17 November 2008

Състоянието на ИТ пазара в България

Какво се случва след зарята и гърмежите от отворено шампанско?

Сред множеството купони за постигнати високи резултати от дистрибутори и техните дилъри някак незабелязано се промъква съмнението за продължителността на периода на възход. Нашият пазар, макар и малък се развива според световните тенденции. Проблема е, че все още сме в първата фаза на продажбите. Имам предвид обема приходи от вида на продаваните стоки или услуги. За да стартира един пазар, той се нуждае от техника и е нормално да имаме двуцифрени ръстове в проценти при дистрибуторите на хардуер. След количественото натрупване, тенденцията сочи втората фаза - идва естествената нужда от софтуер. За съжаление, неприятно ще се отрази финансовата криза на пазара и неговото развитие. Вероятно обемите продажби на хардуер ще спаднат, но не поради насищане на пазара, а свиването на бюджетите на клиентите за ИТ.

Възможно ли е пазара на ИТ продукти (основно хардуер в момента ) да е непрекъснато растящ?

Нека се огледаме! Всички стоки, подлежащи на продажба без нужда от услуга при самата продажба се намират при големите ритейл вериги. Логиката е спазена – много оборот, малък марж, възможности за разсрочени плащания. Идеално... може би?

Проблема на големите търговски вериги

Той се крие в самото им име – търговски. Там се набляга на обема продажби – разбираемо е – за да има икономически смисъл, трябват големи обороти за компенсация на малкия марж. Последния обаче често включва само разходите по самата продажба.

Големият въпрос е кой плаща за поддръжката

В началото конкуренцията е малко и маржовете позволяват разумно ниво на услугата по гаранционната поддръжка. С навлизането на повече ритейлъри в ИТ сегмента маржа се стеснява и на всички ни е ясно, че разходите за склада, магазина, режийните и заплатите не могат да бъдат елеминирани. Първият паднал в конкурентната борба е разхода по гаранционната подръжка.
Резултата не е бърз, но е краен. Например в Полша потребителите вече са минали по този път и са осъзнали, че по-ниската цена излиза по-солена във времето. След като много хора са се опарили от „изгодната” покупка, днес тенденцията е отново да се търси кварталното магазинче за ИТ техника или местна фирма с доказана експертиза в областта допълваща се от носена от уста на уста репутация.

Завоя на големите производители

Не е тайна, че големите знаят повече за тенденциите от малките. На пръв поглед странното решение – производството и продажбата на нетбуци – изяжда маржа и изисква по-големи количества за да се запази обема печалба. Новите продукти с по-ниска цена притиснаха до стената не един и двама производители и големи търговци. Дори и те са длъжни да пазят високи обороти за да останат на пазара.

Снижаването на крайната цена би увеличило потенциалната маса потребители и до необходимите обеми ще се стигне относително безпроблемно. Тази политика предвижда продажба на почти унифициран хардуер с малки възможности и поради тази причина позволява на него да се стартира относително ограничен софтуер. От една страна това ограничава потребителите, като възможности, но от друга сваля от плещите им необходимостта от поддръжка. Мечтата на производители и потребители...
Нищо в природата не се губи! Нашият случай не прави изключение. Всъщност поддръжка и сериозен хардуер има, но при доставчиците на услуги.
След като вашият нетбук има ограничена функционалност, то ще си я набавите като външна услуга – през интернет. Дали ще ползвате ваши сървъри или на други доставчици, няма значение, защото и в двата случая става въпрос за паричен поток излизащ от вашия джоб.
Положителните моменти са консолидирането на сървъри, устройства за съхранение на данни и тяхното централизирано управление. Безспорно това сваля общата цена на притежание, ако са ваши или предполага по-малък наем в случай на външен доставчик.
Отрицателните са гарантирането на достъпността, конфиденциалността и защитата от неправомерен достъп.
Завоя на големите производители е доста рискован и могат да го вземат без да излизат на банкета само фирмените играчи или тези, които ползват „cloud computing” – изчисление в облака. Това са гореописаните два случая със собствен сървър или такъв от външен доставчик.
Домашните потребители закупувайки такъв компютър рискуват да одраскат мантинелата, а някои направо се удрят в нея. Вече има вторичен пазар на нетбуци – осъзналите, че това е орязан хардуер са готови да го продадат за по-малка сума на все още неосъзналите. За радост на производителите и търговците пазара все още приема добре мъниците, но всяко начало си има и край. Домашните потребители рано или късно ще се върнат към стандартния компютър – без значение стационарен или мобилен, защото те рядко използват сървъри и за тях е важно приложенията да работят локално. За нормална работа у дома трудно може да се използва 8,9” монитор. Ако към нетбука се закупи допълнителен монитор, то цената на двете устройства се доближава до евтиния клас стандартни мобилни компютри.
Шумотевицата скоро ще свърши и отново ще си повторим „Безплатен обяд няма” визирайки евтиния на пръв поглед нетбук.

След „откритието”, че няма безкрайно евтини мобилни компютри идва другата по-лоша новина. Тя се състои в намалелите поръчки за производители на чипове в световен мащаб. Това ще доведе до свиване на производството, а оттам и задържане или дори вдигане на цената за бройка.
Чувствителните към цената пазари, като българския, ще реагират остро със свиване на покупките. През периода на изчакване за отново растящо потребление в световен мащаб, евтин долар ред други причини определящи дали една покупка е изгодна или не, ще си работим с настоящата техника. Тук се крие подводния камък. През този период на изчакване потребителите ще са амортизирали в голяма степен машините.
Отново трябва да минем през хардуерния период на покупки за да стигнем до втория – софтуера. Това отново ще ни отдалечи от достигането на развит пазар при който основен дял от потребителската кошница на ИТ клиента са софтуера и услугите.

Защо да не се възползваме от изчисленият в облака?

Макар и много стара, идеята е добра. Тя няма толкова технически недостатъци, колкото социални. Имам предвид проблема с недоверието, възможността за кражба на данни и т.н. Ако се върнем назад в историята ( не само компютърната ) ще открием много примери за блестящи идеи, които са чакали на трупчета, ужасно много време. Например "само" 230 г. пр. Хр. Ератостен успява да изчисли размера на Земята! Той установява точния час, в който слънчевите лъчи достигат дъното на кладенеца в Сиена (днешен Асуан), и измерва ъгъла на сянката от вертикално изправена пръчка. Знаейки точното разстояние между двата града, той стига до извода, че обиколката на Земята е 250 хиляди стадия, т.е. около 40 хиляди километра. През средните векове идеята за сферичността на Земята се запазва. Коперник и Галилей влизат в конфликт с Църквата не защото смятат, че Земята е кръгла, а защото считат, че тя не е център на Вселената.
Научно казано - първо ни трябва социална революция и след това техническа. Просветените (знаещите и мислещите) въждат потенциала, но по подразбиране са неразбирани и възпирани от вземащите решения. Проучването на възможностите за отдалечени операции и свеждането им до ръководството на фирмата в разбираем и измерим за тях вид може да донесе повече ползи отколкото негативи.

А, Вие каква технология внедрявате?

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 40/2008 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

No comments:

Post a Comment

Note: only a member of this blog may post a comment.