Модерния номад

Бизнесът се променя непрекъснато и налага нови правила за оцеляване и успех. Много компании в търсене на свещения граал в частност съвършения бизнес модел експериментират с различни дейности, дори доскоро отричани в техния бранш. Съревнованието за конкурентното предимство създава предпоставки за вечното търсене.
Много фирми са осъзнали разликата между продажбите чрез мобилни търговци и продажбите чрез стационарни обекти (складове, магазини и т.н.). Навсякъде, където е възможно стремежът е да се улесни клиента. Казано с други думи – Мохамед ще отиде при планината, ако тя не изгаря от желание да отиде при него. Резултата е бил появата на мобилните търговци, консултанти и произволни специалности, които позволяват част от бизнес процесите да се извършат на място при клиента.
Разбира се пълно щастие няма и следват проблемите от това, че от една страна мобилния служител е на работа, но в същото време е в офиса на клиента. Там по правило няма обособено работно място за него. В миналото мобилния служител се е движел с доволно много папки със себе си, но често се е случвало точно на тази среща да му липсва точно онзи, важният документ.
Днес е малко по- лесно да си мобилен. Бихме могли да вземем със себе си почти целия офис с мобилния компютър. Остават проблемите с актуалността на данните на преносимия компютър спрямо тези в централния офис и сигурността на данните на мобилното устройство. Има все повече и по-качествени решения на тези проблеми. Понастоящем сме свидетели на една сериозна еволюция на електрониката стремяща се да задоволи модерния номад.

Телефон или компютър?

Производителите на мобилни телефони се стремят да ги напълнят с функционалности за да ги превърнат в устройство за мобилен офис. Истината е, че успяват, но само с функционалността. Основния им проблем е ергономичността. Мобилните телефони и смартфоните са подходящи само за прочит на документи, електронна поща и с известни забележки за разглеждане на интернет страници – тук да ме прощават производителите на приложения за мобилен интернет. Мениджърите напоследък се обзавеждат с BlackBerry устройства за да бъдат винаги в час с бизнеса, който управляват. Да, определено са информирани, но абсурдното идва, когато трябва да върнат отговор на електронно съобщение при спазен бизнес етикет.
Познавам много хора, които не обичат да пишат SMS –и, защото цифровата клавиатура ги изнервя. При смартфоните с qwerty клавиатура е малко по-лесно, но с предимство са дамите с малки и изящни пръсти. При господата изнервянето си остава, както и невъзможността за изпращане на качествен отговор.
Мобилните търговци са обзаведени със смартфони със специализиран софтуер, чрез който те могат на място при клиента да описват новата поръчка и текущата продажба.
Удобството е в размера на устройството, но екстрите свършват дотук. Специализирания софтуер има нужда от синхронизация с централната база данни в централния офис. Това предполага, че всяка по-голяма промяна в централния софтуер (обикновено ERP система) изисква промяна и в специализирания софтуер за да могат отново да работят синхронно.

Защо има различни софтуери?

Стандартните или по-известни като IBM PC съвместими компютри работят с широко разпространените операционни системи на Майкрософт или различните линукс дистрибуции. Малките устроиства имат собствени операционни системи, отразяващи техните особености и разлики спрямо по-големите им събратя. Отново можем да открием операционни системи на Майкрософт, пак линукс дистрибуции, Symbian и Palm OS. Особеното при последните е, че те са доста „орязани” като възможности, за да се съберат на значително по-малката памет в мобилния телефон или смартфон и да стартират достатъчно бързо на много по-слабия процесор. Често се налага някои функции да се програмират по различен начин спрямо софтуера за големите компютри. Това налага да се пишат отделни приложения на една и съща ERP система за стандартни компютри и за мобилни телефони. И това е по-добрия вариант, защото другият е приложенията да са писани от различни производители. Тогава синхронизирането е значително по-трудно. Поддръжката на такава система логично е по скъпа от поддръжката на система само със стандартни компютри.

Мобилният компютър

Там където мобилния телефон не се справя го заместваме с мобилен компютър. При него имаме минималната необходима ергономичност за ефективна работа. Операционната система е стандартна и няма нужда от специализиран софтуер заради нея. Офис приложенията също са стандартни и без липсващи функции. И тук обаче има проблеми – доста по-тежък е от един смартфон, доста по-бавно зарежда операционната система дори при условие, че е бил в спящ режим.
Мобилните потребители често са принудени да носят със себе си и смартфон и мобилен компютър за да не бъдат изненадани от ситуацията.
Нелека е задачата на ИТ отдела да поддържа мобилните устройства на пътуващите служители. Поддръжката включва не само хардуер. Софтуера трябва да е унифициран за цялата компания, но настройките обикновено са персонални според отдела, длъжността и личните предпочитания.

Идеалното устройство

Производителите се стремят да налучкат правилното устройство и да го предложат на пазара. Клиентите са точния барометър за продукцията. След всеки нов продукт се появява вълна от статии и дискусии за плюсовете и минусите от него. Това несъмнено усъвършенства продуктите, но голямата истина е, че мобилните потребители са много различни един от друг. Нека вземем за пример физиологичните различия (разликата между мъжката и женската ръка), професионалната специализация на индивида, неговите служебни задължения и длъжностна характеристика, личните му качества и неговата продуктивност.
Идеалното мобилно устройство трябва да бъде на пресечната точка между ергономичност, функционалност, производителност, продължителност на работа, тегло, здравина и др. Проблема е, че всеки потребител има различни тегловни коефициенти за всеки от по-горните параметри.
Едно от възможните решения е с новите продукти излезли сравнително отскоро на пазара.

Нетбук. Що е то?

Това устройство много прилича на ноутбук, но не е. Не и в пълния смисъл на думата. Има си почти всички характеристики на стандартен преносим компютър, но основната му цел е да задоволи потребностите от базова офис дейност без тежки приложения.
Поради тази причина процесора е много енергоспестяващ и много „зелен” (в смисъл на зелени технологии), но това е обратно пропорционално на неговата производителност. Нетбукът в общия случай не е създаден за мултимедия. Можете да си пуснете филм, но натоварването на процесора спокойно ще надхвърли 70 – 80 %. Друг е въпроса как ще четете субтитрите на 8,9 инчов екран с 1024х600 пиксела разделителна способност. Самите производители го доставят с модифициран Линкус или Майкрософт операционна система, избягвайки обаче Виста. В класацията на операционните системи остава само Линукс, ако нетбукът е с твърдотелен твърд диск от типа SSD (Solid State Disk).
Масовите покупки от страна на домашните потребители са продиктувани основно от цената. Само, че сравняват цена на ябълки и круши. Никак не малка разликата в производителността. Това води до един основен извод: Това не може да бъде основен компютър на потребителя.
Естествено всяко правило си има изключения. Единствения вариант за пълноценно използване на мъниците е като терминални станции. През работното време те са на бюрото и са свързани към голям монитор, външни мишка и клавиатура и не на последно място са свързани чрез компютърната мрежа към фирмения терминален сървър.
Терминалния сървър може да се разглежда, като една голяма работна станция на която могат едновременно и независимо един от друг да работят множество потребители. Така всеки си има своя работен екран със своите иконки и документи. Броя потребители зависи от мощността на терминалния сървър и едновременно работещите софтуерни приложения.
Другата добра новина е, че когато излезем от офиса можем да вземем нетбука с нас и да се закачим в нашият терминален сървър отвън. Виждал съм очарованието на лицата при много клиенти осъзнаващи, че те влизат отново в своя терминален профил и виждат своя работен плот със своите иконки и документи дори, когато не се намират в офиса. При стандартните терминални станции това е невъзможно – монитора, мишката и клавиатурата са стандартни и отделно от станцията – т.е. и да вземем стандартната терминална станция с нас, трябва да помъкнем и цялата периферия. Съществува и варианта да се закачаме към фирмения терминален сървър и през произволна стационарна машина (от компютърен клуб например), но да се върнем към нашия мобилен търговец, който е при клиента и няма осигурено работно място.
В близкото минало трябваше да се моли за интернет свързаност за да получи достъп до централния си офис и то при условие, че въобще може да му бъде технически осигурена. Сега мобилните оператори у нас предлагат 3G модеми за достъп до интернет през техните мрежи. Поради естеството на връзката между терминалната станция (нетбука) и терминалния сървър в офиса, трафика е минимален и за голяма част от потребителите включения трафик в минималния пакет е достатъчен. Дори в случайте, когато сме извън големите градове и нямаме 3G покритие скоростта е достатъчна за да си свършим работата.
При терминалния модел на работа се използват ресурсите на сървъра, а терминалната станция има за задача само да визуализира потребителския екран и да предава сигналите от мишката и клавиатурата към сървъра. Това означава, че нямаме нужда от много дисково пространство и от бърз диск, оперативната памет е необходима основно за работеща операционна система без допълнителни приложения и процесорната мощ не е от решаващо значение.

В този ред на мисли реших да направя експеримент със себе си.

За целта ми помогна продуктовия мениджър на Acer от Асбис България – Пламен Цанков. ( Не работят с крайни клиенти. Само с дилъри!) Предостави ми за тестове Acer Aspire One 150 – типичен представител на нетбуците.
От друга страна аз съм типичен представител на мобилен потребител, който е непрекъснато в движение и по офиси на потенциални или настоящи клиенти. На всичкото отгоре в нашата фирма си имаме терминален сървър и на него е инсталирано всичко необходимо за фирмената дейност.
Първият проблем с който се сблъсках беше орязаната линукс версия инсталирана фабрично (няма терминален клиент за Windows – rdesktop, а за капак няма и gcc). С това се справих бързо – външно оптично устройство, малко интернет и нова пълнофункционална линукс дистрибуция грейна на нетбука – нямах желание да откривам поетапно какво точно са орязали във преинсталираната фабрично.
Резултата е, че работи точно така, както е бил проектиран – електронна поща, интернет свързаност и офис приложения локално и... чудесна терминална станция към Windows базиран терминален сървър. Това е и моята препоръка за конфигурация. В случай, че сте потребители на Линукс базирани сървъри пускането в експлоатация е още по-лесно.
Ако сте готови да заплатите лиценз за Windows имайте предвид, че тези мъници са предвидени да работят с XP и то при стандартен твърд диск. С другия е доста по-бавно при локално инсталирани приложения. За повече информация погледнете блога на Bloody’s TechBlog.
При инсталиране на Windows Vista необходимостта от орязване на допълнителните екстри почти обезмисля начинанието.
Другото приложение на нетбука е при поотрасналите деца в гимназиалния курс и студентите. В тяхната учебна среда се предполага наличие на интернет и достъп до уеббазирани услуги. При образованието обикновенно не е необходима огромна изчислителна мощ за стандартните приложения и представянето на мъника е повече от добро.

Изводите

Странно решение от страна на производителите. Желанието да се угоди на потребителите за ниска цена може да изиграе лоша шега на всички по веригата – от R&D екипа през производство, дисрибуция та чак до крайния клиент. Вече се чуват лоши отзиви за увеличеното производство и понижаващите се въпреки това печалби.
Повече по темата в TechNews.bg
Опасението ми е, че потребителите не разбират напълно възможностите на устройството и го приемат за уникално предложение от света на стандартните преносими компютри. Какво по-хубаво? Хем малък – запазена територия за бизнес класата, хем невероятно евтин. Това е една вълна, която са яхнали производители, дистрибутори и дилъри, но тя ще им изиграе лоша шега.
Разочарованието неминуемо ще дойде.
Целевата група клиенти на подобни устройства е ограничена до специфични бизнес процеси изискващи терминален режим на работа или локална работа само с леки офис приложения – в бизнес и образованието.

Внимание!

Нетбука не е алтернатива освен в изброените по-горе два случая. Ако имате нужда от сериозна машина мислете за нетбука, като втора – допълваща.
Голяма част от бизнеса в България и домашните потребители възприемат нетбука за съжаление, като детска играчка и средство за забавление или евтина алтернатива на съвременните ноутбуци.
Смятам, че трябва специалистите от този бранш да сме честни с клиента и да му представим реалното приложение на нетбука, защото продажбите ще свършат рано или късно, но доверието трудно ще бъде върнато.

P.S. Преценете сами за какво ще използвате мъниците!