Едва ли остана някой, който да не чул поне за „кризата”. Повечето са разбрали, а има и доста компетентни по темата, същите, които преди няколко месеца обяснаваха на висок глас, че такова нещо няма.
Е, вече всички са убедени, че тя е налице. Дори сме по средата й... на глобалната икономическа криза, някъде около фундаменталната крива круша. Фондовия пазар се огъва, някои компании са на прага на несъстоятелността, хората губят работните си места и правителства се опитват да спасят местните икономики. Да, очертава се сериозен проблем за страните, компаниите и хората! Но с всеки проблем изниква нужда от неговото решаване. Нима това не са възможности?
Светлия лъч в тунела е възможността за новите технологии. Кризата ги прави нужни и това е техния шанс за усъвършенстване и приемане от потребителите. Очевидно е, че технологията не може да реши всеки проблем, но когато го има се търси решение или ресурс за решаване. Нека погледнем компютъра. Разработен в ужасните времена на Втората световна война да помогне с изчисляването на артилерийски данни и криптирани кодове. Компютрите не прекратиха войната, но спокойно може да се твърди, че те са помогнали за по-близкия й край. А сега, когато компютрите са навсякъде, те решават задачи много по-многобройни и сложни от артилерийски данни или шифри.
Нека погледнем настоящето - разполагаме с текущите глобални икономически проблеми. Смятам, че новите технологии могат да печелят не една и две битки във войната със световната рецесия.
Напоследък много технологични компании отчитат лоши тримесечни финансови резултати, защото продават технологиите във вид на продукт. За разлика от тях, компаниите фокусирани в доставянето на услуги продължават да се развиват добре. Това е така, поради решението на клиентите да не придобиват технологията, а да я ползват като услуги от външен източник. При този подход се редуцират разходите за първоначално придобиване при неотменената възможност да се възползват от новите технологии. Допълнителния бонус са значителни спестения при оперативните разходи.
Очевидно е, че клиентите продължават да харчат, но все по-малко за продукти и все повече за услуги. Следователно, няма криза в ИТ бранша! Има преразпределяне на пазарните потребности и разходите.
Напълно съм съгласен, че има продукти, които не могат да се превърнат в услуга, като крайно клиентските устройства и при тях има забавяне на продажбите. Пазара на тези устройства е растящ в дългосрочен план, т.е. сегашния спад ще редуцира печалбите, но няма да ги стопи.
Какво правят големите?
След много шум сред ИТ средите, а след това и в медиите на общественото внимание бе представена концепцията за "изчислителни облаци” (Cloud Computing). В началото доста размита, идеята започна постепенно да придобива своя облик. Облечена в дрехите на бизнес ефекта, беше само въпрос на време преди големите играчи, като IBM да предложат реална услуга. Само припомням, че много от продуктите вече носят логото Lenovo.
Кой е Ерик Клементи?
Преди месец, IBM го назначи за ръководител на направлението Big Blue Cloud Computing. Неговото назначаване е официалния старт на начинание подготвяно от месеци. Първите клиенти - Elizabeth Arden, Nexxera, и Голф Асоциацията на САЩ имат намерение да тестват в Big Blue облака, приложенията за собствения си бизнес.
Клементи е на незавидната длъжност генерален директор на корпоративни инициативи. Негова е задачата, потенциалните клиенти да подпишат договор с IBM, а не с конкуренти. През последните 18 месеца, IBM е изградила повече от дузина центрове за данни, обединени в облак, по целия свят. Работата на това звено сега е, да се ускори това усилие, с поглед в бъдещето - приемане на изчисленията в облака, като стандарт за компании и правителства.
С ИТ бюджети под натиск, поради състоянието на икономиката, идеята за изчисления в облака възникна като предпочитано понятие сред обществото поради потенциалните спестявания предлагани на клиентите. Освен предлагането на хардуера, като услуга IBM обяви своя софтуерен пакет Tivoli Storage също като услуга за клиентите на Big Blue Cloud Computing.
Според изследване на IDC, изчисленията в облака ще се развият в пазар за $ 42 млрд. в рамките на следващите три години в световен мащаб.
Днес това е възможност за много стартиращи и малки бизнеси да ползват технологии без да е необходима голямата първоначална инвестиция. В страната ни преобладават малките компании спрямо световните разбирания за размер. Точно тук е шанса за бизнеса в България да използва новите технологии и да бъде конкурентен на по-големите в неговия бранш световния пазар.
Статията е публикувана със заглавие "Криза в IT бранша няма" във вестник "ПАРИ" брой 57(4621)/26.03.2009 година. Поместена е тук с цел достъп до по-широка публика и архив.
