Ползите от сървърната консолидация

Приложими ли са при нас?

Това е най-често желаният ефект от виртуализацията. Той предлага значително спестяване на средства от покупка на нов хардуер, оперативни разходи, като системна администрация, електричество, климатизация, енергийно подсигуряване, наем на площи. Неговата гъвкавост позволява да се прилагат планове за непрекъсваемост на бизнес процесите, чрез резервиране на хардуер без да е необходимо той да е еднакъв (основния и резервиращия).
В този случай може спокойно да се приложи схемата един сървър – едно приложение, въпреки намаляването на физически отпуснатите ресурси от сървъра. Това означава да постигнете бизнес целите си с по-малка цена на придобиване и експлоатация и респективно по-добри показатели за възвръщаемост на инвестицията.

Не всички сървъри са подходящи за виртуализация.

Например – излъчващи видео поток в реално време или специализирани приложения изискващи специфичен хардуер.

За късмет на потребителите по-голямата част от сървърите не са в горната група и могат да бъдат виртуализирани. Най-голям ефект от консолидацията се наблюдава при тези машини, които не са използвали целият свободен ресурс на хардуера преди виртуализацията. В този случай се постига значително спестяване на ресурси, като освободените могат да се предоставят на други виртуални машини и драстично се увеличава възвращаемостта на инвестициите.
Обикновенно повечето сървъри работят на 10 – 15 % от капацитета си (средна общопретеглена стойност за централен процесор, оперативна памет, мрежов капацитет, пропускателна способност на дисковите масиви). Налице е сериозна възможност за оптимизация – на един такъв физически сървър чрез виртуализация можем да консолидираме между 4 до 8 виртуални сървъра. Това редуцира значително оперативните разходи и дава допълнителни възможности да се насочи част от спестения ИТ бюджет в области като непрекъсваемост на бизнес процесите и възстановяване след авария.

Какво да правим с истински натоварените сървъри?

Макар и малка част от всички сървъри има такива, които са сериозно натоварени, без значение кой от всичките им ресурси или комбинация от тях.

Има ли смисъл тогава от виртуализация, като не можем да освободим от тях ресурси?

Отговора е ДА!

Виртуалния сървър макар и натоварен е по-лесен за поддръжка. Той не е стъпил директно върху хардуер и е платформено(хардуерно) независим. Лесно можем да прибавим процесорна мощ, допълнителна оперативна памет, дисково пространство и мрежови капацитет.
Нека си представим случай в който имаме физически сървър с два процесора. Ако приложението се наложи да ползва повече процесорна мощ трябва или да сменим двата процесора с най-мощните поддържани от дънната платка и стигаме таван на надстройката или трябва да сменим сървъра с четири или повече процесорен. Подобно е и с останалите ресурси. Виртуализацията може да опрости и ускори имплементацията на нови сървъри. При виртуалната машина нямаме нужда да чакаме доставка на конкретен хардуер, а просто „преместваме плъзгача” на по-висока стойност за нужния ни ресурс при това веднага. Добавянето на допълнителни виртуални машини може да бъде разделено от придобиване на нов хардуер. Ако отделно бизнес приложение изисква допълнителна мощност или е необходима нова функционалност, то това става опростено и незабавно.
За да избягаме от ограниченията на физическия хост, можем просто да добавим нов, като не е задължително той да е идентичен с първия. Така в общия набор от ресурси вече имаме сбора им от двата физически сървъра. Софтуера за виртуализация може да прецени коя виртуална машина, на кой физически хост да бъде според текущото натоварване. Разбира се не всичко е на автопилот и системните администратори създават планове на поведение според натоварването, важността на приложенията и т.н. В краен случай всичко може да се управлява и ръчно, но това обикновенно е в аварийни ситуации или планова поддръжка.
Лекотата на инсталиране, поддръжка, преместване, възстановяване след авария води и по-ниски разходи след внедряване на виртуализация.

Първи стъпки

За да се получи осезаем ефект от виртуализацията е небходимо клиента да разполага с няколко сървъра, които да консолидира. Според лидера във виртуализацията VMware, критичната стойност е 20 сървъра и повече. Предвид размера на фирмите в България се оказва, че компаниите, които могат да се възползват от предимствата на консолидацията са малко. Повечето големи фирми у нас според световните стандарти са малки компании.

Какво да правят наистина малките?

Аутсорсинг! Да изнесат своите сървъри, като виртуални машини при външен доставчик. Доставчика на услуги (HaaS – Hardware as a Service) е направил вече инвестицията за дейта център с всички необходими изисквания за резервираност на захранване, климатизация, физическа охрана, сигурност и т.н.
Той предоставя ресурси под наем. Това спестява на клиента първоначалната инвестиция за хардуер и последващи оперативни дейности и разходи. Клиента придобива гъвкавостта да увеличава или намалява използвания ресурс с промяна на месечния наем. Преносимостта на виртуалната машина позволява избор между различни доставчици на услуги и лесното преминаване от един доставчик при друг.
Директното сравнение е със счетоводните къщи. Те поемат определен набор от дейности за клиента и са гъвкави с промяната на параметрите от клиента (документооборот, брой служители, видове дейности в дружеството). При промяна на някой или комбинация от тези параметри клиента получава същата услуга само с промяна на месечния абонамент. Не е необходимо да се наема нов служител при клиента ако работата се увеличи или да се съкращава персонал при редуциране на дейността.

”Cloud Computing” или изчисления в облака.

За разлика от големите в бизнеса, които целят постигане териториално независима инфраструктура на центровете за данни и офисите на крайните потребители, то за малките компании това ще ги освободи от необходимостта за придобиване и поддръжка на собствени, макар и микро дейта центрове. Освободения ресурс може да се пренасочи в основното направление на дейност за постигане на конкурентно предимство.

Сигурност

Изглежда стресиращо за повечето клиенти, че техните данни ще са някъде „навън”. Притеснението е, че вече не са физически в офиса. Сега „всеки” би могъл да има достъп до техните данни.
В случай, че даден клиент използва виртуален сървър изнесен във външен дейта център, то при кражба на имущество с взлом в офиса му, то няма как да му бъде откраднат сървъра. Кражба на сървъри от дейта център е нещо силно обесмислящо се предвид физическата и електронна охрана там. Дори икономическия ефект за крадците е под съмнение, защото сървъри от висок клас, втора употреба, без гаранция и с издирвани серийни номера се превръщат във вечно техни.
По отношение на компрометирането на данни е много по-вероятно в един голям дейта център защитите срещу посегателства на информацията да са на много по-високо ниво, отколкото може да си позволи една фирма с един, два или три сървъра разположени в нейния офис.


Сървърната консолидация е полезна за бизнеса и е приложима за всички бизнес потребители без значение размера на компанията. При изнесени услуги във външен дейта център от предимствата на тази технология могат да се възползват дори клиенти със само един сървър.

А сега, помолете някой от счетоводния отдел да Ви извади справки за цена на придобиване и прилежащите оперативни разходи на текущите ви физически сървъри.


Стресиращи ли бяха справките?

Внедряване на ERP система

Опита на новобранеца

Заинтригуван от мненията и коментарите на авторите в блога, реших да добавя нещо от моя кратък опит по внедряването на ERP. Работя като ERP администратор във фирма, която е в процес на въвеждане на този тип решение. Ръководството подбра доказан софтуерен продукт с намерение за надграждане и интегриране съобразно спецификата на фирмените потребности. Работният процес извади на преден план няколко „препъникамъка”, първият от които, според мен е Заданието.

При писането на задание, независимо дали автор ще бъде фирмата-внедрител или специално нает за тази цел опитен консултант, трябва да се направи ясно разграничаване между фирмените бизнес-процеси и изискваните функционалности във внедрявания софтуерен продукт. Бизнес-процесите могат да се определят като тезата в заданието и е редно да бъдат добре дефинирани и обособени в отделни етапи, подчинени на логиката на конкретната фирмена дейност. Най-важно е обаче как искаме те да се реализират в ERP-системата. Ето защо основният акцент в заданието е изключително детайлното, логично и последователно описание на тази реализация. В него трябва да присъства всяка подробност за начина, по който ще изглежда и функционира програмата, като се започне с формите, полетата в тях, функционалните бутони, автоматичното или неавтоматично преминаване във всеки следващ етап до завършването на съответната производствена или търговска дейност, както и възможността за връщане назад и обвързването им в логичен процес. За тази цел фирмата-клиент трябва да проучи съществуващите на пазара готови програмни продукти и да наеме опитен консултант, който да бъде свързващото звено между фирмените бизнес-процеси с тяхната специфика и възможностите на наличния софтуер.

При подготвяне на заданието може да се появи и първия сериозен проблем. В стремежа си максимално да удовлетвори изискванията на клиента, авторът не бива да насочва усилията си директно към доработки в програмата, която ще се прилага. Според мен правилният подход е не софтуерът да се адаптира към изискванията на фирмата, а фирмата да оптимизира дейността си, приспособявайки се към готовия IT продукт. Процесът стартира по-лесно, ако във фирмата съществува ясно изградена и добре функционираща структура, а фирменият мениджмънт отдели нужното време, включително и консултации с IT експерти, за подбор на подходящ продукт. Само след внимателно вглеждане в организацията на фирмената дейност и убеденост, че тя е добре балансирана към момента на решението, (а и в средносрочен план) следва да се пристъпи към внедряване на ERP-система с неизбежните доработки. В обратния случай нещата могат да се развият по следния, не особено приятен сценарий: при първите срещи с фирменото ръководство консултантите (респ. автора на заданието) искат максимална яснота по бизнес-процесите, т.е. какво точно клиентът би желал да се случи в системата, която ще подпомогне управлението на неговия бизнес. От една страна внедрителят очаква да му бъдат подадени конкретни изисквания от клиента с цел ефективност в работата, от друга страна клиентът, който не познава добре продукта – предимствата и възможностите му, най-общо обяснява какво иска да се случи и се чувства стимулиран да излага все повече и повече подробности. В хода на тези дискусии от особена важност е консултантът постоянно да изтъква възможностите на системата и да се стреми да оптимизира изискванията на клиента. Ако консултантът се огъне пред тези, често прекомерни изисквания, съществува реална опасност да се окаже, че отначало една – две, а после много от стандартните функции не се харесват на клиента. Той затъва в конкретика без глобална мисъл за последователност, поради обяснимо незнание на продукта. В заданието се залагат малки и незначителни на пръв поглед доработки. После се оказва, че те водят след себе си други промени и при внедряването голяма част от стандартните опции биват орязани с цел улесняване на потребителите. Стига се до там, че клиентът започва да руши много здрави връзки, а внедрителят няма представа какво го чака впоследствие, когато се разбере колко неща са унищожени. На практика излиза, че системата започва да се гради, като се срива почти всичко. Глобално погледнато обаче, за дадения продукт всички тези отстранени, дори и малки детайли трябва да си бъдат там. И не само трябва да бъдат там, но и трябва да са в точно определена логична последователност – тази на готовия продукт. Ето го и парадокса: доработките, писани с толкова труд и изключително сложни проверки, в един момент отпадат. А това са много допълнителни усилия и изгубено време, да не говорим за финансовото изражение. Все пак не бива да се забравя, че се прилага стандартен и доста скъп IT продукт, граден с години на основата на богат управленски опит, следователно той дава много повече решения, отколкото клиентът предполага, ето защо не е зле да му се доверим.

За да се избегнат голяма част от тези проблеми с особено внимание трябва да се пристъпи и към избора на консултант. Безспорно главното изискване към него е да бъде компетентен и с опит, а към това ще добавя и гъвкав и диалогичен. От него се очаква максимално бързо, точно и в детайли да схване бизнес-процесите в дейността на клиента и в същото време да е наясно с възможностите на програмата. Само при отлично познаване на софтуерния продукт, консултантът ще съумее успешно да подпомогне реализацията на бизнес-процесите в готовия продукт с минимум доработки. В обратния случай, както стана ясно, се губи излишно време и труд, а наред с това прекалените доработки биха довели до такива промени в основния продукт, че бъдещи ъпдейти биха били невъзможни за фирмата-потребител. Отново ще добавя, че и мениджърите от своя страна трябва да положат усилия да се запознаят с възможностите на системата колкото може по-подробно и детайлно, за да могат в крайна сметка да се срещнат двете страни. А как да стане това? Едва ли има готова формула, но добрият резултат е възможен с много и чести работни срещи, при това колкото повече и по-продължителни в началото на проекта, толкова по-редки и оперативни в хода на внедряването. Компетентни и опитни консултанти / експерти, представящи и двете страни, които в перманентен работен процес и приемливи срокове да реализират най-важното – успешна среща между желанието, намеренията и възможностите на двете страни за постигане на крайната цел - ERP-система.