Софтуер за цялостна защита

... или реалната цена на застраховката

Беше модно доскоро да си говорим за финансова криза. Вече не е. Сега е като изтъркан шлагер и това донякъде ни дава привидно спокойствие. Може би защото вече не е новина или „защото това го знае всяко хлапе”.

Какво се случва след новината?

Всяка криза води до отрезвяване. Започват оптимизации и повишаване на ефективността в бизнес средите. Началото на всяка оптимизация е свиване на разходите, а често погледа е насочен към графа заплати. Немалко хора трябва да си търсят нова работа. В това число и хора от ИТ бранша. Доскоро имаше сериозен недостиг на такива кадри, но е твърде вероятно поради кризата компаниите да са по-предпазливи в наемането на нови хора и предлагането на големи заплати.

Какво става с „безработните” ИТ специалисти?

Историята помни много примери за увеличване на престъпността по време на кризи. За кратък период от време ще бъдат изхвърлени от конвенционалния пазар на труда много кадри. Притиснати от обстоятелствата те ще „работят” за различни каузи дори и на парче. В такива моменти морала често отстъпва пред материалното.
Казано с две думи ще си имаме ИТ специалисти, но от другата страна на масата, извинете - маршрутизатора. Тук нямам предвид само нашите компании, а всички по света усетили в някаква степен кризата и реагирали със свиване на персонала.

Можем ли да се защитим?

Само с голи ръце не става. Очевидно е, че има нужда от инвестиции в хардуер и софтуер. Има нужда и от опит в изграждането на добра защита. Добре е управителите да знаят за какво се харчат парите на дружеството особено в период на криза. Те трябва да бъдат информирани максимално добре за да преценят в какви защити ще инвестират и в какви не (т.е. какви рискове са готови да поемат „спестявайки”). Задачата на ИТ отделите е да информират активно и да участват активно (дано само ръководството ги допуска) във вземането на решения за ИТ развитието в синхрон с цялостната фирмена стратегия за бизнес развитие. Защитния софтуер и хардуер отдавна е част от програма „минимум” в която и да е организация без значение размера й. В информационната ера най-ценният актив са нашите информационните системи. Базите данни вече представляват съществена част от капитала на всяка компания и нейното опазване от кражба, погиване, загуба е съпътстващ задължителен елемент.
За съжаление, често отношението към тази защита е формално. Инсталирането на антивирусен софтуер вече не е достатъчно за да се твърди, че е осигурена защитата на работните станции, сървърите, електронната поща и т.н. Опасността от вирусна атака или злоумишлено действие остава ако в компанията е инсталиран разнороден защитен софтуер, ако не е осигурено необходимото ниво на техническа поддръжка на наличните защитни системи, ако вирусните дефиниции не се обновяват редовно, ако няма „disaster recovery” план.

Рисковете

Много организации тестват софтуер предназначен за защита. За съжаление разнообразието е толкова голямо, че е почти невъзможно да се отсее качествения. Точно разнообразието се явява проблем, който се мултиплицира при тестовете. Например един и същи метод и набор от зловреден софтуер ще се представи по различен начин на различните софтуерни приложения.

Обърнете внимание на картината.

Колкото повече придърпваме центъра на червения кръг (тестовия набор от зловреден софтуер) към центъра на определено решение за защита, толкова по-добри резултати ще имаме за сметка на останалите участници. Поради факта, че всеки производител на софтуерни приложения за защита има свое виждане за диаметъра на своя кръг (големина на базата данни за зловреден софтуер, текущо заредена в паметта), то имаме и различно бързодействие на различните софтуери. Рискът не е малък ако производителят реши често поради маркетингови съображения да направи своя софтуер по-бърз. Високата скорост е приятна и желана от потребителите, но тя изисква по-малка част от базата данни описваща зловреден софтуер да стои активна в паметта.

Нищо в природата не се губи

Предвид изложеното дотук, става ясно, че не е възможно да се определи качеството и бързодействието на едно решение за защита спрямо друго при досегашните тестове. В крайна сметка трябва сами да направим избора сред обратнопропорционални възможности. Имам предвид, че колкото повече данни имаме за заплахите, които търсим, толкова по-бавна става защитата. Това налага качествено нов подход в борбата срещу кибер опасностите. Залага се на многослойна защита, покриване на всички възможни дупки в мрежата и най вече търсене модели на поведение при атака.
В общия случай корпоративната система за защита трябва да следва логиката на автоматизираната среда. Трябва да бъде надеждна, мащабируема, съвместима. Без това да пречи на работа на останалите използвани приложения. Системата трябва да защитава връзката с Интернет или с мрежата.
Най-често антивирусния софтуер (компонент от общата система) защитава файловите сървъри, сървърите за бази данни, сървърите на които са инсталирани приложенията за сътрудничество (от типа на Lotus Notes и MS Exchange), тъй като именно те съхраняват най-важната информация. В идеалния свят системата за защита обхваща всички компоненти на информационната система, свързани със съхранение или пренос на информация – файл сървъри, настолни системи, работни станции на мобилни потребители, сървъри за електронна поща, сървъри на които се поддържат архиви, информационни потоци през маршрутизатори и т.н.

Едно от различията на корпоративната защита спрямо индивидуалната е, че винаги пазим много потребители, а не само един. Това позволява да се „изнесат” тежките задачи на отделни сървъри. Широко разпространение получиха шлюзовете за сигурност, които се поставят на входа на фирмената мрежа. Те изпълняват голяма част от първото ниво на защита и включват в себе си няколко вида защити за различен тип атаки. Хубавото е, че са двупосочни и могат да предпазват и от вътрешни пробиви във сигурността.
Точно такива устройства, посветени само на задачи със сигурността, позволяват да се разтоварят клиентските компютри от тежката защита. В комбинация с модули за файлова защита, контрол на електронната поща и свързването на устройства с незадоволително ниво на сигурността персоналният компютър на всеки един служител е разтоварен до над 90% от работата на професионалната защита.

За съжаление неприятното бавене си остава за индивидуалния клиент. Не е оправдано той да инвестира в цялото по-горе изброено оборудване и затова разчита основно на софтуерното решение само на неговия комютър. Често решението е компромисно между цена, възраст на компютъра и ниво на сигурност.

Винаги трябва да се търси баланса между много, различни и често противоположни или дори взаимноизключващи се параметри в едно решение. Преди време много малко хора осъзнаваха опасностите от компютърните вируси. Времето и събитията промениха това. Днес компаниите в България знаят за потенциалните проблеми и повечето от тях реагират превантивно макар и количествено недостатъчно.

Поради факта, че работим само с юридически лица, основните ни впечатления са от продукти за корпоративна защита. За съжаление не веднъж сме попадали на нов клиент с инсталирана домашана версия, често нелицензирана и поради тази причина с необновени сигнатури.
Явно, някога не е било обърнато достатъчно сериозно внимание на управителите за рисковете от компрометиране на сигурността и реномето на компанията поради използване на нелицензиран софтуер. Това го отчитам, като грешка от колегите в нашия бранш, без да подценявам и случаите на откази от страна на клиентите за инвестиране в сигурността.

Опита сочи, че перфектна защита няма и не може да има. Тя винаги се движи след атаките и след компрометирането (изключение прави набиращата популярност проактивна защита). Без нея обаче просто е въпрос на време, кога ще понесем загуби.

Тенденции

Усложняващата се информационна инфраструктура и загубата на нейните ясни очертания са факторите, с които ИТ отдела ще трябва все повече да се съобразява.
Вече не можем да мисли само за “защита на периметъра”. Корпоративните информационни системи зависят все повече от от компоненти, които са извън сигурната, традиционната защитна стена (firewall). Децентрализиран, мобилен, адаптивен – това са ключoвите думи в съвременния бизнес, където сътрудниците, партньорите и клиентите често използват за достъп до корпоративни данни чрез няколко различни устройства – портативен компютър, мобилен телефон или компютър в местното Интернет-кафе. Дори сървърите на компанията могат да са извън нейните офиси и да се разчита на „cloud computing” – изчисления в облака. Допълнителните средства за достъп до корпоративната мрежа могат да пробият повече дупки в стената, която някога се считаше за достатъчна, а изнесените навън сървъри имат нужда от все по-съвършенни методи за оторизация и защита.

Вие спите ли спокойно?

Състоянието на ИТ пазара в България

Какво се случва след зарята и гърмежите от отворено шампанско?

Сред множеството купони за постигнати високи резултати от дистрибутори и техните дилъри някак незабелязано се промъква съмнението за продължителността на периода на възход. Нашият пазар, макар и малък се развива според световните тенденции. Проблема е, че все още сме в първата фаза на продажбите. Имам предвид обема приходи от вида на продаваните стоки или услуги. За да стартира един пазар, той се нуждае от техника и е нормално да имаме двуцифрени ръстове в проценти при дистрибуторите на хардуер. След количественото натрупване, тенденцията сочи втората фаза - идва естествената нужда от софтуер. За съжаление, неприятно ще се отрази финансовата криза на пазара и неговото развитие. Вероятно обемите продажби на хардуер ще спаднат, но не поради насищане на пазара, а свиването на бюджетите на клиентите за ИТ.

Възможно ли е пазара на ИТ продукти (основно хардуер в момента ) да е непрекъснато растящ?

Нека се огледаме! Всички стоки, подлежащи на продажба без нужда от услуга при самата продажба се намират при големите ритейл вериги. Логиката е спазена – много оборот, малък марж, възможности за разсрочени плащания. Идеално... може би?

Проблема на големите търговски вериги

Той се крие в самото им име – търговски. Там се набляга на обема продажби – разбираемо е – за да има икономически смисъл, трябват големи обороти за компенсация на малкия марж. Последния обаче често включва само разходите по самата продажба.

Големият въпрос е кой плаща за поддръжката

В началото конкуренцията е малко и маржовете позволяват разумно ниво на услугата по гаранционната поддръжка. С навлизането на повече ритейлъри в ИТ сегмента маржа се стеснява и на всички ни е ясно, че разходите за склада, магазина, режийните и заплатите не могат да бъдат елеминирани. Първият паднал в конкурентната борба е разхода по гаранционната подръжка.
Резултата не е бърз, но е краен. Например в Полша потребителите вече са минали по този път и са осъзнали, че по-ниската цена излиза по-солена във времето. След като много хора са се опарили от „изгодната” покупка, днес тенденцията е отново да се търси кварталното магазинче за ИТ техника или местна фирма с доказана експертиза в областта допълваща се от носена от уста на уста репутация.

Завоя на големите производители

Не е тайна, че големите знаят повече за тенденциите от малките. На пръв поглед странното решение – производството и продажбата на нетбуци – изяжда маржа и изисква по-големи количества за да се запази обема печалба. Новите продукти с по-ниска цена притиснаха до стената не един и двама производители и големи търговци. Дори и те са длъжни да пазят високи обороти за да останат на пазара.

Снижаването на крайната цена би увеличило потенциалната маса потребители и до необходимите обеми ще се стигне относително безпроблемно. Тази политика предвижда продажба на почти унифициран хардуер с малки възможности и поради тази причина позволява на него да се стартира относително ограничен софтуер. От една страна това ограничава потребителите, като възможности, но от друга сваля от плещите им необходимостта от поддръжка. Мечтата на производители и потребители...
Нищо в природата не се губи! Нашият случай не прави изключение. Всъщност поддръжка и сериозен хардуер има, но при доставчиците на услуги.
След като вашият нетбук има ограничена функционалност, то ще си я набавите като външна услуга – през интернет. Дали ще ползвате ваши сървъри или на други доставчици, няма значение, защото и в двата случая става въпрос за паричен поток излизащ от вашия джоб.
Положителните моменти са консолидирането на сървъри, устройства за съхранение на данни и тяхното централизирано управление. Безспорно това сваля общата цена на притежание, ако са ваши или предполага по-малък наем в случай на външен доставчик.
Отрицателните са гарантирането на достъпността, конфиденциалността и защитата от неправомерен достъп.
Завоя на големите производители е доста рискован и могат да го вземат без да излизат на банкета само фирмените играчи или тези, които ползват „cloud computing” – изчисление в облака. Това са гореописаните два случая със собствен сървър или такъв от външен доставчик.
Домашните потребители закупувайки такъв компютър рискуват да одраскат мантинелата, а някои направо се удрят в нея. Вече има вторичен пазар на нетбуци – осъзналите, че това е орязан хардуер са готови да го продадат за по-малка сума на все още неосъзналите. За радост на производителите и търговците пазара все още приема добре мъниците, но всяко начало си има и край. Домашните потребители рано или късно ще се върнат към стандартния компютър – без значение стационарен или мобилен, защото те рядко използват сървъри и за тях е важно приложенията да работят локално. За нормална работа у дома трудно може да се използва 8,9” монитор. Ако към нетбука се закупи допълнителен монитор, то цената на двете устройства се доближава до евтиния клас стандартни мобилни компютри.
Шумотевицата скоро ще свърши и отново ще си повторим „Безплатен обяд няма” визирайки евтиния на пръв поглед нетбук.

След „откритието”, че няма безкрайно евтини мобилни компютри идва другата по-лоша новина. Тя се състои в намалелите поръчки за производители на чипове в световен мащаб. Това ще доведе до свиване на производството, а оттам и задържане или дори вдигане на цената за бройка.
Чувствителните към цената пазари, като българския, ще реагират остро със свиване на покупките. През периода на изчакване за отново растящо потребление в световен мащаб, евтин долар ред други причини определящи дали една покупка е изгодна или не, ще си работим с настоящата техника. Тук се крие подводния камък. През този период на изчакване потребителите ще са амортизирали в голяма степен машините.
Отново трябва да минем през хардуерния период на покупки за да стигнем до втория – софтуера. Това отново ще ни отдалечи от достигането на развит пазар при който основен дял от потребителската кошница на ИТ клиента са софтуера и услугите.

Защо да не се възползваме от изчисленият в облака?

Макар и много стара, идеята е добра. Тя няма толкова технически недостатъци, колкото социални. Имам предвид проблема с недоверието, възможността за кражба на данни и т.н. Ако се върнем назад в историята ( не само компютърната ) ще открием много примери за блестящи идеи, които са чакали на трупчета, ужасно много време. Например "само" 230 г. пр. Хр. Ератостен успява да изчисли размера на Земята! Той установява точния час, в който слънчевите лъчи достигат дъното на кладенеца в Сиена (днешен Асуан), и измерва ъгъла на сянката от вертикално изправена пръчка. Знаейки точното разстояние между двата града, той стига до извода, че обиколката на Земята е 250 хиляди стадия, т.е. около 40 хиляди километра. През средните векове идеята за сферичността на Земята се запазва. Коперник и Галилей влизат в конфликт с Църквата не защото смятат, че Земята е кръгла, а защото считат, че тя не е център на Вселената.
Научно казано - първо ни трябва социална революция и след това техническа. Просветените (знаещите и мислещите) въждат потенциала, но по подразбиране са неразбирани и възпирани от вземащите решения. Проучването на възможностите за отдалечени операции и свеждането им до ръководството на фирмата в разбираем и измерим за тях вид може да донесе повече ползи отколкото негативи.

А, Вие каква технология внедрявате?

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 40/2008 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

За неуспешните проекти или защо лошите примери са най-добрите примери?

Колко струва внедряването на ERP/CRM система? За колко време ще я внедрим? Колко консултанта и колко служителя ще бъдат въвлечени? … тези въпроси засягат всеки, който се е сблъсквал със системи които подпомагат управлението на бизнеса. Защо се провалят проектите и защо бюджета е много често удвоен, а хората не стигат?

Има много големи компании, които се занимават с анализа на внедряването на ERP/CRM и други съкращения, които би трябвало да подпомогнат управлението на бизнеса и да ни освободят времето да се съсредоточим над бизнеса, а не над внедряването или решаването на конкретни проблеми около скъпия софтуер и скъпите консултантски услуги.

Тук, както споменах по-горе, ще опишa някои данни от анализа на международни компании, за причините и разходите свързани с провала на IT проекти (включително и внедряване на бизнес решения). Реално всички провали са проектни провали! Което показва, че едно важно перо в бюджета на един проект трябва да е „Управление на проекта”. В моята практика много често при клиенти стигаме до елемента да се заплаща за „реално свършена работа”, за достигнат резултат, а управлението на проектите се приема за даденост! По-долу ще опиша някои преведени статистики за лошите проекти както и за факторите за успех:

Колко струва успешния проект? Малко факти по-долу!

· Успешни са 16% от проектите: Приключили на време, според бюджета, със всички елементи и функционалности заложени в началото.

· Предизвикателни са 53% от проектите: Приключени и работещи, но с надвишен бюджет, отнели повече време от заложеното и предлагащи по-малко елементи и функционалности отколкото са заложени в началото.

· Провалени са 31% от проектите! Прекъснати по време на внедряването!

Защо се провалят проектите?

• Започват отново – 95% от всички проекти имат един или повече рестартирания

• Надхвърлени разходи – средно с около 190%

• Надхвърлено време – средно с около 220%

• При 75% от горните два случая е или надхвърлен бюджет или време, а при 30% от провалените проекти са и двата фактора – надхвърлени бюджет и време

• Проблеми с функционалността – средно 60% е доставено

10 причини за неуспешен проект:

• Неправилно обучени и/или неопитни мениджъри на проекти

• Липса на описани и управлявани очаквания

• Слабо ръководство на някои или всички нива

• Липса на добре описани, документирани и следени изисквания

• Слабо планиране и планирани процеси

• Лоша оценка на усилията

• Културни и етнически противоречия

• Разминаване между екипа по проекта и бизнеса или други организации които са обслужвани

• Неадекватни или лошо използвани методи

• Лоша комуникация, включително следене на прогреса и отчетност

11 ключови фактора за успешен проект

• Въвличане на персонала и потребителите

• Подкрепа от мениджмънта

• Добре описани изисквания

• Правилно планиране

• Реалистични очаквания

• По-малки стъпки в проекта

• Компетентен персонал

• Приемственост

• Ясна визия и цели

• Трудолюбив и съсредоточен екип

• Доказана методология и документация

Да овладеем трите убиеца на проекти:

• Управление на очакванията

– Определяне на очакванията (разминаванията)

– Намаляване на разминаванията

• Управление на Риска

– Определяне на рисковете

– Определяне на мерките с които да се избегнат

– Планиране на бедствия и непредвидими обстоятелства

• Управление на промените (цели, време, ресурси, планове)

– Разпознаване на промените

– Определяне на влиянието към проекта– стойност & време

Още … споделете вашето мнение по горните данни и вашите разбирания. Ако имате въпроси, не се колебайте да пишете!

Изместен фокус

Или защо инвестициите в ИТ се превръщат от препоръчителни в начин за оцеляване

През периодите на икономически растеж всеки мениджър гледа на информационните технологии, като на необходимото зло. Все пак те оптимизират бизнеса, но продължават да бъдат разходен център (тук изключваме банките, телекомите и компаниите в ИТ бранша). Логично хората от бизнеса да насочват ресурси към онези центрове, които генерират проходи – по този начин с минимални ресурси ще постигат максимални резултати.
При богато украсена маса с много ястия, дори гладния започва да избира и да „кара през просото”. Всеки иска най-доброто и в периодите на имане се наблюдава голямо разхищение, което никой не забелязва и поради това пренебрегва. Това разхищение продължава до стабилното обръщане на тенденцията, когато всички се втурват да спасяват каквото могат. По-далновидните обаче вече са взели мерки.

Какво се случва по време на криза?

По време на криза най-обобщено съотношението на предоставените ресурси спрямо постигнатите резултати се променя в негативен план. Дори компаниите да увеличават ресурсите си, за да увеличават и резултатите, това няма да доведе до съществена промяна на съотношението. С други думи ефективността е ниска, респективно печалбата вече не е на нивата, с които компаниите са свикнали.
Без да отричам погледа в бъдещето, търсенето на нови пазари, продукти, услуги и т.н. се замислям какви са начините, които биха могли да повишат ефективността. Най-известния и широко разпространен начин е свиването на постоянните разходи. Неговата популярност се дължи на безотказността, с която той работи от древността до днес. Извън него обаче за днешните фирми е нужна по-скоро промяна, която да осигури тяхното оцеляване. Информационните технологии могат да осигурят тази промяна, но много често в подводен камък за фирмите се превръща времето за нейното задвижване. В този ред на мисли се сещам се за една

„корпоративна” приказка.

„Имало едно време, един невероятен майстор на камшици. Той наследил занаята от баща си, а баща му от неговия баща. Фамилията от потомствени майстори била известна и било престижно кочияшите на богатите да използват точно камшик направен от тях. Всичко вървяло прекрасно, докато един ден се прокраднал слуха, че известен производител на колесници се е насочил към производство на купета за автомобили. Тогава почти никой не обърнал внимание на този факт и животът продължил по-старому. След известно време се разчуло, че друг известен производител на колела се насочил към производство на автомобилни гуми. Въпреки, че всичко е било свързано с доста рискове последвала върволица от трансформации в този бранш. Нашият главен герой си оставал ненадминатия майстор на камшици, но въпреки това с течение на времето неговата продукция се търсела все по-малко и по-малко...”
Какво се е случило с майстора на камшици по-нататък ще оставя на вашето въображение, но изводът е повече от натрапчив – за съвременните фирми е жизнено важно точно да определят момента, в който да направят промените. Няма значение дали промените ще бъдат в редуциране на разходите или във внедряване на нови технологии.

Проблемът на растежа

Изводът се отнася и за българските фирми при които има много за оптимизиране. Голяма част от тях са тръгнали от собственик – управител, който е специалист в конкретния бранш, в който оперира неговата фирма. Управителя се справя чудесно, до момента, в който тя започне да се разраства и надскача личните му способности за управление и контрол. Това е първата „греда” в развитието на една организация – проблема на растежа. Преодоляването на този проблем предполага делегиране на отговорности и задължения на мениджърите на отдели, но само това обаче не е достатъчно. Идва втората „греда”, за която вина носи отново висшия мениджмънт - проблемът с комуникацията, координацията и планирането.
Разбирането, че правенето на стратегии, прогнози и планове трябва да е свързано преди всичко с финансовите ресурси е широко разпространено, но то е неправилно. Висшия мениджмънт приема останалите ресурси за даденост, почти константа и от тях очаква да следват общата стратегия. Днес формулата за стратегическо планиране изисква все повече корекции, докато съвсем се видоизмени. Живеем в информационната ера и технологиите, които тя ражда са част и от живота и от бизнеса. Нещо повече - те са толкова значим фактор в развитието на бизнеса, че не могат и не следват да бъдат пренебрегвани. Логиката ни навежда на мисълта, че мениджърът на ИТ отдела трябва да присъства на всички събрания за стратегическо и тактическо планиране във фирмата. Неговата мисия е не само да бъде запознат с плановете навреме, но и активно да участва в изграждането им.
За съжаление днес реалността в много организации е друга – ИТ мениджъра се запознава с решенията на висшето ръководство постфактум. Така компанията губи възможността да се възползва от технологиите навреме и резултата започва да клони към този от “корпоративната” приказката.

Някой трябва да каже „стига”

на производството на камшици и да започне да внася промени в модела на планирането и комуникацията във вътрешнофирмения мениджмънт. Дори малките компании ползващи аутсорсинг на ИТ услуги (основно системна администрация) трябва да осъзнаят, че имат нужда не само от техническа поддръжка, но и от експертно мнение, което да им помогне в подобряването и развитието на техния бизнес. Ако компанията осигуряваща техническата поддръжка или вътрешнофирменият отдел няма възможност да осигури такава експертиза, то спешно трябва да се намери външен консултант.
Световната финансова криза ще се отрази и у нас. Какъв ще е размерът на щетите няма голямо значение. Основния въпрос е кога и какви мерки ще вземе ръководството на фирмата за да оцелее или дори да просперира в условия на криза.
След толкова години разпускане на коланите е дошъл момента да си направим равносметка и да се вгледаме в собствения си бизнес, пък било то и с помощта на външни консултанти. Конкуренцията не прощава в условия на криза. Вече не говорим за преразпределяне на пазарни дялове, а за оставане на съответния пазар въобще.

Вие продавате ли камшици?

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 37/2008 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Колко струвам аз?

Стойността на дейността

Всички ние отделяме голямо внимание при избора на нашето жилище, креватчето за бебето, автомобила и въобще всички неща в които смятаме да държим ценни за нас неща. Водим се от основните изисквания да побират предвиденото, да го предпазват, самите те да са издържливи във времето. Много често при избора на компютърна техника потребителите забравят, че точно там ще живее (Да! Точният израз е живее) тяхната информация. Това не е материя, а плодът на техния труд в продължение на сериозен период от време.
Освен сигурността, другата важна характеристика в нашия свят е производителността. Без значение дали става въпрос за личната ни продуктивност или за ефективното уплътняване на работното време в корпоративните среди. Всички я почитаме подобно на божество и сред можещите, точно тя е мерилото за най-добрите.

Промяната на моята цена

Ако аз мога по-бързо да свърша определена работа при същите крайни резултати, то това означава, че има начин да бъда по-ефективен. Лесно мога да пресметна цената на нужните фактори и текущата ми цена за единица време.
Казано простичко – ако си купя по-бърз компютър, който не ме кара да го чакам да зарежда, да мисли и т.н. и това ме направи по-ефективен, то след някакво време добавената стойност от повишената ефективност ще ми изплати компютъра. Има дори реална опасност да ми донесе и печалба.
Казаното дотук може да се екстраполира и в големите организации. Там ефекта от мащаба си казва тежката дума и мениджърите по-лесно вземат решение, имайки впредвид големия рамер на ползите.

В реалния живот за съжаление не е толкова просто.

Преди няколко месеца от маркетинговия отдел на Intel получих тестов преносим компютър с новия мобилен процесор T9500. Ами... преживях разочарование! Паметта беше само 1 GB, но по-големият проблем остана твърдия диск – малко кеш памет и едва на 5400 оборота в минута.

Преживяването е сравнимо с тестдрайв на супермощна и супербърза кола, но скоростния лост е здраво заварен в положение „първа скорост”.

От тогава си мисля как преносимия компютър може да стане по-бърз, като зная, че диска е най-слабото звено в производителността.
Да! Опитах и с по-бързи механични дискове, но производителността скачаше за сметка консумацията на енергия и батерията излизаше в отпуск при най-неподходящите ситуации.

По надолу ще прочетете, че не само аз съм разсъждавал по темата „Как да ползвам и другите предавки?”


Intel или как една технология може да промени света

В качеството си на пазарен и технологичен лидер всяка година предлага нови технологии на пазара, а последният е справедливия съдник за новите технологии – някои умират, други се развиват и създават нови пазарни ниши и нови възможности.
На изложението IDF2008, Intel показаха тяхна версия на SSD дисковете. Верни на традицията те остават в производството на чипове и като такива започват да предлагат SSD дискове.
Различното при техните модели и всичко излязло досега е производителността. Тя успя да пребори не само тази на другите SSD дискове, но надмина тази на традиционните.
Това от своя страна ще създаде условия за мощно влизане на пазара за съхранение на данни, започвайки от преносимия компютър, през работната станция, сървъра и външните дискови масиви.
Интересното и много впечатляващо е скоростта. Тя надхвърля тази на стандартните дискове при почти нулево време за търсене на информацията (seek time).
Intel X25-E Extreme SATA Solid-State Drive е снабден със стандартен SATA интерфейс поддържащ 1.5 Gbit/s и 3 Gbit/s. Новото при него е уникалната архитектура впрягаща 10 паралелни NAND флаш канала снабдени със SLC NAND флаш памети за максимална производителност и надеждност. Чрез технологията Native Command Queuing се достига до 32 конкурентни операции, като по този начин надминава всички излезли на пазара до момента SSD дискове по брой входно/изходни операции и обща производителност.

Приложение в бизнеса

Дисковете от серията Intel® Extreme SATA Solid-State Drives (SSD) предлагат невиждана досега производителност и сигурност за сървъри, външни масиви за съхранение и свръхмощни работни станции.

Да намалим общата цена на притежание

Корпоративните приложения имат хищническа нужда от производителност, място, сигурност и енергия. За разлика от традиционните дискове, SSD поколението няма движещи се части, което способства за тихо и студено решение за съхранение на данни, но успяващо да съчетае редом с изброеното и производителността на доскорошните сървърни дискове. От Intel твърдят, че можем да заменим например 50 високооборотни диска дамо с един Intel X25-E Extreme SATA Solid-State Drive в нашия сървър. Така, казват те, ще получим същото при по-малко заето място в шкафа, без изискване за охлаждане и по-ниска консумация. Всичко изброено дотук ни води до една мисъл – сериозно намаляване на общата цена на притежание при еднакво натоварване на сървъра.

Малко статистика или сравнение между традиционните и SSD дискове

Преимущества

• По-бързо първоначално стартиране – няма нужда от развъртане на шпиндела.
• Обикновено, бърз произволен достъп за четене, понеже няма движение на четящи/записващи глави.
• Изключително малки времена на латентност при четене, като SSD времената за търсене са по-малки и от най-добрия твърд диск.
• Безшумни: липсата на движещи се части прави SSD –тата абсолютно тихи, освен в случайте на свръх производителните и свръх обемни модели, които вървят в комплект с охлаждащ вентилатор.
• SSD дисковете с малък капацитет, обикновено имат малко енергопотребление и малко топлоотделяне в активен режим. За съжаление това не можеше да се каже за високопроизводителните модели
• Висока механична издържливост поради липсата на движещи се части. Така се елиминира опасността от механична повреда
• Издържливост към силни удари, висока надморска височина, вибрации и високи температури. Всичко това благодарение на липсата на движещи се части. Това открива новия пазар на тези устройства – лаптопи, MID (Mobile Internet Device) и устройства експлоатирани в екстремни условия
• По-голям диапазон на работната температура. Обикновените твърди дискове имат диапазон между 5 до 55 градуса по Целзии, докато повечето флаш базирани SSD работят спокойно и при 70C. Разбира се специалните модели предвидени за индустриална употреба могат да работят и при по-висока температура.
• Относително определената производителност при четене, за разлика от твърдите дискове, при SSD дисковете е почти константа и остава такава за всяка област от паметта. Това се дължи на почти нулевото време за търсене, което също е константа и не зависи от физическото местоположение на данните. Страхотната новина е, че фрагментирането на информацията не оказва влияние на производителността.
• Размера на чиповете и контролера позволяват монтаж в стандартна кутия от 2,5” – точно размера на традиционните дискове за преносими компютри.

Недостатъци

• Цена – все още производителите се стремят да увеличат капацитета и да редуцират производствените разходи. От друга страна пазара все повече се отваря за тази технология. Остава да се достигне критичната маса от потребители за да станем свидетели на продукт, който ще пенсионра своя предшественик. (Който не вярва да си спомни какво се случи със CRT (с кинескоп) монитори след появата на техните наследници – LCD мониторите.
• Обем – все още доста по-скромен спрямо конвенционалния тип дискове
• Ограничен брой цикли на запис – клетките на флаш паметта често излизат от строя след 1,000 до 10,000 цикъла за MLC, и до 100,000 цикъла за SLC, докато специално проектирани клетки могат да издържат от 1 до5 милиона записа (обикновено – лог файлове, бази данни и други често използвани части от файловата система), а това е повече от жизнения цикъл на компютърната система. Разработени са и специални файлови системи и фърмуеъри, които разпределят равномерно записите по клетките на паметта във времето и по този начин пазят от неравномерно натоварване и респективно по-бързо износване на отделна част от паметта. Едва през 2008 година започна внедряването на тази технология в клиентски устройства.
• По-ниска скорост на запис – обяснява се с блоковете за изтриване при флаш базираните SSD – обикновено са големи - около 0.5 - 1 мегабайт. Те са доста по бавни от традиционните дискове при случаен запис и поради тази причина са поддатливи на файлова фрагментация при запис и в някои случаи при последователен запис.
• Ниска плътност на записа – дългогодишната еволюция на традиционните твърди дискове все още им позволява да държат първенството пред флаш базираните SSD.
• Флаш дисковете изразходват по малко електроенергия, но при натоварени режим в сравнение с 7200 RPM 2.5" стандартен диск за лаптоп. В други условия – режим на готовност и ниска активност харчат повече. За капак SSD дисковете имат нужда от повече електроенергия за гигабайт.

Проблеми със SSD под Windows

Евтините варианти използват multi-level Cell (MLC) флаш памет, която е по-бавна от single-level Cell (SLC) флаш памет. Почти всички Windows потребители започнали работа с MLC организирана памет на SSD диска са стресирани от факта, че производителността на дисковата им система им е паднала драстично. Windows е оптимизиран за дискови масиви, опериращи с информация на малки парчета (около 0.5 KB); флаш базираните използват по-големи (около 4KB). Причините забавящи Windows са, че го принуждаваме да използва по-големи парчета информация, без да забравяме за количеството процеси във фонов режим, постоянно достъпващи диска. Последния проблем е в липсата на оптимизация на широко разпространената файлова система от Microsoft – NTFS за използване на SSD дискове. Това е причината Linux да се държи доста по-бързо с журналната си файлова система ext3, нерядко надминавайки обявените скорости на запис от производителя.

Съвет при покупка на SSD диск за използване под Windows

1. Уверете се, че Вашият нов диск е SLC ( single level cell ) – по-бързият
2. Изключете всички ненужни услуги
3. Премахнете ненужните или маловажните програми за първоначално зареждане
4. Изключете всички графични екстри
5. Намалете кеша на любимия Ви браузър
6. Стискайте палци до излизането на Service Pack 2 за Vista
7. Най-важното: Погледнете все пак скоростите на четене и запис.

Изводи

Технологията, която ще промени разбирането ни за сървърни центрове, за преносими устройства и въобще за съхранението на данни.
Смятам да си подменя дисковете на сървърите и на преносимия компютър – все пак ако ще карам спортна кола, искам да ползвам всичките и предавки.

А Вие?

Robson chip или Intel Turbo Memory

„Счупи” ли се маркетинговата машина на Intel и „прекарах” ли се с покупката на Robson chip към лаптопа си.

Intel Turbo Memory или известна с кодовото си наименование Robson chip / cache се появи октомври 2005 покрай Centrino Pro платформата презентирана на Intel Developer Forum (IDF). Идеята й е за ускоряване процеса на първоначално зареждане на операционната система (само Windows Vista поддръжка) и цялостен перформънс като се опитва да намали използваемостта на хард диска чрез прехвърляне на част от процеса върху memory NAND чип. ReadyBoost на Microsoft позволява използване на мемори карта или USB flash “боцнат” на Vista – базирано PC със същата функционалност, но чрез Robson чипът, Intel настойчиво рекламира технологията като такава без добавяне на външни устройства. И така - много асемблатори като Dell, Acer и Toshiba скочиха в „джаза” с имплементацията на Robson.

Да, знаем че флаш паметта е по-бърза, по-надеждна и доста по-ниско енергоемка – това е безпорно и сигурно има логика, но защо фирми като Sony и HP се отдръпнаха от идеята. Дали техните специалисти не проявиха техническа далновидност или тестовете в „домашни” условия си казаха думата.

HP тества производителността на базова PC система с 1 GB RAM, с и без Robson chip, както и същия тест, с и без USB memory stick със същия капацитет като Robson. Извода им е, че няма разлика в производителността при тестовете.

Например при използване на 1 GB Robson chip, той ефективно се разделя на две равни части – като едната обслужва ReadyBoost, а другата – ReadyDrive, което е равносилно на употреба на 512 MB USB memory stick или SD card със същата или много близка производителност. Понеже ReadyBoost може да използва само един мемори източник по едно и също време, означава че сме ограничени откъм максималния капацитет на Robson, който мисля е 1 GB или казано директно – „Защо да ползвам Robson chip 1GB за 50$, като мога да ползвам 2 GB USB memory stick за 20 лв.?”

HP казва, че по-добра производителност се постига с добавяне на 1GB RAM вместо 1 GB Robson chip, а също така и чрез използване на USB memory stick или SD card с капацитет еквивалентен или по-голям от рам паметта.

Intel се защитава, като казва че Turbo Memory технологията е избор на асемблатора и производителите сами решават дали да го изполват. Същината на идеята намалява консумацията на енергия, а от там се вдига и перформънсът, в което има смисъл.

Покрай тази маркетингова заигравка си задавам въпроса – какво предстои от така рекламираните SSD дискове на Intel. Поредната комерсиално-инженерингова измишльотина или една необходима и дългоочаквана технология.

Дали се„прекарах” с покупката Robson chip към лаптопа си? ... Откровено – Да ! :)

Свежия полъх на технологията

Intel Developer Forum Сан-Франциско

Тази година Интел проведе събитието за единадесети път - IDF Fall 2008 – малко по-рано от традиционното през септември. Това е логично предвид последната слаба година откъм технологични новости. Сега стремежът е да се покаже всичко ново, при това възможно най-рано, за да има време да влезе на пазара през силните месеци на продажби в областта на електрониката.
По стара традиция Форума на Интел за разработчици се провежда не само за запознаване с най-новите технологии, но и за очертаване на бъдещите хоризонти на развитие. Един от големите плюсове на събитието е, че тогава се обсъждат общите и комплексни перспективи за развитие на индустрията. Знаем, че Интел заема почетно централно място, но съвсем не и в разрез от останалите индустрии. Казано простичко: ако се вслушаме в лекциите на IDF можем доста ясно да предположим накъде ще се развива ИТ света.

Нулевият ден на събитието бе посветен на изследователската дейност и разработката на перспективни изчислителни технологии. Разгледани бяха и нови модели на използване на мрежови визуални изчисления, предполагащи обмяна на опит и информация в онлайн режим с помощта на интерактивни и визуални интерфейси.
Такива интерфейси могат да се разделят на две основни категории: моделируеми условия (виртуални светове, колективни интерактивни игри, триизмерно кино и разширена реалност) и съчетание на цифровата информация с реални изображения. Новата програма за изследвания на Intel е насочена към разрешаване на основни технически проблеми в тази област.
Представената нова концепция за нови изчислителни възможности откриваща пътя за обединение на реалния и цифров свят с помощта на датчици предизвика голям интерес. Много такива устройства – от микро до макроскопични, в това число – видеосензори, камери, датчици на ускорение, състояние на околната среда ще измерват разнообразни параметри на реалния свят, ще ги анализират и ще предприемат съответните действия.
С две думи бъдещето ще наложи новите изчислителни системи да обработват паралелно множество потоци данни от различно естество и формати, получени чрез не по-малко количество датчици за различни събития и състояния. На всичкото отгоре устройствата трябва да са мобилни без това да им пречи да са свръх производителни при минимален разход на енергия. Изчислителните центрове, които ще съхраняват и разпределят получените данни, трябва да са обзаведени с мощни хранилища на данни в съчетание с виртуализация. Между нас казано, производителите в бранша едва ли ще останат на улицата и без хляб в близко бъдеще.
Най-широко разискваната тема бе за енергийната ефективност и екологично чистите производства. Освен това на тези две теми бе отделено и допълнително внимание в доклада на председателя на съвета на директорите в Intel Крейг Барет (Craig Barrett).

„Технологията – това е инструментариум за решаване на сложни световни проблеми в областта на здравеопазването, образованието, икономическото развитие и опазване на околната среда. Нито една държава, нито дори един човек не може да остане настрана от тези проблеми. Присъединявайте се към решенията на глобалните проблеми на човечеството.”

Интересни данни: Технологичния сектор носи отговорност за по-малко от 2% от глобалното отделяне на въглероден диоксид. Съществува голям набор от възможности за творческо използване на технологията и оттам за редуциране на останалите 98%. Например с помощта на GPS технологията и специални софтуерни програми ERP (Enterprise Resource Planning) или в частност MRP (Material Resource Planning) една дистрибуторска верига доставяща стоки до врата може да намали драстично месечния пробег на своите камиони.

Ползите са ясни:
- екология
- редуциране на разходите за гориво, заплати
- конкурентно предимство

Новите технологии се насочват към три основни направления следващи световните тенденции:
- образование
- здравеопазване
- икономически растеж

Крейг Барет обяви, че Intel ще раздаде три награди от по 100 хиляди долара, с които ще бъдат получени от приносителите на най-добрите идеи по използването на технологията за решение на най-важните проблеми в по-горе изброените направления.

Дългочаканата (традиционно) информация за новите поколения процесори изнесе в своя доклад старши вицепрезидента на Intel, генерален мениджър на Digital Enterprise Group – Patrick Gelsinger. Стана ясно, че първите процесори за настолни машини пуснати в производство са Intel Core i7 и енергийноефективните високопроизводителни сървърни процесори с кодовото име Nehalem-EP. Също така Intel планира производство на сървърни чипове Nehalem-EX, процесори за мобилни устройства Havendale и Lynnfield, процесори за настолни компютри Auburndale и Clarkdale. Това ще се случи през втората половина на 2009.

В новото поколение на микроархитектурата Core се използва технология Intel Hyper-Threading (8 потока на 4-ядерен процесор), ново междукомпонентно свързващо звено Intel QuickPath, последователен канал за предаване на данни от типа „точка-точка”, който за разлика от стандартната шина FSB увеличива скоростта на предаване на данни меду 4 до 8 пъти. Особено внимание беше отделено на използването на турборежима, който позволява да се превключи процесора в състояние на максимална честота без това да води до прегряване.
Първия шестядрен процесор на Intel Xeon за многопроцесорни сървъри, чийто пазарен пуск е предвиден за този месец, достигна световен рекорд по производителност. Той преодоля бариерата от 1 милион транзакции в минута в стандартен тест - TPC Benchmark C.

Многоядрената архитектура x86 под кодовото название Larrabee ще се появи около края на 2009 и началото на 2010 година и ще бъде ориентирана към пазара на графичните системи за персонални компютри с поддръжка на DirectX и OpenGL. С излизането на Larrabee се очаква началото на отраслова инициатива за създаване и оптимизация на софтуерното обезпечаване за поддръжка на процесори с по десет, сто и хиляди ядра. Това ще бъде основата на която ще работят компютрите на бъдещето.
Още по време на уводната част бе анонсирано създаването на обществото Intel QuickAssist Technology Community, което ще подпомага разработката на приложения на основата на ускорителя QuickAssist, корпоративните системи за безопасност, IP-телефонията и безжичните инфраструктури (в това число WiMAX).
Изпълнителния вицепрезидент, генералния мениджър на Mobility Group David PerlMutter на Форумa първо направи демонстрация на работна мобилна платформа с кодовото име Calpella. Пазарния дебют е предвиден за втората половина на 2009 година. Беше показан и четириядрения мобилен процесор от семейството на Intel Core 2 Extreme с TDP и мощност 45 W. Освен това беше представено второ поколение двуядрени процесори за свръхтънки и леки ноутбуци.

Представители от Intel разказаха за плановете си да пуснат на пазара в близко време високопроизводителни дискови решения - Intel SATA SSD. Най-напред ще бъдат достъпни 1,8-инчови SSD дискове Intel X18-M и 2,5-инчови X25-M с капацитет 80 и 160 GB за използване в настолни и мобилни компютри. Тук технологията е MLC (multi level cell) за постигане на цена, но е по-бавна от SLC (single level cell).

За сървъри обслужващи предприятия, системи за съхранения на данни и работни станции Intel пуска серията SSD дискове 32 и 64 GB X25-E Extreme SATA, създаден на базата SLC и е оптимизиран за достигане на максимална скорост при операции вход/изход (IOPS). Ключа към невижданата досега производителност се крие във високоскоростните 10 канални флаш памети NAND, използваната технология NCQ (Native Command Queuing), технологията Advanced Dynamic Wear Leveling, ниското ниво на предусилвателя при запис (Write Amplification Factor).

Intel Anti-Theft Technology е другата представена технология, включваща хардуерна система за идентификация и механизъм на реагиране, които позволяват заключване на устройството в случай на кражба.

Новата мрежа WiMAX 4G ще свързва огромно количество мобилни платформи и устройства. По цял свят сега са пуснати в експлоатация повече от 400 тестови и работни мрежи WiMAX. Дори Dell се присъединява към другите производители на компютри – Acer, Asus, Lenovo, Panasonic и Toshiba, комплектоващи в своите нови ноутбуци модула Intel WiMAX/WiFi Link 5050 Series.
Не бяха забравени и въпроси за дъгосрочното развитие на телевизията. Повече от 1,3 милиард семейства по света са телевизионни зрители и е настъпил момента за обединение на Интернет и телевизията. Едно от стратегическите направления за развитие на Intel – пускането на едночипова система (System-on-Chip, SoC) за устройства от битовата електроника. Дори изпуснаха информацията, че ще пуснат второ поколение едночипови системи Sodaville на базата на процесора Intel Atom, най-вероятно в края на следващата година.

Първият модел от новото семейство стана процесора Intel Media CE 3100 „Canmore” – специализирано решение базирано на архитектурата Intel за Blu-ray устройства, цифрови телевизионни приемници за кодирани програми, телевизори и други битови устройства с възможност за включване в мрежата. „Canmore” представлява процесор 800 MHz Intel Pentium M с 256 KB cache L2, графично 2D/3D ядро Intel GMA 500 с универсална архитектура за шедъри. Те ускоряват операциите BLT/Alpha BLT и декодират видео с висока резолюция с поддръжка на формати MPEG-2, H.264 и VC-1 с изходен HDMI 1.3a. В комплекта влизат и триканален контролер на паметта DDR2 800 MHz, два отделни осемканални DSP процесора, подържащи Blu-ray.

Мобилните интернет устройства (Mobile Internet Device, MID) на базата на процесора Intel Atom серия Z5xx се установяват, като платформа за внедряване на иновации в областта на мобилните екосистеми. Сериозно количество от устройства беше показано, които съвсем скоро ще се появят на пазара. Продуктовата линия на Intel за мобилни интернет системи ще бъде подкрепена от платформата на следващото поколение под кодовото име Moorestown с концентратор Intel System Controller Hub, поддержащ видео с висока резолюция (1080p, 30 кадъра в секунда).

На този Форум бяха направени демонстрации на мобилни интернет устройства на базата на процесора Intel Atom от производители: Aigo, Asus, BenQ, BYD, Clarion, Compal, Digifriends, Fujitsu, Gigabyte, Hanbit, Kohjinsha, Lenovo, Panasonic, PearTree, Sharp, Trigem, USI, Wibrain и Yukyung. Повечето от тях към днешна дата вече ги има по полиците на магазините.

Intel обяви за намерението си да разшири портфолиото си от компютри предвидени за ученици. Новият Classmate PC тепърва ще е снабден със сензорен екран и поддръжка на писалка и екранно настройваема клавиатура, режим таблетен компютър, опростени режими на мрежово включване и съвместна работа.

Новата концепция на дизайна с прост корпус позволява на ОЕМ производителите да избират различни цветове и форми. Предвидената опционална ръкохватка е предназначена за удобно пренасяне или за допълнително и по-сигурно фиксиране на компютъра в таблетен режим. Добавен е и бутон за преход между стандартен и таблетен режим.
Днес 35 OEM производители доставят ученически ноутбуци в развитие и развиващите се страни по цял свят. Примери много за OEM модели: HCL MiLeap (Индия), Olidata JumPC (Италия), FTEC SmartBook (Малайзия), Neo eXplore (Филипии) и CTL 2Go PC (USA). Вече са достъпни и локализирани версии, адаптирани на над 20 езика, включително китайски, португалски, руски, испански и т.н.
Форум Intel за разработчици е място за показ на новите технологии и новите тенденции. Там можете да видите образци от продукция, която или никога няма да види бял свят или ще бъде следващия пазарен бум. Тази година посетителите бяха повече от 5 хиляди експерта. За пореден път форума показа лидерските позиции на Intel в съвремената полупроводникова индустрия. Участниците посетили IDF тази година успяха лично да се докоснат до тенденциите и върховите технологии още преди те да са станали масов продукт.

Нискобюджетни NAS / SAN решения

Хайтек старт от скрапа ..... или сливи за смет ?!?!

.

Много фирми все още играят руска ролетката с данните и бизнеса си по ред причини – непознаване на материята, финансов и човешки фактор. Но на простичкия въпрос:

.

Колко би струвало на бизнеса ви загуба на служебна информация?

.

всеки един мениджър бързо пресмята и открива, че инвестицията за подходящо бекъп решение е обоснована.

.
Искам тази статия да е началото от поредица такива, като продължение на темата за архивирането на Наньо Нанев, но в насока на нискобюджетни open source решения, подходящи за малкия и развиващ се бизнес. Статията ми не цели да бъде технически подробна, а напротив – разбираема и в помощ на по-широка читателска аудитория, както и в лицето на собственици и мениджъри на фирми, за да ги запознае със съществуващи евтини алтернативи.

При решение за ползване на Network Attached Storage – вариантите са основно два – комерсиални и open source (не казвам - безплатни, защото безплатен обяд няма). При комерсиалните – получавате „желязо” - хардуер с интегриран софтуер (най-честно моднат линукс) към който трябва да бъдат добавени дискове в зависимост от възможностите на устройството и нуждите за капацитет. Няма да се спирам на предимствата, недостатъците и функциалността на комерсиалните продукти, а ви подготвям за open source решението. То е софтуер, който може да бъде изтеглен безплатно и инсталиран не толкова безплатно на ваш хардуер – компютър, който практиката ми напомня, че това обикновено е най-старата машина в офиса. Разбира се трябва да отговаря на определени технически изисквания, които най-вероятно ще бъдат съобразени от вашия ИТ консултант. Не трябва да забравяме, че и в този случай е необходимо да закупим определен брой дискове в зависимост от решението ви за отказоустойчивост RAID и капацитет. Правил съм и "глупости" с използване на стари хард дискове, но истината е че малко хора слагат спирачни накладки - втора употреба. Ако цените бизнеса си - не икономисвайте от дисковете!

FreeNAS

FreeNAS е безплатен NAS сървър с отворен код, базиран на FreeBSD. Оборудван е с базов пакет за файлов трасфер като CIFS (SMB), NFS, AFP, FTP, SFTP, и SCP5), както и с някои разширени услуги за бекъп и файлова синхронизация ( rsync for *NIX потребители и Unison) с пълнофункционален WEB мениджмънт интерфейс.
FreeNAS заема по-малко от 32MB след като бъде инсталиран на Compact Flash, hard drive или USB key. Варианта с USB Memory Stick е много подходящ поради добрата си отказоустойчивост и ниската цена преди всичко.

.

Изисквания за хардуера

.

- PC x86 със поне 96 MB RAM – като се има впредвид ниската цена на рам паметта добре би било да е с 256 MB или повече (до 1 GB max). Тестовете ми с 2 GB бяха неуспешни и след като малко се поразрових се установи, че актуалната стабилна версия FreeNAS нe адресира 2GB RAM и не стартира.

- CD-ROM, който е нужен само за първоначална инсталация и за да нямате проблеми, ползвайте IDE CD-ROM. SATA CD/DVD устройства са със "плаха" поддръжка на този етап за FreeBSD.

- USB memory stick – поне 32 MB. (едва ли може да се намери вече такъв, но на моделите с 1 GB - цената е около 20-25 лв.)

- HDD – един, два или повече в зависимост от нуждите. В примера си ще калкулирам два диска Hitachi 250 GB, 7200 rpm, 8 MB Cashe, IDE интерфейс, които ще работят в огледало – софтуерен RAID1. Приблизителната им цена е около 80 лв. С ДДС за брой.При RAID1 информацията ще се записва едновременно и на двата диска на огледален принцип. Така получаваме отказоустойчивост при повреда на единия от тях, като ефективния използваем капацитет е 250 GB.

.

Харакеристики и поддържани протоколи

.

- Protocols: CIFS (via Samba) – работи на на ниво application-level networking protocol, основно да осигури достъп до предостъпени файлове и директории между различни точки от мрежата.

- FTP, NFS, SSH, rsync, AFP и UPnP , и iTunes.

- rsync server, client and local sync. – Софтуерно приложение, което синхронизира файлове и директории от една локация към друга с минимизиране на преноса на данни чрез делта кодиране (ако е възможно). Или казано на разбираем език, тази функционалност е много полезна, когато имате два или повече FreeNAS сървъра (в двата ви офиса – в София и Пловдив например) и желаете софийския freenas да бекъпва пловдиския и обратно. Така целия архив на пловдивския офис, освен локално, ще бъде дублиран и в София – автоматично по предварително зададена политика. По този начин правим „собствена” колокация за надеждно архивиране без да се отразява в месечния бюджет на фирмата.

- Unison support. – това е програма за файлова синхронизация. Използва се за синхронизация между файлове в две отделни директории или между работна станция и сървър (NAS) за нуждите на архив. В зародиш програмата е създадена за unix – базирани операционни системи, но настоящем се справя също така добре и на Windows.

- iSCSI targets feature to create virtual disks.

- iSCSI initiator - Internet SCSI позволява да използвате вашия дисков капацитет на freenas през даден сървър с илюзията,че дисковете са закачени директно на сървъра. Това е т.нар. SAN, който в нашия случай с opensource решение няма равно по цена и не отстъпва по функционалност* (за да бъда искрен, трябва да кажа, че за добра скорост на трансфер на данните - изискванията за хардуера скачат ..... при тестовете ми със софтуерен RAID5) Имайки в предвид изпълнение на софтуерен RAID5 в дисков масив от 3x250 GB и примерно 20 активни сесии / потребителя, ни е нужен Pentium 4 2GHz или повече, 1G B RAM и гигабитова мрежова карта. Разлика във времената на запис и четене има и от избора на файловата система, но това е въпрос на настройка и преценка на инсталатора / поддръжката. (Най-добри показатели имаме при UFS, което е предполагаемо)

- Поддържани файлови системи: UFS и ext2/ext3 са изцяло поддържани (както се предполага), NTFS е read-only, а FAT32 е с read/write поддръжка.

- Хард дискове: P-ATA/S-ATA, SCSI, iSCSI, USB and Firewire

- Мрежови карти: Всички жични и безжични модели в списъка за поддръжка на хардуер в FreeBSD 6.

- Boot (стартиране) от HDD, CompactFlash, CD-ROM + floppy disk, или USB flash drive.

- Hardware RAID карти: Всички поддържани от FreeBSD 6.2.- Software RAID нива: 0, 1, 5, JBOD, 5+0, 5+1, 0+1, 1+0

- Дисково кодиране посредством geli.

- Мениджмънт на групи и потребители - тук е едно от слабите места на FreeNAS. С обещание за доразвиване от девелопърите за версия 0.7, управлнието е оскъдно през web-a, но инсталатор с базови познания по *nix операционни системи би се справил с допълнителните ви нужди за права на достъп до файлове и директории чрез команден ред CLI. Поддържа връзка с Active Directory и LDAP, но тази функционалност никога не съм тествал, поради простата причина, че съм ползвал FreeNAS като "място за бекъп".

- SMART подръжка – Self-Monitoring, Analysis and reporting Technology позволява самодиагностика на набор параметри и атрибути на хард дисковете, и превенция при откриване на грешки и дефекти. (само за тези които поддържат SMART технологията).

- SNMP monitoring – Simple Network Management Protocol се използва за мрежови (дистанционен) мениджмънт и мониторинг на устройството в помощ на администратора или бекъп оператора. Предлага ни се и Email log and reporting notification.

- ATA over Ethernet (AoE) – Това е една алтернатива на iSCSI, която има своите предимства и ограничения. Позволява високопроизводителен достъп до SATA дискове – директно по мрежата. Дава възможност за създаване на SAN с ниска цена и стандартни технологии на принципа на масово продаваните „външни, преносими” дискове.

.

Обобщавайки сумарната инвестиция от порядъка на 200-250 лв. в добавка към стар компютър, ние получаваме функциониращ NAS / SAN сървър с базови характеристики, които биха покрили нуждите на голям процент малки фирми. Разбира се, всеки случай е частен и първоначалните разходи могат да варират, но при всички случаи инвестицията е в пъти по-малка спрямо готов, комерсиален продукт.Друг допълнителен момент е заплащането на специалист за инсталацията на подобно решение, което така или иначе трябва да бъде предвидено в бюджета и при комерсиалните продукти.

.

Запускането на подобно решение може да се осъществи и без първоначални инвестиции. Използваме единствено наличен хардуер за запознаване с функционалността и пригодността му за нуждите на вашата организация. След необходимото време за тест и одобрение могат да се оптимизират някои или повечето технически показатели на машината, така че да отговаря на нуждите за отказоустойчивост и капацитет на дисковите масиви, скорост на трансфер на данните и не на последно място – цялостна надеждност.

.

Старт от скрапа ... защо не?