Изместен фокус

Или защо инвестициите в ИТ се превръщат от препоръчителни в начин за оцеляване

През периодите на икономически растеж всеки мениджър гледа на информационните технологии, като на необходимото зло. Все пак те оптимизират бизнеса, но продължават да бъдат разходен център (тук изключваме банките, телекомите и компаниите в ИТ бранша). Логично хората от бизнеса да насочват ресурси към онези центрове, които генерират проходи – по този начин с минимални ресурси ще постигат максимални резултати.
При богато украсена маса с много ястия, дори гладния започва да избира и да „кара през просото”. Всеки иска най-доброто и в периодите на имане се наблюдава голямо разхищение, което никой не забелязва и поради това пренебрегва. Това разхищение продължава до стабилното обръщане на тенденцията, когато всички се втурват да спасяват каквото могат. По-далновидните обаче вече са взели мерки.

Какво се случва по време на криза?

По време на криза най-обобщено съотношението на предоставените ресурси спрямо постигнатите резултати се променя в негативен план. Дори компаниите да увеличават ресурсите си, за да увеличават и резултатите, това няма да доведе до съществена промяна на съотношението. С други думи ефективността е ниска, респективно печалбата вече не е на нивата, с които компаниите са свикнали.
Без да отричам погледа в бъдещето, търсенето на нови пазари, продукти, услуги и т.н. се замислям какви са начините, които биха могли да повишат ефективността. Най-известния и широко разпространен начин е свиването на постоянните разходи. Неговата популярност се дължи на безотказността, с която той работи от древността до днес. Извън него обаче за днешните фирми е нужна по-скоро промяна, която да осигури тяхното оцеляване. Информационните технологии могат да осигурят тази промяна, но много често в подводен камък за фирмите се превръща времето за нейното задвижване. В този ред на мисли се сещам се за една

„корпоративна” приказка.

„Имало едно време, един невероятен майстор на камшици. Той наследил занаята от баща си, а баща му от неговия баща. Фамилията от потомствени майстори била известна и било престижно кочияшите на богатите да използват точно камшик направен от тях. Всичко вървяло прекрасно, докато един ден се прокраднал слуха, че известен производител на колесници се е насочил към производство на купета за автомобили. Тогава почти никой не обърнал внимание на този факт и животът продължил по-старому. След известно време се разчуло, че друг известен производител на колела се насочил към производство на автомобилни гуми. Въпреки, че всичко е било свързано с доста рискове последвала върволица от трансформации в този бранш. Нашият главен герой си оставал ненадминатия майстор на камшици, но въпреки това с течение на времето неговата продукция се търсела все по-малко и по-малко...”
Какво се е случило с майстора на камшици по-нататък ще оставя на вашето въображение, но изводът е повече от натрапчив – за съвременните фирми е жизнено важно точно да определят момента, в който да направят промените. Няма значение дали промените ще бъдат в редуциране на разходите или във внедряване на нови технологии.

Проблемът на растежа

Изводът се отнася и за българските фирми при които има много за оптимизиране. Голяма част от тях са тръгнали от собственик – управител, който е специалист в конкретния бранш, в който оперира неговата фирма. Управителя се справя чудесно, до момента, в който тя започне да се разраства и надскача личните му способности за управление и контрол. Това е първата „греда” в развитието на една организация – проблема на растежа. Преодоляването на този проблем предполага делегиране на отговорности и задължения на мениджърите на отдели, но само това обаче не е достатъчно. Идва втората „греда”, за която вина носи отново висшия мениджмънт - проблемът с комуникацията, координацията и планирането.
Разбирането, че правенето на стратегии, прогнози и планове трябва да е свързано преди всичко с финансовите ресурси е широко разпространено, но то е неправилно. Висшия мениджмънт приема останалите ресурси за даденост, почти константа и от тях очаква да следват общата стратегия. Днес формулата за стратегическо планиране изисква все повече корекции, докато съвсем се видоизмени. Живеем в информационната ера и технологиите, които тя ражда са част и от живота и от бизнеса. Нещо повече - те са толкова значим фактор в развитието на бизнеса, че не могат и не следват да бъдат пренебрегвани. Логиката ни навежда на мисълта, че мениджърът на ИТ отдела трябва да присъства на всички събрания за стратегическо и тактическо планиране във фирмата. Неговата мисия е не само да бъде запознат с плановете навреме, но и активно да участва в изграждането им.
За съжаление днес реалността в много организации е друга – ИТ мениджъра се запознава с решенията на висшето ръководство постфактум. Така компанията губи възможността да се възползва от технологиите навреме и резултата започва да клони към този от “корпоративната” приказката.

Някой трябва да каже „стига”

на производството на камшици и да започне да внася промени в модела на планирането и комуникацията във вътрешнофирмения мениджмънт. Дори малките компании ползващи аутсорсинг на ИТ услуги (основно системна администрация) трябва да осъзнаят, че имат нужда не само от техническа поддръжка, но и от експертно мнение, което да им помогне в подобряването и развитието на техния бизнес. Ако компанията осигуряваща техническата поддръжка или вътрешнофирменият отдел няма възможност да осигури такава експертиза, то спешно трябва да се намери външен консултант.
Световната финансова криза ще се отрази и у нас. Какъв ще е размерът на щетите няма голямо значение. Основния въпрос е кога и какви мерки ще вземе ръководството на фирмата за да оцелее или дори да просперира в условия на криза.
След толкова години разпускане на коланите е дошъл момента да си направим равносметка и да се вгледаме в собствения си бизнес, пък било то и с помощта на външни консултанти. Конкуренцията не прощава в условия на криза. Вече не говорим за преразпределяне на пазарни дялове, а за оставане на съответния пазар въобще.

Вие продавате ли камшици?

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 37/2008 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.