Планиране на капацитета

…или опит да предскажем бъдещето…

Натовареността на ИТ инфраструктурата, предвид нейната сложност, комплексност и тясна обвързаност с бизнес средата, в произволна компания, представлява динамичен процес. Той лесно може да бъде обяснен за минал период поради съпоставка с промените в бизнес климата. Предвиждането за бъдещи периоди винаги е сложна задача и изисква събирането на много променливи и анализиране на техните взаимовръзки.

На пръв поглед, приложенията, съпътстващия ги системен софтуер и хардуер трябва да бъдат в състояние да отговарят на нуждите на организацията за определен период в бъдещето. Различните компоненти имат различен период на експлоатация. Точно тази разлика налага да се прави интервенция на ИТ средата през време отговарящо на компонента с най-малък ресурс. Тук правим допускането, че имаме перфектен план обхващащ всички бъдещи дейности и разрастването на текущите на компанията без нито една грешка.

Например средното време на експлоатация на сървър е между 3 до 5 години, но решението за изтегляне на машината в над 85% от случайте е поради несъвместимост с нови операционни системи, изисквани от нови приложения или старите приложения имат нужда от ресурс, който стария сървър не е проектиран да предостави дори след ъпгрейд.
При ERP системите средния живот на една основна версия е между 5 до 7 години. Промените на пазара биха могли да изискват толкова голяма промяна в ERP системата, че да е по-разумно да се подмени с нова много по-рано.

Разбира се има и изключения за времето на използване на произволен компонент от ИТ системата, но то е продиктувано от конкретни бизнес нужди. Често обаче, краткия период на използване води до нежелани стойности на възвръщаемостта на инвестицията. От друга страна надхвърлянето на средния живот би могло да донесе пречки за развитието на бизнеса и/или да повиши общата цена на притежание за този компонент откъм оперативни разходи. Последните имат свойството да растат експоненциално след преминаване средния живот на съответния компонент.

За да се избегнат нежеланите последици е необходимо да се създаде план гарантиращ, че достатъчно компютърни ресурси действително ще бъдат на разположение, в готовност да се справят с товара. Дори при виртуализацията, подхода за планиране на капацитета е същият, както за традиционнита физическа среда.

Изчислителни ресурси трябва да се наблюдават с течение на времето. Важна особеност е да се извърши мониторинг за период на един завършен бизнес цикъл – месец, тримесечие или година. В случай, че направим изследване само за седмица е много вероятно да изпуснем натоварванията в края на отчетния период при финансово счетоводния отдел или дейността при инцидентен проект.
Чрез инструменти за мониторинг може да се определи натоварването на процесорите, използваната оперативна памет, входно-изходните натоварвания на дисковите масиви, мрежови капацитет и множество други фактори. Към тези данни се добавят последните тенденции в комплексното развитие на технологиите, като хардуер и софтуер. Оценката е в контекста на бизнес целите, като стремежа е да се идентифицират конкретните нужди. От нея зависи какви действия ще бъдат предприети. Дали ще се направят обновявания на текущи сървъри или ще се закупят нови. Има ли нужда от допълнителни дискови масиви за съхраняване на информация и нейният ежедневен архив.

Нека вземем един пример с дистрибуторска компания. Нейната база данни за онлайн поръчки работи на виртуална машина, която е на един физически сървър. Да предположим, че наблюдението показва стабилно във времето увеличение използване на процесора и повишена латентност на мрежата. Това може да означава растеж за бизнеса чрез повече поръчки, но също така показва евентуалната нужда от по-голяма процесорна мощ за управление на нарастващия обем и редуциране на латентността.

Но това е от техническа гледна точка, а от страната на бизнеса?

Решението за ъпгрейд ще доведе до поддържане на доброто впечатление при клиентите и това спомага за тяхната лоялност към дистрибутора. Дори само това може да оправдае ъпгрейд на сървъра или замяна.
Във виртуалните среди обичайна практика е да се използва между 50% и 80% от общия капацитет на хардуера за виртуални сървъри, като се оставя останалия свободен за failovers.
При решението за покупка на хардуер, най-добрите практики сочат вариантите с най-нови технологии. Това е продиктувано от максимизиране срока на експлоатация, а оттам и подобряване показателя за възвращаемост на ивестицията.

Вие имате ли статистика за натоварването за период от поне месец?

Ако имате и показателите са ниски, то бихте могли да се възползвате от консолидационния ефект на виртуализацията.

В случай, че са високи е редно да предупредите преките си ръководители за да могат да планират навреме стратегическото развитие на ИТ в компанията.

Nanyo Nanev
IT consultant

VMware vSphere VSP4 , VTSP4

Prima Net Consult Ltd.