Старите сървъри и десктопи

В България се натрупаха доста остарели компютри и сървъри. Голяма част от тях вече не са натоварени. Често съдържат стари счетоводни или складови ( и не само) системи, които се ползват само за справки за минали периоди. Техния хардуер е в достатъчно напреднала възраст и вероятността за отказ не е никак малка. Ремонта и подмяната на дефектирали компоненти е скъпа за старите устройства, а често и невъзможна.

Има ли решение този проблем?

Отговора се крие във
виртуализирането на тези машини върху един единствен нов хардуер. Поради независимостта на виртуалните машини една от друга, те могат да си съжителстват безпроблемно, няколко на брой върху една единствена физическа машина.
Ползата за крайния потребител е, че разделя операционната система и приложния софтуер от хардуера, а добрата новина е, че за това може да се ползва безплатен продукт за виртуализация. Единствения разход ще бъде покупката на нова машина с необходимите параметри за да може да държи в себе си нужните виртуални машини. Впредвид, че повечето от тези виртуални машини ще съдържат в себе си софтуер, който ще се ползва само за справки, а не за оперативна, текуща работа, то параметрите на новозакупената машина не е задължително да бъдат високи.
Следващата стъпка е мигрирането на данните от физическата към виртуалната машина. Процеса не е деструктивен за физическата машина и едва след, като се убедим, че виртуалната машина е създадена и функционира успешно, можем да „пенсионираме” физическия й първообраз.
Обикновените (физически) сървъри и настолни компютри работят с много на брой отделни файлове. Те могат да бъдат както от операционната система, така също драйвери, приложен софтуер или просто потребителски данни. Виртуализацията разделя софтуера от хардуера, вмъквайки един допълнителен слой между тях и поставя данните за всяка виртуална машина (VM) в един единствен файл на физическия диск (или масив). VMware използва VMDK файлов формат. Такъв файл представлява пълна и независима виртуална машина под VMware продукти или други платформи, които поддържат VMDK файлове като XVM, QEMU или VirtualBox.

Основните предимства са простота и удобство. Един файл (*.VMDK), например, е лесно да се премести между физически сървъри, чрез студена или жива миграцията в платформа за виртуализация. Лесно е да се постигне защита на информацията чрез снимки на състоянието (snapshots). Преди въвеждането на специализираните софтуерни инструменти, беше невъзможно да се възстанови само част от VM, като например обикновен потребителски документ. Налагаше се да се възстанови цялата VM, обикновено на резервен сървър, вместо на оперативния сървър, като едва тогава архива на повредения файл можеше да бъде извлечен. Днес, възстановяването на отделен файл от виртуалната машина не е проблем. Това не изключва задължението на администраторите да разработят планове за възстановяване след авария.

Файлoвият формат VMDK се конкурира с Microsoft Virtual Hard Drive (VHD) дисков формат, използван в Hyper-V платформата. Дисковите формати не са директно съвместими и от това следва, че съществуващите виртуални машини не могат да функционират върху различен Hypervisor. В много случаи, виртуални машини трябва първо да бъдат мигрирани върху физически сървър (V2P) за ефективното премахване на предходната виртуализация. Новият Hypervisor тогава ще създаде нови виртуални машини, като се използва нов формат на диск. Съществуват и инструменти на други разработчици за преход от един формат в друг.
Процеса на виртуализация на стари физически машини носи спестявания от опертивни разходи и повишава сигурността на данните при минимална инвестиция.
Примери за виртуализиращ сървър ще намерите в следващия пост.