Проблем на растежа

Защо да е проблем?

Този въпрос си задават много български мениджъри. Обикновено микро фирмата след старта и стъпването си на крака се отърсва от проблемите около създавнето си и оцеляването в самото начало. Често срещано явление в България е много добри професионалисти да създадат свой бизнес, разбира се в същата сфера. Това е перфектния вариант за раждането и прохождането на една нова компания. Системата работи добре до критичното натрупване на персонал. Мениджъра трябва много добре да улови момента преди критичната маса и да „убие” специалиста в себе си. Тежко решение в личен план, но именно то позволява на компанията да продължи растежа си. Досега собственикът на бизнеса и мениджър едновременно е бил и главния специалист, но растежа изисква жертвоприношение. До създаването на бизнеса специалиста е знаел перфектно отговора на въпроса „как?”. След създаването на фирмата му се е наложило да налучква безпогрешно отговора на въпроса „защо?”.

Да убиеш специалиста в себе си означава да си позволиш да наемаш по-добри специалисти от теб самия. Да насочиш усилия и енергия към нови области на познание. Да предадеш щафетата от професионалната ти област на твоите служители.
Ако си постигнал тази лична промяна идва въпроса „а защо не?”. Даваш си свободата да мислиш върху стратегията на фирмата. Тактиката могат да я поемат и „офицерите” – служителите директно под теб. Свободата да гледаш около теб и да анализираш ти открива свободните пазарни ниши и пропуските на конкуренцията. Не на последно място е възможността да погледнеш развитието на бизнеса си някак отстрани. Малко като компютърните игри от трето лице – виждаш себе си, партньорите и противниците. В бизнеса това е трудно и направо невъзможно ако си непрекъснато разкъсан от изпълнението на няколко длъжности. Само този, който успее да се откъсне от техническото изпълнение има шанса да види и собствените си глобални грешки. Всички знаем максимата „Мама не се притеснява, когато не знае”, но ако не знаем за съществуването на проблеми няма как да мислим върху тяхното решаване. Има различни методи за определяне на критичната маса от служители, след която трябва да се премине на ново ниво на управление.

Как малкия бизнес става голям?

Създателя на бизнес рядко осъзнава, че подсъзнателно взема правилни решения в своята професионална област. Усещането е, че той или тя винаги са ги знаели, но това не винаги е вярно и за персонала. Дори и високо квалифициран, той трябва да е добре мотивиран. В същото време света влезе някак неусетно в глобалния пазар. Резултата е невероятно динамичен пазар с постоянни промени случващи се с много по-голяма скорост от преди. Конкурентите успяват да съкращават все повече времето за раждането на нов продукт – от идеята до рафта.
За капак на всичко на нашият пазар един след друг идват големите играчи. Да, не какви да е, а ГОЛЕМИ. Те са станали такива, защото са преодолели проблема на растежа ... и са пораснали. Не, това съвсем не означава, че си нямат проблеми, но са по-големи от нас, което означава повече ресурси (в произволна форма – финаси, хора и т.н.).
Картината не е чак толкова черна. Днес живеем в информационната епоха и е по-вероятно иновативните и бързите да успеят, отколкото големите. Въпреки всичките им ресурси.

Пример: IBM са можели да направят много неща, но в крайна сметка не са купили Microsoft, а техния продукт. Резултата е налице. За справки – фондовата борса и стойноста на акциите и списание Форбс за Бил Гейтс.

Извода е, че е по-важно да си иновативен. За да си иновативен трябва да си информиран и да имаш опита на всички от екипа ти, ползвайки синергията.
Информационните технологии могат да помогнат много в такива случаи. Те могат да оптимизират процесите по дизайна на новите продукти, да улеснят продажбите чрез електронна търговия или е-маркетинг, да създадат единна среда за споделяне на мнения, задаване въпроси и колективно търсене на отговора. В крайна сметка най-ограничения ресурс не е финасовия, а човешкия. Днес става все по-трудно да се намерят квалифицирани служители с така търсените лични качества като отговорност, нестандартни идеи, предриемачество.

Трябва ли да правим бизнес, като преди осемнадесет години?

Тогава шефът имаше телефони, секретарката също плюс допълнение факс. В редки случай – телекс. Тогава не им тежеше комуникацията, но нямаше сериозна конкуренция. Днес все повече родни фирми имат възможността да наблюдават чуждите си партньори и конкуренти.
В началото на фирмената дейност собственика обикновенно си купува преносим компютър поради причина клоняща към демонстрация на социален статус (за автомобилите е почти задължително). След това следва секретарката – за да „вървят” електронните съобщения и някой все пак да пише официалните писма, покани, а често и оферти. Не след дълго се осъзнава, че ако въобще има секретарка на света с бривет за управление на пътнически самолет и удостоверение за управление на ядрена подводница, то тя едва ли работи в нашата компания. Следва компютризацията на търговския отдел – поетапна, според растежа на отдела. Всеки търговец поема определени клиенти, но води историята на офертите и въобще комуникацията с клиента на служебния СИ компютър. Излизането от строя на този компютър може да коства загубата за определен период или завинаги на така важната информация за клиента. Ами човешкия фактор? Ако служителя е в болнични или отпуск? Кой ще го замести и доколко ще е ефективно заместването?

Информацията е нецентрализирана, неструктурирана и нейното количество и качество отразяват способностите и уменията на конкретния служител. Това е огромен риск. Принудени сме да си имаме отдел за борба с организираните клиенти, защото ние самите не сме организирани.
Преодоляването на този проблем е чрез екипна работа на разнородни специалисти (например търговец, техник по подръжката и т.н.). За да им помогнем да работят заедно трябва на първо място да централизираме информацията, като не забравяме да регламентираме достъпа до нея. Инструментите за екипна работа представляват софтуерни пакети позволяващи да се работи върху едни и същи документи, да се обменят мнения, да се дават предложения, да се следи общ график. И всичко това е за вътрешнофирмената комуникация, но именно тя ни дава стъпалото към следващото ниво – структуриране на информацията. С унифициране на събирането, подреждането, запазването и ползването на информация в голяма степен елиминираме човешкия фактор в областа на комуникациите (казваме твърдо не на играта „счупен телефон”, на незаменимите служители поради уникалните фирмени знания за бизнеса). Това съвсем не означава , че ще пречим на развитието на служителите. В крайна сметка тяхното усъвършенстване помага на израстването на бизнеса. Знанията се мултиплицират, а другите активи се изчерпват. Купуването на знания за нашите служители в този смисъл е инвестиция, а не разход.
Много фирми атакуват нашия пазар с реклами за сървъри и комплексни решения. Но как да изберем сървър без да сме дефинирали проблемите при нас предварително?

Очевидно е, че нямам нужда от сто и осемдесет тонен КАМАЗ за да доставям сладки из сладкарниците в София.

Най-лесния начин е да погледнем през плета.
Как другите имплементирали вече високи технологии в бизнеса се справят със задачи характерни и за нашия бизнес? – Правим анализ за потенциалните промени и резултати. Смятаме. Разглеждаме други случаи. Пак смятаме. Накрая избираме най-доброто от всичко видяно.
Имаме си анализ и обосновка. Знаем общата цена на притежание на решението. Обикновено първата стъпка е най-трудна. Тя изисква и най-големи инвестиции – хардуер (често по-мощен отколкото имаме нужда в началото), системен софтуер без, който не можем да стартираме нужното приложение и обучение на персонала за работа с него.
За да увеличим ефекта от едно внедряване на ИТ в нашия офис трябва да покрием максимален брой проблеми или неефективни процеси с минимум инвестиция.
Големите компании в ИТ бранша предлагат „готови решения”. Действително тяхната оферта включва комлексно решение - хардуер и софтуер, но в общия случай това са стандартни продукти. Кои от нашите проблеми ще разрешат те? Има софтуерни пакети обединяващи в себе си комлект приложения за съвместна работа, електронна поща, централизиране на информацията и т.н. Съществуват и безплатни такива. Дори можете да минете без сървър – стига да изнесете всичко в интернет (в по-голяма част от приложенията пак безплатно).

Гледането през плета е нож с две остриета

Добре е да взаимстваме от партньори и конкуренти техния опит с технологиите, но дали технологията не е остаряла и те я ползват по инерция? Има ли по-нова технология и каква е нейната цена и предлаганите предимства спрямо старата?
Поради факта, че два абсолютно еднакви бизнеса няма се очертава се един по задълбочен анализ какво се използва в момента от потребителите и какви нови технологии се появяват на пазара. Използването на унифицирани софтуерни пакети ни помага много за да настигнем другите, но не винаги отразяват коректно нашите различия. Не е рядкост точно тези различия да представляват конкурентното ни предимство. В този смисъл ние догонваме пазара, но не можем да го поведем, ако само копираме другите около нас.

По пътя на самоусъвършенстването

Оцеляват и побеждават само откривателите. Преди да станат откриватели те са били търсачи, но са знаели на какво. Всяко откритие бързо е изместено от друго и така се затваря динамичния цикъл. Това е пътя към съвършенството и успеха – непрекъснато да откриваме нови неща.

Вие в тази посока ли сте?