8 November 2009

Практически пример за iSCSI target - Част 1

... или как да намалим разходите и въпреки това да получим производително решение за съхранение на данни

Какво е iSCSI?

iSCSI е технологичен стандарт за предаване на SCSI команди и данни на блоково ниво по IP мрежи между клиент и компютър (target). Тази мрежова свързаност може да се използва в рамките на LAN, WAN или интернет. iSCSI устройства могат да са HDD, лентови устройства, CD/DVD устройства, които посредством хардуерен iSCSI HBA (Host Bus Adapter) или софтуер инсталиран на компютър - iSCSI инициатор, се свързват помежду си. В резултат iSCSI устройствата се "виждат" като локални на компютъра, към който са свързани по TCP/IP.
Често правена грешка е неразграничаването на iSCSI SAN и NAS Network Attached Storage). И двете използват една и съща IP мрежа, но iSCSI ни осигурява blocklevel достъп до данните (дава ни диск), а NAS - filelevel (дава ни файл).

Предимства и недостатъци ... или iSCSI vs FC

Темата е доста обсъждана и обикновено се сравнява с FC (Fibre Channel), като и двете технологии имат своите силни и слаби страни. Доводите винаги са технически и икономически обосновани, НО пречупени през призмата на частния случай. Ето това прави първоначалния избор на сторидж концепция толкова труден и объркващ.
Основно предимство на iSCSI технологията е, че стандарта е отворен - предпоставка за значително последващо развитие. Както някои казват: SCSI технологията е минало, Fibre Channel сторидж мрежите са настояще, а iSCSI сторидж мрежите са бъдещето.

Няма еднакви условия дори при просто сравнение между iSCSI и FC. Теоритично iSCSI е по-напредничава, но пък няма този "стаж" и комерсиална работа като FC. Беглото наблюдение е, че форумите са пълни с постинги относно iSCSI и съпътващи проблеми с връзки и настройки към инициатори от страна на MS Hyper-V или vmware vSphere 4 например. Това дори е радващо, доказва засилен интерес и работа в тази насока, но при Fibre Channel темите са малко "по-възвишени" - оптимизация, перформанс, резервираност и т.н. Технологията е по-узряла, защото е "поливана" с пари на големи производители и в общия случай, би се класифицирала с принципа: "Просто работи" ... но на каква цена?

Това е един от козовете на iSCSI пред FC - първоначалната цена на придобиване, която в някои проекти и решения е по-ниска в пъти. Причината е в преносната среда - ethernet и IP, т.е. използва се наличното мрежово оборудване. Мрежовата същност на протокола прави iSCSI несравимо подходящ за дистрибутирани мрежи (VPN инфраструктури), каквито вече има и в малкия бизнес.
Нека припомня, че цените на IT продуктите непрекъснато падат, в това число и на мрежовото оборудване. Не от скоро можем да закупим 4 портов гигабитов мрежов контролер от класен производител по-евтино спрямо 4 Gb FC HBA (Host Bus Adapter), ако се опитваме до постигнем същата скорост на преносната среда посредством обединение (aggregation) на мрежовите интерфейси.
Трябва да споменем и наличните вече на пазара 10 Gb мрежови интерфейси. По отношение на цената, на този етап не са особено конкурентни, но това ще се промени в близките 1-2 години. Софтурните инициатори постоянно се оптимизират и употребата им при 10Gb контролери ще се увеличава, въпреки че определено ще води до повишаване натоварването на процесора, дори при наличен TOE (TCP/IP Offload Engine) в мрежовия контролер. В това отношение технологията има леки, детски болести, но като цяло я очаква светло бъдеще.

От казаното накратно, въпреки обширната тема, не е трудно да установим, че "тънкия" момент е в правилната преценка на нуждите, ползите, поставените очаквания, оправданите рискове и разбира се отпуснатия бюджет, а темата на настоящата статия подсказва необходимостта и перспективите, които виждаме в iSCSI технологията.

Направи си сам

Разполагаме със стар, но все още работещ модел NAS - DELL Power Vault 705N. Знаехме, че яздим умрял кон и решихме да му даден зоб и да го подковем.

DELL Power Vault 705N параметри:
Drive Capacity : 4x80GB IDE type
External I/O Ports : 10/100 BaseT
Onboard Controller: Promise IDE RAID levels 0,1,1+0,5
Data Cache : 64MB SDRAM cache memory
CPU : 233 MHz Intel Pentium Processor
Max Disks & LUNs : 4



Максимално поддържания капацитет на HDD е 160GB IDE и разполага с един 10/100BaseT интерфейс. Това породи идеята да преобразим NAS-a в SAN и се обобщи в смяна на дънната платка с mITX със SATA портове и замяна на хард дисковите устройства с 4x1TB. Единствено кутията и захранващия блок бяха използваеми.

Да разгледаме компонентите

Case: 1U rackmount - елегантна черна кутия, чийто малък недостатък е липсата на сменяеми HDD чекмеджета, т.е дисковете са статично монтирани, което всъщност не е болка. Тук намесих ъглошлайф и бормашина за осигуряване нужните отвори за задния панел на дънната платка и за нейното закрепване. Отделих време и на допълнителни отвори за вентилация, определени прецизно по метода на "Очомер" и "Шесто чувство".



PSU: Захранващ блок - максималната мощност на захранващия блок е 150W, която всъщност е на ръба на необходимото, поне в момента на стартиране на системата, защото пиковото натоварване е около 110W (MB+CPU) + 40 W (HDD) - (стойностите са приблизителни). За да се избегне стартовия пик на консумация, получаващ се при първоначалното развинтване на хард дисковите устройства и за да не се активира защитата по ток, се бях подготвили с просто електронно, времезакъснително реле за два от дисковете, което трябваше да играе роля на SATA/SAS backplane и забавя първоначалния им старт с приблизително 1/2 до 1 секунда. Но след неколкократни опита се установи, че това е ненужно, а и след влизане в работен режим средната консумация се установява на около 95-100W

MoBo: Jetway JNC62K Socket AM2/AM2+ - за проекта беше нужно miniITX дъно с оглед габаритните размери, като основните изисквания бяха минимум 4 бр. SATA II порта и 2 или повече бр. гигабитови мрежови интерфейса за aggregation / teaming и не на последно място поддръжката на адекватен процесор, който да отнесе целия "бой" - софтуерен RAID и мрежови трафик.



Параметри:
- nVidia NF-8200 (MCP78S) Chipset AMD socket AM2/AM2+ Quad Core Opteron™ & Phenom™
- Mini-ITX motherboard with 2x Gigabit LAN, VGA, DVI-I, IDE, 4x SATA II, 6 Аudio
- 8x USB 2.0 Ports and integrated DirectX 10 graphics with HD-DVD, BluRay
- up to 2GB in one 240-pin DIMM socket for unbuffered Dual DDR2 667/800 SDRAM
- 1x 20pin ATX Power Connector and 1x 12V 4pin ATX Power connector (both are required).

CPU: AMD Athlon X2 7750 BE - 2.7GHz, dual core, L3 Cache 2 MB, Socket AM2+



Да! ... AMD 7750, Black Edition. Първоначалния замисъл беше Athlon x2 с понижена консумация до 45W, но спазихме принципа на мечо Пух. Вярно е, че изчислителна мощ никога не е излишна, особено при софтуерен RAID, но си признавам, че тук малко се поизхвърлихме, при условие, че комерсиални продукти в този клас използват Atom 270 или Atom 330 (dual core). От друга страна това показва, че колкото и да се "изръсите", трудно ще надхвърлите цената на готов NAS/SAN в този клас. Дали да потрием ръце предварително и какво да очакваме, тестовете ще покажат.

RAM module: Kingston, 1GB DDR2, 800MHz - нищо особено.

HDD: 4 броя Seagate Barracuda ST31000340NS/SN06 - 1TB, SATA II, 7200 rpm
Този модел е сървърен и предвиден за 24/7 натоварване с MTBF - 1.2M часа. Оптимизиран за RAID конфигурации и оборудван с 32MB cache. За повече информация и параметри тук

За радиатора на CPU и неговото захващане бяха пoложени труд и творчество. Основното затруднение дойде от факта, че захвата на АМ2 сокета е десктоп ориентиран. В този случай посоката на ребрата на всички налични сървърни 1U passive радиатори беше неподходяща за нас и се наложи да "завъртим" на 90о монтажната планка. Това позволи странично обдухване на радиатора и компонентите на платката, както е на снимката.



Наличните вентилатори в кутията бяха заменени с нови. Специално внимание се обърна за качественото обдухване на процесора чрез 2 бр. 39 mm турбо вентилатора на 8000 rpm.



Boot device: DiskOnChip - Apacer 256MB IDE - с FreeNAS 0.7RC1 AMD64



Приблизителни цени на използваните компоненти.



Цените на хард дисковите устройства са описани отделно за правилна преценка на себестойността на проекта, защото повечето продукти в този клас се продават необорудвани. Освен това използвания от нас модел на Seagate не търси цена, а надеждност и производителност.

Следва инсталация и конфигуриране на FreeNAS. Създаване и монтиране на RAID и iSCSI target. Всичко това, наред с тестовете за перформънс към инициатори на MS Windows Server 2008 и vmware ESXi 4 очаквайте скоро в Практически пример за iSCSI target - Част 2

6 November 2009

Когато забележиш, че използваш умрял сървър – изведи го от експлоатация

Стара индианска мъдрост за Преструктуриране на умрелите коне
...но ноже да се приложи и при сървърите

За разлика от индианците, какво прави ръководството на една фирма, за да спаси умрелия кон:

1.Обявява: - "Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може да се язди повече!"
2.Променя критериите, по които определя, кога един кон е умрял;
3.Дава порция зоб на умрелия кон и му сменя подковите;
4.Събира умни конегледачи накуп, да анализират коня;
5.Посещава други места, за да види, как там яздят умрелите коне;
6.Сравнява различни видове умрели коне;
7.Впряга много умрели коне заедно, за да стане един от тях по-бърз;
8.Проучва, дали не са се появили по-нови, по-модерни, по-добри умрели коне;
9.Избира "елитна" група ездачи, която да намери ново приложение на умрелия кон;
Накрая когато конят започне вече съвсем нетърпимо да мирише казва, че - "Неговият кон е умрял по-бързо, по-красиво от други умрели коне и че не е имало друг избор!"

Идеен източник за публикувания материал

1 November 2009

Сегмент от парламентарна LAN мрежа

... грозно и показателно

Ден на отворените врати на Народното събрание - 01 ноември 2009.

В коридор на втори етаж зад терасата виждаме "сегмент от парламентарната LAN мрежа"


... колко смях има на този свят ... Боже!

Вярно е, че посетители от третата възраст не обръщаха внимание на високотехнологичната взаимосвързаност на информационните и комуникационни системи, но подобни изпълнения не съм очаквал да видя в Народното събрание. Дори не от уважение към институцията, а към сградата като исторически паметник на културата с над 120 години история.

"Колегите" от Дирекция "Информационни и комуникационни системи" на Народно събрание вероятно не знят, че и за по-малко са "хвърчали" ИТ кратуни в частния сектор, но "тури му пепел" ... мизерници има по всички "етажи на властта" :)

15 October 2009

Hyper-V R2

Live Migration

Една от ключовите функции е Live Migration. VMware вече имат такава технология с наименованието vMotion. Тя позволява на жива машина (виртуална) да бъде преместена от един физически хост на друг физически хост. Quick Migration на Microsoft върши чудесна работа, но изисква рестарт на виртуалната машина, a клиентите свикваме бързо с удобствата. На софтуерния гигант му се наложи да догонва VMware. Голямата спирачка в Hyper-V за жива миграция беше липсата на файлова система способна да работи в клъстер режим. NTFS е стандартизирана и широко използвана, но не е клъстерна файлова система. Проблемът с файлова система NTFS е, че няма възможност за два различни хоста да погледнат в същия том и да са в състояние да разберат кой, на кои файлове е собственик. Наложи се да бъде създаден CSV (cluster shared volume). Само за аналогия VMware използват VMFS (virtual machine file system), която поддържа vMotion. С две думи клъстерната файлова система позволява да бъде монтирана едновременно на няколко сървъра. От тази гледна точка тя става споделена за тези сървъри. Идеята е, че виртуална машина работеща на даден физически хост, с виртуални дискове, разположени на споделена файлова система – видима и от останалите физически хостове, може да бъде преместена на друг хост, стига и той да „вижда” същата файлова система. Специалистите по съхранение на данни твърдят, че CSV е в ранна детска възраст. Това в никакъв случай не означава, че не работи или има проблеми. Просто все още липсват някои екстри, като допълнителни възможности за управление на сториджа, има нужда от обогатяване на възможностите за репликация и т.н.
За момента можем да разглеждаме CSV, като тунингован NTFS. Ясно е, че е по добре да се тръгне от нещо познато и утвърдено. Все пак бизнес модела на Microsoft досега беше да се използват подобни решения от други разработчици. Сега ще се наложи да създадат свой продукт, а мотива е убедителен.

Какво се случва при живото мигриране?

Живата миграция не премества виртуални дискове на виртуални машини. Нейната задача е да премести стартиралите процеси и съдържанието на оперативната памет от един хост на друг в реално време без прекъсване работата на потребителите.

Да приемем, че имаме два физически хоста и искаме от единия да мигрираме работеща виртуална машина на другия. Важно условие е двата хоста да виждат файловата система върху която се намират файловете с виртуалните дискове. При стартиране на процеса започва създаване на идентична виртуална машина на втория хост. Това става след прочитане на конфигурацията и включване на виртуалната машина. Вече имаме две виртуални машини и на двата хоста. На първия е реално работещата с клиенти, а на втория е стартирала до ниво на чакащ режим.
Сега започва процес по копиране съдържанието на оперативната памет от първата виртуална машина към втората. На първата виртуална машина се пази информация, какво е било променено в хода на експлоатация от стартирането на процеса по копиране до неговото завършване. Налага се второ копиране, но вече само на променената информация. Второто копиране вече минава за по-кратко време, защото данните са били по-малко. Въпреки това отново по време на второто копиране има промяна в хода на експлоатация. Това инициира трето копиране. Така след определен брой итерации се стига до състояние при което информацията подлежаща на копиране е толкова малко, че е възможно „замразяване” на първата виртуална машина и извършване на последно копиране. След успешното му завършване се отключват виртуалните дискове (били са заключени от първата виртуална машина). Сега вече втората може да ги заключи за себе си и да си смени статуса от чакащ в работен режим.

За потребителите негативния ефект е падане на производителността за няколко милисекунди до няколко секунди в зависимост от натовареността на виртуалната машина (скоростта с която се променя съдържанието на паметта спрямо началото на копирането). При много големи промени се налага извършването на много итерации. От съществено значение е скоростта на мрежовата връзка.

Конкуренцията в областта на виртуализацията нараства. Залозите стават все по-високи.

Нека победи по-добрия!

Клиента може само да спечели.

Upgrade версия на WINDOWS 7

Публикувам информация изпратена ми от Милко Милев /Windows 7's launch team/:

ОТ WINDOWS XP И WINDOWS VISTA ДО НОВАТА ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА

След официалното пускане на Windows 7 на 22 октомври тази година потребителите ползващи Windows XP и Windows Vista ще имат възможността за бърз ъпгрейд на операционната система до Windows 7 без да е необходимо закупуването на fullверсията на софтуера, а създадената за целта upgradeверсия.

Upgradeверсията е най-удобният и практичен начин за обновяване за потребители, ползващи Windows XP и Windows Vista, тъй като продуктът запазва всички потребителски файлове . За улеснение е създаден инструментът Windows Easy Transfer за преместване на документи, снимки, видео файлове, музика и настройки между два компютъра или между стара и нова инсталация на Windows. Помислено е и за възможността за ъпгрейд до Windows 7 в зависимост от конкретното издание на операционната система, която се ползва – Windows Vista Home Premium, Windows XP Professional, 32-bit Windows Vista, 64-bit Windows и т.н.

Upgrade” версията на Windows 7 изисква наличието на по-стара операционна система на компютъра - XP или Vista, за да може тя да бъде обновена до най-новия продукт. Пълната Full версия не изисква наличието на операционна система и е необходима ако компютърът ще бъде форматиран. С тези разработки компанията е помислила за улеснение, както на потребителите на XP и Vista, така и за новите потребители на Windows.

За ползващите Vista ще е по-лесно и бързо да обновят операционната си система, тъй като единственото необходимо е наличието на инсталационния диск, с който да направят процедурата. За онези, които работят с XP процесът ще е малко по-различен. Първо ще трябва да установят дали е наличен минимум от системни изисквания с помощта на безплатна за сваляне Windows 7 Upgrade Advisor от страницата на компанията: http://windows.microsoft.com/. Програмата открива потенциални проблеми с хардуера и наличните устройства, които могат да афектират инсталационния процес. Ако системата притежава необходимите изисквания, тогава потребителят може да обнови софтуера си. Microsoft са подготвили и съветник стъпка-по-стъпка как да протече процесът по обновяването на страницата на компанията, за да не се стига до загуба на данни и информация по време на инсталацията.

Търговците – партньори на Microsoft също предоставят възможност за „ъпгрейд” от Vista до Windows 7 на вече закупен компютър или лаптоп.


14 October 2009

Microsoft Hyper-V R2 лицензионен модел и ценообразуване

Microsoft Hyper-V Server 2008 R2 е самостоятелен продукт, който вече е свободно достъпен за безплатно сваляне през Microsoft Download Center. Той има всички нови функции внедрени в R2, но за да могат да се ползват се изискват инвестиции в Microsoft System Center и System Center Virtual Machine Manager (SCVMM). Аналогията с VMware може да откриете в тази статия.

В дадените примери по-долу ще дам препоръчителни цени за крайни клиенти за територията на България по програмата OLP (Open License Program) без включена софтуерна осигуровка. Те са само база за сравнение. Вашите цени могат да се различават поради използвани промоции, договорени отстъпки с доставчици или промяна на ценовата политика от производителя.

Microsoft не изисква лицензи за клиентски достъп (CAL) за самия Hyper-V. Това не се отнася за операционните системи във виртуалните машини, хостващи се на Microsoft Hyper-V Server 2008 R2.
Темата с лицензирането на операционните системи във виртуална среда, както и окомплектоването на Hyper-V с трите версии на Microsoft Windows 2008 Server R2 (Standard, Enterprise, Datacenter) е описана подробно в тази статия.

Да отключим функциите на Hyper-V

За да създадем и поддържаме Hyper-V виртуална среда, трябва да си закупим Microsoft System Center и Microsoft System Center Virtual Machine Manager. MSC VMM 2008 R2 Management license е необходим за управление на всяка виртуализирана операционна система.

MSC VMM 2008 R2 Enterprise Server Management License покрива неограничен брой виртуални машини върху един физически сървър и струва 958 евро без ДДС.

MSC VMM 2008 R2 Client Management License включва сървърната и клиентската част на VMM.Цената му е 29 евро без ДДС.
Има два случая на лицензиране - на потребител или на операционна система.
И в двата случая цената е една и съща, но се ползва само единия лицензионен модел.

MSC VMM 2008 R2 Workgroup Edition включва сървърната и клиентската част на VMM и е ограничен до управление на максимум пет физически хоста от една конзола. За сметка на това – няма нужда от лиценз за управляващ клиент.
Цената му е 556 евро без ДДС.

Лошата новина е, че само MSC VMM не е достатъчен за пълната функционалност. Той дава само основната, конкретно свързана с виртуализацията. За да ползваме всичко налично са необходими и другите компоненти от Microsoft Systems Center. Конкретно за Hyper-V са ни необходими още:

- Configuration Manager,
- Operations Manager,
- Data Protection Manager,

или System Center Essentials, като по-олекотен вариант.

Не е изключен сценарий с отделното закупуване на всеки един пакет. Въпреки това, излиза по-евтино еднократното придобиване на целия комплект.

Налице са три варианта:

System Center Server Management Suite Enterprise Edition - включва управление на физически и по-слабо натоварени виртуални сървъри. За всички компоненти важи Enterprise Server лиценз за управление :
- Operations Manager 2007 R2,
- Configuration Manager 2007 R2,
- Data Protection Manager 2007,
- Virtual Machine Manager 2008,
Добавен е Management Server лиценз за Virtual Machine Manager 2008, както и правата да управлява четири виртуализирани операционни системи на един физически хост. Цената е 1320 евро без ДДС, но с включена софтуерна осигуровка.

System Center Server Management Suite Datacenter Edition се препоръчва за управление на физически и силно натоварени виртуални среди. Той включва Enterprise Server лицензи за управление на:
- Operations Manager 2007 R2,
- Configuration Manager 2007 R2,
- Data Protection Manager 2007,
- Virtual Machine Manager 2008,
Добавен е Management Server лиценз за Virtual Machine Manager 2008, както и правата за управление на неограничен брой виртуализирани операционни системи , но на база физически процесор.Цената е 825 евро без ДДС за процесор, но с включена софтуерна осигуровка.

Олекотения вариант е Microsoft System Center Essentials 2007

Той изисква сървърен лиценз за управление и лиценз управление (Management Licenses) към всяка управлявана операционна система. Сървърния Management License е необходим за управлението на всяка сървърна операционна система, a клиентския Management License е необходим за управлението на всяка една десктоп операционна система.

Microsoft System Center Essentials 2007 е технически ограничен (поради по-ниската цена) до управлението на 30 Windows Server –a и 500 Windows десктоп базирани операционни системи. Този продукт (както и Essentials 2007 + SQL Server 2005) идват с лицензи за управление на 10 сървърни и 50 десктоп операционни системи. Допълнителни Server лицензи за управление могат да се закупят по 1 или в пакет по 5 бройки. При клиентските лицензи за управление вариантите са пакети по 5 или 20 бройки. Цените са както следва:

Базов пакет Microsoft System Center Essentials 2007 с 10 сървърни и 50 клиентски лиценза – 1770 евро без ДДС.
Базов пакет Microsoft System Center Essentials 2007 + SQL с 10 сървърни и 50 клиентски лиценза – 2590 евро без ДДС.

Допълнителен пакет от 5 клиентски лиценза – 89 евро без ДДС.
Допълнителен пакет от 20 клиентски лиценза – 355 евро без ДДС.

Допълнителен пакет от 1 сървърен лиценз – 89 евро без ДДС.
Допълнителен пакет от 5 сървърни лиценза – 443 евро без ДДС.

Странната част от лицензирането е при операционни системи, различни от тези, за Windows-базирани персонални компютри и сървъри. Те също се нуждаят от клиентски или сървърен лиценз за управление според случая.
Изключение правят операционни системи лицензирани да изпълняват сървърния софтуер на Essentials 2007 или операционни системи на които не се изпълнява никакъв приложен софтуер. Към изключенията се добавят и мрежови устройства, чиято функционалност не превишава ниво 3 от OSI модела.




7 October 2009

VMware vSphere 4 - лицензионен модел и ценообразуване

Колко струва сървърната виртуализация?

VMware vSphere ™ 4 е първата операционна система за работа в изчислителния облак. Тя превръща центровете за данни в изключително опростена среда и дава път за развитие на следващото поколение от гъвкави и надеждни ИТ услуги.
Всички примери с цени, в този пост, са за крайни клиенти без ДДС за територията на България. Вашите цени могат да се различават поради използвани промоции, договорени отстъпки с доставчици или промяна на ценовата политика от производителя.

VMware vSphere елементите включват:

За физическия хост

• VMware ESX ® ™ и VMware ESXi ® - виртуализиращ софтуер
• VMware vCenter ™ Server Agent - позволява централизирано управление чрез VMware vCenter
• VMware® vStorage Virtual Availability Machine File System (VMFS), VMware Virtual SMP, VMware vCenter™ Update Manager, VMware VMotion™, VMware Storage VMotion, VMware® High Availability (HA), VMware Distributed Resource Schedule (DRS) with VMware Distributed Power Management (DPM), VMware vStorage Thin Provisioning, VMware® Data Recovery, VMware® vShield Zones, VMware® Fault Tolerance, VMware Host Profiles, VMware vNetwork Distributed Switch, VMware Hot Add, VMware vStorage APIs / VMware Consolidated Backup (VCB)

• Ценообразуването се базира въху физически процесор на физически сървър. Всеки процесор може да има до 6 ядра без да се изисква допълнително заплащане. Изключение правят само версиите vSphere Advanced и vSphere Enterprise Plus, които позволяват с един лиценз за физически процесор да се използват до 12 ядра.

За допълнителна информация:
http://www.vmware.com/download/eula/multicore.html

Версии на VMware vSphere

Разделени са на три основни версии според различните възможни инсталации:
vSphere Standard,
vSphere Advanced,
vSphere Enterprise Plus.

И две допълнителни версии за малкия бизнес от типа всичко в едно:
vSphere Essentials,
vSphere Essentials Plus.

VMware vCenter Server е задължителен елемент от цялостната vSphere инсталация и чрез него се осъществява централизирано управление. Една инстанция е задължителна за централно управление и достъп до повечето функции.

В тази таблица са представени разликите между основните версии



Subscription and Support услугата е задължителна за първата година и дадената цена е за 1 година. Има пакети SnS за две или три години съответно Gold или Platinum.
vSphere Essentials и vSphere Essentials Plus са предвидени за малкия бизнес. Те представляват лицензионно решение от типа всичко в едно. Включват лицензи за три физически сървъра (до два процесора на сървър) и сървър за централизирано управление. Всяка една от двете версии е пакет и не може да се разделя или комбинира с други версии на vSphere.


Тук са разликите между версиите за малкия бизнес



Сървър за управление

VMware vCenter Server е централния инструмент за създаване, конфигуриране и управление за дислоцирани виртуални ИТ инфраструктури. Поръчваем отделно, той е необходим за управление на vSphere хостове и активиране на много от функциите. Той се лицензира на инстанция и е необходим само един за цялата среда на логическия дейта център.

Наличен е в следните версии:

VMware vCenter Server Standard. Предоставя на огромни структури от vSphere инсталации бързо обезпечаване, наблюдение, организация и контрол на виртуални машини.

VMware vCenter Server Foundation. Осигурява мощни инструменти за управление за малки среди (до три vSphere хоста) в съчетание с бързо доставяне, наблюдение и контрол на виртуалните машини.

VMware vCenter Server for Essentials. Интегриран е във vSphere Essentials и Essentials Plus версиите за малки офисни инсталации.




VMware vCenter Server Foundation, VMware vCenter Server Standard и VMware vCenter Server for Essentials включват следните ключови компоненти:

• Управляващ сървър, универсален център за доставка, наблюдение и конфигуриране на виртуализирани среди.
• Сървър с база данни съхраняващ конфигурационната информация и данни за производителността.
• Вграден инструмент за търсене, позволяващ на администраторите да търсят в цялата база от данни на няколко VMware vCenter Servers от едно място.
• vSphere Client предоставя на администраторите богата на функции конзола за да достъпват един или повече VMware vCenter сървъра едновременно.
• VMware vCenter Web Access portal позволява достъп от всяка система чрез браузър.
• VMware vCenter APIs и a .NET Extension позволяват интеграция между VMware vCenter Server и други инструменти, като поддържат специфични добавки към vSphere клиента.

VMware vCenter Server Standard включва следните допълнителни функции:
• VMware vCenter Orchestrator представлява механизъм за автоматизация на ИТ процесите, който помага на администраторите да премахнат възможността от човешка грешка.
• VMware vCenter Server Linked Mode позволява няколко сървъра за управление да работят с общи данни и да бъдат управлявани от едно място.


Това са основните компоненти на vSphere 4, техните компоненти и ценообразуването им.

В следващите постове ще намерите повече информация за всяка една от функционалностите и различните елементи.

5 October 2009

Microsoft лицензи за сървъри във виртуална среда

В подкрепа на идеята

От софтуерния гигант, през последните години, направиха доста атрактивно лицензирането на сървъри при виртуализация. Ползите се изразяват в различни придобивки при различните издания на Windows и Hyper-V, основно чрез увеличаване на спестяванията от лицензи.
В дадените примери по-долу ще дам препоръчителни крайни цени за България по програмата OLP (Open License Program) без включена софтуерна осигуровка. Те са само база за сравнение. В случай, че Вашата компания има друг тип споразумение или преференциални условия с Вашия доставчик, цените могат да варират, но спестяването на разходи в процентен дял трябва да бъде относително едно и също.

Hyper-V Server / Hyper-V Server R2

Това е самостоятелен, безплатен продукт и се използва само в ролята на хипервайзор. В последната версия R2, има добавени функции, като клъстериране и мигириране на жива виртуална машина. Увеличени са размерите на поддържаната оперативна памет и броя физически процесори. От гледна точка на лицензирането, всички операционни системи (Windows) във виртуалните машини трябва да бъдат закупени.

Standard Edition R2

Това е базовото издание с възможност за инсталиране на Hyper-V. Цената е 799 евро без ДДС. Тази версия позволява да се инсталира върху една виртуална машина същият софтуер без нужда от допълнителен лиценз. Microsoft нарича това „1+1”. Имате възможност да създавате колкото си пожелаете виртуални машини, но всяка след първата има нужда от допълнително закупен лиценз. Това издание е най-подходящо за малки виртуални среди. Ако имате нужда от повече от три виртуални машини, става по изгодно да се закупи Enterprise Edition.

Enterprise Edition R2

Чрез него можете да лицензирате четири виртуални машини на един и същи физически. Петият лиценз е за физическия хост. Формулата е „1+4”. Цената е 2596 евро без ДДС. Enterprise Edition дава възможност за използване на повече ресурси от физическия сървър, което е наложително при стартиране на множество виртуални машини или малко на брой, но пък ползващи повече ресурси.

Datacenter Edition R2

Лицензионния модел на тази версия е базиран не върху физическа машина, а върху физически процесор. Тук е оправдано да се инвестира в мощни, последно поколение процесори. Цената от 2648 евро без ДДС за всеки процесор изглежда висока, но тази версия дава възможност за неограничен брой на виртуалните машини с операционна система Microsoft. Тук формулата е „1 + неограничени”. Повечето клиенти са предубедени, че този тип лицензиране е подгодящо само за много големи организации, но в зависимост от архитектурата на процесора, периода на възвращаемост на инвестицията би могъл да бъде съкратен драстично.

Нека погледнем практиката.

Да вземем един съвременен двупроцесорен сървър с два четириядрени процесора, със 72 GB оперативна памет. За да не се влияе производителността от дисковия масив ще използваме външен сторидж с достатъчен брой дискове и закачен с повече от един Host Bus Adapter -a. Нарочно избираме такива параметри на дисковия масив за да не сме ограничени от него.

А сега да разгледаме няколко случая:




Посочените цени включват стойността за лицензиране на всички виртуални машини, включително и стойността на лицензиране на операционната система за физическия хост.
Полетата в зелено показват съвкупната цена от х броя Enterprise Edition + y броя Standard Edition.

Важно е да се отбележи, че операционната система за физическия сървър трябва да се използва само за мениджмънт на виртуалната инфраструктура и виртуалните машини.
Това е причината да представя в таблицата само виртуалните машини.

За справки прегледайте съдържанието на този линк.


В случай, че решите да използвате друг софтуер за виртуализация, различен от Hyper V R2 във Windows Server 2008 R2 Standard, то ще можете да използвате само едно копие.
Тук формулата „1+1” се трансформира в „0+1”. Това важи и за Windows Server 2008 R2 Enterprise. Формулата се променя от „1+4” на „0+4”.
Математиката е прекрасно нещо и всички знаем, че което и число да съберем с безкрайност е пак безкрайност. Имам предвид формулата „1 + неограничен” на Windows Server 2008 R2 Datacenter. При виртуализация под друг софтуер отново имаме неограничен брой виртуални машини. Единствените ограничения са от ресурсите предоставени от физическия хост на виртуалните машини и нуждите на последните.
Ефекта е по-голям при максимална стойност на коефициента на консолидация.

Кога и коя версия да ползваме?

В малък офис или офисен клон при по-малко от четири виртуални машини, Hyper-V сървър или Standard Edition ще бъде рентабилен избор. Хост работещ с между четири и седем виртуални машини клони към избор на Enterprise Edition в комбинация със Standard Edition. При осмата виртуална машина ползваме два лиценза за Enterprise Edition. За всички случаи с повече от осем виртуални машини на един хост с два физически процесора, Datacenter Edition е логичният избор. При 20 виртуални машини на хост, това ще спести 10648 евро (67%) в срвнение с Hyper-V или Standard Edition и 7684 евро (59%), ако използвате Enterprise Edition. Дори за 10 виртуални машини на хост, спестяването на разходи е значително.

Направете сами своя избор.

3 October 2009

Планиране на капацитета

…или опит да предскажем бъдещето…

Натовареността на ИТ инфраструктурата, предвид нейната сложност, комплексност и тясна обвързаност с бизнес средата, в произволна компания, представлява динамичен процес. Той лесно може да бъде обяснен за минал период поради съпоставка с промените в бизнес климата. Предвиждането за бъдещи периоди винаги е сложна задача и изисква събирането на много променливи и анализиране на техните взаимовръзки.

На пръв поглед, приложенията, съпътстващия ги системен софтуер и хардуер трябва да бъдат в състояние да отговарят на нуждите на организацията за определен период в бъдещето. Различните компоненти имат различен период на експлоатация. Точно тази разлика налага да се прави интервенция на ИТ средата през време отговарящо на компонента с най-малък ресурс. Тук правим допускането, че имаме перфектен план обхващащ всички бъдещи дейности и разрастването на текущите на компанията без нито една грешка.

Например средното време на експлоатация на сървър е между 3 до 5 години, но решението за изтегляне на машината в над 85% от случайте е поради несъвместимост с нови операционни системи, изисквани от нови приложения или старите приложения имат нужда от ресурс, който стария сървър не е проектиран да предостави дори след ъпгрейд.
При ERP системите средния живот на една основна версия е между 5 до 7 години. Промените на пазара биха могли да изискват толкова голяма промяна в ERP системата, че да е по-разумно да се подмени с нова много по-рано.

Разбира се има и изключения за времето на използване на произволен компонент от ИТ системата, но то е продиктувано от конкретни бизнес нужди. Често обаче, краткия период на използване води до нежелани стойности на възвръщаемостта на инвестицията. От друга страна надхвърлянето на средния живот би могло да донесе пречки за развитието на бизнеса и/или да повиши общата цена на притежание за този компонент откъм оперативни разходи. Последните имат свойството да растат експоненциално след преминаване средния живот на съответния компонент.

За да се избегнат нежеланите последици е необходимо да се създаде план гарантиращ, че достатъчно компютърни ресурси действително ще бъдат на разположение, в готовност да се справят с товара. Дори при виртуализацията, подхода за планиране на капацитета е същият, както за традиционнита физическа среда.

Изчислителни ресурси трябва да се наблюдават с течение на времето. Важна особеност е да се извърши мониторинг за период на един завършен бизнес цикъл – месец, тримесечие или година. В случай, че направим изследване само за седмица е много вероятно да изпуснем натоварванията в края на отчетния период при финансово счетоводния отдел или дейността при инцидентен проект.
Чрез инструменти за мониторинг може да се определи натоварването на процесорите, използваната оперативна памет, входно-изходните натоварвания на дисковите масиви, мрежови капацитет и множество други фактори. Към тези данни се добавят последните тенденции в комплексното развитие на технологиите, като хардуер и софтуер. Оценката е в контекста на бизнес целите, като стремежа е да се идентифицират конкретните нужди. От нея зависи какви действия ще бъдат предприети. Дали ще се направят обновявания на текущи сървъри или ще се закупят нови. Има ли нужда от допълнителни дискови масиви за съхраняване на информация и нейният ежедневен архив.

Нека вземем един пример с дистрибуторска компания. Нейната база данни за онлайн поръчки работи на виртуална машина, която е на един физически сървър. Да предположим, че наблюдението показва стабилно във времето увеличение използване на процесора и повишена латентност на мрежата. Това може да означава растеж за бизнеса чрез повече поръчки, но също така показва евентуалната нужда от по-голяма процесорна мощ за управление на нарастващия обем и редуциране на латентността.

Но това е от техническа гледна точка, а от страната на бизнеса?


Решението за ъпгрейд ще доведе до поддържане на доброто впечатление при клиентите и това спомага за тяхната лоялност към дистрибутора. Дори само това може да оправдае ъпгрейд на сървъра или замяна.
Във виртуалните среди обичайна практика е да се използва между 50% и 80% от общия капацитет на хардуера за виртуални сървъри, като се оставя останалия свободен за failovers.
При решението за покупка на хардуер, най-добрите практики сочат вариантите с най-нови технологии. Това е продиктувано от максимизиране срока на експлоатация, а оттам и подобряване показателя за възвращаемост на ивестицията.

Вие имате ли статистика за натоварването за период от поне месец?

Ако имате и показателите са ниски, то бихте могли да се възползвате от консолидационния ефект на виртуализацията.


В случай, че са високи е редно да предупредите преките си ръководители за да могат да планират навреме стратегическото развитие на ИТ в компанията.

Nanyo Nanev
IT consultant

VMware vSphere VSP4 , VTSP4

Prima Net Consult Ltd.

2 October 2009

Имаме ли нужда от нов сървър?

Причините обикновено варират от нужда за ново приложение или „отеснял сървър” на настоящо приложение. При растяща икономика, основната причина обикновено е увеличаването на натоварването. В случаите на кризисен етап, водещ е стремежът да се намалят разходите чрез консолидиране на сървъри. С появата на виртуализацията, ИТ отделите на големите сървърни потребители започнаха да консолидират сървърите с внимателни стъпки.
Опита от консолидацията показа положителен резултат и при капиталовите и при оперативните разходи. Това предопредели последвалия бум в областта на виртуализацията. Тази тенденция определено е в противовес на продажбите на „желязо”, поради по-добрата обща цена на притежание и относително краткия период за възвръщане на инвестициите в полза на виртуалните им събратя. Събрания опит дава увереност в технологията и проправя път за агресивен преход към виртуалната машина. Виртуализацията се осъществява чрез специализиран софтуер.


При консолидацията основната задача е да се оптимизира натоварването и чрез преразпределяне на виртуалните машини към физическите, да се удължи живота на вече наличните сървъри. Поради настъпилата финансова криза в световен мащаб все повече виртуални машини се разполагат на съществуващите сървъри. Проблемът идва от това, че старите сървъри имат възможност за адресиране на по-малко количество памет. Това означава, че съотношението на сървърна консолидация е около четири до шест физически сървъра за всеки един физически инсталиран с виртуализиращ софтуер.


Какво се случва ако една ИТ организация реши да купи нов сървър с последно поколение процесори?


Проблема с ограниченията в паметта рязко намалява. Новите сървъри на много производители адресират няколко пъти повече оперативна памет. Например най-широко разпространената серия 5000 на Intel базираните сървърни дънни платки можеха да адресират до 32 GB оперативна памет. Новите 5500 на Intel могат до 144GB. Дори CISCO се включи в надпреварата и разработи контролер на паметта, който може да адресира до 384GB оперативна памет. Вече са налични CISCO сървъри за крайни клиенти. За постигане на най-добри резултати се препоръчва работа с последната версия на VMware - vSphere 4. Разбира се и последния възможен хардуер. В такъв случай, при консолидация, коефициентът е по-висок - 30/1.


Първоначалната вълна при виртуализацията обхваща сървъри с малки натоварвания на паметта и процесорите, като файлови, уеб и дори излезли вече от употреба бизнес информационни системи, но изискващи все още спорадични справки за минали периоди.

Следващата стъпка ще е по-трудна. Ще започне консолидацията на системи, работещи с големи бази данни, като Microsoft Exchange, Microsoft SQL, Oracle, SAP и други ресурсоемки приложения. Те натоварват процесори, памет и I / O интензивно. Тук няма да влязат в употреба старите машини и ще се наложи преосмисляне на ИТ бюджетите.

Постепенното подобряване на част от сървърната инфраструктура, оптимизира разходите за придобиване и поддръжка на хардуер. От друга страна виртуализацията разменя процентите в коефициента време на ИТ отдела за текущи задачи отнесен към време за иновации. Преди нея той е 70% за текущи задачи по поддръжка/ 30% за иновации, докато след успешното й внедряване се променя на 30/70. ИТ отдела ще разполага със освободено време за да помага на останалите бизнес звена с технологии и решения, като например създаване на конкурентни предимства.


Закупуването на нови сървъри зависи само от текущите приложения с които разполагате и сте решили да виртуализирате. Можете винаги да започнете с най-малко натоварените сървъри. Те ще Ви се отблагодарят с най-голям коефициент на консолидация при това на вече наличен сървър. Прибавянето и на безплатен софтуер за виртуализация , като VMware ESXi 4.0 ще Ви убеди, че начинанието не изисква първоначална инвестиция за хардуер и лицензи.


Вие имате ли стари сървъри?

27 May 2009

AskoziaPBX в HP t5530 thin client

… или как една VoIP телефонна централа да оживее в тънък клиент

AskoziaPBX
e небезизвестна VoIP дистрибуция, която се основава на Asterisk 1.4 и FreeBSD 6.3. Заема по-малко от 15 MB и е насочена към embedded PC платформи с минимални изисквания от 200MHz CPU и 64 MB RAM. Изчистен web интерфейс, взаимстван от m0n0wall, ви позволява да менажирате основните функции на телефонната централа. Изключително лесна инсталация, без нужда от познания по *unix системи, безпроблемно превръща всяко едно PC в VoIP телефонна централа за малкия бизнес.

Защо в тънък клиент?

Защото е с изключително малка консумация – около 11-15 W, надежден HP хардуер доказал се във времето (без механично движещи се части), параметри отговарящи за натоварване до 10-20 потребителя* (в зависимост от брой едновременни разговори, използвани кодеци и т.н.), компактни размери и стилен външен вид.

HP t5530 thin client



Технически данни:
CPU Via Eden 800 MHz, 128 MB DDR SDRAM (16 MB е резервирана за video), 64MB Flash.
Вариантите за инсталация са два - на вътрешния АТА флаш или USB memory stick.

Като за начало е нужно да се настрои boot последователността от BIOS-a. Стартираме t5530 и чрез F10 влизаме в BIOS Menu. По подразбиране на първо място в списъка е USB, след което следва ATA Flash, но в зависимост от нуждите е редно да хвърлим един поглед и да настроим желаното.

Вътрешния ATA Flash изглежда така:

Това е сменяем mini ATA 44-pin DiskOnFlash 64 MB – което означава, че бихме могли да използваме по-големи капацитети носители с такъв пинаут, в т.ч. 1.8” или 2.5” HDD със съответния преходник. (разбира се за други нужди извън разглежданата инсталация на Askozia) Инсталацията върху ATA Flash може да се стартира през външен USB CD/DVD-ROM, но тъй като не искам да чупя съществуващия имидж на Windows CE и да си създавам последващи трудности – използвам USB Flash Drive.
Както разбрахте, имиджа заема 15 MB, така че вкарвам в употреба най-малкия USB flash, с който разполагам – Kingston 512MB.
В корпуса на t5530 има обособена зона с два вътрешни USB конектора, т.нар. Security USB, които могат да бъдат използвани, за да няма стърчащи USB устройства на гърба на тънкия клиент. Тъй като зоната не е електромагнитно екранирана е подходяща и за USB Wi-Fi NIC, което се поддържа от AskoziaPBX и я превръща във VoIP – WiFi Access Point. (за поддържаните модели се обръщаме към FreeBSD 6.2 supported hardware)


Инсталация върху USB memory stick

AskoziaPBX се дистрибутира като компресиран, цифрово подписан имидж. Флашване на носителя с този имидж е първата стъпка за запускане на системата. Лесния начин е с external USB CD/DVD-ROM и Live CD, но ако не разполагаме с такова устройство прибягваме към следната процедура:

Изтегляме: generic pc Askozia PBX image - от тук

За флашване на usb memory stick през Windows използваме Physdiskwrite 0.5.1, който можем да изтеглим от тук. Използваме програмата в команден ред:

C:> physdiskwrite [-u] [-d driveno] pbx-generic-pc-xxx.img

, където:

[-u] – флаг позволяващ запис на носители по-големи от 800 MB (използвайте при USB Flash drive по-големи от 512 MB)
[-d driveno] – указваме номера на устройството (можем да проверим номера предварително, чрез: C:> physdiskwrite /?)


В случая e: 1, т.е.

C:>physdiskwrite –d 1 pbx-generic-pc-1.0.2.img
(physdiskwrite и .img файла трябва да са в една и съща директория)

След приключване на процеса USB memory stick e готов за монтиране в тънкия клиент и стартиране на първоначалните настройки на AskoziaPBX, чрез клавиатура и монитор или през RS-232 конзола (9600/8/Parity:none/Stop bits:1/Flow control: hardware).

AskoziaPBX console setup
**********************
1) Interfaces: assign network port
2) Set up LAN IP address
3) Reset webGUI password
4) Reset to factory defaults
5) Reboot system
6) Ping host
7) Asterisk Console

В последваща статия ще разгледам подробно настройка на AskoziaPBX в примери със SIP Trunk към SpectrumNet и връзка на няколко модела хардуерни и софтуерни VoIP телефона.


7 April 2009

Практически пример за терминален сървър

Или как да редуцираме разходите и въпреки това да получим нови възможности

Отговора е чрез споделяне на ресурси. За да се случи първо трябва да концентрираме ресурсите на едно място, да ги оптимизираме и след това да ги предоставим за ползване.

Тук ще разгледаме конкретен пример от областта на терминалните технологии.


Терминален сървър е компютър, който предлага на клиентите изчислителни ресурси (процесорно време, памет, дисково пространство), за решаване на потребителските задачи. Технически погледнато, терминалния сървър е един много мощен компютър. Няма значение дали ще е клъстер или ферма от терминални сървъри, свързани към мрежа с терминални клиенти, които обикновено са със слаби или остарели офис компютри или специализирани терминали за достъп до терминален сървър.

Как работи?

Терминалните клиенти след връзка с терминален сървър изпращат до последния въведените данни (клавиши, движения на мишката) и евентуално предоставяне на достъп до локални ресурси например: принтер, дискови ресурси, смарт карти, локален порт (COM / LPT). Терминалния сървър осигурява среда за работа (терминална сесия), в която се изпълняват приложенията на потребителя. В резултат, сървъра предава на клиента картината за монитора и звук (ако е наличен).

Предимствата на терминалния сървър:

- Намаляване първоначалната цена на придобиване и последващите оперативните разходи за всяко следващо работно място;
- Намаляване разходите за администриране, както и персонала по подръжката;
- Увеличаване ефективността на оборудването, чрез максимално уплътняване на ресурсите;
- Повишена сигурност - намаляване на риска от вътрешни атаки;
- Повишената производителност на приложения, които зависят от процесорна мощност и скорост на дисковата подсистема (при наличие в терминалния сървър на съответните ресурси);
- Възможността за използване на бавни връзки (мобилни модеми, обществени места за безжичен достъп до интернет) за пълноценна работа;
- Лесна мащабируемост чрез добавяне на нови сървъри във терминалната сървърна ферма;
- Текущите офис компютри са с капацитет, който в повечето случаи просто не се използва. Процесорите бездействат или са неефективно натоварени през по-голямата част от времето. Независимо от това, клиентът е платил за тях. Дадени са повече пари за да се работи с нормално бързодействие и при пикови натоварвания, но те са малък процент от общото време. Терминалния сървър Ви позволява да използвате компютъра на потребителя като тънък клиент. На пазара се предлагат и специално разработени тънки клиенти. Функцията на това устройство е да свърже монитор, клавиатура, мишка и външни устройства (обикновено USB-устройства). Цената на тези устройства започва от $ 150 и достига до по-скъпи модели от $ 850.

Възможно ли е да се закупи пълноценен офис компютър за толкова пари?

Дори при еднаква цена на придобиване спрямо настолен компютър, то общата цена на притежание е по-ниска в полза на тънкия клиент:

- по-дълъг среден живот на тънкия клиент – 6 години (според различни източници дори до 10 години) спрямо 3 години за настолна система. Разликата се дължи на липсата на механично движещи се части в терминалната станция (няма вентилатор на процесора, няма твърд диск, няма оптично устройство, захранващия модул е изведен навън, като при преносимите компютри);
- по-ниско енергопотребление – между 5 до 10 пъти (почти един порядък!);
- липса на шум (след като няма вентилатори и движеща се механика!);
- бърза подмяна на дефектирало устройство – просто се слага ново, закачат се кабелите към него и потребителя се свързва към своята терминална сесия на сървъра. Курсора му ще мига на същото място, точно както в момента на дефект на старата терминална станция.
Горното важи и при спиране на електрозахранването – необходимо е да защитим само сървъра. След възстановяване на електрозахранването всички терминални потребители ще влязат в своите сесии и ще продължат работа от същото място без дори да са запазвали последните промени.

Основният извод

Терминалния сървър с тънки клиенти Ви позволява да запазите парите си и да се опрости управлението на ИТ инфраструктурата, както в началния етап, така и при експлоатацията! Кога цената на придобиване се изравнява при терминално решение и класическото може да прочетете в тази статия.

Практиката

Преди няколко месеца решихме да въведем в експлоатация терминален сървър обслужващ офиса на наш клиент. След няколко месеца щяха да се навършат четири години от закупуването на работните станции, а натоварването се увеличи и беше наложително да се извърши планирана замяна. Нашето предложение включваше закупуване на нов сървър, но не и на офис компютри.

Терминален сървър:
- хардуер
2xXeon 5355 2x2.66GHz, 32GB памет, 4x146Gb SAS 15000rpm (RAID 10)за операционна система и приложения, 4x146Gb SAS 15000rpm (RAID 10)за потребителски профили, 2x73Gb SAS 15000rpm (RAID 0)за виртуална памет;

- софтуер
Microsoft Windows 2008 Standard 64bit.

Решението бе да закачим терминалния сървър към домейн контролера (MS Windows 2003 Server). Поради желанието за тест от страна на клиента, първоначално мигрирахме текущите потребителски профили, само на подбрани потребители. Лицензите за клиентски достъп до терминален сървър на Майкрософт са платени, но могат да бъдат пуснати за 4+1+1 месеца (общо 6) за произволен брой потребители тестово(без ограничение във функционалността) и безплатно за тестовия период.
Клиента остана доволен от резултата. Всички стари офис компютри се запазват и постепенно се превръщат в терминални станции, т.е. потребителя спира да работи локално след прехвърлянето на профила му на терминалния сървър. Работните станции ще бъдат заменени от тънки клиенти едва след физическа повреда. Това запазва инвестицията на клиента направена преди почти 4 години.
Тестовия период предоставен от Майкрософт позволява на клиента да се увери, кои от потребителите могат да се възползват от терминалната среда на работа и едва след това да се закупи необходимия брой лицензи.


Положителни страни:

Производителност

Значително се подобри производителността на служителите (57 терминални потребителя в момента).
Работейки на един, но много по-мощен сървър спрямо всеки един отделен офис компютър, производителността на всеки един от тях е значително по-висока. Работата на терминалните потребители се подобри откъм бързодействие. Средното ниво на натовареност за физически процесор е около 60% - 75% по време на работния ден. Оперативната памет достига пикова натовареност до 27 GB.

Улеснена администрация

Всички потребителски профили са инсталирани на една машина, чиято конфигурация е една и съща за всички потребители от гледна точка на операционна система и драйвери. Пускането на нов потребител изисква само създаване на нов профил (може да се копира от предварително създаден профил – образец). Всички приложни програми изискват само една инсталация – компютъра все пак е само един, но можем да разрешим на определени потребители да ги използват.
Правата на потребителите определено са потъпкани – всичко е забранено с изключение на приложения и дейности включени в длъжностната характеристика на съответния потребител.

Допълнителни придобивки

Достъпът до терминалния сървър може да бъде осъществен, както през фирмената локална мрежа, така и през интернет. Например тази статия я пиша седнал удобно вкъщи, но съм закачил своя преносим компютър, като терминален клиент към фирмения ни терминален сървър. Всъщност цялата обработка на информацията се случва там някъде, в отдалечения дейта център. Обаче това е удобство. Мога да довърша статията в хотел или произволно място с достъп до интернет. Ставам независим от мястото. С не по-малък успех мога да съм пътуващ търговец или служител в командировка, но с достъп до всички небходими ми за работата ресурси.


Какви проблеми и пречки, срещнахме в хода на работа:

Приложен софтуер

Не всички производители на приложен софтуер са счели за нужно да пригодят своя софтуер за използване под терминален сървър. Проблемът е в това, че когато софтуера се инсталира, той не прави небходимите промени в регистрите за всички отделни потребители. Друг проблем е заключването на файлове използвани от различни потребители едновременно. По отношение на българските производители на приложен софтуер, прави приятно впечатление тяхната отзивчивост при възникване на подобни трудности и готовността им за съдействие. В повечето случаи сме получавали готово решение в напълно приемливи срокове.

Споделени устройства

Принтерите рядко са препъни камък, но трябва да се има предвид, че техните драйвери се инсталират на сървъра. Трябва да сме сигурни, че техния производител поддържа драйвери за операционната система на нашия сървър. Не трабва да се забравя, че принтера не е локално закачен на сървъра, а към тънкия клиент (и тук трябват драйвери). Заявките са печат понякога могат да бъдат доста обемисти. В локална мрежа това не създава трудности заради високата скорост на съвремените мрежи. При отдалечени офиси, чиито служители се свързват към централния офис за да достъпят терминалния сървър при тежки заявки за печат може да се наблюдава драстично забавяне на опресняването на екрана ( поради заемане на целия капацитет на връзката от печата). И това е решимо с приоритетизация на трафика. С най висок приоритет остава терминалната сесия, а с по-нисък заявката за печат.
Препоръчваме използването на мрежови принтери и мрежови скенери за работа в терминална среда.

Специфичен хардуер

Съществуват специфични приложения комбинирани с хардуер, но обикновенно са предвидени да работят на офис компютър. При тях решенията за използване под терминален сървър са уникални и не винаги има работещо решение.

Тежки графични приложения

Точно тук не е силата на терминалния модел на работа. Това се дължи на липсата на хардуерно ускорение на видеопотока. С две думи не се опитвайте да използвате сериозна графика (дизайн, проектантска дейност, инженеринг и т.н.) в терминална сесия. Има решение с графична станция с параметрите на сървър, но оптимизиран за работа със сложни изображения. Тя се монтира именно в сървърното помещение и достъпа до нея е чрез специализиран тънък клиент през локалната мрежа. Голямата разлика е в наличието на добър графичен контролер в тънкия клиент и различния протокол за комуникация между графичната станция и нейния тънък клиент спрямо стандартните терминални решения.

Изводите:

Очакванията от прехода към терминален сървър се оправдаха напълно. Резултатът е по-продуктивна система, значително по-малка инвестиция, значително по-малко консумирана енергия в бъдеще – след подмяна на офис компютри с тънки клиенти, нови възможности за фирмата – отдалечени работни места или дори виртуален офис (фирмата в която работи автора осъществява дейност без физически офис от създаването си през 2002 година). В хода на имплементация срещнахме проблеми, но никой от тях не се оказа фундаментален и нерешим.

Преход от локални десктоп компютри към тънки клиенти може да се извърши в повечето отдели на клиентите. В нашия случай беше поставено началото на тази миграция. То е и най-скъпоструващото в цялото решение – сървъра със съответните софтуерни лицензи. Въпреки това подмяната на компютрите за 57 служители при всички случай беше по-скъпо от закупуването на нов сървър.
По този начин спестихме значителни средства и отворихме нови възможности пред тази компания.


4 April 2009

IPSec през БТК ADSL

"Вдигане" на site-to-site IPSec VPN през БТК ADSL услуга е общо казано - приключение. Това не означава, че е невъзможно, но е свързано с множество проби, тестове и загуба на време. Но тъй като всички случаи са частни е грешно да се слагат под общ знаменател. Разликите са от вида на модема, версията на фърмуера, рутера зад него, който ще прави VPN-а, адекватни настройки на MTU, NAT Traversal и не на последно място - задклавиатурното устройство, което ги конфигурира.
Ако VPN ви е нужен за корпоративни цели – означава, че бихте могли да си позволите по-качествен и по-евтин интернет от местния кабелар. Разбира се, БТК може да ви предложи гарантирана услуга, но тя не се казва ADSL и не струва толкова пари. Има и случаи, в които ADSL е единствената и/или най-бърза алтернатива по места и затова понякога е нужно да се съобразяваме с наличното.
Всички знаем, че трябва да избягваме double side NAT, т.е. по възможност една от страните да не е зад NAT. Ако не може да се спази това условие, особено при IPSec тунел през ADSL пренос, би ви коствало време и нерви, като резултата никога не е гарантиран!

Да играем ли по правилата?
БТК си „връзва” гащите с едноличния контрол върху ADSL модемите и това е по разбираеми причини - за добро или лошо. Но защо да не избегнем NAT „услугите” на ZXDSL 831. Този „advanced device” работи чудесно в bridge mode – не забива и не чупи сесии. Ефекта е, че модема вече не се интересува от сесиите - той само качва MAC фрейма върху AAL5 и става напълно прозрачен за L3 ( TCP/IP ).
При няколко VPN имплементации с ADSL пренос, проблемите с NAT и със забивите на устройствата съм решавал с bridge mode на наличния модем или с друг ADSL модем/рутер. На нашия пазар съм виждал налични 3Com и D-Link, като приблизителната цена за D-Link беше 90 лв. Друг тестван и работещ вариант е с PCI карта Sangoma S518 и Open Source решение – в случая – Vyatta върху x86 PC.

ZXDSL 831IIV4.0.0f_B09_BG1
Смятам, че не е редно да описвам паролата за достъп до модема. Всеки би се почувствал „некомфортно” ако открие в Интернет парола с упътване за „менажиране” на собствената ви страница или блог. Доста верни и неверни неща са изписани по форумите, но в крайна сметка информацията е налична и процедурата за бриджване е изпълнима. Работи надеждно в няколко мои имплементации, където VPN-а се посреща от Juniper SSG или Linux машина зад ADSL модема.
Тънкия момент е получаване на PPPoE username / password. Приемаме, че разполагаме с име и парола и сме достъпили web-a.

- отворете http://192.168.1.1/constatus.html
- разкачате PPPoE връзката – изписва се username и скрита парола
- разглеждаме сорса на страницата (чрез Ctrl+U за Firefox), където се съдържа търсеното.
Изглежда по следния начин:

pppUserName.value = '4jjhtsE7ENB2jUSD';
pppPassword.value = base64Decode('SsetGlF6R3RGRnRqenPuDO==');

Виждаме, че паролата е кодирана (не е задължително при различните модели и версии на фърмуери) и за да я получим в чист вид (както username) – използвам http://www.motobit.com/util/base64-decoder-encoder.asp
или всеки един онлайн base64-decoder-encoder.

Bridging

Protocol: Bridging
Encapsulation Type: LLC/SNAP
В този режим всички пакети получени от един интерфейс (като АТМ PVC) се предават към другия интерфейс (LAN в случая). Тук можем да укажем IP адрес на LAN интерфейса. По принцип не е нужно да бъде модифицирано.


NEXT >


APPLY > REBOOT
След като рестартирането е приключило – DIAG LED изгасва. Модемът е в бридж режим и конфигурираме PPPoE на устройството зад модема.

3Com WL-542 – ADSL Wireless G Router

Тук използвам 3Com WL542 не по-различно от бтк-модем – единствено с надеждата за по-качествен хардуер. Дали е ценово ефективно? – само ще спомена, че този модем беше изровен от кашон на мой приятел с ИТ „скъпоценности”. Имплементацията е направена от спортна тръпка за пускане на друг ADSL модем, различен от този на БТК.

По-долу виждате видове връзки предлагани от 3Com-a, а използвания от мен режим е PPPoE.



Имам си PPPoE username / password
VPI / VCI = 0 / 35
Encapsulation - LLC



Пускане в bridge mode (For a single PC) е елементарно и следва описаната по-горе идеология. Тогава зад въпросния 3Com-WL542, Juniper SSG5 прави PPPoE и съответно IPSec site-to-site тунел по стандартна конфигурация.

Ето и сета за PPPoE на SSG5:
set pppoe name “adsl”
set pppoe name “adsl” username “4jjhtsE7ENB2jUSD” password “XXXXXXXXX”
set pppoe name “adsl” idle 0
set pppoe name “adsl” interface ethernet0/0
set pppoe name “adsl” auto-connect 60

GUI изглед:


Резултата е налице, връзката е стабилна и зависи предимно от надеждността на PSTN свързаността.

Vyatta 5.0.2 + Sangoma S518 ADSL Data Only Card (Annex A)



Решение с PC x86, Vyatta 5.0.2 Community Edition и Sangoma ADSL card.
Интересна постановка, но след непрекъсваемите забиви дори на сменения от страна на БТК ADSL модем, клиента се принуди да търси друг вариант. Използваната до момента Vyatta 4 беше обновена до 5.0.2, а DSL картата беше закупена през eBay за 45 $ без шипинг (цена за нова карта е около 120-130$). Скъпо удоволствие на фона на "безплатен" БТК модем, но ако се търси надеждност на хардуер при единствена алтернатива - ADSL свързаност - това е едно от решенията.
Sangoma е един от основните спонсори на Vyatta и обещават, че вече има 100% подръжка на техния хардуер. Във версия 4.1.3 – bug tracker-a казва, че PVC AUTO – не винаги детектва правилно VPI/VCI, но с актуалната версия при мен – нещата тръгнаха от първия път. Картата се оказа, че не е „истинска” Sangoma, a е Globespan Semiconductor Inc. Pulsar, но това не беше проблем.

Първо проверяваме мнението на линукса за PCI шините:
lspci
00:08.0 Network controller: Globespan Semiconductor Inc. Pulsar [PCI ADSL Card] (rev 01)

Проверяваме кои kernel модули се зареждат. Wanpipe е важен, за да може Vyatta да открие ADSL картата:
wanec 326456
wanpipe_lip 103300
af_wanpipe 34496
wanpipe 435356
wanpipe_syncppp 27864
wanpipewanrouter 39528
wanec,wanpipe_lip,af_wanpipe,wanpipe,wanpipe_syncpppsdladrv 65152 2 wanpipe,wanrouter

Vyatta CLI – ADSL PPPoE set
set interfaces adsl adsl0 pvc auto pppoe 0 default-route auto
set interfaces adsl adsl0 pvc auto pppoe 0 user-id
set interfaces adsl adsl0 pvc auto pppoe 0 password
set interfaces adsl adsl0 pvc auto pppoe 0 firewall in name FROM-EXTERNAL
set interfaces adsl adsl0 pvc auto pppoe 0 firewall local name TO-ROUTER

Като прочетох за кризата и реших да напиша и аз нещо по въпроса

Много познати, приятели, колеги питат "Как е във кризата? Има ли работа?" ... "Много е добре!", отговарям "Супер много работа се отваря, с една малка подробност: "Пиши в тефтера" и като ми платят, ще ти платя. Чакай малко .. и така няколко месеца.

Вярно, че може и да сме в срадата на кризата, но може и да сме в началото ... дано края й да се вижда ... но ако някой го е забелязъл, нека да каже къде да гледаме.

Та за работата: рално работата не само,че не спада а може да се окаже, че за ИТ сектора ще се увеличи. Работната ръка се умножи: за две седмици блисо 100 кандидата се появиха, да работят в ИТ компания. Ситуация коренно различна от 4-та кандидата по това време миналата година. И каква е разликата: Много качествени кандидати: хора с опит, образование и достойнство. Оставени на улицата от големи западни компании, назначили нови мениджъри "внос" от техинте си страни, заместващи нашите специалисти и спасявайки кожата и работата на сънародниците си. Всъщност каква е ситуацията с Българските компании?

Какво се промени: Тарсим проекти и хора за проектите и увеличаваме веригата ... работим на парче и плащаме на платено парче ... ама къде отиде сигурността? Ами имало ли е сигурност? Нима сегашната ситуация не е доказателство, че сигурност и гаранция релано няма ... то е като да си платиш застраховка и като ти изгори колата, да ти кажат ... по условията на застрахователя не го плащаме: чели ли сте си застрахователните условия или чак при застрахователно събитие осъзнаваме, че не е застрахователно .. и защо плащаме ..

Стига за застраховките ... няма бизнес, няма софтуер за управление на бизнеса ... няма вече служители, няма ИТ за тях ... веригата е пълна. Не ми плащат и затова не им плащам или още по-готиното ... чакам тия дни да ми платят едни пари и веднага ти плащам.

И ето ролята на техонологиите: освобождаваш 5 служителя и отиваш и ползваш услуги на експерти, които по-добре и по-качествено ти вършат работата, та и по-добре даже. Търсиш ефективност - Който не работи няма да яде! ... Георги Димитров го беше казал, ако не се лъжа, ама ситуацията става точно такава. Който може да работи, той ще изкара пари и ще оцелее. Искат се повече усилия и умения и четене и време, за същите пари, които преди време сме изкарвали по-леко и без особено напрежение.

Предплатените услуги? Къде е изхода ... някой да подскаже?

27 March 2009

Кризата, технологиите и пазара

Спряха ли клиентите да купуват?

Едва ли остана някой, който да не чул поне за „кризата”. Повечето са разбрали, а има и доста компетентни по темата, същите, които преди няколко месеца обяснаваха на висок глас, че такова нещо няма.

Е, вече всички са убедени, че тя е налице. Дори сме по средата й... на глобалната икономическа криза, някъде около фундаменталната крива круша. Фондовия пазар се огъва, някои компании са на прага на несъстоятелността, хората губят работните си места и правителства се опитват да спасят местните икономики. Да, очертава се сериозен проблем за страните, компаниите и хората! Но с всеки проблем изниква нужда от неговото решаване. Нима това не са възможности?


Светлия лъч в тунела е възможността за новите технологии. Кризата ги прави нужни и това е техния шанс за усъвършенстване и приемане от потребителите. Очевидно е, че технологията не може да реши всеки проблем, но когато го има се търси решение или ресурс за решаване. Нека погледнем компютъра. Разработен в ужасните времена на Втората световна война да помогне с изчисляването на артилерийски данни и криптирани кодове. Компютрите не прекратиха войната, но спокойно може да се твърди, че те са помогнали за по-близкия й край. А сега, когато компютрите са навсякъде, те решават задачи много по-многобройни и сложни от артилерийски данни или шифри.


Нека погледнем настоящето - разполагаме с текущите глобални икономически проблеми. Смятам, че новите технологии могат да печелят не една и две битки във войната със световната рецесия.

Напоследък много технологични компании отчитат лоши тримесечни финансови резултати, защото продават технологиите във вид на продукт. За разлика от тях, компаниите фокусирани в доставянето на услуги продължават да се развиват добре. Това е така, поради решението на клиентите да не придобиват технологията, а да я ползват като услуги от външен източник. При този подход се редуцират разходите за първоначално придобиване при неотменената възможност да се възползват от новите технологии. Допълнителния бонус са значителни спестения при оперативните разходи.

Очевидно е, че клиентите продължават да харчат, но все по-малко за продукти и все повече за услуги. Следователно, няма криза в ИТ бранша! Има преразпределяне на пазарните потребности и разходите.

Напълно съм съгласен, че има продукти, които не могат да се превърнат в услуга, като крайно клиентските устройства и при тях има забавяне на продажбите. Пазара на тези устройства е растящ в дългосрочен план, т.е. сегашния спад ще редуцира печалбите, но няма да ги стопи.

Какво правят големите?

След много шум сред ИТ средите, а след това и в медиите на общественото внимание бе представена концепцията за "изчислителни облаци” (Cloud Computing). В началото доста размита, идеята започна постепенно да придобива своя облик. Облечена в дрехите на бизнес ефекта, беше само въпрос на време преди големите играчи, като IBM да предложат реална услуга. Само припомням, че много от продуктите вече носят логото Lenovo.

Кой е Ерик Клементи?

Преди месец, IBM го назначи за ръководител на направлението Big Blue Cloud Computing. Неговото назначаване е официалния старт на начинание подготвяно от месеци. Първите клиенти - Elizabeth Arden, Nexxera, и Голф Асоциацията на САЩ имат намерение да тестват в Big Blue облака, приложенията за собствения си бизнес.

Клементи е на незавидната длъжност генерален директор на корпоративни инициативи. Негова е задачата, потенциалните клиенти да подпишат договор с IBM, а не с конкуренти. През последните 18 месеца, IBM е изградила повече от дузина центрове за данни, обединени в облак, по целия свят. Работата на това звено сега е, да се ускори това усилие, с поглед в бъдещето - приемане на изчисленията в облака, като стандарт за компании и правителства.

С ИТ бюджети под натиск, поради състоянието на икономиката, идеята за изчисления в облака възникна като предпочитано понятие сред обществото поради потенциалните спестявания предлагани на клиентите. Освен предлагането на хардуера, като услуга IBM обяви своя софтуерен пакет Tivoli Storage също като услуга за клиентите на Big Blue Cloud Computing.
Според изследване на IDC, изчисленията в облака ще се развият в пазар за $ 42 млрд. в рамките на следващите три години в световен мащаб.

Днес това е възможност за много стартиращи и малки бизнеси да ползват технологии без да е необходима голямата първоначална инвестиция. В страната ни преобладават малките компании спрямо световните разбирания за размер. Точно тук е шанса за бизнеса в България да използва новите технологии и да бъде конкурентен на по-големите в неговия бранш световния пазар.

Статията е публикувана със заглавие "Криза в IT бранша няма" във вестник "ПАРИ" брой 57(4621)/26.03.2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

25 March 2009

Практически пример за миграция към VMWare ESXi

Преди месец решихме да заменим сървърите обслужващи офиса на наш клиент. След няколко месеца щяха да навършат три години, а натоварването се увеличи поради разрастване на бизнеса и беше наложително да се извърши планирана замяна.

1. Основен сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 4x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 10).

2. Терминален сървър: 2xXeon 5140 2x2.33GHz, 4GB памет, 2x73Gb SCSI 15000rpm (RAID 1)

3. Архивиращ сървър: 1xXeon 3040, 2GB памет, 4х250Gb SATA (RAID5)

Решението бе да ги пренесем във виртуална среда, но клиента предпочете
да тества виртуализацията с безплатната платформа VMWare ESXi (използвахме версия 3.5.0 Update 3). Поради желанието за тест (безплатен), първоначално само мигрирахме текущите операционни системи (в комплект с техните ограничения).
Като цяло сме много доволни от резултата.

Нека видим детайлите:



Хардуер: един сървър с два четириядрени процесора Xeon E5462 2.8GHz, FSB 1600MHz, 16Gb памет, 6х146Gb SAS 15000rpm (RAID 10), 2x1Tb SATA (RAID 1).

Положителни страни:

Производителност

Значително се подобри производителността на системата.
Работейки на един, но много по-мощен сървър, производителността на цялата система е значително по-висока, отколкото при работа върху няколко, но с по-малки възможности сървъри. Работата на терминалните потребители се подобри откъм бързодействие. Средното ниво на натовареност за физически процесор е около 40% - 50% по време на работния ден.

Значително е намалена консумацията на електроенергия

Работата е не толкова в цената на електроенергията (в нашия случай тя не е много), а цената и времето за резервирано захранване на системата. Използвания UPS Ablerex MS3000RT 3000VA с допълнителни батерии. Освен тези сървъри, UPS –а захранва уеб сървър (не сме го включили във виртуалната среда, от съображения за сигурност), офисна телефонна централа PBX, стандартно мрежово оборудване. Автономността на цялата система преди виртуализацията беше 1 час и 08 минути - 1 час и 56 минути в зависимост от натоварването (1 час и 56 минути - през нощта, без натоварване и извън времето за архивиране и системни дейности). Сега времето за автономна работа под товар е 2 часа и 36 минути.

Изчезна зависимостта на операционните системи от оборудването

Всички операционни системи са инсталирани на виртуални машини, чиито конфигурации са стандартни от гледна точка на операционна система и драйвери. Ако се наложи преместване на виртуални машини към нов хардуер, това ще отнеме един порядък време по-малко в сравнение преместване от един физически сървър на друг физически сървър. Само като си спомня последния път, когато го мигрирахме този основен сървър колко време отне и колко нерви... Ние бяхме смазани, клиентите изнервени за неща от типа – не ми се отваря речника, без да подозират, какво се е случило в извънработно време.
Е... сега вече е лесно. Трябва само да се копира файла на виртуалната машина на новия физически хост и... готово! (може и да не щракаме с пръсти)

Лесна миграция на съществуващи сървъри във виртуална среда
Понякога си мисля, че братята по мишка и клавиатура – програмистите се стремят да направят живота на системните администратори – рай. С разни малки на пръв поглед приложения са в състояние да улеснят тежките и времеотнемащи процедури. За съжаление, нищо не е съвършено.
При използване на приложението VMWare Converter се прехвърлят работещи сървъри от физически към виртуални машини. Често процедурата е доста гладка (но не винаги). В конкретния случай, имах само повторно конфигуриране на TCP / IP на мрежовата карта и повторно активиране на Windows Server и Microsoft Office поради значителните промени в хардуерната конфигурация по отношение на OS.

Това е възможно най-бързото въвеждане в екслоатация на нов сървър при нужда. Дали ще бъде за работа или за тестови цели, чрез виртуална среда, не е необходимо да се закупува ново оборудване.



Какви проблеми и пречки, срещнахме в хода на работа:

Физически и логически процесори

Windows Server Standard Edition поддържа до 4 процесора. Small Business Server - 2. Проблемът е в това, че когато операционните системи са инсталирани на физическите сървъри, горните ограничения са относно броя на физически инсталираните процесори.
При виртуалните машини - от физическа гледна точка на ОС са процесорите, които VMWare "показва" на гост операционна система - процесорното ядро. Има и ограничение от страна на VMWare ESXi, което не позволява на виртуална машина да отдели повече от 4 процесора (всъщност - процесорни ядра). В резултат на това, когато се инсталира VMWare ESXi на сървър с два процесора QuadCore (общо - 8 ядра), виртуална машина със Standard Edition може да разпредели не повече от 4 процесорни ядра (общо 1-ви физически процесор) и Small Business Server - 2 процесорни ядра.

Не съществуват възможности за включване на устройства към виртуални машини, свързани към портове USB, COM, LPT на физическия хост.
Старите сървъри използваха общо 3 COM (серийни) порта (2 модема и конзола към Juniper). След преместване на сървърите на виртуална среда, трябваше да използваме устройството ATEN SN9108 Serial over the NET, така че да се свърже оборудването, използвано от виртуалните машини.

Налице е софтуер, който позволява достъп през мрежата до USB устройство, свързано с отдалечената машина, но не сме го тествали.

Подобни решения за LPT портове не намерихме.


Изводите:

Очакванията от прехода към виртуална среда се оправдаха напълно. Резултатът е по-продуктивна система, значително по-малко консумирана енергия, респективно по-голям период на аварийно електрозахранване от UPS. В хода на имплементация срещнахме проблеми, но никой от тях не се оказа фундаментален и нерешим.

Преход от физически към виртуални машини може да се извърши с повечето сървъри. В нашия случай, тази миграция е оправдана на 100%.

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 20/2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.