Зелените технологии

Промяната

Законът формулиран от Гордън Мур още в далечната 1965 година (количеството на транзисторите в кристала на процесора ще се удвоява всяка година), като че ли беше непоклатим. Прогнозата се сбъдваше всяка следваща година с удивителна точност до 1995 –а. След това се появи нужда от поправки във времето, за което се удвояваха транзисторите – близо два пъти повече, спрямо периода 1965 – 1995. На фона на общия технологичен бум потребителите не забелязваха забавянето ръстта на производителността. Заводите се прехвърляха на все по-съвършени технологични процеси, увеличавайки обема на продукцията непрекъснато. Това се отнася не само при чиповете, а и за производителите на печатни платки, дискове, монитори и всевъзможна периферия. Цените на електрониката постепенно падаха за щастие на тези, които отдавна мечтаеха за персонален компютър. Стигнахме и дотам, че в разчетите ни за живот на персоналния компютър свалихме границата до три години. Между другото повечето техника трудно доживява до края на гаранционния период без някакъв макар и незначителен проблем. Това обаче дава тласък на индустрията – все по-мощни и все по-малко издържливи компютри. Необходимостта от честа смяна днес е нещо нормално. Равносметката е, че в европейския съюз един средностатистически гражданин за целия си живот изхвърля около 1900 килограма електронен боклук. Умножено по броя жители дава впечатляващ резултат.

В България все още сме в началната фаза – покупките. Логично е при годишните ръстове на продажбите с които се хвалят дистрибуторите у нас да се затрупаме с техника, която не след дълго ще остарее. Положителния момент ще бъде, че няма да е необходимо да си внасяме ИТ техника втора употреба от чужбина – просто количественото натрупване скоро ще достигне критичната маса. Старата техника разбира се ще бъде оползотворена в училища, детски градини и всички роднини имащи нужда от интернет, поща и безплатни разговори.
Рано или късно ще ги настигнем... и западно европейците и американците. Макар и с количеството електронен боклук.
Дали не сме закъснели с реакцията? Разбира се не! Нормално е във времената, когато компютъра беше лукс, никой да не се замисля за рециклиране на старите компоненти.

Всяко правило си има изключения. По времето на социализма се изхвърляха значителни количества платки с елементи по тях на неохранявани псевдо бунища (наричани временни хранилища) без покрив дори. Гледката не беше необичайна около ДЗУ Стара Загора. Аз и мои приятели се навъртахме там за да си набавим електронни компоненти без пари. Имаше и други като нас, но те събираха платките с друга цел. Количеството ценни метали е било пренебрежимо малко за държавната машина, но явно достатъчно много за „събирачите”.
Промените след 1989 година прекратиха производството, а оттам и боклука. „Чистачите” бързо приключиха с остатъците и занятието замря.

Засега поне няма голямо количество електронен боклук. Тайната се крие в находчивостта на нашия сънародник. Виждал съм машини достойни за музейни експонати още да изпълняват задачите си. Те може да сменят собственика и функциите си, но излизат от експлоатация едва, когато стойността на ремонта превишава стойността на нова или втора употреба машина.

С превръщането на компютъра в масов продукт все повече потребители ще станат собственици на повече от необходимата им техника. Това насищане ще доведе до нуждата от събиране на електронните отпадъци.
В миналото звучеше, като виц събирането и рециклирането на такъв вид отпадъци, но само се замислете как звучи днес събиране и рециклиране на спортни коли или часовници „Ролекс”.

Проблемите на високите технологии

Пластмасата, в това число и тази – особенно токсичната, която се използва за производство на компютри, не се преработва от природата веднага. Изхвърления на боклука системен блок са му е необходими сто до двеста години до пълното разграждане. Стъклото на електронно лъчевата тръба от старите монитори с кинескоп се разлагат за около хилядолетие, а при достатъчно благоприятни условия и до милион години!

Не трябва да се забравя, че винаги в производството на електронни компоненти се използват тежки метали, като например хром, живак и олово. Съдържанието им в една здравословна среда е минимално и дори пренебрежимо.

Нека разгледаме типичния кандидат от мониторите за изхвърляне. Това са 14 и 15 инчовите модели CRT монитори, които на общо основание се отравят към своя последен път, освобождавайки място на своите по-съвършени течнокристални колеги. Равносметката от съставките е плашеща. Общото количество на вредните вечества представлява една четвърт от цялата маса. Оставени на слънце, токсините започват да се изпаряват в атмосферата (за последния век съдържанието на живачните пари е нараснало три пъти) и бавно, но сигурно отравят почвата чрез дъждовете. Оттам ги поемат подпочвените води, които от своя страна пренасят вредните вещества в реките. В този ред на мисли е ясно, че само разделното събиране и съхранение не решава проблема. Необходимо е рециклиране при спазване нормите за опазване на околната среда. Това обаче не е никак евтин процес.
За съжаление, днес дори големите играчи в производството на хардуер на въпроса за пълноценна преработка на остарялата техника само размахват ръце – проблема е глобален, за да може да бъде решен ефективно и в кратки срокове. Изход има, но както обикновено, дългия път до него трябва да е постлан с пачки пари.

Докато магнатите си блъскат главите над въпроса къде да дянат компютърния скрап, ентусиасти сред потребителите намират нови приложения на старата техника и дори си организират състезания. Има много примери, като часовник от твърд диск Western Digital, ключодържатели от памети, компютърна кутия – барбекю и дори държач за тоалетна хартия от корпуса на стар Макинтош.

Да направим стандарти за защита!

Правителствата на много страни, по правило с растящ пазар, доста живо се интересуват от въпроса за опазване на околната среда и отдавна не смятат зелените и производните им организации, милеещи за природата и техните членове за безделници. Например от средата на 2006 година във всички страни на Евросъюза действа забрана за превоз на товари (в това число и компютърни компоненти), които не отговарят на строгия стандарт ROHS. Основните цели на директивата – да се понижи замърсяването и да се предотврати разрушаването на околната среда, също и съхраняване здравето на хората, ползващи електроника. Заинтересуваните в по-подробното изучаване на директивата, нейните методи за въздействие на участниците и допълнителна информация, свързана с ROHS, могат да проверят на специализирания сайт http:/www.rohs.gov.uk .
Дадения стандарт достатъчно твърдо ограничава съдържанието на вредни вещества в продукцията и принуждава производителите на електроника под страх от загуби да организират така производството си, че да получат правото да лепят заветните зелени стикери. Понякога дори компании, като Apple, им се е налагало да преустановят продажбите на даден продукт за дадена територия. Например видеокамерата iSight за зоната Евросъюза.
Съществува и друг не по-малко строг стандарт – WEEE, който допълва ROHS и прави живота на хардуерните производители непоносим, а този на населението на Европа – безопасен. Тази директива регулира процеса по създаването, използването, преработването и повторното използване.

Диета за ИТ

Оставения включен за през нощта компютър влияе негативно не само на сметката Ви за електроенергия, но и на здравето Ви поради високото ниво на шумовия фон.Това е само върхът на айсберга. Голяма част от електроенергията се произвежда от топлоелектрически централи, които изгарят огромни количества органично гориво. КПД на такива централи е достатъчно малко сравнено с количеството изхвърлени в атмосферата изгорели газове.
Единствения начин за редуциране на вредното влияние е редуциране на енергопотреблението. Скритата полза за потребителите е по-малките сметки за електроенергия. В международен мащаб скритата полза е за енерговносителите. Европейският съюз съвсем отскоро се присети, че е станал доста зависим от руските енергоизточници. Сега тепърва се създават комисии от политици и учени, които да предложат програми за енергийна ефективност на национално и след това на европейско ниво.

Какво да прави отделния потребител?

Всички сме чували за различните енергоспестяващи режими в електронните изделия. Почти всяка операционна система може да изключва твърдите дискове и/или монтора по график предварително зададен от потребителя. Доста усилия бяха хвърлени от производителите на компютърна техника в последните години за повишаване на енергийната ефективност.

И има защо. Нека посмятаме.

Цената на електроенергията в момента е почти 20 стотинки на киловатчас (в това число – пренос, достъп до мрежа, акциз... и „последния да затвори вратата”). Дори когато един персонален компютър консумира само 350 W, той ще ви докара разходи от почти 615 лева на година, ако работи непрекъснато. Действително много рядко се стига до използване на цялата мощност непрекъснато. Казано с други думи 350 W е максималната мощност. За да бъде съвместим с най-новия стандарт Energy Star 4.0, един персонален компютър трябва да консумира не повече от 50 W в режим на престой и 4 W в режим на хибернация. Борбата не спира дотук, сега е в разработка Energy Star 5.0. За сравнение малкият нетбук на Acer – Aspire One консумира не повече от 0.96 W в спящ режим и 0.9 W в режим на standby.

Първите стъпки към личната енергийна ефективност са:

1.Ползвайте експертен съвет при покупката на електроника. Купете си машина, която отговаря най-добре на нуждите Ви и същевременно отговаря на последните енергийни стандарти.
2.Направете енергийните настройки на компютъра да бъдат на границата между Вашите потребности и максималното спестяване на електроенергия. Пълна ефективност не можем да получим, защото ще загубим функционалност или дори ще стигнем до момент на невъзможна работа. Режима на заспиване при липса на потребителска активност е един от най-сериозните методи за спестяване на електроенергия при преносимите и десктоп компютрите. Пряката полза за потребителя е по бързото зареждане на операционната система при отчетена активност.
3.Новите, „зелени” компютри освен, че пестят елетроенергия, имат доста сериозно предимство – процеса при рециклиране е по-евтин. Ще можем по-лесно да се „оттървем” от старата техника.
4.Ненужните, но работещи компютри дарявайте за образованието.
5.Разказвайте на Вашите познати за ползите от енергийната ефективност.

Така можем да си осигурим „зелено” бъдеще и да сме сигурни, че поколенията след нас ще наследят планета в добро здраве.

Ползата за потребителя

Енергийната ефективност е от изключителна важност за мобилните потребители. От прецизната настройка на системата, компонентите и стила на работа зависи живота на батерията. Съвремените номади с ноутбук под ръка бързо се просвещават в науката за енергийна ефективност преследващи по-дълго време на работа. Това е положителен момент макар и с принудително образоване в тази сфера.
В края на 2006 година в Европа стартира продажби първия зелен компютър от VIA под името Crusader Carbon 3 PC. С оглед на цена под 600 USD и прилична комплектация, включваща 15,4 инчов LCD монитор и лицензен Windows XP, беше логично тези машини да се превърнат в широко използвани в офисите – там където няма ресурсоемки приложения и служителите не отмарят с 3D игри. В допълнение към плюсовете на този модел е ниската консумация, следствие от това – липса на активно охлаждане на процесора и следствие на последното – по-тих офис. Маркетинголозите от VIA са вложили в понятието „Carbon Free” ниското енергопотребление на процессора – около 20 W. За сравнение: Pentium-4 в режим на натоварване „дърпа” не по-малко от 100W.

На уебстраницата на VIA има калкулатор, който показва колко дървета са необходими за да почистят въздуха и да преработят въглеродния диоксид обратно в кислород за всеки процесор през целия жизнен цикъл на едно PC. Просто въведете мощността. Това важи за произволна електрическа машина, като например телевизор, пералня, хладилник и т.н.
Безспорния успех на ASUS тази година със своя модел нетбук EeePC накара почти всички уважаващи себе си производители да излязат със собствено предложение на пазара. Към днешна дата основната конфигурация, която се предлага е с процесор Intel Atom 1.6Ghz, 512 до 1024MB оперативна памет и дискове от 8GB SSD до 160GB SATA. Новото устройство е в класа на слабите преносими компютри. Основното му предназначение е за ползване на интернет, електронна поща и базова текстообработка. Това се налага първо поради намалената мощност на процесора и второ поради влошената ергономичност. Енергийните показатели обаче са повече от добри. Ефективната работа на батерии е около 2 часа и малко – производителите са надценили енергоспестяването и са сложили в повечето модели 3 клетъчна батерия. Очаква се след края на октомври да се появи на пазара и 6 клетъчна батерия за същите модели.
В следващия пост на блога ще разгледам по-подробно приложението и възможностите на нетбуците.

Алтернативното електропроизводство

В Европейския съюз е сключена спогодба между държавите членки с предварително дефинирани срокове и облекчения за построяването на възобновяеми източници на енергия. Бяхме свидетели на своеобразен бум във ВЕЦ-овете. По северното крайбрежие и района на подбалкана са изградени ферми от ветрогенератори. Има различни методи и способи за зелено производство на електроенергия, но основното е в нейното разумно използване. Повече за алтернативния добив можете да прочетете тук.


След тегленето на чертата

Предриетите стъпки от ИТ бранша в цял свят определено са правилни. Много критици оценят това като маркетингово шоу за привличане на повече клиенти, но това е един разумен начин да потребяваме само толкова, колкото ни е нужно. Това е единствения начин да продължим технологичното развитие и да запазим природата.