Изместен фокус

Или защо инвестициите в ИТ се превръщат от препоръчителни в начин за оцеляване

През периодите на икономически растеж всеки мениджър гледа на информационните технологии, като на необходимото зло. Все пак те оптимизират бизнеса, но продължават да бъдат разходен център (тук изключваме банките, телекомите и компаниите в ИТ бранша). Логично хората от бизнеса да насочват ресурси към онези центрове, които генерират проходи – по този начин с минимални ресурси ще постигат максимални резултати.
При богато украсена маса с много ястия, дори гладния започва да избира и да „кара през просото”. Всеки иска най-доброто и в периодите на имане се наблюдава голямо разхищение, което никой не забелязва и поради това пренебрегва. Това разхищение продължава до стабилното обръщане на тенденцията, когато всички се втурват да спасяват каквото могат. По-далновидните обаче вече са взели мерки.

Какво се случва по време на криза?

По време на криза най-обобщено съотношението на предоставените ресурси спрямо постигнатите резултати се променя в негативен план. Дори компаниите да увеличават ресурсите си, за да увеличават и резултатите, това няма да доведе до съществена промяна на съотношението. С други думи ефективността е ниска, респективно печалбата вече не е на нивата, с които компаниите са свикнали.
Без да отричам погледа в бъдещето, търсенето на нови пазари, продукти, услуги и т.н. се замислям какви са начините, които биха могли да повишат ефективността. Най-известния и широко разпространен начин е свиването на постоянните разходи. Неговата популярност се дължи на безотказността, с която той работи от древността до днес. Извън него обаче за днешните фирми е нужна по-скоро промяна, която да осигури тяхното оцеляване. Информационните технологии могат да осигурят тази промяна, но много често в подводен камък за фирмите се превръща времето за нейното задвижване. В този ред на мисли се сещам се за една

„корпоративна” приказка.

„Имало едно време, един невероятен майстор на камшици. Той наследил занаята от баща си, а баща му от неговия баща. Фамилията от потомствени майстори била известна и било престижно кочияшите на богатите да използват точно камшик направен от тях. Всичко вървяло прекрасно, докато един ден се прокраднал слуха, че известен производител на колесници се е насочил към производство на купета за автомобили. Тогава почти никой не обърнал внимание на този факт и животът продължил по-старому. След известно време се разчуло, че друг известен производител на колела се насочил към производство на автомобилни гуми. Въпреки, че всичко е било свързано с доста рискове последвала върволица от трансформации в този бранш. Нашият главен герой си оставал ненадминатия майстор на камшици, но въпреки това с течение на времето неговата продукция се търсела все по-малко и по-малко...”
Какво се е случило с майстора на камшици по-нататък ще оставя на вашето въображение, но изводът е повече от натрапчив – за съвременните фирми е жизнено важно точно да определят момента, в който да направят промените. Няма значение дали промените ще бъдат в редуциране на разходите или във внедряване на нови технологии.

Проблемът на растежа

Изводът се отнася и за българските фирми при които има много за оптимизиране. Голяма част от тях са тръгнали от собственик – управител, който е специалист в конкретния бранш, в който оперира неговата фирма. Управителя се справя чудесно, до момента, в който тя започне да се разраства и надскача личните му способности за управление и контрол. Това е първата „греда” в развитието на една организация – проблема на растежа. Преодоляването на този проблем предполага делегиране на отговорности и задължения на мениджърите на отдели, но само това обаче не е достатъчно. Идва втората „греда”, за която вина носи отново висшия мениджмънт - проблемът с комуникацията, координацията и планирането.
Разбирането, че правенето на стратегии, прогнози и планове трябва да е свързано преди всичко с финансовите ресурси е широко разпространено, но то е неправилно. Висшия мениджмънт приема останалите ресурси за даденост, почти константа и от тях очаква да следват общата стратегия. Днес формулата за стратегическо планиране изисква все повече корекции, докато съвсем се видоизмени. Живеем в информационната ера и технологиите, които тя ражда са част и от живота и от бизнеса. Нещо повече - те са толкова значим фактор в развитието на бизнеса, че не могат и не следват да бъдат пренебрегвани. Логиката ни навежда на мисълта, че мениджърът на ИТ отдела трябва да присъства на всички събрания за стратегическо и тактическо планиране във фирмата. Неговата мисия е не само да бъде запознат с плановете навреме, но и активно да участва в изграждането им.
За съжаление днес реалността в много организации е друга – ИТ мениджъра се запознава с решенията на висшето ръководство постфактум. Така компанията губи възможността да се възползва от технологиите навреме и резултата започва да клони към този от “корпоративната” приказката.

Някой трябва да каже „стига”

на производството на камшици и да започне да внася промени в модела на планирането и комуникацията във вътрешнофирмения мениджмънт. Дори малките компании ползващи аутсорсинг на ИТ услуги (основно системна администрация) трябва да осъзнаят, че имат нужда не само от техническа поддръжка, но и от експертно мнение, което да им помогне в подобряването и развитието на техния бизнес. Ако компанията осигуряваща техническата поддръжка или вътрешнофирменият отдел няма възможност да осигури такава експертиза, то спешно трябва да се намери външен консултант.
Световната финансова криза ще се отрази и у нас. Какъв ще е размерът на щетите няма голямо значение. Основния въпрос е кога и какви мерки ще вземе ръководството на фирмата за да оцелее или дори да просперира в условия на криза.
След толкова години разпускане на коланите е дошъл момента да си направим равносметка и да се вгледаме в собствения си бизнес, пък било то и с помощта на външни консултанти. Конкуренцията не прощава в условия на криза. Вече не говорим за преразпределяне на пазарни дялове, а за оставане на съответния пазар въобще.

Вие продавате ли камшици?

Статията е публикувана във вестник "ИТ Форум" брой 37/2008 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.

Колко струвам аз?

Стойността на дейността

Всички ние отделяме голямо внимание при избора на нашето жилище, креватчето за бебето, автомобила и въобще всички неща в които смятаме да държим ценни за нас неща. Водим се от основните изисквания да побират предвиденото, да го предпазват, самите те да са издържливи във времето. Много често при избора на компютърна техника потребителите забравят, че точно там ще живее (Да! Точният израз е живее) тяхната информация. Това не е материя, а плодът на техния труд в продължение на сериозен период от време.
Освен сигурността, другата важна характеристика в нашия свят е производителността. Без значение дали става въпрос за личната ни продуктивност или за ефективното уплътняване на работното време в корпоративните среди. Всички я почитаме подобно на божество и сред можещите, точно тя е мерилото за най-добрите.

Промяната на моята цена

Ако аз мога по-бързо да свърша определена работа при същите крайни резултати, то това означава, че има начин да бъда по-ефективен. Лесно мога да пресметна цената на нужните фактори и текущата ми цена за единица време.
Казано простичко – ако си купя по-бърз компютър, който не ме кара да го чакам да зарежда, да мисли и т.н. и това ме направи по-ефективен, то след някакво време добавената стойност от повишената ефективност ще ми изплати компютъра. Има дори реална опасност да ми донесе и печалба.
Казаното дотук може да се екстраполира и в големите организации. Там ефекта от мащаба си казва тежката дума и мениджърите по-лесно вземат решение, имайки впредвид големия рамер на ползите.

В реалния живот за съжаление не е толкова просто.

Преди няколко месеца от маркетинговия отдел на Intel получих тестов преносим компютър с новия мобилен процесор T9500. Ами... преживях разочарование! Паметта беше само 1 GB, но по-големият проблем остана твърдия диск – малко кеш памет и едва на 5400 оборота в минута.

Преживяването е сравнимо с тестдрайв на супермощна и супербърза кола, но скоростния лост е здраво заварен в положение „първа скорост”.

От тогава си мисля как преносимия компютър може да стане по-бърз, като зная, че диска е най-слабото звено в производителността.
Да! Опитах и с по-бързи механични дискове, но производителността скачаше за сметка консумацията на енергия и батерията излизаше в отпуск при най-неподходящите ситуации.

По надолу ще прочетете, че не само аз съм разсъждавал по темата „Как да ползвам и другите предавки?”


Intel или как една технология може да промени света

В качеството си на пазарен и технологичен лидер всяка година предлага нови технологии на пазара, а последният е справедливия съдник за новите технологии – някои умират, други се развиват и създават нови пазарни ниши и нови възможности.
На изложението IDF2008, Intel показаха тяхна версия на SSD дисковете. Верни на традицията те остават в производството на чипове и като такива започват да предлагат SSD дискове.
Различното при техните модели и всичко излязло досега е производителността. Тя успя да пребори не само тази на другите SSD дискове, но надмина тази на традиционните.
Това от своя страна ще създаде условия за мощно влизане на пазара за съхранение на данни, започвайки от преносимия компютър, през работната станция, сървъра и външните дискови масиви.
Интересното и много впечатляващо е скоростта. Тя надхвърля тази на стандартните дискове при почти нулево време за търсене на информацията (seek time).
Intel X25-E Extreme SATA Solid-State Drive е снабден със стандартен SATA интерфейс поддържащ 1.5 Gbit/s и 3 Gbit/s. Новото при него е уникалната архитектура впрягаща 10 паралелни NAND флаш канала снабдени със SLC NAND флаш памети за максимална производителност и надеждност. Чрез технологията Native Command Queuing се достига до 32 конкурентни операции, като по този начин надминава всички излезли на пазара до момента SSD дискове по брой входно/изходни операции и обща производителност.

Приложение в бизнеса

Дисковете от серията Intel® Extreme SATA Solid-State Drives (SSD) предлагат невиждана досега производителност и сигурност за сървъри, външни масиви за съхранение и свръхмощни работни станции.

Да намалим общата цена на притежание

Корпоративните приложения имат хищническа нужда от производителност, място, сигурност и енергия. За разлика от традиционните дискове, SSD поколението няма движещи се части, което способства за тихо и студено решение за съхранение на данни, но успяващо да съчетае редом с изброеното и производителността на доскорошните сървърни дискове. От Intel твърдят, че можем да заменим например 50 високооборотни диска дамо с един Intel X25-E Extreme SATA Solid-State Drive в нашия сървър. Така, казват те, ще получим същото при по-малко заето място в шкафа, без изискване за охлаждане и по-ниска консумация. Всичко изброено дотук ни води до една мисъл – сериозно намаляване на общата цена на притежание при еднакво натоварване на сървъра.

Малко статистика или сравнение между традиционните и SSD дискове

Преимущества

• По-бързо първоначално стартиране – няма нужда от развъртане на шпиндела.
• Обикновено, бърз произволен достъп за четене, понеже няма движение на четящи/записващи глави.
• Изключително малки времена на латентност при четене, като SSD времената за търсене са по-малки и от най-добрия твърд диск.
• Безшумни: липсата на движещи се части прави SSD –тата абсолютно тихи, освен в случайте на свръх производителните и свръх обемни модели, които вървят в комплект с охлаждащ вентилатор.
• SSD дисковете с малък капацитет, обикновено имат малко енергопотребление и малко топлоотделяне в активен режим. За съжаление това не можеше да се каже за високопроизводителните модели
• Висока механична издържливост поради липсата на движещи се части. Така се елиминира опасността от механична повреда
• Издържливост към силни удари, висока надморска височина, вибрации и високи температури. Всичко това благодарение на липсата на движещи се части. Това открива новия пазар на тези устройства – лаптопи, MID (Mobile Internet Device) и устройства експлоатирани в екстремни условия
• По-голям диапазон на работната температура. Обикновените твърди дискове имат диапазон между 5 до 55 градуса по Целзии, докато повечето флаш базирани SSD работят спокойно и при 70C. Разбира се специалните модели предвидени за индустриална употреба могат да работят и при по-висока температура.
• Относително определената производителност при четене, за разлика от твърдите дискове, при SSD дисковете е почти константа и остава такава за всяка област от паметта. Това се дължи на почти нулевото време за търсене, което също е константа и не зависи от физическото местоположение на данните. Страхотната новина е, че фрагментирането на информацията не оказва влияние на производителността.
• Размера на чиповете и контролера позволяват монтаж в стандартна кутия от 2,5” – точно размера на традиционните дискове за преносими компютри.

Недостатъци

• Цена – все още производителите се стремят да увеличат капацитета и да редуцират производствените разходи. От друга страна пазара все повече се отваря за тази технология. Остава да се достигне критичната маса от потребители за да станем свидетели на продукт, който ще пенсионра своя предшественик. (Който не вярва да си спомни какво се случи със CRT (с кинескоп) монитори след появата на техните наследници – LCD мониторите.
• Обем – все още доста по-скромен спрямо конвенционалния тип дискове
• Ограничен брой цикли на запис – клетките на флаш паметта често излизат от строя след 1,000 до 10,000 цикъла за MLC, и до 100,000 цикъла за SLC, докато специално проектирани клетки могат да издържат от 1 до5 милиона записа (обикновено – лог файлове, бази данни и други често използвани части от файловата система), а това е повече от жизнения цикъл на компютърната система. Разработени са и специални файлови системи и фърмуеъри, които разпределят равномерно записите по клетките на паметта във времето и по този начин пазят от неравномерно натоварване и респективно по-бързо износване на отделна част от паметта. Едва през 2008 година започна внедряването на тази технология в клиентски устройства.
• По-ниска скорост на запис – обяснява се с блоковете за изтриване при флаш базираните SSD – обикновено са големи - около 0.5 - 1 мегабайт. Те са доста по бавни от традиционните дискове при случаен запис и поради тази причина са поддатливи на файлова фрагментация при запис и в някои случаи при последователен запис.
• Ниска плътност на записа – дългогодишната еволюция на традиционните твърди дискове все още им позволява да държат първенството пред флаш базираните SSD.
• Флаш дисковете изразходват по малко електроенергия, но при натоварени режим в сравнение с 7200 RPM 2.5" стандартен диск за лаптоп. В други условия – режим на готовност и ниска активност харчат повече. За капак SSD дисковете имат нужда от повече електроенергия за гигабайт.

Проблеми със SSD под Windows

Евтините варианти използват multi-level Cell (MLC) флаш памет, която е по-бавна от single-level Cell (SLC) флаш памет. Почти всички Windows потребители започнали работа с MLC организирана памет на SSD диска са стресирани от факта, че производителността на дисковата им система им е паднала драстично. Windows е оптимизиран за дискови масиви, опериращи с информация на малки парчета (около 0.5 KB); флаш базираните използват по-големи (около 4KB). Причините забавящи Windows са, че го принуждаваме да използва по-големи парчета информация, без да забравяме за количеството процеси във фонов режим, постоянно достъпващи диска. Последния проблем е в липсата на оптимизация на широко разпространената файлова система от Microsoft – NTFS за използване на SSD дискове. Това е причината Linux да се държи доста по-бързо с журналната си файлова система ext3, нерядко надминавайки обявените скорости на запис от производителя.

Съвет при покупка на SSD диск за използване под Windows

1. Уверете се, че Вашият нов диск е SLC ( single level cell ) – по-бързият
2. Изключете всички ненужни услуги
3. Премахнете ненужните или маловажните програми за първоначално зареждане
4. Изключете всички графични екстри
5. Намалете кеша на любимия Ви браузър
6. Стискайте палци до излизането на Service Pack 2 за Vista
7. Най-важното: Погледнете все пак скоростите на четене и запис.

Изводи

Технологията, която ще промени разбирането ни за сървърни центрове, за преносими устройства и въобще за съхранението на данни.
Смятам да си подменя дисковете на сървърите и на преносимия компютър – все пак ако ще карам спортна кола, искам да ползвам всичките и предавки.

А Вие?