите на определена бизнес дейност или функция. Тези приложения обикновено се инсталират и работят на отделни физическите сървъри. Там има много малко, ако въобще има, споделяне на ИТ ресурси между различните приложения. Резултата, обикновено води до фрагментация на цялата инфраструктура, а това от своя страна – до липса на гъвкавост в организацията на ИТ средата. Компаниите се борят със сървъри, които имат ниско ниво на използваемост от наличните системни ресурси. Те имат по-висока цена на придобиване поради презапасяване и по-висока цена на притежание поради бездействие на мощности. Разходите за днешните имплементации са чувствително по-високи, тъй като ИТ отделите презапасяват системите, за да гарантират, че изчислителната мощност е в състояние да отговори на пиковите специфичните изисквания. Обикновено натоварването на сървъра е по-малко от 10% от общия капацитет, което води до неизползван хардуер, загуба на пространство и преразход на електричество.
Внедряването на нови сървъри е прекалено дълъг процес изискващ много човешки ресурси. Обикновено се измерва в дни и месеци, което трудно може да върви в крак с бизнес развитието и промените на пазара.

Виртуализацията редуцира престоя „down time” на сървъра и ускорява пускането му в експлоатация.

Чрез консолидиране на множество отделни машини върху един хардуерен сървър, чрез виртуализация, можете да използвате спокойно схемата един сървър – едно приложение, въпреки намаляването на физически отпуснатите ресурси от сървъра. Това ви позволява без проблем да поддържате бизнес нуждите си с по-малко хардуер, което води до по-ниски разходи за оборудване, по-малко потребление на електричество за сървърната мощност, охлаждане и не на последно място - по-малко физическо пространство. Виртуализацията може да опрости и ускори имплементацията на нови сървъри. Добавянето на допълнителни виртуални машини може да бъде разделено от придобиване на нов хардуер. Ако отделно бизнес приложение изисква допълнителна мощност или е необходима нова функционалност, то това става опростено и незабавно. В по-сложна виртуална среда, виртуалните машини могат да бъдат самостоятелно подготвяни, стартирани и инсталирани, което води до динамично разпределение на ресурсите.

Защо зелени технологии?

Последните години ефективното потребление на енергия стана критичен въпрос за IT организациите. С постоянно растящите разходи за енергия (отчитайки растящите цени на електроенергията и растящите ИТ нужди на бизнеса) на много центрове за данни им липсва мощност или пространство, което ИТ услугите изискват. Анализаторите от този бранш предричат, че скоро годишните разходи за енергия необходима на един сървър (захранване и климатизация) ще надхвърлят цената на неговото придобиване. Оптимизирането на ИТ инфраструктурата чрез консолидиране и динамичен мениджмънт, позволява да спестите енергия чрез уплътняване на сървърното натоварване, без да се засягат приложения или потребители. Целта е едновремено с предходното да „раззеленяваме” центровете за данни, да повишаваме нивото на обслужване и да намаляваме на разходите.

Докато виртуализационно базираната сървърна консолидация може да предостави много ползи, може също така да се усложни прекалено, ако средата не се управлява правилно. Представете си, че неопитен нов служител на спедиторска фирма изпрати тежкотоварен камион за превоз на дрехи. Да, работата пак ще бъде свършена но не и ефективно. В такъв случай е възможно икономиите от хардуерна консолидация да бъдат изчерпани и дори прехвърлени поради увеличаване разходите за ИТ мениджмънт. Определянето на тези физически сървъри, които са най-подходящи за виртуализация и кои виртуални машини на кои физически сървъри да бъдат е от изключителна важност. Грешките се заплащат скъпо с трудна и времеотнемаща процедура по възстановяване.

А Вие имате ли си 180 тонен КАМАЗ ?

Колко струвам аз?

Стойността на дейността

Всички ние отделяме голямо внимание при избора на нашето жилище, креватчето за бебето, автомобила и въобще всички неща в които смятаме да държим ценни за нас неща. Водим се от основните изисквания да побират предвиденото, да го предпазват, самите те да са издържливи във времето. Много често при избора на компютърна техника потребителите забравят, че точно там ще живее (Да! Точният израз е живее) тяхната информация. Това не е материя, а плодът на техния труд в продължение на сериозен период от време.
Освен сигурността, другата важна характеристика в нашия свят е производителността. Без значение дали става въпрос за личната ни продуктивност или за ефективното уплътняване на работното време в корпоративните среди. Всички я почитаме подобно на божество и сред можещите, точно тя е мерилото за най-добрите.

Промяната на моята цена

Ако аз мога по-бързо да свърша определена работа при същите крайни резултати, то това означава, че има начин да бъда по-ефективен. Лесно мога да пресметна цената на нужните фактори и текущата ми цена за единица време.
Казано простичко – ако си купя по-бърз компютър, който не ме кара да го чакам да зарежда, да мисли и т.н. и това ме направи по-ефективен, то след някакво време добавената стойност от повишената ефективност ще ми изплати компютъра. Има дори реална опасност да ми донесе и печалба.
Казаното дотук може да се екстраполира и в големите организации. Там ефекта от мащаба си казва тежката дума и мениджърите по-лесно вземат решение, имайки впредвид големия рамер на ползите.

В реалния живот за съжаление не е толкова просто.

Преди няколко месеца от маркетинговия отдел на Intel получих тестов преносим компютър с новия мобилен процесор T9500. Ами... преживях разочарование! Паметта беше само 1 GB, но по-големият проблем остана твърдия диск – малко кеш памет и едва на 5400 оборота в минута.

Преживяването е сравнимо с тестдрайв на супермощна и супербърза кола, но скоростния лост е здраво заварен в положение „първа скорост”.

От тогава си мисля как преносимия компютър може да стане по-бърз, като зная, че диска е най-слабото звено в производителността.
Да! Опитах и с по-бързи механични дискове, но производителността скачаше за сметка консумацията на енергия и батерията излизаше в отпуск при най-неподходящите ситуации.

По надолу ще прочетете, че не само аз съм разсъждавал по темата „Как да ползвам и другите предавки?”


Intel или как една технология може да промени света

В качеството си на пазарен и технологичен лидер всяка година предлага нови технологии на пазара, а последният е справедливия съдник за новите технологии – някои умират, други се развиват и създават нови пазарни ниши и нови възможности.
На изложението IDF2008, Intel показаха тяхна версия на SSD дисковете. Верни на традицията те остават в производството на чипове и като такива започват да предлагат SSD дискове.
Различното при техните модели и всичко излязло досега е производителността. Тя успя да пребори не само тази на другите SSD дискове, но надмина тази на традиционните.
Това от своя страна ще създаде условия за мощно влизане на пазара за съхранение на данни, започвайки от преносимия компютър, през работната станция, сървъра и външните дискови масиви.
Интересното и много впечатляващо е скоростта. Тя надхвърля тази на стандартните дискове при почти нулево време за търсене на информацията (seek time).
Intel X25-E Extreme SATA Solid-State Drive е снабден със стандартен SATA интерфейс поддържащ 1.5 Gbit/s и 3 Gbit/s. Новото при него е уникалната архитектура впрягаща 10 паралелни NAND флаш канала снабдени със SLC NAND флаш памети за максимална производителност и надеждност. Чрез технологията Native Command Queuing се достига до 32 конкурентни операции, като по този начин надминава всички излезли на пазара до момента SSD дискове по брой входно/изходни операции и обща производителност.

Приложение в бизнеса

Дисковете от серията Intel® Extreme SATA Solid-State Drives (SSD) предлагат невиждана досега производителност и сигурност за сървъри, външни масиви за съхранение и свръхмощни работни станции.

Да намалим общата цена на притежание

Корпоративните приложения имат хищническа нужда от производителност, място, сигурност и енергия. За разлика от традиционните дискове, SSD поколението няма движещи се части, което способства за тихо и студено решение за съхранение на данни, но успяващо да съчетае редом с изброеното и производителността на доскорошните сървърни дискове. От Intel твърдят, че можем да заменим например 50 високооборотни диска дамо с един Intel X25-E Extreme SATA Solid-State Drive в нашия сървър. Така, казват те, ще получим същото при по-малко заето място в шкафа, без изискване за охлаждане и по-ниска консумация. Всичко изброено дотук ни води до една мисъл – сериозно намаляване на общата цена на притежание при еднакво натоварване на сървъра.

Малко статистика или сравнение между традиционните и SSD дискове

Преимущества

• По-бързо първоначално стартиране – няма нужда от развъртане на шпиндела.
• Обикновено, бърз произволен достъп за четене, понеже няма движение на четящи/записващи глави.
• Изключително малки времена на латентност при четене, като SSD времената за търсене са по-малки и от най-добрия твърд диск.
• Безшумни: липсата на движещи се части прави SSD –тата абсолютно тихи, освен в случайте на свръх производителните и свръх обемни модели, които вървят в комплект с охлаждащ вентилатор.
• SSD дисковете с малък капацитет, обикновено имат малко енергопотребление и малко топлоотделяне в активен режим. За съжаление това не можеше да се каже за високопроизводителните модели
• Висока механична издържливост поради липсата на движещи се части. Така се елиминира опасността от механична повреда
• Издържливост към силни удари, висока надморска височина, вибрации и високи температури. Всичко това благодарение на липсата на движещи се части. Това открива новия пазар на тези устройства – лаптопи, MID (Mobile Internet Device) и устройства експлоатирани в екстремни условия
• По-голям диапазон на работната температура. Обикновените твърди дискове имат диапазон между 5 до 55 градуса по Целзии, докато повечето флаш базирани SSD работят спокойно и при 70C. Разбира се специалните модели предвидени за индустриална употреба могат да работят и при по-висока температура.
• Относително определената производителност при четене, за разлика от твърдите дискове, при SSD дисковете е почти константа и остава такава за всяка област от паметта. Това се дължи на почти нулевото време за търсене, което също е константа и не зависи от физическото местоположение на данните. Страхотната новина е, че фрагментирането на информацията не оказва влияние на производителността.
• Размера на чиповете и контролера позволяват монтаж в стандартна кутия от 2,5” – точно размера на традиционните дискове за преносими компютри.

Недостатъци

• Цена – все още производителите се стремят да увеличат капацитета и да редуцират производствените разходи. От друга страна пазара все повече се отваря за тази технология. Остава да се достигне критичната маса от потребители за да станем свидетели на продукт, който ще пенсионра своя предшественик. (Който не вярва да си спомни какво се случи със CRT (с кинескоп) монитори след появата на техните наследници – LCD мониторите.
• Обем – все още доста по-скромен спрямо конвенционалния тип дискове
• Ограничен брой цикли на запис – клетките на флаш паметта често излизат от строя след 1,000 до 10,000 цикъла за MLC, и до 100,000 цикъла за SLC, докато специално проектирани клетки могат да издържат от 1 до5 милиона записа (обикновено – лог файлове, бази данни и други често използвани части от файловата система), а това е повече от жизнения цикъл на компютърната система. Разработени са и специални файлови системи и фърмуеъри, които разпределят равномерно записите по клетките на паметта във времето и по този начин пазят от неравномерно натоварване и респективно по-бързо износване на отделна част от паметта. Едва през 2008 година започна внедряването на тази технология в клиентски устройства.
• По-ниска скорост на запис – обяснява се с блоковете за изтриване при флаш базираните SSD – обикновено са големи - около 0.5 - 1 мегабайт. Те са доста по бавни от традиционните дискове при случаен запис и поради тази причина са поддатливи на файлова фрагментация при запис и в някои случаи при последователен запис.
• Ниска плътност на записа – дългогодишната еволюция на традиционните твърди дискове все още им позволява да държат първенството пред флаш базираните SSD.
• Флаш дисковете изразходват по малко електроенергия, но при натоварени режим в сравнение с 7200 RPM 2.5" стандартен диск за лаптоп. В други условия – режим на готовност и ниска активност харчат повече. За капак SSD дисковете имат нужда от повече електроенергия за гигабайт.

Проблеми със SSD под Windows

Евтините варианти използват multi-level Cell (MLC) флаш памет, която е по-бавна от single-level Cell (SLC) флаш памет. Почти всички Windows потребители започнали работа с MLC организирана памет на SSD диска са стресирани от факта, че производителността на дисковата им система им е паднала драстично. Windows е оптимизиран за дискови масиви, опериращи с информация на малки парчета (около 0.5 KB); флаш базираните използват по-големи (около 4KB). Причините забавящи Windows са, че го принуждаваме да използва по-големи парчета информация, без да забравяме за количеството процеси във фонов режим, постоянно достъпващи диска. Последния проблем е в липсата на оптимизация на широко разпространената файлова система от Microsoft – NTFS за използване на SSD дискове. Това е причината Linux да се държи доста по-бързо с журналната си файлова система ext3, нерядко надминавайки обявените скорости на запис от производителя.

Съвет при покупка на SSD диск за използване под Windows

1. Уверете се, че Вашият нов диск е SLC ( single level cell ) – по-бързият
2. Изключете всички ненужни услуги
3. Премахнете ненужните или маловажните програми за първоначално зареждане
4. Изключете всички графични екстри
5. Намалете кеша на любимия Ви браузър
6. Стискайте палци до излизането на Service Pack 2 за Vista
7. Най-важното: Погледнете все пак скоростите на четене и запис.

Изводи

Технологията, която ще промени разбирането ни за сървърни центрове, за преносими устройства и въобще за съхранението на данни.
Смятам да си подменя дисковете на сървърите и на преносимия компютър – все пак ако ще карам спортна кола, искам да ползвам всичките и предавки.

А Вие?

Свежия полъх на технологията

Intel Developer Forum Сан-Франциско

Тази година Интел проведе събитието за единадесети път - IDF Fall 2008 – малко по-рано от традиционното през септември. Това е логично предвид последната слаба година откъм технологични новости. Сега стремежът е да се покаже всичко ново, при това възможно най-рано, за да има време да влезе на пазара през силните месеци на продажби в областта на електрониката.
По стара традиция Форума на Интел за разработчици се провежда не само за запознаване с най-новите технологии, но и за очертаване на бъдещите хоризонти на развитие. Един от големите плюсове на събитието е, че тогава се обсъждат общите и комплексни перспективи за развитие на индустрията. Знаем, че Интел заема почетно централно място, но съвсем не и в разрез от останалите индустрии. Казано простичко: ако се вслушаме в лекциите на IDF можем доста ясно да предположим накъде ще се развива ИТ света.

Нулевият ден на събитието бе посветен на изследователската дейност и разработката на перспективни изчислителни технологии. Разгледани бяха и нови модели на използване на мрежови визуални изчисления, предполагащи обмяна на опит и информация в онлайн режим с помощта на интерактивни и визуални интерфейси.
Такива интерфейси могат да се разделят на две основни категории: моделируеми условия (виртуални светове, колективни интерактивни игри, триизмерно кино и разширена реалност) и съчетание на цифровата информация с реални изображения. Новата програма за изследвания на Intel е насочена към разрешаване на основни технически проблеми в тази област.
Представената нова концепция за нови изчислителни възможности откриваща пътя за обединение на реалния и цифров свят с помощта на датчици предизвика голям интерес. Много такива устройства – от микро до макроскопични, в това число – видеосензори, камери, датчици на ускорение, състояние на околната среда ще измерват разнообразни параметри на реалния свят, ще ги анализират и ще предприемат съответните действия.
С две думи бъдещето ще наложи новите изчислителни системи да обработват паралелно множество потоци данни от различно естество и формати, получени чрез не по-малко количество датчици за различни събития и състояния. На всичкото отгоре устройствата трябва да са мобилни без това да им пречи да са свръх производителни при минимален разход на енергия. Изчислителните центрове, които ще съхраняват и разпределят получените данни, трябва да са обзаведени с мощни хранилища на данни в съчетание с виртуализация. Между нас казано, производителите в бранша едва ли ще останат на улицата и без хляб в близко бъдеще.
Най-широко разискваната тема бе за енергийната ефективност и екологично чистите производства. Освен това на тези две теми бе отделено и допълнително внимание в доклада на председателя на съвета на директорите в Intel Крейг Барет (Craig Barrett).

„Технологията – това е инструментариум за решаване на сложни световни проблеми в областта на здравеопазването, образованието, икономическото развитие и опазване на околната среда. Нито една държава, нито дори един човек не може да остане настрана от тези проблеми. Присъединявайте се към решенията на глобалните проблеми на човечеството.”

Интересни данни: Технологичния сектор носи отговорност за по-малко от 2% от глобалното отделяне на въглероден диоксид. Съществува голям набор от възможности за творческо използване на технологията и оттам за редуциране на останалите 98%. Например с помощта на GPS технологията и специални софтуерни програми ERP (Enterprise Resource Planning) или в частност MRP (Material Resource Planning) една дистрибуторска верига доставяща стоки до врата може да намали драстично месечния пробег на своите камиони.

Ползите са ясни:
- екология
- редуциране на разходите за гориво, заплати
- конкурентно предимство

Новите технологии се насочват към три основни направления следващи световните тенденции:
- образование
- здравеопазване
- икономически растеж

Крейг Барет обяви, че Intel ще раздаде три награди от по 100 хиляди долара, с които ще бъдат получени от приносителите на най-добрите идеи по използването на технологията за решение на най-важните проблеми в по-горе изброените направления.

Дългочаканата (традиционно) информация за новите поколения процесори изнесе в своя доклад старши вицепрезидента на Intel, генерален мениджър на Digital Enterprise Group – Patrick Gelsinger. Стана ясно, че първите процесори за настолни машини пуснати в производство са Intel Core i7 и енергийноефективните високопроизводителни сървърни процесори с кодовото име Nehalem-EP. Също така Intel планира производство на сървърни чипове Nehalem-EX, процесори за мобилни устройства Havendale и Lynnfield, процесори за настолни компютри Auburndale и Clarkdale. Това ще се случи през втората половина на 2009.

В новото поколение на микроархитектурата Core се използва технология Intel Hyper-Threading (8 потока на 4-ядерен процесор), ново междукомпонентно свързващо звено Intel QuickPath, последователен канал за предаване на данни от типа „точка-точка”, който за разлика от стандартната шина FSB увеличива скоростта на предаване на данни меду 4 до 8 пъти. Особено внимание беше отделено на използването на турборежима, който позволява да се превключи процесора в състояние на максимална честота без това да води до прегряване.
Първия шестядрен процесор на Intel Xeon за многопроцесорни сървъри, чийто пазарен пуск е предвиден за този месец, достигна световен рекорд по производителност. Той преодоля бариерата от 1 милион транзакции в минута в стандартен тест - TPC Benchmark C.

Многоядрената архитектура x86 под кодовото название Larrabee ще се появи около края на 2009 и началото на 2010 година и ще бъде ориентирана към пазара на графичните системи за персонални компютри с поддръжка на DirectX и OpenGL. С излизането на Larrabee се очаква началото на отраслова инициатива за създаване и оптимизация на софтуерното обезпечаване за поддръжка на процесори с по десет, сто и хиляди ядра. Това ще бъде основата на която ще работят компютрите на бъдещето.
Още по време на уводната част бе анонсирано създаването на обществото Intel QuickAssist Technology Community, което ще подпомага разработката на приложения на основата на ускорителя QuickAssist, корпоративните системи за безопасност, IP-телефонията и безжичните инфраструктури (в това число WiMAX).
Изпълнителния вицепрезидент, генералния мениджър на Mobility Group David PerlMutter на Форумa първо направи демонстрация на работна мобилна платформа с кодовото име Calpella. Пазарния дебют е предвиден за втората половина на 2009 година. Беше показан и четириядрения мобилен процесор от семейството на Intel Core 2 Extreme с TDP и мощност 45 W. Освен това беше представено второ поколение двуядрени процесори за свръхтънки и леки ноутбуци.

Представители от Intel разказаха за плановете си да пуснат на пазара в близко време високопроизводителни дискови решения - Intel SATA SSD. Най-напред ще бъдат достъпни 1,8-инчови SSD дискове Intel X18-M и 2,5-инчови X25-M с капацитет 80 и 160 GB за използване в настолни и мобилни компютри. Тук технологията е MLC (multi level cell) за постигане на цена, но е по-бавна от SLC (single level cell).

За сървъри обслужващи предприятия, системи за съхранения на данни и работни станции Intel пуска серията SSD дискове 32 и 64 GB X25-E Extreme SATA, създаден на базата SLC и е оптимизиран за достигане на максимална скорост при операции вход/изход (IOPS). Ключа към невижданата досега производителност се крие във високоскоростните 10 канални флаш памети NAND, използваната технология NCQ (Native Command Queuing), технологията Advanced Dynamic Wear Leveling, ниското ниво на предусилвателя при запис (Write Amplification Factor).

Intel Anti-Theft Technology е другата представена технология, включваща хардуерна система за идентификация и механизъм на реагиране, които позволяват заключване на устройството в случай на кражба.

Новата мрежа WiMAX 4G ще свързва огромно количество мобилни платформи и устройства. По цял свят сега са пуснати в експлоатация повече от 400 тестови и работни мрежи WiMAX. Дори Dell се присъединява към другите производители на компютри – Acer, Asus, Lenovo, Panasonic и Toshiba, комплектоващи в своите нови ноутбуци модула Intel WiMAX/WiFi Link 5050 Series.
Не бяха забравени и въпроси за дъгосрочното развитие на телевизията. Повече от 1,3 милиард семейства по света са телевизионни зрители и е настъпил момента за обединение на Интернет и телевизията. Едно от стратегическите направления за развитие на Intel – пускането на едночипова система (System-on-Chip, SoC) за устройства от битовата електроника. Дори изпуснаха информацията, че ще пуснат второ поколение едночипови системи Sodaville на базата на процесора Intel Atom, най-вероятно в края на следващата година.

Първият модел от новото семейство стана процесора Intel Media CE 3100 „Canmore” – специализирано решение базирано на архитектурата Intel за Blu-ray устройства, цифрови телевизионни приемници за кодирани програми, телевизори и други битови устройства с възможност за включване в мрежата. „Canmore” представлява процесор 800 MHz Intel Pentium M с 256 KB cache L2, графично 2D/3D ядро Intel GMA 500 с универсална архитектура за шедъри. Те ускоряват операциите BLT/Alpha BLT и декодират видео с висока резолюция с поддръжка на формати MPEG-2, H.264 и VC-1 с изходен HDMI 1.3a. В комплекта влизат и триканален контролер на паметта DDR2 800 MHz, два отделни осемканални DSP процесора, подържащи Blu-ray.

Мобилните интернет устройства (Mobile Internet Device, MID) на базата на процесора Intel Atom серия Z5xx се установяват, като платформа за внедряване на иновации в областта на мобилните екосистеми. Сериозно количество от устройства беше показано, които съвсем скоро ще се появят на пазара. Продуктовата линия на Intel за мобилни интернет системи ще бъде подкрепена от платформата на следващото поколение под кодовото име Moorestown с концентратор Intel System Controller Hub, поддержащ видео с висока резолюция (1080p, 30 кадъра в секунда).

На този Форум бяха направени демонстрации на мобилни интернет устройства на базата на процесора Intel Atom от производители: Aigo, Asus, BenQ, BYD, Clarion, Compal, Digifriends, Fujitsu, Gigabyte, Hanbit, Kohjinsha, Lenovo, Panasonic, PearTree, Sharp, Trigem, USI, Wibrain и Yukyung. Повечето от тях към днешна дата вече ги има по полиците на магазините.

Intel обяви за намерението си да разшири портфолиото си от компютри предвидени за ученици. Новият Classmate PC тепърва ще е снабден със сензорен екран и поддръжка на писалка и екранно настройваема клавиатура, режим таблетен компютър, опростени режими на мрежово включване и съвместна работа.

Новата концепция на дизайна с прост корпус позволява на ОЕМ производителите да избират различни цветове и форми. Предвидената опционална ръкохватка е предназначена за удобно пренасяне или за допълнително и по-сигурно фиксиране на компютъра в таблетен режим. Добавен е и бутон за преход между стандартен и таблетен режим.
Днес 35 OEM производители доставят ученически ноутбуци в развитие и развиващите се страни по цял свят. Примери много за OEM модели: HCL MiLeap (Индия), Olidata JumPC (Италия), FTEC SmartBook (Малайзия), Neo eXplore (Филипии) и CTL 2Go PC (USA). Вече са достъпни и локализирани версии, адаптирани на над 20 езика, включително китайски, португалски, руски, испански и т.н.
Форум Intel за разработчици е място за показ на новите технологии и новите тенденции. Там можете да видите образци от продукция, която или никога няма да види бял свят или ще бъде следващия пазарен бум. Тази година посетителите бяха повече от 5 хиляди експерта. За пореден път форума показа лидерските позиции на Intel в съвремената полупроводникова индустрия. Участниците посетили IDF тази година успяха лично да се докоснат до тенденциите и върховите технологии още преди те да са станали масов продукт.